№ 78
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20211100508606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20281635/21.12.2020 г., постановено по гр. д. № 13950/2017 г. по описа
на СРС, 118 състав, И. К. П. е осъден да заплати на В. А. И. и М. Б. И., в качеството им на
наследници на Б.И.И., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от по 4500 лева (общо 9000
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление, за което на
ответника е наложено наказание с влязла в сила присъда по НОХД № 17449/2015г. на СРС,
102 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 08.03.2012 г. до окончателното
изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ищеца са възложени разноските по
делото в размер на сумата от 1140 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в производството И. К. П..
В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят поддържа, че е депозирал жалба, вх. № 1047206/10.09.2020 г. до Върховния
касационен съд срещу потвърдената с решение № 942/14.11.2019 г. по ВНОХД № 1645/2019
г. на СГС присъда № 366259/20.03.2018 г. по НОХД № 17449/2015 г. по описа на СРС, но по
същата все още нямало произнасяне. На следващо място заявява оплаквания, че правото му
на защита е било грубо нарушено в производството пред първоинстанционния съд, тъй като
не е бил уведомен за проведеното пред СРС открито заседание и поради тази причина не е
имал възможност да ангажира доказателства за промяна позициите на пострадалите и
техните твърдения в наказателното производство. Изложени са оплаквания за неправилност
на решаващата дейност на наказателния съд, включително и за допуснати нарушения при
обсъждане и кредитиране на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В
обобщение на заявените с жалбата доводи е заявено искане за отмяна на решението и
отхвърляне на предявените срещу него искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата В.
А. И., чрез адв. Т., с който са изложени съображения за неоснователност на доводите на
1
жалбоподателя. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на признато с влязла в сила присъда на
наказателния съд престъпление, извършено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, съответно елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между
тях и вина у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по
силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба (вината), то останалите
три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
В случая между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че с влязла в сила Присъда № 366259 от 20.03.2018 г., постановена по НОХД
№ 17449/2015 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, ответникът И. К. П. е признат за виновен
за това, че 08.03.2012 г., в гр. София, около 16:00-16:30 часа, в сладкарница „Неделя“,
находяща се на бул. „Габрово“ и бул. „Константин Величков“, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Б.И.И. (казал на Б.И., че може да му достави около
500 гр. златни синджири на изгодна цена от 40 лв. за грам, като И. трябвало да плати
първоначално сумата от 12 500 лв., като Б.И. му му предал сумата от 9000 лв., както и
собствените на Любен Босилков 35000 лв.), и с това причинил на Б.И.И. имотна вреда в
размер на 9000 лв. и имотна вреда на Л.Г.Б. в размер на 3500 лв. – престъпление по чл. 209,
ал. 1, пр. 1 НК.
От представено по делото удостоверение за наследници, изх. № 06526/22.07.2016 г.
от Столична община, район „Подуяне“, се установява, че Б.И.И. е починал на 17.07.2016 г. и
е оставил за свои наследници по закон В. А. И. – съпруга и М. Б. И. – дъщеря. Последните са
били конституирани по НОХД № 17449/2015 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, в
качеството им на частни обвинители, като наследници на починалия пострадал Б.И.И..
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената
част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил
описаното в исковата молба деяние, което е противоправно. Задължителната сила на
крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (в
този смисъл - ППВС № 7/1959 г.).
В Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос, доколко
гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди,
като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да
преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на
пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и
поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал.
2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да
не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата, извън
посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е
деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но
2
това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние имуществени и
неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния състав.
Даденото правно разрешение в цитираното решение на ОСНК се поддържа и от
съдебната практика на ВС по граждански дела (Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. №
1366/1979 г. I г. о.), в което е изведен правният извод, че „когато размерът на вредата е
елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените
вреди са задължителни за съда, когато решава гражданското дело“.
В идентичен смисъл е и формираната константна практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в решение № 22 от 5.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на I т. о.; решение
№ 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 2759/26.00.1981 г. по
гр. д. № 2095/81 г. I г. о. и др., в която е разяснено, че влязлата в сила присъда относно
размера на претърпените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на
престъплението, формира сила на присъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от извършеното деяние.
Съобразявайки така изложените принципни положение, въззивният съд намира, че са
налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Доколкото размерът на
имотната вреда е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1, пр. 1
НК, то имуществените вреди са били предмет на установяване в наказателното
производство като елемент от състава на престъплението, поради което приетия с присъдата
размер на вредата, е задължителен за гражданския съд. Предвид изложеното, на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ответника И. П. е възникнало задължение да поправи причинените на
наследниците на Б.И.И. имуществени вреди, възлизащи на сумата в общ размер от 9000 лв.,
или с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН е дължима на всяка от ищците сума от по 4500
лв.
За пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че твърденията на
ответника И. П., че е депозирал жалба, вх. № 1047206/10.09.2020 г. до Върховния
касационен съд срещу потвърдената с решение № 942/14.11.2019 г. по ВНОХД № 1645/2019
г. на СГС присъда № 366259/20.03.2018 г. по НОХД № 17449/2015 г. по описа на СРС, но по
същата все още нямало произнасяне, останаха недоказани в настоящето производство. С
определение № 3157/07.04.2022 г. въззивният съд изрично е указал на ответника И. П., че в
негова тежест е да установи, че с решение на компетентен съд влязлата в сила присъда е
била отменена по реда на глава Тридесет и трета НПК, но до приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си, респ. не е провел пълно обратно доказване.
С оглед изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решение № 20281635/21.12.2020 г., постановено по гр. д. № 13950/2017 г. по
описа на СРС, 118 състав, следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20281635/21.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 13950/2017 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4