Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26047 2.ХII.2020 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на трети
ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни
заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
секретар Веселена
Караславова
прокурора Антон
Стоянов
като разгледа
докладваното от председателя
Внохд дело №
498 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 27 от 24.VIIIІ.2020 год. по нохд N 82/2020 год. РС- Харманли в
производство по реда на глава ХХVІІ
- чл. 370 и сл., и при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК е признал подсъдимия М.Д.А. *** за виновен
в това, че на 10.V. срещу 11.V.2019 год. в същия град
се съвкупил с Р. Г. И. от гр.С., родена на 27.ХI.2015
год., ненавършила **-годишна възраст, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, като макар *******, разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, поради което
и на осн. чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го
осъдил на наказание „пробация ” при следните пробационни мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 12
/дванадесет/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок също от 12 /дванадесет/ месеца. На осн. чл.189 ал.3 от НПК възложил в
тежест на подсъдимия разноските по делото.
Недоволен от така постановената
присъда в частта, само досежно вида и размера на наложеното наказание е останал
защитникът на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е
неправилна и несъобразена със събраните доказателства в тази ѝ част, а
наложеното наказание се явява несправедливо и несъразмерно. Разпоредбата на
чл.63 от НК давала възможност на съда на подбере наказание измежду „пробация“ и
„обществено порицание“, като не били изложени мотиви защо е предпочетено
първото. Не били взети предвид ниската степен на обществена опасност на
деянието, добрите характеристични данни на подсъдимия и обстоятелството, че
неговото, а и на пострадалата поведение било съобразено с обичаите на
малцинствената им принадлежност. Поради това се иска да се измени обжалваната
присъда в частта ѝ досежно наложеното наказание, като вместо „пробация“
се наложи наказание „обществено порицание“.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по така изложените оплаквания и
искане. Подсъдимият отправя и алтернативно искане – да се намали размера на
наложеното му наказание „пробация“.
Прокурор от ОП- Хасково намира
въззивната жалба неоснователна, а оплакванията по нея - необосновани и
несъстоятелни. Счита, че са били правилно оценени от първоинстанционния съд
установените по делото смекчаващи обстоятелства и изложени подробни мотиви за
избора и размера на наказание, които следва да бъдат споделени. Дава заключение
да бъде потвърдена присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от НПК –
служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Подс.М.Д.А. е на ** години, а към датата на извършване на деянието е бил на ** години и * месеца. ******* гражданин, постоянно
живущ ***, ***** в ** клас, ******, ******. С **** ****** характеристични данни.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия
защитник, като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и
при условията на чл. 371, т. 2 от същия той е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не
се събират доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП,
а самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата.
Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните
на ДП доказателства. Тази оценка на свой ред се споделя и от настоящата
инстанция след самостоятелен анализ на същите. При това положение фактическата
обстановка по делото правилно е била възприета съответно на изложеното и
поддържано по обвинителния акт.
Така следва да се
приеме за безспорно установено по делото, че подсъдимият, който е от гр.Х., и пострадалата – свид.Р. Г. от
гр.С. се запознали във Фейсбук в началото на 2019 год.
След няколко първоначални контакта чрез съобщения, подсъдимият отишъл до гр.С., където се срещнали и запознали лично. Към този момент свид.Г. нямала навършена **- годишна възраст и това обстоятелство станало
известно на подс.А.. Между двамата се зародили симпатии и чувства и скоро той
ѝ предложил да се „вземат“, да се оженят по ромските обичаи и заживеят
заедно. Свид.Г. се съгласила. Пак според ****** обичай, двамата
трябвало да осъществят сексуален контакт, след което нейните родители, макар да
не били съгласни, трябвало да му я „дадат“.
На 10.V.2019 год. около 19 часа подсъдимият отишъл с такси до гр.С. Свид.Г. била извън дома си и могла да се качи в таксито без знанието на своите
родители. Двамата отпътували за гр.Х. Късно вечерта, през нощта срещу 11.V.с.г. отишли на поляна край стадиона в гр.Х.,
където подс.А. осъществил съвкупление с все още ****** Р. Г., която към този момент е
била на ** години и *
месеца. Подсъдимият „документирал“ ******** на свид.Г., като постелил бял чаршаф, за да покаже по-късно петната от кръв на
родителите си, когато отведе свидетелката в дома им като своя „жена“. През
цялата нощ двамата се разхождали на различни места из Х.
Тъй като свид.Г. напуснала дома си, без да се обади на своите родители, те се разтревожили
от отсъствието ѝ. Веднага преценили, че тя е в Х. при
подсъдимия и отишли да я търсят там, като уведомили и РУ – Харманли.
Сутринта на 11.V.2019 год. подсъдимият завел свидетелката у дома и я представил на
родителите си. По това време обаче там дошли и полицейски служители, които
отвели двамата в управлението, където били нейните родители.
Със заключение на
съдебно-медицинска експертиза на живо лице, назначена на ДП и изготвена от вещо
лице – съдебен лекар, след освидетелстване на свид.Р. Г. в 15:00 часа на 11.V.2019 год. е установено прясно разкъсване на
девствена ципа, отговарящо на получено при полов акт.
Чрез заключения на
съдебно-психологически експертизи е било установено, че както подсъдимият, така
и свид.Г. могат правилно и адекватно да възприемат случващото
се, да формират лична позиция и да изразяват същата, да възпроизвеждат факти и
обстоятелства от значение за делото. Подс.А. има средно ниво на интелигентност.
Гореописаната
фактическа обстановка е била пълноценно и всестранно изяснена от районния съд.
Впрочем по нея няма и спор по делото. Същата е в пълно съответствие със
събраните доказателства, а изводите на съда са напълно обосновани.
По правната
квалификация на деянието:
Няма оплаквания по жалбата в тази насока, няма и
основания затова. Стореното от подс.А. осъществява признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.151 ал.1 от НК, каквото е и
повдигнатото против него обвинение. Безспорно е установено, че свид.Г. към момента на извършване на деянието е под **-
годишна възраст, а обстоятелствата, при които е било извършено, не оставят
никакво съмнение, че стореното от подсъдимия не съставлява престъпление по
чл.152 от НК.
По вида и размера на наказанието:
В тази насока е единственото оплакване по
въззивната жалба.
Подсъдимият е бил на възраст от ** години и * месеца при извършване на деянието, поради което
при определяне на неговото наказание са приложими правилата по чл.63 ал.1 т.3
от НК, тъй като за престъплението по чл.151 ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от 2 до 6 години. По правилото на чл.63 ал.1 т.3 от НК то
следва да се замени с „лишаване от свобода“ до 3 години. Освен това
разглеждането на делото по реда на особените правила по глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същия обвързва съда и с приложение на
чл.58а от НК.
От вниманието на първостепенният съд не е
убягнало нито едно смекчаващо
обстоятелство по делото, а те са наистина многобройни и установени по безспорен
начин – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, самопризнание, вкл.
на вина, не само на факти, млада възраст, изразено съжаление и разкаяние.
Степента на обществена опасност и на деянието, и на дееца са ниски. От друга
страна правилно е оценено и че по делото не се установяват отегчаващи
обстоятелства. Всичко това преценено в съвкупност наистина представлява
основание за приложение на чл.55 от НК и в тази насока дейността на районния
съд не търпи критика. При липсата на установена долна граница на предвиденото
наказание /в случая – това по чл.63 ал.1 т.3 от НК/ съдът е преминал към
налагане на следващото, предвидено по-леко наказание „пробация“ в хипотезата на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.
Действително същата разпоредба in fine предвижда, че по отношение на непълнолетни
подсъдими съдът може да избира между наказанията „пробация“ и „обществено
порицание“, чието налагане се иска по настоящата жалба. Вярно е и, че
първоинстанционният съд не е изложил изрични мотиви защо се ориентира към първото,
а не към второто. Въпреки това, преценката му се споделя от настоящата
инстанция. Както изрично е посочено, така наложеното наказание съответства на
обществената опасност на извършеното и личността на подсъдимия и би постигнало
своето поправително и превъзпитателно въздействие спрямо него. Тази оценка се
напълно споделя и от въззивния съд. Все
пак подсъдимият не е бил на възраст, далеч от навършването на пълнолетие, от
това са го делели едва 6 месеца. Освен това ниска е конкретната степен на
обществена опасност на деянието при конкретните, установени обстоятелства, при които е било извършено, но
вън от съмнение е наложителна и генерална превенция спрямо останалите членове
на обществото за възпиране извършването на подобни деяния и тяхното максимално
ограничаване, независимо от различни малцинствени и етнически нрави и обичаи.
Наказанието „обществено порицание“ е неадекватно в настоящия случай и няма да
постигне прокламираните в чл.36 от НК цели на наказанието.
Що се отнася до отмерения размер на наложеното
наказание „пробация“, въззивната жалба не държи сметка за следното – съдът
веднъж е приложил /напълно правилно и обосновано/ разпоредбата на чл.55 от НК,
макар да е бил длъжен да приложи само нормата на чл.58а от НК, и втори път е
наложил наказанието „пробация“ само при двете задължителни пробационни мерки и
за срок от 12 месеца, който е под средния размер за това наказание. Така
отмерено, наказанието е достатъчно снизходително и няма основание за намаляване
на същия.
Всичко гореизложено мотивира въззивният
съд да оцени оплакванията и искането по въззивната жалба като лишени от
основание, поради което същите ще
следва да останат без последствия.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Ето защо Хасковският окръжен съд счита, че жалбата
е неоснователна, а обжалваната присъда - правилна и законосъобразна, поради
което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №27 от 24.VIІI.2020 год. по нохд № 82/2020 год. по описа на РС – Харманли.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: