Решение по дело №910/2012 на Районен съд - Казанлък

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №.........

                                               гр. Казанлък, ……….2012 год.

 

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и дванадесета  година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря.......................Х.К.…….....................................................като разгледа докладваното от съдията ..............................гр.дело №910 по описа за 2012 год. за да се произнесе  взе предвид следното:

                Предявен е иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

                Ищецът твърди, че от 03.06.2011г. до 24.08.2011г. работил  по трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „машинен оператор производство на тестени изделия”. На 24.08.2011г. му била връчена заповед №38/12.08.2011г., с която на основание чл.71 ал.1 от КТ ответникът му прекратил трудовото правоотношение. При освобождаването от работа твърди, че не му изплатили обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 2011г. в размер на 104 лв. за месеците юни, юли и август. Няколкократно отправял устна покана за окончателното изплащане на сумата, но до подаване на исковата молба ответникът не я изплатил, което породило правен интерес за настоящото дело. В хода на производството е допуснато увеличение на иска. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответното дружество да му изплати сумата от 177.33 лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за месеците юни, юли и август 2011г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира  съдебни разноски.

              В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът          не оспорва обстоятелствата, че ищецът е работил в ответното дружество и че трудовият договор е прекратен. Твърди, че е работил в дружеството от 03.06.2011г. до 12.08.2011г. и му се полагали 3 дни платен годишен отпуск предвид чл.155 ал.4 от КТ. Твърди, че ищецът е ползвал тези 3 дни платен годишен отпуск, което било видно от ведомостта за месец юни 2011г. Поради това, че ищецът е ползвал платеният си годишен отпуск за календарната година пропорционално на времето което му се признавало за трудов стаж, не му се дължало обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ. Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан и поради това моли съдът да го отхвърли. Твърди, че на ищеца му била изплатена сумата 98.95 лв. в повече от дължимото се трудово възнаграждение за месец юли 2011г. поради което Допълнително изплатените 98.95 лв., подлежали на връщане. Моли съда да бъдат прихванати двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. В с.з. заявява, че в предприятието не се води форма за отчитане явяването на работниците на работа.

                От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               Не е спорно, а и от трудов договор №48/03.06.2011 г., сключен на основание чл.70 от КТ се установява, че ищецът работил при ответника на длъжността „машинен оператор производство на тестени изделия”, считано от 06.06.2011 г. Със заповед №38/12.08.2011 г. трудовия договор е прекратен на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 12.08.2011 г.

               Видно от разплащателна ведомост за м.06.2011 г. на ищецът М.Т.П. е начислено основно възнаграждение за отработени 16 и възнаграждение за 3 дни платен отпуск.

               По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено, което съдът възприема като мотивирано. Съгласно заключението на ищецът е отчетен платен годишен отпуск по ведомости за заплати за м.06.2011 г.- 3 дни- 66.82 лв. и за м.07.2011 г.-15 дни- 350 лв., но липсвала документация по реда на КТ за искане и разрешаване на отпуска. За отработеното време на ищецът се полагали 4 дни платен отпуск. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за неползван четири дни платен годишен отпуск е 93.33 лв. брутна сума, респ.84 лв. нетна сума.

              От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:           

             Правото да се претендира заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е прекратеното трудово правоотношение е правопораждащ факт за правото на обезщетение. Разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ повелява правото на работник/служител на платен годишен отпуск, а ал.4 на чл.155 от КТ гарантира минималния му размер - 20 дни. От 03.06.2011 г. до 12.08.2011 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника като за отработеното времето има право на четири дни платен годишен отпуск /ССЕ/. Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, което се упражнява чрез волеизявление на последния, обективирано в писмена молба с посочване основанието и размерът на искания отпуск, както и конкретния календарен период, през който се желае   ползване, съответно на насрещната страна по трудовото правоотношение- работодателя, обективирано в писмена заповед /чл.173 ал.6 от КТ/, която да съдържа разрешение за ползване на отпуск на определено основание, с определена продължителност и през точно определен календарен период от време. Горното води до извода, че законът предвижда писмена форма за доказване ползването на полагащия се платен годишен отпуск. Работодателя не е установил с допустими доказателствени средства възражението си, че ищецът е ползвал 3 дни платен годишен отпуск през м.06.2011 г., тъй като липсват молби за ползване на отпуск, заповеди за разрешаването му, присъствени форми с оглед изпълняваната от работника трудова функция, в които да е отразено това обстоятелство. Доказателства от вида на посочените работодателя не е представил въпреки указаната му тежест на доказване, а тяхното наличие не е установено и от проверката на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза. Приложената ведомост за заплати за м.06.2011 г., в която е отразен 3 дни платен годишен отпуск е частен свидетелстващ документ за начислените на работника суми, не и за надлежното разрешаване и ползване на платен годишен отпуск. С ведомостта работодателят не удостоверява неизгодни за себе си факти, с оглед предмета на настоящия спор, а оглед подписването им от работника- удостоверява се единствено получаването на начислените суми. В такова насока е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 от ГПК задължително решение №542 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 1767/2009 г. на ВКС IV г. о., съобразно което няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя. Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуска. Начисляването и получаването на възнаграждение за платен годишен отпуск, не заместват разрешението на работодателя за ползването му. По изложените съображения съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение неползвания платен годишен отпуск е за 4 дни. Предявеният иск е основателен. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, чийто брутен размер, определен от ССЕ съгласно чл.224 ал.2 от КТ е 93.33 лв., а след приспадане на дължимия данък /ЗДДФЛ/ нетният размер е 84 лв. Предявеният иск е доказан в размер на 84 лв., а в частта до претендираните 117.33 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

                 В отговора на исковата молба ответникът е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане. С разпоредбата на чл.103 ЗЗД са въведено като условие за допустимост на прихващането- идентичността на субектите по правоотношенията и идентичността на насрещните престации- парични задължения или еднородни заместими вещи. Ответникът твърди, че на ищеца е изплатено със сумата 98.95 лв. повече трудово възнаграждение за м.07.2011 г., но по делото не се събраха доказателства, установяващи това обстоятелство. Тъй като не се доказа по основание и размер парично вземане на ответника към ищеца, то възражението за прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение.

               Ответникът следва да заплати на ищцата 71.05 лв. съдебни разноски съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.

               Ответникът следва да заплати по сметка на РС гр.Казанлък 50 лв. държавна такса.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

                ОСЪЖДА „Лип Комерс БГ” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище  и адрес на управление гр.Казанлък, кв.”Васил Левски” бл.40, вх.Г, ап.49 да заплати на М.Т.П., с ЕГН-********** *** сумата от 84 лв. нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 20.03.2012 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните 177.33  лв. като неоснователен.                 

                ОСЪЖДА „Лип Комерс БГ” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище  и адрес на управление гр.Казанлък, кв.”Васил Левски” бл.40, вх.Г, ап.49 да заплати на М.Т.П., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на 71.05 лв.

                ОСЪЖДА „Лип Комерс БГ” ЕООД, с ЕИК:********* със седалище  и адрес на управление гр.Казанлък, кв.”Васил Левски” бл.40, вх.Г, ап.49 да заплати по сметка на Районен съд гр.Казанлък 50 лв. държавна такса.

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                  Районен съдия: