РЕШЕНИЕ
№ 10693
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110124135 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, във вр.чл.80, ал.1 ЗС.
Производството е образувано по искова молба от [фирма], гр.П. против
[ФИРМА] – в несъстоятелност /с предходно наименование [ФИРМА]/, с която е
предявен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът е собственик на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, шаси № [№], двигател №
[№], с рег.№ К 2737 АС, цвят: сив металик, на основание изтекла придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2013 г. между ответника [ФИРМА]
/понастоящем БРИН ЕООД/, в качеството му на продавач и ищцовото дружество
„АББ“ ЕООД, в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупко-продажба
на моторно превозно средство /МПС/, по силата на който продавачът се задължил да
продаде на купувача лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, шаси № [№],
двигател № [№], с рег.№[№], цвят: сив металик,, за сумата от 3000,00 лева. В
изпълнение на сключения договор и по посочена от продавача банкова сметка, ищецът
твърди, че на 10.01.2013 г. превел процесната сума. Въз основа на предходното, от
страна на [ФИРМА] на 29.01.2013 г. била издадена и фактура. Поддържа, че по вина на
ответника, въпреки изричните уговорки, подписите на продавач и купувач в процесния
договор, не били нотариално заверени. Ищецът твърди, че съгласно чл.4 от процесния
договор, владението върху автомобила било предадено от продавача на купувача още
на датата, на която бил сключен договора – 09.01.2013 г. Поддържа, че от тази дата до
1
датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът владее гореописания автомобил
за себе си постоянно, непрекъснато и по явен и спокоен начин – освен, че заплатил
уговорената по договора цена, извършвал собственически действия спрямо
автомобила, в т.ч. по ремонт и поддръжка, заплащал свързаните с него разходи. С
оглед предходното, ищецът счита, че с изтичането на предвидения в чл.80, ал.1 ЗС 5-
годишен срок, е станал собственик на процесния автомобил на основание изтекла
придобивна давност, поради което за него е налице правен интерес от предявения
положителен установителен иск. Претендира и направените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор и не е изразено
становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство сключен на 09.01.1913 г. между [ФИРМА], в качеството на продавач и
[фирма], в качеството на купувач, с предмет – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, шаси № [№], двигател № [№], рег.№ К 2737 АС, цвят: сив металик. Видно
още от договора е, че страните са постигнали съгласие договорената продажна цена в
размер на 3000,00 лева да бъде платена в срок до 31.01.2013 г., по сметка на продавача
или по сметка на трето лице, съгласно писмени указания на продавача. Съгласно чл.6
от договора страните са уговорили на 08.02.2013 г., да се явят в кантората на нотариус
Р. Д., с район на действие СРС, за нотариална заверка на положените в договора
подписи.
По делото е приложено уведомление за плащане от ответното дружество до
ищеца, в което е посочено трето за делото лице, в полза на което да бъде преведена
сумата по процесния договор за покупко-продажба на МПС. От приложения по делото
протокол от 29.01.2013 г. се установява, че продавачът е потвърдил получената
договорна цена в размер на 3000,00 лева, платени на трето за делото лице.
Предходното се установява и от приложения по делото и неоспорен от ответника
разходен касов ордер от 10.01.2013 г.
По делото е приложено писмо от ответното дружество до ищеца, от което се
установява, че поради ангажимент на управителя, последния не се е явил при
нотариуса на уговорената в договора дата.
По делото е приложен заверен препис от свидетелство за регистрация Част I на
процесния лек автомобил, от който се установява, че негово собственик е ответното
дружество.
По делото са приложени фактури с получател ищцовото дружество,
установяващи извършване на ремонтни дейности, закупуване на части, винетка и
2
заплащане на паркинг за процесния лек автомобил.
Видно от приложената по делото декларация от управителя на ответното
дружество съгласно чл.640, ал.1, т.4 ТЗ е, че процесния лек автомобил е деклариран
като ДМА на дружеството в откритото производство по несъстоятелност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Д. К. и
П. Т. Н..
В показанията си св.К. /водеща счетоводството на ищцовото дружество/
разказва, че знае за закупуването на процесния лек автомобил от ответното дружество.
Договорената сума било изплатена, като имало уговорка нотариалната заверка на
подписите в договора да се извърши на по-късен етап. Свидетелката сочи, че
автомобилът бил предаден във владение на ищцовото дружество в деня на сключване
на договора. От тогава и до настоящия момент автомобилът се ползвал от ищеца като
собствен и никой не го е търсил, за да го иска обратно. Свидетелката не знае трето
лице да има претенции към автомобила.
В показанията си св.Нинов разказва, че е собственик на паркинг на територията
на гр.София, където ищцовото дружество ползва паркоместа под наем. Сочи, че
автомобилите са с регистрационно номера от района на гр.К., гр.С. и гр.П.. Не помни
регистрационен номер, но е виждал автомобил на дружеството марка „Опел Астра“ със
сив цвят. Последно си спомня, че е виждал описания автомобил в началото на 2022 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В конкретният случай ищецът се позовава на придобиване на собствеността
върху процесния лек автомобил по давност. Съгласно нормата на чл.80, ал.1 ЗС
движима вещ може да се придобие по давност – с непрекъснато владение от 5 г. /освен
ако самото владение е придобито чрез престъпление – ал. 2/
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване правото си на собственост върху вещта на наведеното
основание – придобивна давност, като в негова тежест е да докаже, че в определен
момент е придобил фактическа власт върху вещта и я е държал като своя за период от
поне пет години, съобразно изискването на чл.80 ЗС, като от закупуването му до
настоящия момент автомобилът се ползвал непрекъснато и необезпокоявано от него, с
което владение, продължило повече от пет години, го е придобила по давност.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, безспорно се установи, че още от датата на сключване на договора за
покупко-продажба на моторно превозно средство – 09.01.2013 г. владението върху
процесния лек автомобил е предадено на ищеца. Предходното се установява, както от
обективираното в договора, приложените по делото фактури за ремонт и резервни
части, така и от показанията на св.Калева и св.Нинов, които съдът кредитира като
3
достоверни. Видно от същите е, че от горепосочената дата до настоящия – период
повече от 5 години, автомобилът е бил във фактическо непрекъснато владение на
ищеца, който е имал намерение да го придобие.
Фактическата власт върху вещта ищецът е упражнявал по силата на
разпоредителната сделка сключена с ответното дружество, на което е заплатил
уговорената цена за автомобила. От тогава и до настоящия момент, ищецът се
легитимира като владелец на автомобила, като от приложените писмени доказателства
за ремонт и поддръжка на автомобила, безспорно се установява, че е демонстрирал
намерението си за своене на вещта. Владението е било непрекъснато и
необезпокоявано, като доказателства в противна насока не са ангажирани от страна на
ответника.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предвидения в разпоредбата на
чл.80, ал.1 ЗС петгодишен срок на давността е изтекъл и ищцовото дружество е
придобило правото на собственост върху процесния лек автомобил. Ето защо,
предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца е, че се
претендират разноски единствено за държавна такса. Дължимата и внесена по
производството от ищеца държавна такса в размер на 202,06 лева, следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.80,
ал.1 ЗС, по отношение на [ФИРМА] /в несъстоятелност/, ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС], че [ФИРМА]със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС], е собственик по силата на давностно владение продължило повече от пет
години, на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, шаси № [№], двигател № {№],
с рег.№ К 2737 АС, цвят: сив металик.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ФИРМА]/в несъстоятелност/, ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на [ФИРМА] [ЕИК],
със седалище и адрес на управление:[АДРЕС сумата от 202,06 лева, представляваща
направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4