№ 49097
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20251110139801 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
******, срещу М. Х. Ш., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на
3580,94 лв. В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
След служебна проверка съдът установи следното:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за
потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на
потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят
специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.
От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че от
01.01.1800 г. М. Ш. няма регистриран постоянен адрес в Република България,
тъй като пребивава в Австрия от 1996 г. От справката не се установява и
надлежно регистриран постоянен адрес на ответника в Република България.
Също така, от представеното от ищеца завещание е видно, че М. Ш. е
австрийски гражданин, с постоянен адрес в Австрия.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът няма обичайно
местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в
случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо
спорът да бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117,
ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по
1
съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3
ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът към настоящия момент няма надлежно
регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви
иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където
потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва
да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към
датата, на която искът е предявен в съда /определение на СЕС от 03.09.2020 г.
по дело С-98/20/.
Съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява
служебно от съда, поради което настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай,
ищецът е българско юридическо лице, а ответникът – потребител, който няма
обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице
договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е
подведомствен на българския съд. /Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д.
№ 449/2022 г., ВКС/
Предвид горното, съдът следва на основание чл. 25 ГПК да отмени
разпореждането 26.11.2025г., с което е разпоредено връчване на исковата
молба чрез публично обявление в Държавен вестник.
Воден от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК разпореждане №
180996/26.11.2025г., с което е разпоредено исковата молба да бъде връчена на
ответника чрез публично обявление в Държавен вестник.
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по
исковете, предявени с искова молба с вх. № 237802/08.07.2025 г. на
********** срещу М. Х. Ш., с местоживеене в Австрия, въз основа на която е
образувано гр.д. № 39801/2025 г. по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 39801/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2