Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 219 02.04.2019
година град Т.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Т. седми състав
На единадесети март две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2108 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата Н.И.С.
*** твърди в исковата молба, че са собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Т. , ул."П. " № 25, с площ от
336 кв.м. по нотариален акт № 52, том V, дело № 1000, вх. per.
№ 2453 от 09.08.2001 г. на СВ- Т. , с идентификатор *****.***.***, при съседи: *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.**и *****.***.***.
Ответникът А.А.А. е собственик на съседния имот, находящ се в гр. Т. , ул. "П. " № 27 с площ от
540 кв.м. по нотариален акт № 169, том II, дело 710, от 1983г. на Районен съд Т.
, с идентификатор *****.***.***. През месец октомври 2018 година ответникът е
завладял част от нейното място, представляващо ивица на границата между двата
имота от около 20- 25 кв.м., във формата на триъгълник, с лице откъм улицата от
около 2,50 - 3 метра. Твърди, че тази част винаги е била в нейния имот и го
владее от закупуването на имота до месец октомври 2018 г.Твърди, че тази ивица
е била винаги част от този имот, още от
преди 1953 г. , като дори и да е
била придадена по регулация тази част от нейния имот към имота на ответника, то
регулацията е била приложена. Имота и и към момента се владее от ответника, но
тази част никога не е била част от имота му, поради което, няма правно
основание за това. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна
давност, както и, че е налице грешка в кадастралната карта на града от 2005
година, при нанасянето на границата между двата имота. С оглед на горното излага
становище, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да и предаде собствеността и
владението върху спорната част.
В срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответникът упражни правото си на отговор, с който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Обосновава твърдението си
за недопустимост на предявения иск по чл.108 от ЗС, с факта, че ищцата не е
упражнила правото си на иск за отстраняване на допуснати грешки по кадастралната карта, в случай на спор за
собственост. Това прави иска и за собственост недопустим. Алтернативно заявява
твърдение, че е неоснователен, обосновано с доводи за това, че още през 1983
година, процесиите 25 кв.м., разположени между границата между имотите на
страните, са били част неговия имот.
Твърди, че е закупил имота си през 1983 година и тогава спорните 25 кв.м., са
били част от имота, който е закупил. От тогава ги владее спокойно и
непрекъснато, поради което се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.
След
преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията
на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, нотариални актове за собственост се
установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 52,
том V, дело № 1000/09.08.2001г. на СВ - гр.Т. В. П. И. е дарил майка си – ищцата Н.И.С.
със собствения си недвижим имот - ДВОРНО
МЯСТО, е площ от 336 кв.м., находящо се на ул.’’П. ”
№25, заедно с построените в него къща, от фоайе, всекидневна с кухненска ниша,
стая и предверие, сервизни помещения и самостоятелна
стая, за което дворно място е отреден имот с № IV - 3258, квартал №69, по плана
на града, при граници за дворното място: ул.’’П. ”, имот № III- 3259 - на Г. Г.
, имот № V - 3257 - на Г. С. , Ж. Г. и др., имот № IX - 3265 - на А. С. . С Постановление за възлагане на
недвижим имот на съдия - изпълнител при РСТ, в сила от 04.07.2000г., вписано на
10.07.2000г., В. П. И. е обявен за купувач на имота, който в последствие е
дарил на майка си- ищцата.
Ответникът А.А. Ахмедова е закупил с нотариален акт за покупко-продажаба №169, том II, дело № 710/03.11.1983г. на
Търговищки районен съд, ДВОРНО МЯСТО от около 540 кв.м. с построените в него
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61.17 кв.м., стопанска постройка,
навес и всички подобрения и насаждения, което място е заснето под планоснимачен номер 1638, квартал 21 по плана на гр.Т. , при
граници: улица „П. ”, дворище пл.№ 1637 на Д. Т. /ПИ на ищцата/, дворище пл.№
1630 на В. Х. М. , дворище с пл.№ 629 на Б. К. и дворище с пл.№ 628на Х. А. Д. . Имота ответникът е закупил от С. Г. С.
. Праводателят на ответника С. С. се е легитимирал като собственик на имота с
нотариален акт № 57, том I, дело 125/15.02.1983г., с който е бил признат за
собственик основание давностно владение, наследство и
съдебна спогодба.
Съгласно
изготвената и напълно възприета от съда съдебно техническа експертиза, както и
от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: По плана от 1909г. до 1956 г.
процесиите имоти попадат в квартал №98. Те са дворище с лл.сн.№1637, за което е отреден парцел Х-1637 и дворище с пл.сн.№1638, за което е отреден парцел IX-1638. Направено е
изменение и е проектирана нова улица, която разделя квартал №98 на №98 и №98а.
Изменението е одобрено с Указ №25 и 31/07.03.1922г. Процесиите имоти не се
засягат пряко от новата улица, попадат в квартал №98а. Видно от приложената
скица от вещото лице, границата между двата имота е права линия. По плана действал от 1956г. до 1967г.,
имотът на ищцата е дворище с пл.сн.№1091, за който е
отреден парцел IV-1091 в кв.182. Имотът на ответника е дворище с пл.сн.№1092, за който е отреден парцел V-1092 в кв.182. По
разписния лист към този план като собственик на имот №1091 е вписан Д. Т. , а
на имот №1092 е вписан Г. С. Г. . Общата кадастрална граница между двата имота не е права
линия. Тя тръгва от границата с дворище с пл.сн.№1085
на югоизток и след 14 метра чупи към къщата на ответника, върви по зида на
лятната кухня и жилищната сграда и стига до улица „П. ". Дворищната
регулация предвижда изправяне на границата между двете дворища, като от дворище
с пл.сн.№1092 /на ответника/, се придават 6 кв.м. към
дворище с пл.сн.№1091 /на ищцата/, които
представляват триъгълник от къщата на ответника до границата с дворище с пл.сн.№1085. А от дворище с пл.сн.№1091
/на ищцата/ се придават 14.5 кв.м. към дворище с пл.сн.№1092
/на ответника/, които представляват триъгълник от къщата на ответника до улица
„П. "- в горния край на имотите. В Община Т. няма преписка за уреждане на сметки по
регулация за процесиите имоти. По плана действал от 1967г. до 1987г., процесиите
имоти запазват своите кадастрални граници и площи по предходния план от 1956 г.
но са с променена номерация. Дворище с пл.№1091 /на ищцата/ по плана от 1956г.
в новия план става дворище пл.№1637, а дворище с пл.№1092/на ответника/ по
плана от 1956г. в новия план става дворище пл.№1638. Границата между двата
имота не е променена и дворищната регулацията по плана от 1956 г. не е
приложена. По плана действал от 1987г. до 1996г., процесиите
имоти попадат в кв.146 и са с променена номерация. Дворище с пл.сн.№1091 по плана от 1956г., съответстващо на дворище с пл.
сн.№1637 в плана от 1967г., в новия план от 1987 г.
става дворище с пл.сн.№ 3258. За него е отреден
парцел IV-3258. А дворище с пл.сн.№1092 по плана от
1956г., съответстващо на дворище с пл.сн.№1638 в
плана от 1967г., в новия план от 1987г. става дворище с пл.сн.№3257.
За него е отреден парцел V-3257. Границата между двата имота е променена спрямо
предходните планове. Тя вече е права линия, която започва от дъното на
парцелите и стига до уличната регулационна линия на ул."П. ”. Отстоянието от северозападния ъгъл на къщата на ответника
до границата между имотите става 3.20 метра (измерено по уличната регулационна линия),
а по предходните планове кадастралната границата е вървяла по къщата. По плана действал от 1996г., действащ и към момента,
процесиите имоти попадат в кв.69, но не са променили номерацията си. Те имат
същите граници и площ като в плана от 1987г. Границата между двата имота е
същата. По кадастралната карта от 2005г.
одобрена със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г., имота на ищцата е поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, с площ по КК - 336 кв.м., а имота на ответника е
поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с площ по КК - 568 кв.м.Имотите по
кадастралната карта са идентични с имотите по плана от 1996г. Към момента между
двата имота има изградена нова ограда, която отговаря на границата по КК между
процесиите имоти. Тя започва от ул."П. " като масивна плътна ограда
от бетонови блокчета на бетонова основа и стига до югозападния ъгъл на къщата
на ответника. След това продължава към дъното на имота като ограда от мрежа и
метални колове на бетонова основа.
От
изложението на вещото лице в съдебно заседание, се установи още, че по плана от
1956 година, действал до 1967 година, като
тези спорни 25 кв.м. тогава по дворищната регулация, тоест по имотните граници
са в имота, който в момента е на ищцата. С проектирането на дворищната
регулация границите между двата имота се изменя и тези спорни квадрати
преминават към имота на ответника, като придаваемо
място през 1956 година, но тогава към имота, който в момента е на ответника, са
придадени 14.5 кв.м., а не 25 кв.м. От
плана от 1967 година до 1987 година е видно, че дворищната регулация между
двата процесни имота не е приложена и имотите са със
своите кадастрални граници, тоест със старите им граници. Така към 1967 година
тази регулация не е била приложена и спорните квадратни метри отново са в имота
на ищцата. Няма доказателства, че сметките по регулация са уредени, т.е. за придаваемите места няма доказателства, че са уредени
плащанията. По плана от 1956 година, който е действал до 1967 година, се
придават част от имота на ищцата, към имота на ответника, но са придадени
по-малко квадрати – 14.5 кв.м. Това фактическо състояние е било по плана от
1967 година, който е действал до 1987 година. През 1987 година има приет нов
план , като по този план има изменение на границата между двата имота. Новата
граница не съвпада с предвидената дворищна регулация по плана от 1956 година до
1967 година. По плана от 1987 година
придаваемото място е по-голямо, като съгласно плана е
трябвало да се придадат 26 кв.м. От тогава тази граница е такава и не е
променяна, като този план е действал от 1987 година до 1996 година. След това
от 1996 година до момента границата между двата процесни
имота не е променяна, тя си остава и по сега действащия план, такава каквато е
съгласно плана от 1987 година. Такава е по кадастралната карта от 2005 година. Въпреки
изместването на границите през годините, процедурата по придаване не е
осъществена до край, няма уредени сметки по регулация, между собствениците. Към
момента това придаваемо място е 26 кв. м. и се намира
в имота на ответника, той го владее.
И двете страни се позовават на давностно владение, по отношение на спорните 25
кв.м., като за установяването му бяха изслушани показанията на свидетелите Б. А. Г. , В. Х. К. и Р. С. Т. , сочени от ищцата и
свидетелите Н. С. П. и Р. Х. И. , сочени от ответника. Показанията и на двете групи свидетели сочат,
че спорните 25 кв.м. са били част от имота на страната, в полза на която
свидетелстват. Показанията и на двете групи свидетели са коренно противоположни
и противоречиви, но доколкото не внасят яснота относно същината на спора, то
съдът намира, че не следва да ги обсъжда в детайли. Неотносими
са към спора и приложените от ответника декларации за даване на съгласие за строеж,
разрешителните за строеж и ремонт на покрив на дървена конструкция и
приложените към тях скици.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: настоящият
спор е спор за ревандикация на 25 кв.м. разположени
по протежението на двата имота, представляваща трапец
от уличната регулационна линия, до североизточната граница на имота, граничеща
с имота на ответника. Ищцата твърди, че е собственик на тези 25 кв.м., които към
момента се намират във владение на ответника. Тази част е попаднала в имота на
ответника, поради допусната грешка при отразяване на двата имота в
кадастралната карта на гр.Т. . Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014 от 23 февруари 2016 год. на ВКС, по тълкувателно
дело № 8/ 2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия, в производството
по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта, дори и да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или
иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед на което възражението на ответника, за недопустимост на
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователно.
От събраните доказателства е
очевидно, че в настоящия случай е допусната такава грешка още с приемането на
плана на гр.Т. от 1987 година. Безспорно
е, че до тогава тази ивица е била част от имота, който към момента е на ищцата.
До 1956 година, тази спорна част е част от имота на ищцата, като границата
между двата имота е права линия. С проектирането на дворищната регулация,
границите между двата имота се изменя, като част от имота на ищцата преминават
към имота на ответника, като придаваемо място през
1956 година, но тогава към имота, който в момента е на ответника, са придадени
14.5 кв.м., а не 25 кв.м. Въпреки това дворищната регулация не е приложена, тъй
като сметките между собствениците, по отношение на придаденото място не са
уредени. С оглед на горното по плана от 1967 година, действал до 1987 година
двата процесни имота са със своите кадастрални
граници. Така към 1967 година тази регулация не е била приложена и спорните
квадратни метри отново са в имота на ищцата. Това фактическо състояние е било
по плана от 1956 г. до плана от 1967 година. По плана от 1967 година, поради
неосъществена процедура по придаването, спорната ивица отново е била част от
имота на ищцата. Плана от 1967 година е действал до 1987 година. През 1987
година има приет нов план , като по този план отново има изменение на границата
между двата имота. Новата граница не съвпада с предвидената дворищна регулация
по плана от 1956 година до 1967 година. По плана от 1987 година придаваемото място е по-голямо,
като съгласно този план е трябвало да се придадат 26 кв.м. Съгласно чл.110,
ал.1 ЗТСУ /отм., действащ към момента на приемането на плана от 1987 година и
1996 година/ дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие. Правото на
собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел,
отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота
общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в
сила на дворищнорегулационния план. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение
№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, придобиването на
правото на собственост, върху придадените части е поставено под прекратително условие, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ
/отм./ и чл.86, ал.2 ППЗТСУ /отм./, ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по
регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или
образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план
се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение на
недвижимите имоти. Т.е. при съставянето на плана от 1996 година на гр.Т. , действащ и към момента, е следвало да се
приложи фактическото положение, такова каквото е било с плана от 1967 година,
когато спорното място е било част от имота на ищцата. Това е така, защото
сметките относно това придоваемо място не са били
уредени, между собствениците, което следва, че дворищната регулация не е
приложена. Приложението на плана е понятие относимо
към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по преходния - имотни
граници за действуващия план на населеното място. В
случай че предшествуващият план не е приложен, се
отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на
имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план
на населеното място, в случая, при съставянето на плана през 1996 година е
следвало да се приложат границите между двата имота, такива, каквито са били в
плана от 1967 година, тъй като планът от 1987 година, не е бил приложен.
От друга
страна, дори и да се приеме, че е имало промени в регулацията, а именно
придаване на част от имота на ищцата, към имота на ответника, то това придаване
съгласно всички устройствени закони, относими към тези отношения през годините- ЗПИНМ, ЗТСУ,
ЗУТ, то това придаване никога не е било безусловно. Отчуждителното действие на плана настъпва, едва
след изплащане на обезщетение, като длъжник е
собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях,
както и всеки последващ приобретател
на парцела. Такава е била уредбата и в ЗТСУ, действал до влизането в сила на
ЗУТ -31.03.2001 година. С влизането в сила
на ЗУТ е премахната възможността по административен ред да се изменени плана
чрез придаване на части от един имот към друг, като по отношение на заварените
случаи, какъвто е и настоящия е предвиден срок, в който тези сметки следва да
бъдат уредени, ако това не бъде сторено и не бъдат оценени придаваемите
места, то отчуждителното действие на плана, породил
изменение на границата, между съседните имоти и придаване по регулация на част
от единия към другия, се прекратява. Такова тълкуване е дадено в ТР № 3 от
28.03.2011 г. по т.д.№ 3/11 на ОСГК на ВКС. Този срок е шестмесечен от влизане на ЗУТ ,
като с изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ собствеността
върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява
автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, тоест че собственикът на парцела
вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти.
Следователно е прието, че отчуждителното действие на
неприложения дворищнорегулационен план е прекратено
по силата на закона с изтичане на горепосочените преклузивни
срокове. Установено е безспорно по
делото, че няма и не е имало през годините оценка и заплащане на обезщетение за
тези 25 кв.м., поради което дори и да се приеме, че те са били предмет на
придаване към имота на ответника и в тази връзка по силата на отчуждителното действие на плана са станали част от този
имот, то това действие е отпаднало с обратна сила и спорните квадратни метри са
възстановени автоматично към имота на ищцата.
С оглед на изложеното се налага извода, че при
съставянето на плана от 1996 година е допусната грешка, изразяваща се в изместването на границата
между двата имота с 25 кв.м. навътре в имота, който в момента е собственост на
ищцата, тъй като е следвало да се приложи границата, отразена в плана от 1967
година. От там грешката е пренесена и в
изготвената през 2005 годи кадастрална карта на град Т. . Това изместване на
границата е довело до намаляване на парцела, който в момента е собствен на ищцата,
като е намален с около 25 кв.м. Тази част от имота с площ от 25 кв.м. е
заснета като част от имота на ответника, представляваща трапец с площ от 25
кв.м., от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота
на ответника, със ширина 3.23 м, заключена между имот № 73626.113 на ищцата и
имот № *****.***.*** на ответника, по КК на гр.Т. , което следва да се приеме
за грешка по см. на чл. 54,ал.2 от ЗКИР(ред .ДВ, бл.4982014г.)(в този см.
Решение № 640 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 398/2009 г., I г. о., ГК, Решение
№ 2 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5313/2013 г., I г. о., ГК.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител твърди, че през 2001 година, когато синът на
ищцата и самата ищца са придобивали имота е било видно от приложените в
нотариалното производство скици, че тези спорни квадрати са били част от имота
на ответника. Това възражение не може да бъде споделено. Както е разяснено в
Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о.,
ГК, в ЗКИР прави се разлика между данните за недвижимите
имоти и данните за вещните права върху тях (чл. 6, ал. 2), първите от които се
получават от кадастъра( и са от техническо естество), а вторите от имотния
регистър( касаещи правния статут на имота). Затова при съдебни спорове данните
от кадастъра /тогава данните в скиците/ имат значение основно за
индивидуализиране на недвижимия имот. Доказателствената
сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния
статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се
съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права. Затова
и в исковите съдебни производства, изводите за вещни права върху недвижими
имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява
годен придобивен способ. Следва да се посочи също, че
отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма
пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява
пречка за тяхната защита по съдебен ред, още повече, че с постановлението за
възлагане синът на ищцата, а в последствие тя по силата на извършеното дарение,
е придобила не просто площта, описана в акта, а правото на собственост върху
имота. В този см. и Решение № 173 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009
г., II г. о., ГК.
Ответникът основава правата си върху
спорните 25 кв.м. на изтекло в негова полза давностно
владение. По отношение на възражението за придобиване по давност, съдът намира
следното: Съгласно уредбата в ЗПИНМ, е съществувала възможност за придобиване
по давност на реални части от имотите. В последствие с приемане на ЗТСУ на 01.06.1973 година, тази възможност е отпаднала.
Въведена е забрана за придобиване на
реални части от имот чрез правни сделки или по давност, като в чл.59, ал.2 от
ЗТСУ и в последствие чл.200 от ЗУТ. С измененията на
текста на цитираната норма чл. 59, ал.1 (ДВ, бр. 34/2000г.)
законодателят създал възможност да се преодолее посочената забрана, при
условие, че реално определените части от поземлени имоти в границите
на населените места отговарят на изискванията за минимални размери
за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона /ППЗТСУ – отм./.
Това е възприето и в действащия ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), където в чл. 200,
ал.1 се предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19, т.е. за
лице и повърхност. В случая процесното
място, което е с площ от 26 кв.м., не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ (в същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 59, ал.2 от отменения ЗТСУ), според която няма забрана за
придобиване на реална част от УПИ, ако частта се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19
или се присъединява към съседен имот. Чл.200, ал.2 от ЗУТ е приложим
само тогава, когато става въпрос за образуване на повече на брой
самостоятелни урегулирани поземлени имоти; за упълномеряването им с части от съседни имоти; за създаване
на съсобствени УПИ. Настоящият казус не касае тези
хипотези. От изложеното следва, че ответникът, поради наличието на законовата
забрана за придобиване на правото на собственост по давност, дори и да е
упражнявал фактическата власт, върху спорната част, не я е придобил по давност.
Извод водещ до неоснователност на
възражението му за придобиването на спорните квадратни метри по давност. В този
смисъл е константната практика на ВКС, част от която са решения - Решение № 326
от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Л. Р. , Решение № 96 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2017 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.
Въз
основа на изложените мотиви, изводите които са налагат са, че спорните 25
кв.м., представляваща
трапец с площ от 25 кв.м., от уличната
регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота на ответника, със
ширина 3.23 м, заключена между имот № 73626.113 на ищцата и имот № *****.***.***
на ответника, е собствена на ищцата, а към момента тя
се владее от ответника, без да има правно основание за това, поради което
следва да бъде осъден да предаде владението на ищцата.
С уважаване на иска и съгласно
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Т. , държавна такса по предявения иск, в размер на 50 лв., както и
200 лв. за изготвената експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗАУСТАНОВЕНО по отношение на
А.А.А. ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора 9, а..***,
че Н.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 5, а.. Н.С. *** е собственик на 25 кв.м., представляваща
трапец, от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота
на А.А., със ширина 3.23 м, заключена между имот №
73626.113 на Н.С. и имот № *****.***.***, на А.А., отразени
в КК/2005 г. на гр.Т. , неправилно заснети като част от имота, собственост на А.А.А..
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН
**********, съдебен адрес ***, кантора 9, а..С.М. АК да
предаде владението на Н.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
кантора 5, а.. Н.С. ***., представляваща
трапец, от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота
на А.А., със ширина 3.23 м, заключена между имот №
73626.113 на Н.С. и имот № *****.***.*** на А.А..
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора 9, а..С.М.
АК да заплати по сметка на Районен съд Т. държавна такса по предявения иск, в размер на
50 лв., както и 200 лв. за изготвената експертиза, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
СЪДИЯ :