Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Габрово, 15.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
С. МИЛАНЕЗИ
при секретаря В.
Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№26 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №329/10.12.2018г. по
гр.д.№841/2018г. Севлиевският районен съд е признал за незаконно и отменил, по
предявения от М.А.М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ХАМБЕРГЕР
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.П., иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на М.А.М., с ЕГН **********,
от работа като „полирчик”, при „ХАМБЕРГЕР
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Магистрална" №1, извършено със заповед № 204/ 26.04.2018г., издадена от
управителя на Хамбергер България ЕООД - Севлиево - Н.П.. Със същото решение
съдът е възстановил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М.А.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, на предишната работа до уволнението му като „полирчик”, при
„ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Магистрална" № 1. Със същото решение
районният съд е осъдил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, представлявано от
управителя Н.П., да заплати на М.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** сумата
1600,00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което М.А.М. е
останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода от
26.04.2018г. до 26.06.2018г. постановено е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е
обжалвано от „Хамбергер България" ЕООД, като неправилно и необосновано,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. В жалбата подробно се излагат възражения срещу постановеният
съдебен акт: Мотивът на съда за отмяна
на уволнението като незаконно, бил, че липсвала съвпадение на волята на
страните относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод бил неправилен. Макар датата на
напускане в молбата да не била попълнена саморъчно от работника, всички останали доказателства и
поведението на М. безспорно установявали,
че той желаел да прекрати трудовото си правоотношение. Той по собствена воля поискал да подпише
молбата- образец, запознат бил със съдържанието й, сам изразил желание същата
да бъде допълнена от администрацията в дружеството и заявил изрично на колегите
си, че напуска в деня на подписване на молбата.
С подписването й веднага напуснал
местоработата си и територията на
предприятието и повече не се явил на работа, нито представил документи
/болнични листове/ или извинителни причини
за неявяването си. Свидетелите К.и
А.- колеги на М., били очевидци на
случилото се на 26.04.2018г. и заявили
изрично, че той им казал, че напуска и напуснал след подписване на
молбата. Представената по делото
справка от системата за регистриране,
напускане и явяване на работното място, удостоверявала, че М. се явил за
последно на работа на 26.04.2018г., когато заявил и подписал молбата, че
напуска. Работодателя поставил резолюция
върху молбата му още на същата дата и от нея била и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Следователно налице била волята на работника и
работодателя, считано от 26.04.2018г., трудовото правоотношение да се
прекрати. В разрез с доказателствата по
делото съдът приел, че не се установявало с други доказателствени средства
съгласието на страните относно датата на прекратяване на правоотношение- а
именно 26.04.2018г. Неправилно районният съд приел, че с оглед здравословното
състояние на М. той не съзнавал характера на неблагоприятните последици на
договореното и не ги желаел. В исковата молба и по делото той не въвеждал
твърдения, че предвид заболяванията си не винаги е в състояние да формира
валидна воля.
Претендирано е обжалваното
решение да бъде отменено и предявените искове да се отхвърлят, като се присъдят
и разноските по делото.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред районният съд са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация: чл. 344, ал. 1, т. 1; чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.
1 КТ.
Първата
инстанция е уважила същите със следните мотиви:
Ответника
е издал заповед № 204/26.04.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 26.04.2018г., поради
подадена молба и постигнато взаимно съгласие. Необходимо е обаче волеизявленията
на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това
число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен. Ако в съдебния процес е оспорено
основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на договора и във връзка
с това оспорване се установи, че датата, от която се иска прекратяването, не е изписана от предложителя и същата не се
установява с други доказателствени средства, не може да се приеме, че е
постигнато съгласие относно тази дата и следователно, че е налице прекратяване
на договора по взаимно съгласие. При установените по делото обстоятелства – от заявлението
на М.А.М. до управителя на Хамбергер България ЕООД – Севлиево, в частност от
ръкописно изписаната в заявлението дата, от която се иска освобождаване –
26.04.2018г., за която се установи от заключението на вещото лице по събраната
съдебно – почерковата експертиза, че не е изпълнена от ищеца, от показанията на
свидетеля К.Ф.К.и от показанията на свидетеля С.Й. А., безспорно се установявало,
че при подписване на заявлението ищеца не е формирал воля за датата от която
желае да му бъде прекратено трудовото правоотношение. При тези данни при подписване на заявление, с
непосочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение, на изрично
предвиденото за това място в заявлението, следвало да се приеме, че по делото е
налице несъвпадане волята на страните
относно датата на прекратяване на трудовият договор, поради което липсва
взаимно съгласие. При тълкуване волята на страните, следвало да се съобрази и влошеното здравословно, в частност
психическо състояние на ищеца, установено от приетите по делото болнични листи
и епикриза. Договарянето, включително и за прекратяване на трудов договор,
изисквало зряла воля, нормално протекъл познавателен процес и истинска
мотивация. В случая - при диагнозите на заболяванията на ищеца, и бързината на
постигнатото според твърденията на ответника съгласие за прекратяване, не можело
да се приеме, че последното е действително осъзнато и желано от него. Ищеца
явно не е съзнавал характера и желал неблагоприятните последици на договореното.
Работодателят е упражнил незаконосъобразно правото си на уволнение на ищеца, а
предявеният от последният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Незаконно уволненият
ищец следвало да
бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, независимо от това, дали длъжността съществува или не. Основателността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради
уволнението, е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното тези искове също следва да
бъдат уважени.
Въззивният
съд намира, че решението на първата инстанция е неправилно и изводите му не се обосновават
от доказателствата събрани в
производството.
Категорично
установено по делото е, че М.М. е подписал на 26.04.2018г. заявление за
прекратяване на трудовото си правоотношение. Тъй като в исковата си молба същия
е заявил, че не е подписвал такова заявление, това твърдение категорично е
оборено от изготвената и приета по делото съдебно- почеркова експертиза, видно от която подписа в заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение е положен от него.
Категорично
е установено по делото от показанията на св. К.и А., че инициативата за
прекратяване на трудовото правоотношение е била на работника / което той също
отрича в исковата си молба/, че същия сам е решил, по своя воля "да
напусне" на 26.04.2018г., без да е бил принуждаван за това по някакъв
начин и без да даде обяснение за това свое действие. Св. К.е посочил, че на 26.04.2018г. "работил
първа смяна в 05,30 часа" и след първата голяма почивка от 9,30 часа до
10,00 часа ищеца се завъртял 10-15 минути, дошъл при свидетеля и му казал, че
иска да напуска. Свидетеля му посочил, че трябва да попълни документ, че по
свое желание напуска, но ищеца отговорил, че само ще се подпише и да го попълни
личен състав. Свидетеля дал на ищеца документа да се запознае с него преди да
се подпише, накарал го първо да прочете документа, М. го прочел и се подписал,
след което свидетеля го дал на прекия си ръководител. На приложеното по делото
заявление ищеца се подписал след „С уважение:“ и си тръгнал. Когато ищеца се подписал на
бланката не били положени имената и длъжността му защото същият казал личен
състав или началник смяна да го попълни. Подписването станало на 26.04.2018г.
след почивката в 10 часа.
Същата фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на св. А.. На 26.04.2018г. ищеца работил със свидетеля, но по едно време
си взел якето и сака и си тръгнал. Това било след почивката от 09,30 часа до
10,00 часа. Ищеца тогава си тръгнал и нищо не казал на свидетеля, но го срещнал
началника му и М. му заявил да предаде на прекия началник, че той напуска. Казали му да подаде молба като ще напуска, М.
се подписал на такава и си тръгнал.
Не се спори по делото, а това се
установява и от извлечение от система на Хамбергер България ЕООД за
регистриране постъпване и напускане на работно място относно
посещенията/напусканията, извършени от М.А.М.,
че за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г., той е отсъствал от
работното си място, с изключение на 26.04.2018г. /когато е подал
молбата/. Това се установява и от показанията на св. А., който е заявил, че
"на следващият ден ищеца бил видян, да пие кафе, но не бил влизал на
работа в цеха".
Т.е. не е налице хипотезата, при
която лицето се е явило на работа и по този начин е демонстрирало липсата на
воля за прекратяване на трудовото правоотношение или датата, от която иска
прекратяване на трудовото си правоотношение. На 27.04.2018г. и следващите дни, когато
лицето не се е явило на работа, не е било в отпуск поради временна
неработоспособност.
От писмо изх. № 12/04.05.2018г.
от Хамбергер България ЕООД – Севлиево до
ищеца е видно, че последният е поканен да се яви лично за да получи трудовата
си книжка, която е надлежно оформена, подписана и подпечатана, като с писмото е
изпратена и заповед № 204/26.04.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. В исковата си молба същият е посочил, че на тази дата
04.05.2018г. е получил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Следователно неправилен е извода
на районният съд, че при подписване на заявлението ищеца не е формирал воля за
датата от която желае да му бъде прекратено трудовото правоотношениепоради
което, следва да се приеме, че по делото е налице несъвпадане волята на страните относно датата
на прекратяване на трудовият договор и липсва взаимно съгласие. Видно от
доказателствата по делото- свидетелските показания на св. К.и св.А., М.М. е
заявил на 26.04.2018г., че "напуска",
подписал е заявлението за това, след което си е взел вещите и си е
тръгнал, а на другия ден и в последствие повече не се е явил на работа, без да
е налице уважителна причина за това /да е бил в болничен отпуск/.
Изпълнена е
хипотезата на чл. 325, ал.1 от КТ
и трудовото
правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие, изразено писмено, като същото е обективирано в заявление за прекратяване от 26.04.2018г., изходящо от работника, фактът на чието подаване, датата на подаване, съдържание и подпис се установяват категорично по
делото. Налице е и утвърждаване на това
заявление за освобождаване от длъжност, от страна на работодателя, на същата
дата, с което молбата се
удовлетворява, като ТПО се прекратява, считано от 26.04.2018г. и заповед за
прекратяване от 26.04.2018г., изходяща от управителя на ответното
дружество, с която се констатира постигнатото между страните взаимно съгласие
за прекратяване на ТПО и е посочено, че същото се прекратява, считано от 26.04.2018г., която
заповед М. сочи, че е получил на 04.05.2018г. Междувременно
същият не се е явявал повече на работа, считано от момента, от който е подписал
заявлението за освобождаване от длъжност- т.е. от момента, в който е казал, че
"напуска", подписал е заявлението, взел е вещите си и си е тръгнал на
26.04.2018г. Следователно налице е взаимното съгласие между страните
по ТПО за прекратяването му, постигнато на 26.04.2018г.,поради което последващото издаване на
заповед за прекратяване от същата дата и връчването й или не на ищеца било
ирелевантно за прекратяването на ТПО.
Не може да се приеме, предвид
гореизложеното, че липсва
постигнато взаимно съгласие поради това, че
конкретната дата на прекратяване на ТПО не е попълнена ръкописно от работника в заявлението му за
прекратяване. В тази връзка районният съд е цитирал съдебна
практика, която обаче според настоящата съдебна инстанция не е в подкрепа на
съображенията му за основателност на предявените искове. В цитираната съдебна
практика е посочено, че ако датата, от която се иска прекратяване на ТПО, не е
изписана от предложителя, то същата може да се установи с други доказателствени
средства- както в случая показанията на св. К.и св.А., а и категорично от
поведението на М.М., който на 26.04.2018г. около 10 часа заявява, че
"напуска", подписва заявление за това, взема личните си вещи и повече
не се явява на работа. Друг би бил
въпроса, ако на следващия ден/ дни той е продължил да ходи на работа- тогава би могло да се
приеме, че не е налице съгласие между страните, че трудовото правоотношение се
прекратява от 26.04.2018г. Макар в заявлението си М. да не е написал
собственоръчно датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, той ясно
с думи и действия, пред свидетели, е изразил категорично желанието си да напусне работа от тази
дата- 26.04.2018г. В
тази връзка неправилно първата инстанция е приела, че от показанията на
свидетелите не се установявало от коя дата М. е искал прекратяване на трудовото
си правоотношение. Както вече е посочено по- горе, това се установява не само
от тези показания на свидетели, които имат непосредствени впечатления, но и от
поведението на самия работник.
Неправилни
са и изводите на районният съд, че в случая - при диагнозите на
заболяванията на ищеца /психични и поведенчески разстройства в следствие
употреба на психоактивни вещества- канабиноиди, амфетамини, метамфетамини,
параноидна шизофрения/ и бързината на постигнатото според твърденията на
ответника съгласие за прекратяване, не може да се приеме, че последното е
действително осъзнато и желано от него. Преди всичко такива твърдения от М. в
исковата му молба, че не може да взема сам решения за правата и интересите
си, не са направени. Освен това да се
отрече дееспособност на лице, без същото да е поставено под запрещение, е
недопустимо. Не може да се отрече или ограничи правото на лицето да взема решения
за собственият си живот, права и интереси- като например да постъпи на работа
или да поиска да прекрати трудовото си правоотношение. Факт е, че лицето е
решило да прекрати трудовото си правоотношение и е подало заявление за това, а
в надлежния срок работодателя е приел изявлението му, дал е съгласие за прекратяване на ТПО, издал е
заповедта- т. е. приел е предложението за
прекратяване на ТПО.
На
основание гореизложеното решението на първата инстанция, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло. Искът по чл. 344 ал.1 т.1 КТ
се явява неоснователен следва да се отхвърли, както и исковете, които са
зависими от изхода по него, тъй като предпоставят незаконно уволнение- по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 КТ /за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за времето, през което
работника е останал без работа поради незаконното уволнение/.
Разноски:
Страните по делото са представили списъци за разноски. С оглед изхода на делото
М. следва да бъде осъден да заплати на другата страна направените пред двете
съдебни инстанции разноски общо в размер на сумата 907 лева / 400 лева за
първата инстанция и 507 лева за въззивната инстанция/.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №329/10.12.2018г. по гр.д.№841/2018г.
на Севлиевският районен съд, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.А.М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.П., искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.А.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „ХАМБЕРГЕР
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК107550147, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.П.,
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата
907 лева /деветстотин и седем лева/ .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: