№ 454
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100500126 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Д. ЯК. ЯК., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна ЕВГ. ЯК. ЯК. , редовно призована, не се явява. Представлява
се от адв. И.В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещите лица М. М. М., Л. П. Д. и Св. Д. П. , не се явяват, не са изготвили
заключение по допуснатата допълнителна СТЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 6205/14.03.2022 г., депозирана от
адв. М.Р., в качеството му на пълномощник на въззивника Д. ЯК. ЯК., в която посочва, че
поради заболяване не е в състояние да се яви в съдебно заседание, но моли да бъде даден
ход на делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да му се даде възможност при
представяне на доказателства от другата страна да изрази становище по тях. Има искания по
отношение на допуснатата съдебно – техническа експертиза.
СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от молбата на процесуалния представител на
въззиваемия.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Срещу Решение № 262245/12.07.2021
г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, в частта, с която ЕВГ. ЯК. ЯК.
1
е осъден да заплати на Д. ЯК. ЯК. сумата от 110 364.25 лева, представляваща парично
уравнение на дела на ЕВГ. ЯК. ЯК. за поставения в дял и изключителна собственост на Д.
ЯК. ЯК. поземлен имот с идентификатор №****.****.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти №****.****.****, №****.****.****,
№****.****.**** и №****.****.****, с площ от 790 кв.м., урбанизирана територия, начин
на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в имота: 1)
западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м. по документ за собственост,
а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна имот с идентификатор №****.****.****.1 – сграда на два етажа,
състояща се от първи етаж – входно антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен
възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с
кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса, при граница сграда с идентификатор
№****.****.****.2 и 2) източна част от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №****.****.****.2 – сграда на
два етажа, състояща се от първи етаж – дневна, килер, масивна стълба за втори етаж, баня,
тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и тераса, при граница сграда с
идентификатор №****.****.****.1, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, са постъпили
следните жалби:
1.) Въззивна жалба, подадена от Д. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв.
М.Р., с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за
уравняване на дела му в размер на 110 364.25 лева да бъде увеличена до претендирания
размер от 130 175.50 лева. С депозираната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушение, както и че същото е необосновано.
Въззивникът сочи, че определената от районния съд сума за уравняване на дела му е силно
занижена, тъй като при констатирано съществено различие в заключенията на двете СТЕ по
отношение на пазарна стойност на процесните имоти, първоинстанционният съд е взел
средноаритметичната стойност, определена от двете експертизи, вместо да изложи
аргументи кое от двете заключения кредитира и защо. Сочи, че изложеното се намира в
противоречие с изискванията на процесуалния закон, който не допуска възприетия от
Варненския районен съд подход и двете експертизи да бъдат кредитирани, тъй като поне
едната от тях очевидно е недостатъчно обоснована и възниква основателно съмнение в
нейната правилност, по смисъла на чл. 201 от ГПК. Съдебното решение не би могло да се
основава на необосновано или неправилно експертно заключение, а законът предвижда
механизми за преодоляване на констатираното противоречие, които първоинстанционният
съд не е използвал. Въззивникът излага твърдения още, че районният съд е следвало да
кредитира заключението по единичната СТЕ, изготвена от в.л. М.А., тъй като същото е
подробно мотивирано и обосновано. Действителната пазарна стойност на поделяемите
имоти по него била определена на база метода на сравнимите продажби (сравними пазарни
2
аналози), както по отношение на поземления имот, така и по отношение на сградата.
Използвани са пет аналога по отношение на поземления имот и четири по отношение на
сградите, като са приложени и съответните корекционни коефициенти, а по отношение на
сградите - методът на вещната стойност. Сочи, че районният съд сам е констатирал, че
заключението на в.л. М.А. е по-обосновано, че при изготвянето му са ползвани повече
аналози, и въпреки това на практика е кредитирал и двете заключения, определяйки по
недопустим начина пазарната стойност като средноаритметичната стойност от оценките по
двете експертизи. От друга страна жалбоподателят твърди, че заключението по тричленната
СТЕ е очевидно необосновано в посочената част, тъй методът на сравнимите продажби е
бил използван единствено при определянето на пазарната равностойност на поземления
имот, докато при определянето стойността на сградите е използван само подхода на
разходите с метода на амортизираната възстановителна стойност (вещен метод). На
практика вещите лица по тричленната експертиза определили пазарната стойност на
сградите без да издирят пазарни аналози по отношение на продажната им цена на база
офертни цени или действително извършени сделки, поради което само на това основание
заключението им не следвало да бъде кредитирано. По изложените съображения моли за
отмяна на решението в обжалваната част като определената сума за уравняване на дела му
бъде увеличена до размера от 130 175.50 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез адв. И.В.,
с който оспорва жалбата и моли за нейното оставяне без уважение по подробни
съображения за нейната неоснователност, касаещи действителната пазарна стойност на
делбения имот, съответно дължимата сума за уравняване на дела на насрещната страна.
2.) Въззивна жалба, подадена от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв.
И.В., с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за
уравняване на дела Д. ЯК. ЯК. в размер на 110 364.25 лева да бъде намалена до сумата от 87
129 лева. В жалбата са изложени съображения за неправилност и немотивираност на
обжалваното първоинстанционно решение. Въззивникът счита, че съдът неправилно е
определил стойността на дела за уравняване на сумата от 110364.25 лева, като го е изчислил
посредством средната стойност на заключенията по единичната и тройната експертизи.
Последните са дали заключението си въз основа на различни методологии, като тази на
тройната експертиза отразявала по-точно стойността на процесния имот. Единичната
експертиза е дала оценка на база пазарни аналози, но са сравнявани единствено оферти за
продажби на земя със сгради в подобна локация, но няма данни за извършени сделки на база
на тези офертни цени. Отделно от това в единичната експертиза извършените от
жалбоподателя подобрения в имота не били отделени, като по този начин ищецът
неосноватлено се обогатявал от стойността на уравнения дял. По изложените съображения
претендира паричната равностойност за уравняване на дела на Диян Я. да бъде определена в
размер на 87 129 лева, съобразно заключението на тройната СТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Подадена е още частна жалба от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез адв. И.В. срещу Определение №
3
265783/28.09.2021 г. постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за
разноски Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа
на ВРС, като не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА в полза на адв. М.Р.. Частният жалбоподател излага твърдения, че осъществяването на
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде доказано чрез представеното
пълномощно или с договора за правна помощ, в който се посочи основанието за
предоставянето.
Адв. В.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. По отношение на доклада аз съм
изразил становище с представяне на депозита за изготвяне на допуснатата СТЕ. Считам за
неправилно указване на метода, по който вещите лица следва да изпълнят задачата, която
съда е поставил, с оглед фиксирането само върху един метод, а именно този на пазарните
аналози. Има приети български стандарти за оценяване от Камарата на независимите
оценители, които изискват да бъдат използвани минимум два метода на оценка. Методът на
пазарни аналози, който използват вещите лица, който е използван в единичната и в тройната
експертиза в предходната инстанция не отразява достатъчно вярно действителността на
извършените сделки и стойността, на която те се извършват.
Другото ми възражение е по отношение на сградата. Тъй като използваните методи
съгласно тези приети стандарти за оценка – пазарни оценки, специално за сградата касаят и
повече от един метод, а именно т. нар. възстановителна стойност на сградата, т. е. колко
струва сградата в момента, ако трябва да се построи. Вещите лица са тези, които следва да
преценят кой метод следва да използват за изпълнение на поставената задача, поради което
единственото ми възражение по доклада е в тази част по указване на метода. Вещите лица са
независими в своята оценка и носят отговорност за верността на заключението си.
Във въззивната жалба, която сме подали съм акцентирал върху заключението на
тройната експертиза, защото тя е направила разграничение по отношение на земята и
сградата, като е дадена и втора оценка по отношение на сградата. Там пак са използвани
методи на пазарни аналози, но е използван и този метод на възстановителната стойност на
сградата, защото става въпрос за сграда. Принципът е че за земята няма овехтяване, но по
отношение на сградата не е така. Предмет на оценката все пак ще бъде земя и сграда и е
ясно, че няма как оценката да бъде само по метода на пазарните аналози.
Това е и основното ми възражение по отношение на жалбата на въззивника, защото
те твърдят, че заключението на единичната експертиза било вярно. Искам само да обърна
внимание, че несъгласието с единичната експертиза беше от страна въззивника. Те не бяха
доволни от експертизата и поискаха тройна такава. В същото време тази единична
експертиза е използвала единствено интернет публикации.
Единственото ми искане към настоящата експертиза е да се укаже на вещите лица,
по отношение на така поставената задачата от съда, тъй като тя е служебно поставена от
съда да се включи повече от един метод при изготвяне на пазарната оценка на процесния
имот, съответно стойността на дяловете на съделителите.
4
Виждам, че има възражение от адв. Р. по отношение на състава на експертизата. Аз
считам, че експертизата, която направиха тези вещи лица в производството пред ВРС беше
професионално изготвена, подробна и изчерпателна.
Противопоставям се на направеното възражение да отпадне, че в сумата не се
включват извършените подобрения. По делото няма спор, че тези подобрения са извършени
от моя доверител и е нормално да бъдат оценени дяловете без тях.
СЪДЪТ намира, че въпреки, че по делото има представени заключения по съдебно
– технически и оценителни експертизи, в които за оценката са използвани вещния метод и
метода за пазарни аналози, предвид отдалечеността на тези експертизи към настоящото
развитие на гледане на делото намира, че следва в допуснатата от съда допълнителна
съдебно – техническа експертиза да се включи и задача вещите лица при отговора на
поставените задачи по т. 1 и т 2 от експертизата да използват освен метода на пазарните
аналози и останалите методи за извършване на оценка, включително и вещния метод.
Намира, че искането на процесуалния представител на въззивника по молбата от
14.03.2022 г. за замяна на вещите лица, които са включени в състава на тричленната съдебно
– техническа експертиза следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, тъй
като допуснатата експертиза е допълнителна, поради което и не е налице пречка вещите
лица, изготвили първоначалното заключение да участват при изготвянето на допълнително
заключение.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА задачата на вещите лица по допуснатата допълнителна съдебно –
техническа експертиза, а именно: вещите лица като използват метода на пазарните аналози и
останалите методи за извършване на оценка, включително и вещния метод да дадат отговор
на вече поставените въпроси:
1. Каква е пазарната стойност на целия допуснат до делба недвижим имот /поземлен
имот и изградените в него сгради/ към датата на влизане в сила на
първоинстанционното решение в необжалваната част – 09.11.2021 г., заедно с
извършените подобрения в него, които са били предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство?
2. Каква е пазарната стойност на целия допуснат до делба недвижим имот /поземлен
имот и изградените в него сгради/ към датата на влизане в сила на
първоинстанционното решение в необжалваната част – 09.11.2021 г., без в сумата да се
включват извършените подобрения в него, които са били предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство?
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника по молбата от 14.03.2022 г. за
замяна на вещите лица, които са включени в състава на тричленната съдебно – техническа
експертиза, като неоснователно.
5
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че въззивникът не е изпълнил задължението си да внесе в
определения срок депозит за възнаграждение на вещите лица, като в докладваната в
днешното съдебно заседание молба е направено искане поради затрудненото материално
положение на въззивника да му бъде даден нов срок от 7 работни дни за внасяне на
определения депозит.
СЪДЪТ намира, че на въззивника следва да бъде даден нов 7-дневен срок от днес за
изпълнение на разпореждането на съда и представяне на доказателства за внос на
определения депозит в размер на 225 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на въззивника в 7-дневен срок от днес да внесе определения
депозит за изготвяне на допуснатата допълнителна съдебно – техническа експертиза в
размер на 225 лв., с представяне на доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение експертизата ще бъде изготвена,
делото ще бъде гледано, като за посочената сума същия ще бъде осъден с решението по
делото.
СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните следващото съдебно заседание да бъде проведено
на 19.04.2022 г.
Адв. В.: Считам, че срокът е много кратък и вещите лица няма да успеят да изготвят
експертизата. В първоинстанционното производство изготвянето на експертизата им отне
два месеца.
Предвид изявлението на адв. В., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЛАГА на страните следващото съдебно заседание да бъде проведено на
17.05.2022 г.
Адв. В.: Не възразявам делото да бъде насрочено за 17.05.2022 г.
За изготвяне на допуснатата в закрито съдебно заседание допълнителна съдебно –
техническа експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 17.05.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица М. М. М., Л. П. Д. и Св. Д. П., след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6
7