№ 6142
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110176346 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу В. Н. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59535/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 3452,41лв., представляваща платена главница по договор за потребителски
кредит № ********, ведно със законната лихва от 08.10.2024г. до изплащане на
вземането, 645,86лв., представляваща платена възнаградителна лихва за периода
10.06.2023г.-10.08.2024г., и 504,41лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 11.06.2023г.-08.10.2024г.
Ищецът твърди, че на 30.07.2022г. ответникът сключил с „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит № ********, съгласно който кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя кредит, подлежащ на връщане при
условията и сроковете, уговорени в кредита. Била уговорена и дължимостта на
възнаградителна лихва. Между ответника и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с договора за кредит, по силата на който
дружеството се задължило да отговаря солидарно по договора за кредит. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, същото било сторено от „Ай
тръст“ ЕООД, с оглед на което встъпил в правата на кредитора и за него възникнали
регресни права. С договор приложение № 1 от 14.12.2023г. към договор за цесия от
01.02.2022г. „Ай тръст“ ЕООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника в полза
на ищеца.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Изтъква, че договорите за кредит и поръчителство са
нищожни, поради което дължал само чистата стойност по кредита, като изплатил на
вноски в периода 24.05.2022г.-21.06.2023г. общо 4800лв., а общият размер на кредита
възлизал на 4500лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не са спазени
1
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради неточен и подвеждащо
посочен ГПР. Липсвала методика за формиране на ГПР, а също така бил нарушен и чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Кредиторът не изпълнил задължението си да посочи и лихвения
процент на ден. Поради нищожността на кредитната сделка, втората сделка за
поръчителство не произвела правен ефект, а същата била нищожна и поради
нарушаване на добрите нрави и императивни норми, включително на европейски
ниво.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 30.07.2022г.
между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника В. Д., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
********, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в
договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия
кредит и конкретните му параметри, но е уговорено, че кредитополучателят погасява
кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна
част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план.
Според приложение № 1 към договора, общият размер на отпусната сума възлиза на
4500лв. със срок на погасяване 18 месеца, с лихвен процент от 20,53% и ГПР от
22,68%. Според т. 9, общият размер на всички плащания възлиза на 4881,70лв., а в
случай че не са налице условия за прилагане на отстъпката по т. 10, на 6596,63лв.
Изготвен е погасителен план с падеж на вноските, размер и какви задължения се
погасяват с всяка от тях.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо
лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено,
че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и
договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено,
че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“
от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета
държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България
чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на
територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати
на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на
револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за
предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и
2
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е
сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на същата дата 30.07.2022г. между кредитополучателя /ответника/ и „Ай тръст“
ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че
потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред „Кредисимо“ ЕАД, като
последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 4500лв. след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“
АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи
възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 19/ се установява ,че размерът
на възнаграждението по договора за поръчителство е 4022,72лв. за периода на
действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план по него, като самото плащане се извършва в полза на кредитодателя.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че при включване в договора за кредит само на
възнаградителната лихва, ГПР по него възлиза на 22,68%. В случай обаче, че се добави
и възнаграждението за поръчителство, то ГПР възлиза на 112,07%. Според
заключението, общо платената сума от ответника по договора за кредит възлиза на
4530лв., с която са погасени 1047,59лв. главница, 1152,35лв. възнаградтеилна лихва,
54,00лв. лихва за забава, 150лв. административни такси и 2126,06лв. вноски за
поръчителство.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и ответника договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1
от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен
изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
20,53%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
3
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/2023г. на СЕС е разяснено, че член 3,
букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на
дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и
следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
При съобразяване на горните разяснения, съдът приема, че възнаграждението в
полза на поръчителя представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит
и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е
уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият
договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за
кредит, а в договора за поръчителство е посочено, че поръчителят е получил от
кредитодателя предложение за сключване на договор за поръчителство и в самия
договор са възпроизведени параметрите на договора за кредит. Освен това,
кредитодателят „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД, което показва, че са свързани дружества. Дружеството – поръчител
представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на
което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за
поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с
начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – вноски със същите
падежи и краен срок на издължаване. Прави впечатление, че кредитополучателят може
да погасява сумите по договора за поръчителство чрез плащане в полза на
кредитодателя, както е и правено. Според експертното заключение, всички плащания
са извършени от длъжника по сметка на кредитодателя, включително 2126,06лв.
възнаграждение за поръчител, като няма доказателства да има плащания от страна на
кредитодателя към гаранта. Отделно от това, другата поставена пред потребителя
възможност за обезпечаване на кредита чрез банкова гаранция е почти невъзможна за
изпълнение и цели единствено да насочи кредитополучателя към конкретното
дружество – гарант, в което дружеството – кредитодател се намира в облигационна
връзка и е налице свързаност между тях. Всички тези обстоятелства навеждат извода,
че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
4
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от
кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на
задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е
посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита. В случая, предоставянето на
обезпечение под една от посочените форми, и най-вече чрез сключването на договор
за поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество,
представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да
бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй
като представлява част от тях.
Извън изложеното, в съответствие с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по
дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз и предвид конкретните
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че тези действия по сключване на
договор за потребителски кредит и договор за поръчителство със свързани лица в
един и същ момент, плащанията по които се извършват само в полза на едното,
представлява конструкция, предназначена да заобиколи императивните законови
изисквания, да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до
извличане на по-голяма облага на кредитора от договора.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
води като последица до недействителност на договора за кредит – чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
Главницата по договора за кредит възлиза на 4500лв., а ответникът е заплатил
4530лв., поради което няма други задължения по кредита. Или иначе казано, с
извършеното плащане, ответникът е погасил задълженията си по договора за кредит,
поради което не е имало основание от страна на поръчителя да заплаща задължения по
него. Но извън това, по делото не е доказано, че въобще е извършено погасяване на
задължения от страна на поръчителя, като съдът изрично е указал с доклада по чл. 146
ГПК, че е в тежест на ищеца да докаже този факт и че съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК не
сочи доказателства за установяването му. До приключване на съдебното дирене,
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, което също обосновава извод за
отхвърляне на предявените искове. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира и
договора за поръчителство за нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, което също обосновава извод за неоснователност на предявените
искове.
По изложените съображения, исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
5
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 350лв. депозит за експертиза. Претендира се и адв. възнаграждение
от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно
процесуално представителство, на каквото има право, доколкото не се оборва
твърдението за материална затрудненост на ответника. При съобразяване, че делото не
се отличава с правна и фактическа сложност, материалния интерес, извършените
процесуални действия, включително неявяването на процесуалния представител в
проведеното единствено открито съдебно заседание, обема и характера на събраните
доказателства, и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело
№ C-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът намира, че разумните, справедливи и
пропорционални разноски за адв. възнаграждение възлизат на 550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу
В. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: *****************************************, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59535/2024г. по описа на
СРС, 40-ти състав, а именно: 3452,41лв., представляващи главница по договор за
потребителски кредит № ********/30.07.2022г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно
със законната лихва от 08.10.2024г. до изплащане на вземането, 645,86лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода 10.06.2023г.-10.08.2024г., и
504,41лв., представляващи обезщетение за забава за периода 11.06.2023г.-08.10.2024г.,
които суми са платени в полза на кредитодателя от „Ай тръст“ ЕООД в изпълнение на
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2022г. и вземанията са
прехвърлени от последното дружество на ищеца с договор за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, да заплати на В. Н. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *****************************************,, сумата от
350лв. – разноски по делото за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, да заплати на адв. Д.
Ф. от САК с адрес: *******************************************, сумата от 550лв.
– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6