Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр. Пловдив, 08.04.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 48/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Р.М.У., ЕГН ********** изцяло Решение № 1455 от 27.11.2018 г. по гр.д. № 1179/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което са отхвърлени предявените от него срещу Д. П. У., ЕГН ********** искове за прогласяване за нищожен като привиден сключения между страните брачен договор от **********г. в частта му, касаеща безвъзмездно прехвърляне на недмижим имот от Р.У. на Д.У., а именно ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *************по КККР на село М., област П., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *************; за признаване за установено че прикритото съглашение между страните досежно този имот е договор за покупко- продажба - който е действителен договор, с продажна цена 90 000 лв. и за развалянето на последния поради неизпълнение задължението на купувача Д.У. да заплати на продавача Р.У. тази цена. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.
Въззиваемата Д.У. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 2, предложение последно от ЗЗД, чл. 17 ал. 1 от ЗЗД и чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
По делото е безпротиворечиво установено че страните са бивши съпрузи, бракът е сключен на 25.04.1998 г. и прекратен с развод съгласно съдебно решение № 335/01.02.2017 г. по бр.д. № 16035/2015 г. на РС – П.. По време на брака са закупили недвижим имот в село М.– ПИ с идентификатор *************и построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ************* - н.а. № ***/ *.*.**** г., том **, н.д. № *****/**** г. на АВ – СВ – гр. П.. На **********г. са подписали брачен договор, съгласно който така придобият в режим на СИО имот остава в изключителна собственост на съпругата Д.У. и конкретно че съпругът Р.У. й прехвърля безвъзмездно своята ½ ид.ч. от същия.
В исковата молба У. твърди така изповяданото съглашение за безвъзмездно прехвърляне на собствената му ½ ид.ч. от имота да е привидно, като действителната уговорка между страните била за нея той да получи сума в размер на 90 000 лева. Плащането било уговорено да стане както следва: 8 000 лв. при подписването на брачния договор / които и получил/, а остатъка - след като ответницата продаде имота на трето лице и получи цената за него. Намерението за продажба било и на двамата съпрузи, но брачният договор подписал, тъй като ответницата му казала че вече е осигурила купувач и е подписала с него предварителен договор като едноличен собственик на имота. И до момента остатъка от цената не му е заплатен, като и имотът не е продаден от ответницата. С оглед което иска от съда да признае за нищожен като привиден брачен договор от **********г. в частта му, касаеща безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот от Р.У. на Д.У., а именно ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *************по КККР на село М., област П., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *************; да признае за установено че прикритото съглашение между страните досежно този имот е договор за покупко- продажба - който е действителен договор, с продажна цена 90 000 лв. и да развали този договор поради неизпълнение задължението на купувача Д.У. да заплати на продавача Р.У. цената и конкретно разликата от 82 000 лева. Твърди се още че обратно писмо между него и ответницата, разкриващо симулацията и действителното съглашение за покупко-продажба, както и разписка за получените на това основание 8 000 лв. били подписани, но впоследствие тези документи предал на ответницата.
В депозирания отговор ответницата оспорва исковете. Поддържа че действителното съглашение досежно процесния имот е това по брачния договор, а не твърдяното прикрито от посочения вид и параметри. Отрича да има подписано обратно писмо и разписка. Заявени са и възражения за недействителност на договор за покупко-продажба досежно имота. Същият – ако се приеме да е налице, е нищожен поради липса на изискуемата се от закона форма – нотариален акт, както и поради противоречие с императивна правна норма – чл. 24 ал. 1, изр. 2 от СК, въвеждаща изрична забрана за прекратяване на СИО по време на брака.
По делото е приложена прокурорска преписка № 178/2016 г. на РП – П., образувана по тъжба на П. П. / баща на ответницата / срещу ищеца за това че ползва и отказва да върне собствен на П. лек автомобил, предоставен му за ползване. Разпитана като свидетел ответницата Д.У. е депозирала показания че във връзка с имотите и колите им с Р.У. родителите й са му дали сума от 8 000 лв., за които бил подписан „ някакъв лист „ – Протокол за разпит от 12.07.2017 г. В протокол за разпит от 10.07.2017 г. е заявила че тези 8 000 лв. са платени през м. март 2014 г. от майка й на Р. по негово искане – за да се изнесе от процесния имот, представляващ семейното жилище, както и че разписката за това плащане е у нея.
Представен е още протокол от съдебно заседание от 06.10. 2017 г. по гр.д. № 9657/2017 г. на РС – П.. Съгласно представеното съдебно удостоверение страни по това дело са бащата на ищеца – М. У. като ищец и ответник Д.У., а предмета е иск по чл. 422 от ГПК – за признаване за установено дължими от Д. на М. парични средства на основание сключен между тях неформален договор за заем. В протокола от съдебното заседание на въпрос дали за връщане на този дълг е предала през м. януари 2014 г. на сина на ищеца и неин съпруг Р.У. сумата от 8 000 лв. ответницата Д.У. на основание чл. 176 от ГПК е депозирала обяснения че на Р. е предадена сума от 8 000 лв., за да се изнесе от семейното жилище, като изрично е конкретизирала че сумата е за да й прехвърли дела си от семейното жилище.
По настоящото дело е депозирала обяснения по чл. 176 от ГПК, с които отрича това основание за предаване на сумата 8 000 лв., заявявайки че имала предвид прехвърляне на движимите вещи в жилището – покъщнината.
С оглед тези й изявления, обстоятелствата, при които те са дадени и доколкото ищецът твърди продажната цена да е 90 000 лв. – а не 8 000 лв., първоинстанционният съд е приел че изявлението на ответницата по чл. 176 от ГПК в съдебния протокол от 06.10.2017 г. по горецитираното гр.д. № 9657/2017 г. не е конкретизирано в насока да може да се свърже с твърдяното прикрито съглашение, поради което е отказал да допусне свидетели на ищеца в хипотеза на чл. 165 ал. 2 от ГПК. С оглед твърденията му че сам е предал твърдяното „ обратно писмо „ и разписка на насрещната по договора страна – ответницата Д.У., е отказал допускане на исканите от него свидетели и в хипотеза на чл. 165 ал. 1 от ГПК - документът да е изгубен и/или унищожен не по вина на страната, искаща свидетелите. Исковете по чл. 17 ал. 1 и чл. 26 ал. 2 от ЗЗД са отхвърлени като недоказани, съответно отхвърлен е и обусловения иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Освен това са приети за основателни и възраженията за нищожност на прикритото съглашение покупко-продажба поради това че не е спазена изискуемата се от закона форма за неговата действителност – нотариален акт, както и поради противоречие със закона / императивната норма на чл. 24 ал. 1 от СК /, тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова и докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела си, който би получил при прекратяването й.
Заявеното във въззивната жалба доказателствено искане за свидетели в хипотеза на чл. 165 ал. 2 от ГПК бе уважено от настоящата инстанция. Приемайки че изявленията на въззиваемата в протоколите за разпита й като свидетел от 10.07.2017 г. и 12.07.2017 г. по досъдебното производство във връзка и с обясненията й по чл. 176 от ГПК в горецитираното съдебно заседание съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2, предложение от ГПК, на ищеца бяха допуснати исканите гласни доказателства – двама свидетели, като допустими на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК и относими към спора.
Свидетелят М. К. У. / баща на ищеца / депозира показания че имота в М.бил закупен от сина му и бившата му снаха изцяло със средства на свидетеля и неговата съпруга. През февруари 2014 г. Р. и Д. отишли в дома на свидетеля и казали че са взели решение да го продадат. Тъй като Д. вече била намерила купувач, с който и подписала предварителен договор Р. ще й прехвърли своята ½ ид.ч., а след изповядване на договора за продажба с третото лице Д. ще му заплати цената за нея, която се договорили да е в размер на 90 000 лева. С тази им уговорка свидетелят бил запознат предварително от сина си и затова имал изготвен от юрист документ „ обратно писмо „ в този смисъл - че синът му не прехвърля безвъзмездно своята ½ ид.ч. от имота, а срещу сумата от 90 000 лв., дължима му се от Д. след като тя продаде имота. Предоставил им този документ за подписи, като ги заплашил че ако не го подпишат ще запорира имуществото им – заради парите, които им е дал за тази къща – 20 000 евро. И двамата подписали документа. Първоначално той се съхранявал при свидетеля, впоследствие го предал на сина си. След известно време научил че при подписването на брачния договор Д. и майка й платили на сина му 8 000 лв. от уговорените 90 000 лв., но срещу това поискали документа и Р. им го дал.
Свидетелят И.Ц.Б. – без родство, депозира показания че с ищеца са приятели от години. През есента на 2013 г. му дал на заем 4 000 лева. През м. март 2014 г. Р. му се обадил че продава къща в М.и с парите от продажбата ще му върне заема. В деня на сделката свидетелят го чакал в кафене до аптека „ М. „. След около час Р. дошъл, казал че сделката е минала, но за парите трябва да отидат в дома на тъща му в ЖК Т.. Отишли в апартамента и там тъщата дала на Р. 8 000 лева. Възникнали недоразумения, от които свидетелят разбрал че Р. очаквал по голяма сума - 15 000 лв., но взел дадените му 8 000 лв., разплатил се със свидетеля, след което последният си тръгнал.
Така ангажираните доказателства не установяват по несъмнен начин фактическия състав на твърдяната от въззивника - ищец относителна симулация – при лежаща изцяло върху него доказателствена тежест. Тя включва пълно и главно доказване на това че материализираното в брачния договор безвъзмездно прехвърляне на собствената му ½ ид.ч. от имота на ответницата е привидно съглашение и че чрез него страните са целели да прикрият действително желаните от тях правни последици, в случая такива по договор за покупко-продажба. Прикритото съглашение следва да се установи досежно всички съществени елементи на фактическия му състав - страни, предмет и продажна цена, като несъмнено и безспорно следва да се установят в случая и размера на последната, както и условията и сроковете за плащането й – с оглед твърденията на ищеца в тази насока и предявеният от него и трети иск за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащането на цената в пълния договорен размер.
Показанията на свидетеля У. – изцяло съответстващи на изложената в исковата молба теза, не се кредитират от съда. По отношение на този свидетел кумулативно са налице всички предпоставки на чл. 172 от ГПК, сочещи на заинтересованост изхода на спора да е в полза на ищеца. Той е негов баща, с крайно влошени отношения с бившата му съпруга - ответницата - в т.ч. и имуществени, във връзка с които и водени между нея и свидетеля съдебни дела, по делото липсват други доказателства в подкрепа на показанията му.
От показанията на втория свидетел И. Б. не се установява сключено между страните съглашение за безвъзмездно прехвърляне на собствеността / свидетелят изобщо не знае за сключения брачен договор /, което да е привидно, както и то да е във връзка с възведената прикрита облигация – покупко-продажба, с горепосочените съществени негови елементи. Че имотът се продава свидетелят знае само от ищеца, но не е наясно кой е купувача и каква е продажната цена и конкретно че това е сумата 90 000 лева. Напротив, показанията на свидетеля са че Р. претендирал да получи 15 000 лв., при това не от съпругата си - сочена в исковата молба като купувач и задължена за плащането на цената, а от трето за договора лице – нейната майка, която не е и последния купувач на имота по твърдяното от него съглашение с ответницата.
С оглед изложеното не е налице пълно и главно доказване на фактически състав на относителната симулация, съответно исковете по 26 ал. 2, изречение последно от ЗЗД и обусловения от него по чл. 17 ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни. Съответно неоснователна е и третата обусловена от горните два иска претенция по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на прикрития договор за покупко-продажба поради неплащане на цената.
За пълнота следва да се отбележи да са неправилни изводите на първостепенния съд че при евентуално установена относителна симулация по отношение на действителното съглашение - договор за покупко-продажба, не са налице изискванията за неговата действителност поради липса на изискуемата се от закона форма – нотариален акт, както и поради противоречие с императивната правна норма на чл. 24 ал. 1 от СК – забраняваща на съпрузите разпореждане с дял от непрекратена СИО, която е бездялова. Приложимата в случая норма е чл. 39 от СК, съгласно която с брачния договор между съпрузите може да се прехвърля право на собственост или учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот - придобит по време на брака в режим на СИО, формата за действителност на брачен договор, сключен по време на брака и с предмет право на собственост и/или друго вещно право върху недвижим имот е писмена със заверка на съдържанието и подписите от нотариус, в чийто район на действие се намира имота, този брачен договор има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване. Тази специална разпоредба преодолява изискването за форма по чл. 18 от ЗЗД, както и забраната по чл. 24 ал. 1 от СК. По отношение на процесния брачен договор всички изисквания на специалната норма на чл. 39 от СК са спазени, поради което не са налице – противно на приетото от първостепенния съд, нарушения на изискванията за действителност на прикритото съглашение, ако то бе доказано по делото. Но независимо от неправилността на тези му изводи като краен резултат решението, с което е отхвърлил исковете е правилно и се потвърждава.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И
Потвърждава Решение № 1455 от 27.11.2018 г. по гр.д. № 1179/2018 г. на Окръжен Съд – П..
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: