Определение по дело №454/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №197/12.12.2013 год., постановено по Н.а.х.дело № 1100/2013 год.,Кърджалийския районен съд е признал обвиняемия Ю. Р. Б., живущ в с.А.,О.К. с ЕГН * за виновен в това, че на 03.09.2013г. в Г.К. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Вектра” с ДК№ КА нарушил правилата за движение- чл.5 ал.2 г. 1 от ЗДвП като не бил предпазлив към водача на двуколесно пътно превозно средство; чл.6 т.1 от ЗДвП като не съобразил своето поведение, като не спрял и не пропуснал движещия се на път с предимство Б. Г. П.; чл.20 ал.2 от ЗДвП като при избиране на скоростта не се съобразил с конкретните условия на видимост и не спрял при възникнала опасност за движението; чл.47 от ЗДвП като при приближаване към кръстовище се движел със скорост, която не му позволила да спре и да пропусне участника в движението с предимство Б.Г.П., в резултат на което по непредпазливост причинил на Б.Г.П. с ЕГН * от Г.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 7-8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия- престъпление по чл.343а, ал.1 б.”а” предл.П вр.чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК,поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1100,00лв.На основание чл.343г във вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК на обвиняемия Ю. Р. Б. е наложил и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.Осъдил е обвиняемия Б. да заплати по сметка на Районен съд Г.К. направените по делото разноски в размер на 210.00лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия Ю. Б.,който обжалва същото,като в съдебно заседание уточнява,че е недоволен само и единствено от размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.В съдебно заседание лично и със защитника си А.М.,поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на атакуваното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните в наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 03.09.2013г. около 15.00ч. обвиняемият Б. управлявал личния си лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег.№ КАХ в Г.К.. Той се движел по Б.Беломорски в посока към кръговото движение образувано с Б.България и други улици. По това време в кръговото движение се движел свидетелят Панов, който управлявал в посока Б.България велосипед. Той бил с предимство пред обвиняемия. Въпреки това последният, за който се отнасяли поставените знаци при навлизане в това кръстовище, а именно Б1 задължаващ го да пропусне движещите по пътя с предимство и Г12, който указвал кръгово движение, и при наличие на автомобил от лявата му страна, който му закривал видимостта, той навлязъл в кръговото кръстовище в посока Б.България, при което ударил в левия крак движещия се велосипедист- свидетеля Б.П.. Последният се придвижвал в този момент по площ маркирана с „коси успоредни линии”, което означавало забрана за движение на пътни превозни средства. От удара пострадалият П.хвръкнал странично откъм лявата част на велосипеда и паднал на земята. Обвиняемият Б. заедно със свидетеля Р.А. пренесли велосипедиста до тротоара, след което първият сигнализирал за случилото се на телефонен № 112 с молба за линейка и полиция. На място пристигнал екип на ЦСМП- К., който откарал пострадалия П.до болницата, където бил настанен в Травматологично отделение с диагноза Субтрохантерна фрактура.На местопроизшествието пристигнали полицейски служители- свидетелите Н. П. и П. П., които извършили проверка за алкохол и на двамата участници в произшествието, която дала отрицателен резултат.

От заключението на съдебно медицинска експертиза назначена на досъдебното производство се установява, че на свидетеля Б. П. било причинено счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 7-8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Видно от съдебната автотехническа експертиза по време на произшествието деецът Б. се е движел със скорост 12,9км/ч., поради което е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране, защото е имал възможност да възприеме внезапно възникналата опасност- появата на велосипедиста пред спрелия отляво лек автомобил 1,44секунди преди удара. Това било така, тъй като предната част на управлявания от обвиняемия автомобил марка „Опел Вектра” се намирал на разстояние 5,16м. от мястото на удара при дължина на опасната зона на спиране при тази скорост от 4,30м.

Безспорно обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. чл.343а, ал.1 б.”а” предл.П вр.чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. На 03.09.2013г е нарушил правилата за движение като по време на движението си не е бил предпазлив към водач на двуколесно пътно превозно средство, не е съобразил поведението си като не спрял и не пропуснал движещия се на път с предимство пострадал П., при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните условия на видимост и не спрял при възникнала опасност, както и при приближаване на кръстовище се движел със скорост която не му позволила да спре и да пропусне участик в движението с предимство.Всички тези нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда.Налице е и друга причинна връзка между нарушението на правилата за движение от страна обаче на пострадалия и настъпилия резултат, защото видно от приетата по делото автотехническа експертиза друга причина за ПТП е и факта, че свидетелят Б. П. се е движил през площ маркирана с „коси успоредни линии” забранена за движение на пътни превозни средства. Ако не била нарушена тази забрана, то обвиняемият Б. би имал по- добра видимост и би имал възможност да предотврати проишествието.Това нарушение от страна на пострадалия е отчетено при индивидуализацията на наказанието.Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.С оглед на гореописаните доказателства съдът е намерил, че обвинението срещу Б. е доказано по несъмнен начин.За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на всички доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.С други думи, по безспорен начин са установени авторството на деянието, начина, времето и мястото на извършването му, както и формата на умисъла на подсъдимия при осъществяване на престъплението от субективна страна –непредпазливост при формата небрежност, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

При определяне на наказанието,съдът е съобразил,че предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.343а, ал.1 б.”а” предл.II вр.чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК - лишаване от свобода до две години или пробация, като същото е извършено по непредпазливост, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението,и правилно е намерил че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност,като му се наложи административно наказание. Съдът приемайки степента на обществена опасност за висока, предвид на вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица; като отчита смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, направеното самопризнание, неговата младост и това, че помага за изясняване на обективната истина по делото, ; нарушение на правилата за движение и от страна на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпилото произшествие, намира, че едно административно наказание към неговия минимум при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства- глоба в размер на 1100 лева. ще изпълни целите на чл.36 от НК.На основание чл.78а ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложил кумулативно предвиденото административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца.Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършеното, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК.Твърдението за несъразмерна тежест на наказанието по чл.37 от НК е неоснователно,каквото е и искането за намаляване на размера на това наказание.Съдът е отчел всички релевантни факти и обстоятелства и е определил справедливо наказание.Исканото наказание от 1 месец „лишаване от право да управлява МПС” по никакъв начин не може да оправдае целите на чл.36 от НК.Касае се за средна телесна повреда и въпреки отчетените смегчаващи вината обстоятелства и съпричиняването на резултата от страна на пострадалия определеният размер от съда е справедлив.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяване му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №197/12.12.2013 год., постановено по Н.а.х.дело № 1100/2013 год.,Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.