Р Е Ш Е Н И Е
№………, гр.Варна, …………..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното т.дело №1999/2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.625 от ТЗ, образувано по молба на длъжник „ИВРУН ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител адв.К.К., за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество в хипотезата на
чл.630, ал.2 ТЗ тъй като молителят не разполага с имущество за посрещане на
текущите си разноски, вкл. активи за покриване на началните разноски по
несъстоятелността.
С
първоначалната молба се излагат съществените за производството факти и
обстоятелства, а именно, че дейността на дружеството от момента на учредяването
му до момента се изразява в наемането на обособена част от хотелски комплекс
Интерхотел „Черно море” и създаване и опериране на заведение за хранене - ресторант „Ларго”. Договорът за наем е
сключен на 19.06.2015г. с наемодател Черно море Хотел Мениджмънт АД. Според
договора, молителят – наемател се ангажирал да извърши цялостно преустройство
на отдадения под наем обект за целта на ползването както и да експлоатира
обекта като заведение за хранене. Твърди се, че на 01.10.2015г. е сключен втори
договор за наем по отношение на втори обект в същия хотелски комплекс. Излага,
че поради проблеми с ликвидността е забавил плащания за наемна цена по
договорите от 19.06.2015г. и от 01.10.2015г. Сумарният размер на несъбраните
вземания на молителя възлизат на 157 хил.лева. Поради влошеното състояние на
наемателя, наемодателят му връчил предизвестие за прекратяване на договора с
дата за предаване държането на вещта на 01.12.2018г. Твърди, че въз основа на
горното е извършено приемо-предаване на 04.12.2018г. Твърди, че след излизането
на Иврун Груп ЕООД от помещенията, не са уредени отношенията по възмездяването
му за извършените подобрения и намиращите се в обекта негови вещи. Твърди, че
поради тази причина молителят е в невъзможност да продължи да осъществява
своята дейност, съответно не може да реализира занапред икономически изгоди и
да реализира приходи. Молителят излага, че от момента, в който обективно Иврун
груп не е можел да осъществява търговската си дейност въз основа на наемните
договори, финансовото му състояние се е влошило. Твърди се, че дружеството не
разполага с парични средства и не може да изплаща текущите си задължения.
Всички материални активи на молителя практически се намират у наемодателя Черно
море Хотел Мениджмънт АД. Твърди се, че липсата на парични средства е пречка за
образуване на съдебни производства срещу бившия наемодател за търсене на обезщетение
за причинените имуществени вреди. Дружеството има натрупани задължения над 261
хил.лева към доставчици ведно с публичноправни задължения. Всички те са с
краткосрочен характер и не могат да бъдат обслужени и разсрочени. Поради това
молителят твърди, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, считано от
момента на освобождаване на наетите помещения в Хотел Черно море през
м.12.2018г. Едновременно с това, молителят твърди, че са налице и предпоставките
на чл.630, ал.2 ТЗ тъй като дружеството е в невъзможност да осъществява
търговската си дейност и не може да бъде оздравено. Поради това, едновременно с
искането за откриване на производството по несъстоятелност, молителят
претендира и прекратяване на дейността му. С оглед на изложеното се поддържа искане
за откриване на производство по несъстоятелност на ИВРУН ГРУП ЕООД, поради
неплатежоспособност с начална дата 04.12.2018г. като едновременно с това
дружеството бъде обявено в несъстоятелност и дейността прекратена.
В съдебно
заседание, молителят редовно призован, се представлява от адв.К., чрез която
поддържа искането за откриване производство по несъстоятелност.
Въз основа
на заявените обстоятелства с молбата по чл.625 ТЗ, събраните доказателства и
приложимите разпоредби, съдът намира за установено следното:
Въз основа
на приложените с молбата писмени доказателства съдът намира молбата по чл.625 ТЗ за редовна и производството по нея допустимо. Същата е подадена от
легитимирана страна – длъжник, чрез законния му представител, последния чрез надлежно
упълномощен адвокат, пред компетентния съд с оглед седалището на дружеството. Към
молбата са приложени изискуемите съгласно чл.628 ТЗ уведомление до НАП по
чл.78, ал.2 ДОПК, за иницииране на производството по несъстоятелност както и
последен ГФО за 2018г. на дружеството. С допълнителна молба от 14.01.2019г.
молителят е представил и доказателства за действащи трудови договори, висящи
изпълнителни дела и наложени обезпечителни мерки както и декларация, че към
момента на подаване на молбата Иврун груп ЕООД не притежава недвижими имоти
и/или ограничени вещни права, не притежава МПС; списък на кредиторите с
посочване на размера на вземанията им, обезпеченията и падежа; опис и оценка на
активите и пасивите към датата на подаване на искането по чл.625 ТЗ.
По делото
е представен договор за наем от 19.06.2015г. с нот.заверка подписите на
страните рег.№3051, том 4, №174 на нотариус В.М., рег.№465 в НК, сключен между
Черно море хотел мениджмънт АД и Иврун груп ООД, видно от който молителя е наел
за временно възмездно ползване обособена част от две нива /партер и мецанин/ в
сектор „В” и сектор „Г” от хотелски комплекс Интерхотел „Черно море”, находящ
се в сграда №7 в ПИ №10135.1507.465 по КК на гр.Варна, общ.Варна. Съгласно
договора, между страните е било уговорено ползване на вещта съгласно чл.1, ал.1
и ал.9 – заведение за обществено хранене като съгласно ал.3 на чл.1 от същия
договор, наемателят се задължил да извърши цялостно преустройство на свой риск
и за своя сметка, с оглед трансформиране на обекта в снек –бар, предлагащ ястия
и специалитети, алкохолни и безалкохолни напитки, пиво и др. срещу заплащане на
наемна месечна цена от 4 000 евро без ДДС. Видно от тази клауза от
договора /чл.1, ал.3/, след извършване на преустройствата и ремонтните работи,
същите ще бъдат описани в опис като всички движими вещи, подобрения и инвентар
за ползването на вещта по предназначение, ще останат в полза на наемодателя,
без последния да дължи каквото и да е възнаграждение за същите. Предаването на
наетата вещ и състоянието и към момента на фактическото предаване е
удостоверено с полагане подписи на страните върху договора. Предвидено е актуализиране на наемната цена ежегодно от 01.01 на всяка следваща година
като срокът на договора е до 30.09.2020г. Към договора е представен и
Приемо-предавателен протокол – приложение №2 към договора с описано в него
състояние на обекта към момента на фактическото му предаване на наемателя.
С
последващ Договор за наем от 01.10.2015г., страните са постигнали съгласие и за
наемане на още един обект от същата сграда, а именно обособена част от фоайе –
Лоби бар ведно с прилежаща към него тераса пред Лоби бара на две нива, ведно с
намиращото се в обекта оборудване, срещу годишна наемна цена от 12 000
лева без ДДС /годишно/. Към този договор е подписано и Допълнително
споразумение от същата дата 01.10.2017г. за промяна начина на плащане
ползването на вещта – вместо годишна се въвежда месечна наемна цена в размер на
1250 лева без ДДС, вкл. са регламентирани различни условия на заплащане.
Съгласно споразумението, крайният срок на договора е променен до 01.10.2018г.
Към делото
са приложени молба – предизвестие изх.№15/23.10.2018г. на Черно море хотел
мениджмънт АД до Иврун груп ЕООД за прекратяване действието на двата договора
за наем – от 19.06.2015г. и от 01.10.2015г. поради постоянна забава при
заплащане на месечните наемни вноски и консумативите за ползване на вещта.
Видно от т.4 от предизвестието, към 22.10.2018г. са натрупани задължения по
неплатени фактури във връзка с правоотношенията по наемния договор, в размер на
44 133.70 лева, посочени поотделно за ресторанта и за лоби –бара. С т.5 от
писмото наемодателят се позовава на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.3 и ал.2 и
ал.3 от договора за прекратяване действието на договора без предизвестие при
неплащане на две последователни месечни вноски. Претендирано е предаване на
държането на имота в срок от 7 дни от прекратяването му. В т.6 от писмото е
посочено изявление на наемодателя, че прекратява договора, считано от
23.11.2018г. поради посоченото договорно основание в чл.8 от договора.
Претендира се предаване на вещта незабавно или в срок до 01.12.2018г. в
състоянието, в което е описана в приемо-предавателен протокол и констативен
протокол ведно с всички преустройства, подобрения, инвестиции, вложения и
движими вещи и трайно закрепени подобрения. Посочен е и срок до 01.12.2018г. за
заплащане на дължимите по двата договора суми ведно с неустойка по договора от
19.06.2015г. в размер на 30 000 лева.
Видно от
приемо-предавателен протокол от 04.12.2018г., подписан от двете страни, е
предадено фактически на наемодателя държането на вещта по договора от
19.06.2015г. ведно с всички подобрения съгласно приложение към протокола.
От
представена декларация №1 на представляващия молителя Ал.Малковски се
установява, че спрямо дружеството е образувано изп.дело №*********/2016г. на
публичен изпълнител при НАП с наложени обезпечителни мерки – запор на банкова
сметка ***, за сумата от 86 760.92 лева. На л.147 по делото е приложена и
справка на ТД-Варна за образуваното изп.производство, по което са наложени и
обезпечителни мерки, както следва: запор на банкови сметки. Няма разсрочени
задължения и отсрочени такива. Започнато е принудително изпълнение.
Съобразно
следваща декларация на търговския пълномощник Малковски, към подаване на
молбата е налице един действащ трудов договор като се декларира, че дружеството
е изпълнило всички задължения за плащане на трудови възнаграждения. /трудов
договор №139/22.11.2016г./
Към
молбата на длъжника са представени Удостоверение на НАП, ТД – Варна по чл.87,
ал.6 от ДОПК, за задълженията на Иврун груп ЕООД , описани в табличен вид /на
л.114/ общо в размер на 121 431.27 лева. Приложен е и Опис и оценка на
активите и пасивите на Иврун груп ЕООД, видно от който са описани движими вещи
– част от оборудването на наетите обекти, на обща стойност от 207 275.15
лева; парични средства в размер на 969.87 лева както и вземания в общ размер от
157 781.65 лева. Същевременно пасивите на дружеството, видно от същата
справка на л.126 по делото, възлизат на сумата от 259817.38 лева.
Съгласно
постъпила справка от МВР, ОД на МВР –Варна, се установява, че не са установени
данни за притежавани ППС от Иврун груп ЕООД. Аналогично, видно от справка на
АВ, СВп се установява, че за периода от 01.01.1993г. до 25.01.2019г. няма
вписвания, отбелязвания и заличавания. /освен отбелязване на договора за наем/
С
допълнителна молба на длъжника от 14.02.2019г. са представени ГФО за 2015, 2016
и 2017г. с твърдения, че липсва изготвяне на счетоводен отчет за 2018г.
Съгласно
изслушаното и възприето от съда заключение на ССЕ /на л.181 по делото/ както и
допълнително заключение на тройна ССЕ /на л.212 по делото/, се установява
обективното финансово състояние на дружеството – молител. Съобразно единичната
експертиза се установява, че дружеството е имало през целия период сравнително
добри показатели за ликвидност като единствено към 31.12.2017г. общата му
ликвидност е под „1”. През 2017-2018г. е значителен делът на осигурителните
задължения, вкл. данъчни, а през 2018г. в структурата на пасивите се появяват и
задължения към свързани лица. /л.183 и сл./ В периода 2015-2017г. е сравнително
висок делът на паричните средства, което определя и висок показател за „абсолютна
ликвидност”. И през 2017, и през 2018г. е висок процентът на зависимост на
дружеството от неговите кредитори. Силно влошени са стойностите на показателите
за обращаемост на КМА за 2017 и 2018г. Още при изготвяне на първоначалното
заключение, в.л. Д. е посочило, че е допуснато нарушение на счетоводното
записване като под други резерви в сметка 119 са отразени внесени от
съдружниците на молителя Р.Н. и И.Х. суми /посочени в справка №7/, които би
следвало да се отразят счетоводно като задължения, а не като част от собствения
капитал в ГФО. Относително постоянни са задълженията на дружеството към
доставчици – около 80 хил.лева като постепенно се увеличават и другите
задължения – евентуално по получени търговски заеми. В приложение №3.3. към
първоначалното заключение, вещото лице посочва данни за най-старите задължения
към доставчици. /на л.186/ Независимо от високите стойности на паричните
средства по представените ГФО за 2015, 2016г. и 2017г., обукславящи и високия
процент на ликвидност, още към 2016г. се увеличават публичните задължения –
образувано е посоченото по-горе изп.дело на публичен изпълнител. По изп.дело
№*********/2016г. са налице общо задължения от 124 257.83 лева, вкл.
главница от 103424.86 лева и лихви от 20 832.97 лева. Към април 2019г.
текущите задължения на дружеството извън публичните по-горе, възлизат на
14 549.23 лева, с което общо публичните задължения възлизат на
138 807.06 лева. /справка №8/
В
единичната експертиза вещото лице посочва, че до 31.07.2017г. счетоводството е
водено аналитично, но след това няма отразени отделни задължения по доставчици,
фактури, по основание. Според цитираната по-горе справка №3.3 молителят е спрял
плащанията си към доставчици още към 2015г. /посочени се конкретни доставчици,
спрямо които не е налице изпълнение на падеж – Адвансед Еъртех ООД, Месарите ВН
ЕООД и Трансфер ЕООД/ Не са платени публични задължения към НАП с падеж на
25.08.2016г. Към април 2019г. най-старите неплатени главници към НАП касаят
м.12.2016г. с падеж през януари 2017г. /за ДОО, ДЗПО и ЗО/
Въз основа
на комплексната си оценка, вещото лице посочва, че не е могло да съобрази дали
счетоводството е водено в съответствие с изискванията на чл.24 от ЗСч като
последователно през целия период 2015 – 2018г. е завишен неправилно раздел
Собствен капитал в пасива на счетоводния баланс със стойността на внесени от
съдружниците средства. Същите би следвало да се отразят в раздел В Задължения.
Освен това, според вещото лице, липсва основание за отчитане на приходи от
излишъци на материални запаси в размер на 190 хил.лева, отчетени през 2018г.
Всички активи от №1 до №358 са оценени като материални запаси и излишъци, са
останали в собственост на наемодателя Черно море хотел мениджмънт АД. Но дори и
да бяха останали в собственост на молителя, вещото лице сочи, че същите не би
следвало да бъдат отчитани като краткотрайни активи тъй като са били
употребени, отчетени като разход в периода на реализиране на приходи от
наемните договори. Освен това, не са представени инвентаризационни описи на
активите и пасивите на длъжника, което последния е длъжен да прави веднъж
годишно съгл.чл.28 от ЗСч. Вещото лице е отчело и други нарушения на
счетоводното законодателство /на л.189, т.4”г”, ССЕ/.
Видно от
таблица на л.190 - табл.10, вземанията спрямо трети лица възлизат на сумата от
157 781.65 лева към 31.12.2018г., но посочените отрицателни числа са
надплатени суми, които всъщност предствляват задължения на молителя към тези
трети лица. Спрямо свързаното лице Иврум груп ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала е настоящия молител, вземанията са отразени поотделно, по фактури и
размери н следващите таблици, съответно за 2017г. и за 2018г., макар да липсват
потвърдителни писма за тези вземания. Вещото лице е посочило, че не може да
прецени, но е възможна и обезценка на част от посочените вземания. Всички
активи в баланса на дружеството са с непотвърдено наличност и стойност. Според
вещото лице, финансовите затруднения на молителя имат траен и необратим
характер – още към 2015г. са налице неплатени задължения. Длъжникът е спрял
плащанията си още към 2015г., а по отношение на публичните задължения – към
25.08.2016г. Погрешното изготвяне на балансите и съответно коригиране на
посочените в тях данни, би довело до извод за невъзможност на дружеството още
от 2015г. да покрива задълженията си, вкл. само краткосрочните си задължения.
Особено се променя балансовата информация още след 2016г. /така т.12 от ССЕ/
Сумата на активите към 31.12.2018г. – 173 хил.лева е недостатъчна за покриване
на пасиви в общ размер от 364 хил.лева като недостигът е в значителен размер от
191 хил.лева. Или, дори при рекласифициране на вноските на съдружниците по
баланса, отново би се стигнало до извод за обективна невъзможност на
дружеството да покрива текущите си задължения. В т.15 от заключението си вещото
лице посочва, че са налице данни за касова наличност от 593.45 лева както и
банкова наличност по сметка от 377.42 лева, която сметка обаче е запорирана от
НАП. В устните си обяснения в.л.Д. сочи, че вероятно от м.10.2015г. дружеството
не може да погасява задълженията си. Посочва се, че за 2019г. дружеството не
осъществява търговска дейност.
Въз основа
на изслушаната тройна ССЕ /ТСЕ/ съдът не достига до различни изводи от
първоначалната. Установява се допълнително, че през 2017г. е налице
декапитализация на дружеството поради отрицателен размер на собствения капитал.
При изследване структурата на активите за периода 2015 – 2018г. вещите лица
посочват, че краткотрайните активи превишават по обем дълготрайните за всички
подпериоди като най-малко са през 2015г. и най-много през 2018г. до 95.58%.
Това се дължи на амортизирането на дълготрайните активи, заприходения излишък
от малотрайни ценности при инвентаризацията през април 2018г. на стойност от
190 хил.лева и несъбрани вземания от свързани лица. Спрямо най-чувствителния
показател за състоянието на неплатожоспособност на дружеството – този за
ликвидността и конкретно за „абсолютна ликвидност”, вещите лица сочат, че със
същия се показва възможността наличните парични средства да покрият
задълженията с настъпил падеж. В таблицата, която са дали вещите лица по т.1.4
към ТССЕ се установява, че този показател за периода е добър доколкото
надхвърля 0.5, но през 2018г. е очевидна липсата на парични средства за
покриване на текущите задължения – показателят е „0”. Изчислените показатели за
финансова автономност и задлъжнялост са отрицатели поради декапитализацията на
предприятието за 2017г., а през 2018г. е налице висока степен на зависимост на
Иврун груп ЕООД от кредиторите му. През тези години 2017 и 2018г. значително се
влошава събираемостта на вземанията от кредитори, което води и до забавяне в
обслужването на задължения към доставчици. Тройната експертиза потвърждава
даденото вече единично заключение на вещото лице Д. за некоректно счетоводно
отчитане на вноските на съдружници в дружеството по чл.134 от ТЗ в собствения
капитал, а не като други задължения, което се дължи и на обстоятелството, че
след 14.11.2017г. тези съдружници не са вече членове на дружеството като
последното им дължи предоставените средства. В т.2.2 от тройната експертиза са
посочени задълженията към доставчици и други кредитори, вкл. публични
задължения. /на л.8-11 от заключението/ В т.2.3 от заключението са посочени
установените от вещите лица публични задължения на длъжника, които констатации
съвпадат с тези на единичната експертиза. Поради идентичност на тези изводи
съдът не обсъжда отново изложеното в тройната експертиза. Въпреки изводите за
редовно водено счетоводство за периода 2015- 2018г., вещите лица изразяват
съмнения за коректното отразяване на част от стопанските операции в отчета за
съответния годишен отчет. /т.4.2/ Посочени са поотделно тези разминавания – по
отношение на внесените заеми от съдружници, които следва към 31.12.2017г. и към
31.12.2018г. да бъдат отразени като задължения, част от пасива на дружеството,
а не част от собствения му капитал. Липсва и основание за отчитане на приходи
от излишъци на материални запаси в размер на 190 хил.лева, отчетени през 2018г.
въз основа на единствената извършена инвентаризация от 24.04.2018г. като в
т.4.2.2 от заключението са налице мотивите за тези изводи. Този начин на
отчитане според вещите лица представлява фундаментална грешка по смисъла на СС
8 – Нетни печалби или загуби за периода. В т.6.1 относно структурата на
краткотрайните активи вещите лица сочат, че в периода от 2015 – 2017г. основна
част са паричните средства /в брой основно/, а същите са под 0.5% към
м.12.2018г. Към 31.12.2018г. преобладават мат.запаси 54.62% и краткосрочни
вземания 45.09% /вземания към свързани лица основно/. Основен дял в тези
вземания са тези към Иврум груп ЕООД. Отрицателните числа на вземанията
отразяват надплатени суми от контрагенти, т.е. задължения на молителя към тях и
следва да се отразят именно така в баланса. Отразяването на компенсиран размер
на вземанията е нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от ЗСч съгласно който не се
извършва прихващане между активи и пасиви или приходи и разходи. /л.16 от
експертизата, горе/ Изразено е съмнение от вещите лица за записването на вземания
по см.498 „Други дебитори” анал.партида ДДС за налични активи през 2016г. тъй
като същите отразяват вземания за данъчен кредит и тези суми следва поради
нереализиране да бъдат отписани като вземания.
В т.8 от
заключението е дадено становище на вещите лица относно необходимостта от
обезценка на част от вземанията на длъжника – основният размер на вземанията е
към свързаното лице, което за 2017г. е погасено, а възникналото през 2018г.,
има основание да бъде обезценено към 2019г. По отношение вземанията по см.498
Други дебитори, експертизата изразява съмнение, че същите следва да бъдат
отписани поради изтекли срокове за реализиране на правото на данъчен кредит по
ЗДДС. /в този смисъл т.6.2/
В
заключение, тройната експертиза подчертава, че затрудненията на длъжника имат
траен и необратим характер от 2017г., която завършва и с финаносва резултат
загуба. Потвърждава заключението на предходната експертиза в тази част, че при
активи в размер на 172 хил.лева, не могат да бъдат погасени пасиви в размер на
364 хил.лева. Съдът, за пълнота, съобразно изложеното в ТССЕ в т.10 относно
възможността за продажба на налични дълготрайни активи за покриване на
задълженията, счита, че такива не са установени реално след инвентаризацията от
24.04.2018г. Такива не са налице след предаване държането на наетите обекти на
наемодателя тъй като съгласно договорите, оборудването, подобренията и
инвентара остават в собственост на последния без да се дължи възнаграждение на
наемателя. Предаването на вещта ведно с оборудване на помещенията е извършено
след посочената по-горе инвентаризация от 24.04.2018г., а именно през
м.12.2018г.
В
обобщение на заключението си вещите лица сочат, че дружеството не е могло да
покрива задълженията си към края на 2017г., когато е налице и неговата
декапитализация. Не може да се разчита и налични парични средства съгласно т.15
от тройната експертиза, а така също и на вземанията от свързано лице Иврум груп
ЕООД в размер на 145 088.74 лева. Дори и при прибавяне на тези активи,
отново не би могло да се покрият вземанията на кредиторите, респ. само тези с
краткосрочен характер. /т.15/ В устните обяснения на вещото лице от тройната
експертиза М.М. се установява конкретно, че най-старото непогасено задължение
към доставчици извън публичните задължения е задължение по фактура от
28.10.2015г. към Адвансет ЕАД.
Въз основа
на събраните доказателства съдът достига до извод за основателност на молбата
по чл.625 ТЗ поради следното:
Съдът
намира, че молбата е подадена от надлежно легитимирано лице по смисъла на
чл.625 ТЗ – представляващия длъжника търговски пълномощник въз основа
пълномощно с нот.заверка подписа на представляващия Р. М. /на л.7 по делото/,
чрез упълномощен от последния адвокат при делегирано съгласие за процесуално
представителство по всякакви дела, вкл. упълномощаване на адвокат. Налице са
материалните предпоставки за откриване на производството. В молбата си
длъжникът посочва като основание за откриване на производството наличие на
обективно състояние на неплатежоспособност, т.е. невъзможност да покрива
текущите си задължения с краткотрайните си налични активи, в частност с парични
средства. На основание чл.608 ал.1 от ТЗ
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общите свързани с търговската му дейност. Материално
-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са
длъжникът да има качество на търговец, да не е в състояние да изпълни парично
задължение както и задължението да произтича от търговска сделка или да
представлява публично- правно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, това състояние да не е временно или обратимо по арг. от
чл.631 ТЗ. В помощ при преценката са предвидени и законни презумпции в чл.608,
ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ. По отношение на настоящия молител, приложение намира
единствено презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ доколкото въз основа на
изслушаната експертиза се установява спиране на плащанията още в предходен
период на подаване на молбата. Останалите две презумпцции съдът намира, че не
са налице – не е налице образувано изп.производство по молба на кредитор, който
да е инициатор на производството по чл.625 ТЗ, а така също към датата на
подаване на молбата длъжникът е заявил обявяване в ТР на ГФО за трите поредни
години – 2015 – 2017г. /към 31.12.2018г. ГФО са заявени от молителя/.
Длъжникът
е търговец по правно-организационната си форма като е установено и наличието на
изискуемо парично задължение, основано на търговска сделка съгл.чл.608, ал.1,
т.1 –„парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й”. Сключените
договори за наем между търговци, за осъществяване на предмета на
дейност/търговската дейност на дружеството/, безспорно представляват търговски
сделки по см.на чл.286 и чл.287 от ТЗ.
Въз основа
на подробно коментираното по-горе заключение на ССЕ съдът намира, че се
установява наличието на обективно състояние на невъзможност на длъжника да
погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Сумата на
активите към 31.12.2018г. – 173 хил.лева е недостатъчна за покриване на пасиви
в общ размер от 364 хил.лева като недостигът е в значителен размер от 191
хил.лева. Или, дори при рекласифициране на вноските на съдружниците по баланса,
отново би се стигнало до извод за обективна невъзможност на дружеството да
покрива текущите си задължения. В т.15 от заключението си вещото лице по
единичната експертиза посочва, че са налице данни за касова наличност от 593.45
лева както и банкова наличност по сметка от 377.42 лева, която сметка обаче е
запорирана от НАП. В устните си обяснения в.л.Д. сочи, че вероятно от
м.10.2015г. дружеството не може да погасява задълженията си. Посочва се, че за
2019г. дружеството не осъществява търговска дейност. Тези изводи са напълно
подкрепени и от тройната счетоводна експертиза. Установява се, че
чувствителният към икономическото състояние на длъжника показател за „абсолютна
ликвидност” към 2018г. е 0, което означава, че дружеството не притежава парични
средства, с които да покрива текущите си задължения. Тези финансови показатели
са индикатори за състоянието на неплатежоспособност, но съдът намира, че имат
относителна, а не абсолютна релевантност при преценка наличието на
неплатежоспособност. Конкретната правна преценка при прилагането на чл.608 ТЗ
включва оценка на реалната способност на предприятието на търговеца да обслужва
краткосрочните си задължения. А това означава, че ако даден актив се води в
баланса на предприятието, но той реално не съществува или не е бързо ликвиден,
не би следвало да бъде включен в тази преценка. Към момента дружеството е
преустановило дейността си, което се установява и от заключенията. Съобразно
изложеното в ТССЕ в т.10 относно възможността за продажба на налични
дълготрайни активи за покриване на задълженията на молителя съдът счита, че
такива не биха се установили реално след инвентаризацията от 24.04.2018г. към
датата на предаване на наетите обекти. След подписване на приемо-предавателен
протокол на 04.12.2018г. за предаване държането на наетите обекти на
наемодателя, оборудването, подобренията и инвентара остават в собственост на
последния без да се дължи възнаграждение на наемателя. Предаването на вещта
ведно с оборудване на помещенията е извършено след посочената по-горе
инвентаризация от 24.04.2018г. По отношение на втория договор за наем, видно от
допълнителното споразумение към него, същия е преустановил действието си също
през м.10.2018г. като наемодателят също получава подобренията и оборудването,
което е направил наемателя. Въз основа на съвкупен анализ на изслушаните
експертни становища се установява, че е налице състояние на
неплатежоспособност, което отговаря и на критериите по чл.631 ТЗ тъй като е
постоянно и трайно.
Началната
дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на
длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички
признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т. е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност
да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Спиране на плащанията
освен презумпция за настъпилото състояние на неплатежоспособност, е и маркер за
началната му дата при наличие на обективните условия за влошаване на
икономическото състояние на длъжника. В случая, въпреки данните за спиране на
плащанията в предходен момент – дори още към 2015г., а по отношение на
публичните задължения – към 2016г. когато е образувано изп.дело на НАП и
конкретно следващо към 25.01.2017г./тройна ССЕ/, съдът намира, че началната
дата следва да бъде определена към 2018г., когато и показателят за ликвидност
„0”, сочи на невъзможността да се покриват текущите пасиви на длъжника. През
2016г. показателите за ликвидност, а и останалите финансови показатели, са
добри, поради което съдът намира, че
началната дата попада в интервала на 2017 – 2018г. В този момент се установява
и спиране на дейността на дружеството, и декапитализацията му. В края на 2017г.
и 2018г. са влошени и останалите показатели за финансова автономност на
дружеството, влошава се събираемостта на вземанията, което води до забава в
обслужването на задълженията към доставчици. В периода 2018г. се увеличава и
делът на неизпълнените публични задължения 51.82% от общия размер на
задълженията. Съдът намира, че най-адекватна се явява действително датата на
предаване държането на наетите обекти тъй като към този момент са налице
отрицателни стойности на собствения капитал, „0” показател за абсолютна
ликвидност, влошени други показатели, спиране на плащанията, а и дружеството
въз основа на прекратените договори за наем губи значителни материални запаси
/последните остават по силата на договора собственост на наемодателя Черно море
хотел мениджмънт ЕАД/. Съгласно приложеното от самия молител писмо на наемодателя
– предизвестие за прекратяване на договорите е видно, че на 22.10.2018г. е
издадена фактура за плащанията по двата договора като е предоставен срок за
изпълнение. Доколкото е определен период за доброволно плащане до 01.12.2018г.,
то същата съдът определя за начална дата на състоянието на неплатежоспособност.
/на л.80 по делото/
Предвид
липсата на налично реално имущество и на парични средства, достатъчни да
покрият задълженията към кредитори и началните разноски за производството по
несъстоятелност, посочени и от вещите лица, продължаване на производството би
било самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607 ал.1
от ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и
възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Същевременно съдът
намира, че не са налице данни за прилагане на чл.630, ал.2 ТЗ доколкото не се
установява дружеството да продължава търговската си дейност с трупане на нови
задължения към кредитори. В този смисъл са налице основания за откриване на
производството в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, съгласно която ако наличното
имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не
са предплатени по реда на чл.629б, съдът обявява неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството
по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът
не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
В
указания от съда по реда на чл.629б ал.1 от ТЗ срок заинтересовани лица, в
частност длъжника, предявил молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
не е изявил желание да предплати необходимата сума за разноски по
производството. Ето защо производството следва да бъде спряно в хипотезата на
чл. 632 ал.1 от ТЗ.
На
основание чл.78 ал.5 от ГПК търговецът -длъжник следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 250.00 лв., която не се внася авансово, но на
общо основание е дължима с оглед изхода от производството – арг. от чл.620,
ал.1 ТЗ.
По гореизложените съображения и на
основание чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „ИВРУН ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А, с начална дата 01.12.2018г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на длъжника „ИВРУН ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А.
ОБЯВЯВА длъжника „ИВРУН
ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А, в
несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността
на предприятието на длъжника „ИВРУН ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.Каменар,
ул.Невен №5А.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника ИВРУН ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А.
СПИРА
производството по несъстоятелност на длъжника „ИВРУН ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А.
ОСЪЖДА „ИВРУН
ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.Каменар, ул.Невен №5А да заплати по сметка на Окръжен съд –
гр.Варна сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължима
държавна такса на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: