№ 190
гр. Варна, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500509 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът М. гр. София, редовно призован, представлява се от адв.
К. Р., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна ОБЩИНА – РАЗГРАД , редовно призована чрез
С. Д., представлява се от С. Д., началник на правен отдел, с юридическо
образование, редовно упълномощен и приет от съда.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.
Г-Н С. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 509/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Мюсюлманското
изповедание гр.София, подадена чрез адв. Р., против решение №
260013/08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1/2013 г. по описа на
Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете му
против Община Разград с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността, за признаване за установено, че ищецът притежава право на
собственост, въз основа на реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, като
правоприемник на съществувалата на територията на гр. Разград
мюсюлманска вероизповедна община, а при условие на евентуалност -
придобивна давност с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до
1
1971г., включително, върху следния недвижим имот: Джамия „Ибрахим
паша", представляваща сграда № 2 с идентификатор 61710.505.578.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК",
гр. София, без последващо изменение на КККР, с административен адрес: гр.
Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", със застроена площ 376 кв. м., брой
етажи 1 (един), предназначение - култова, религиозна сграда, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: от
всички страни поземлен имот с идентификатор ПИ 61710.505.578, построена
в ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Разград, одобрени с посочената по-горе заповед, заедно с 376/13191 ид.ч. от
правото на собственост върху този имот, а реално частта от същия, върху
който е построена джамията, с административен адрес на поземления имот:
гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", площ от 13 191 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма, и съседи: ПИ 61710.505.7031, ПИ 61710.505.4310, ПИ
61710.505.2977, ПИ 61710.505.7192, ПИ 61710.505.485, ПИ 61710.505.7024,
ПИ 61710.505.484, ПИ 61710.505.482, ПИ 61710.505.483 и ПИ 61710.505.7023
и за осъждане на ответника да му предаде владението на описания имот и М. е
осъдено да заплати на Община Разград, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 вр. чл.
81 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следните суми: 250.00 лева
представляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на съдебно техническата експертиза и 540.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила,
необоснованост и нарушения на материалния закон, като е молил за отмяната
му с уважаване на иска и присъждане на разноските. Изложил е следните
оплаквания: - окръжният съд неправилно приел, при наличието на събраните
по делото доказателства (списъците на районните мюфтийства и
мюсюлманските вероизповедни общини (МВО)) - извлечения от архивните
фондове на Дирекция “Централен държавен архив“ и удостоверението от
07.08.2003 г. на Дирекция „Вероизповедания“ при МС на РБ) липсата на
установено по делото правоприемство на ищцовото изповедание и МВО; -
съдът погрешно приел, при липсата на оспорване от друго вероизповедание,
необходимост от водене на предварително производство по § 4 от ПЗР на ЗВ;
- постановил правен извод, който не намирал опора в събраните по делото
доказателства, а решението нарушавало нормата на § 2, ал.4 от ПЗР на ЗВ,
довело до нарушаване и на разпоредбата на чл. 108 ЗС; Позовано на
процесуални нарушения на първата инстанция – поискано в срока, но
недопуснато доказателствено искане за събиране пълните преписки по
актовете за държавна собственост, представени в последното по делото
съдебно заседание, е заявил искане същите да бъдат изискани от Област
2
Разград.
Община Разград, чрез С. Д. (служител с юридическо образование и
правоспособност) е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната
жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията е
молила за отхвърлянето и за потвърждаване на обжалваното (частта от
него) решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание от 08.11.2022 г.,
се е произнесъл по доказателственото искане, като е оставил без уважение
искането на въззивника Мюсюлманското изповедание гр. София за изискване
от Област Разград на пълните преписки по актовете за държавна собственост,
представени в последното по делото съдебно заседание.
Същевременно със същото определение е била оставена без движение
исковата молба на Мюсюлманското изповедание гр. София в частта на
претенцията по чл. 108 ЗС, касаеща поземления имот - ПИ 61710.505.578 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, като са дадени
указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за насрещната страна да поправи нередовностите в
исковата си молба като посочи: дали претендира установяване на собственост
и осъждане на общината за предаване на владение върху идеална част от този
поземлен имот или претендира реална част от него, като в последния случай и
конкретно да посочи граници и ги обозначи върху приложена скица в цвят,
както и да изложи ясни и подробни обстоятелства за придобивното си
основание само по отношение на този поземлен имот отделно от тези за
сградата – джамия. Указана е и правната последица при неизпълнение в срок.
Съдът докладва постъпили документи от въззивника чрез адв.К. Р.:
Първото заявление е от 24.11.2022г., с което е било поискано отлагане
на настоящото производство, понастоящем останало безпредметно предвид
явяването на адв. Р. в днешно съдебно заседание.
Съдът доклада и изпратените по ел. поща на 05.12.2022 г. молба и
писмена защита от адв. Р.. В молбата е посочено допълнително обосноваване
защо се изискват копия от пълните преписки по трите акта за държавна
собственост, а именно: защото актовете за държавна или общинска
собственост нямат правопораждащо действие, поради което се налага
установяването с някой друг първичен правен акт наличието на правно
основание, свързващо придобиването на определена вещ. По тази причина е
необходимо да е ясно какви са другите документи в преписките, за да се
установи наличието на правно основание за актуването на имота. Тъй като
оспорването на акта прехвърля тежестта на доказването върху този, който се
ползва от него, то в тази връзка това трябва да е ответника. Цитирана е
съдебна практика в подкрепа на изложеното правно становище. Посочено е,
че допълнително ще бъде представена молба по чл.192, ал.1 от ГПК, с копие
за областната администрация на Област Разград. Представена е и писмена
защита при условие, че адв. Р. не би имал възможност да се яви в днешно
3
съдебно заседание и да развие съображенията си пред съда.
Съдът връчва препис от писмената защита на процесуалния
представител на Община Разград.
АДВ.Р.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Бих желал да добавя още
нещо във връзка с доказателственото ни искане. Уважаеми апелативни съдии,
смятам, доколкото това е довода Ви да откажете изискването на въпросните
писмени доказателства, че преписките към трите акта за държавна
собственост са релевантни за спора по причина, че ответната община
обосновава своето невладение на процесната джамия, за нея говоря, не за
терена, с това, че тя имала друг собственик. Поради това смятам, че
разрушаването на твърдението и опровергаването на твърдението, че
държавата е собственик на „Ибрахим паша“ джамия ще даде основание да се
направи извод, че липсва такова владение, след като страната - Община
Разград слага знак на равенство между субективното имуществено право на
собственост и фактическото състояние на владението. Т.е., ако ние
опровергаем собствеността ще можем да твърдим, че не е доказано и
владение на трето лице. Наред с това ревандикационен иск може да се
предяви не само срещу владаещ несобственик, но и срещу лице, което владее
за другиго, т.е. срещу държател. Поради тези причини смятам, че преписките
по тези актове – и трите, имат пряко значение за попълване на делото с факти
и обстоятелства, корелиращи на главния спорен въпрос, на единия от двата
главни спорни въпроса – кой притежава правото на собственост върху
процесната джамия и кой е надлежна страна да отговаря по един
ревандикационен иск. Това е съображението, което Ви моля да вземете
предвид.
Не съм направил уточнението, което е изискано от съда, тъй като
смятам, че съвсем ясно претендираме идеална част от имот, а съвпадението
между цифрата на числителя в аритметичната дроб, с която изразяваме
квотата си със застроената площ на джамията, сме посочили единствено по
съображения, че това е мястото, на което сме собственици в рамките на един
голям площад от около 13-14 дка. Твърдим, че сме собственици на идеална
част при дроб числител равна на застроената площ и знаменател общата площ
на поземления имот. Площта под джамията не представлява самостоятелен
имот, няма как да бъде обект на вещното право. Там е концентрирано
ползването.
Г-Н Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. По
отношение на доказателствените искания считам, че същите са неотносими
към настоящия правен спор. Апелативен съд - Варна вече се е произнесъл по
този въпрос, те не са и предмет на оспорване в настоящото производство,
считам, че са неотносими.
Съдът намира, че независимо от допълнително изложените
съображения от процесуалния представител на въззивника за обосноваване на
отправеното с въззивната жалба доказателствено искане, същото се явява
4
неоснователно, тъй като факта, който желае да бъде установен, че държавата
не е собственик на процесните имоти, за които е съставила актове за
държавна собственост, е неотносим към предмета на спора с общината.
Поради тази причина и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение подновеното искане на въззивника за изискване
от Областната администрация Разград на пълните преписки по актовете за
държавна собственост, представени пред първоинстанционния съд.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.Р.: Нямам други искания нито за доказателства, нито въобще за
съдопроизводствени действия в настоящото производство. Представям
списък на разноските – първообразен, заедно с първообразен екземпляр от
молбата и писмената защита.
Г-Н Д.: Също нямам искания по доказателствата. Не правя възражения
за прекомерност. Няма да представям списък на разноските. Ще претендирам
само присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения от въззивника списък на разноските,
ведно с оригинали на докладваните в днешно съдебно заседание молба и
писмена защита.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, по съображенията, които съм
изложил в искова молба и уточнителните молби, в писмената защита пред
първостепенния съд и в днес представения първообразен екземпляр на
писмена защита, ще помоля да приемете, че твърдените от нас пороци на
решението постановено от РОС съществуват и са доказани, поради което би
следвало и ние продължаваме да молим да отмените този правен акт и
доколкото решението е постановено от компетентен съд по редовна искова
молба, липсват пречки да се произнесете по същество, т.е. да постановите
решение, с което да уважите обективно съединените искове на моя доверител,
присъждайки му и разноските сторени както пред първата съдебна инстанция,
така и пред въззивния съд, съобразно представените списъци.
Г-Н Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба на М. гр. София. Твърдим, че обжалваното решение на РОС
не страда от така посочените пороци, същото е законосъобразен и обоснован
съдебен акт. Считам, че ищецът не изложи ясни и подробни обстоятелства
относно собствеността си върху джамията „Ибрахим паша“, както и по
отношение на претендираната част от поземлен имот с идентификатор .578 и
не са налице основания за уважаване на исковата претенция. По отношение
5
на иска с правно основание чл.108 от ЗС считам, че не са налице кумулативно
установените предпоставки за уважаване на същия. Подробни мотиви сме
изложили в отговора на въззивната жалба, който поддържам изцяло.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6