№ 48
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000222 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 260041 от 21.12.2021г. по
търг.дело № 39/20г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на ХР. Т. К. обезщетение за причинени
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и стрес от ПТП на 24.12.2019г. за
разликата над 3 000лв. до присъдените 10 000лв.
В жалбата се твърди че решението в обжалваната от застрахователя част е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като твърди че същото е прекалено високо и не отговаря на
претърпените неимуществени вреди. Твърди че същите са оценени неправилно. Твърди че
установените травматични увреждания са лека форма на мозъчно сътресение, одраскване на
лицето и охлузвания и периодът на оздравяване за подобни травми около 10 дни. Твърди че
описаните в исковата молба продължителни болки и страдания не са доказани. Няма
доказателства по делото нито са усложнения, нито за проведено лечение. Твърди че по
делото не е доказана и психична травма. Сочи че К. вероятно е изпитвала уплаха, но
състоянието ни не е било нещо, с което да не могат да се справят сами, без намесата на
специалист. Твърди че е недопустимо да се установява психично заболяване със свидетелски
показания на лице, което не е специалист в областта.
1
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 3 000лв. до присъдените 10 000лв. Претендира направените
разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна ХР. Т. К. от гр.Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от
ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от застрахователя част. Претендира направените пред
въззивен съд разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален
представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от ХР. Т. К. срещу ЗД „Евроинс“ АД
за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на
24.12.2019г., причинено виновно от Д В Д при управление на лек автомобил с рег.№ СС
3219 АМ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е решението на
първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000лв. до 10 000лв.
Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 3 000лв. и е отхвърлен за разликата над
10 000лв. до 26 000лв е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели
на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е
установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 24.12.2029г., вината на
водача Д В Д, механизма на пътно-транспортното произшествие, липсата на съпричиняване
от страна на пострадалата. Не е спорно, че между застрахователното дружество и
собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която
покрива отговорността на застрахователя за причинени от Димитрова вреди при
управлението на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, контузия на дясна раменна област без данни за
2
фрактура, охлузване на дясна буза. Установено е с представените медицински документи че
въззиваемата К. е приета в лечебно заведение на следващия ден след произшествието –
25.12.202019г. и е изписана на 28.12.2019г. в добро клинично и неврологично състояние.
Посочено е в епикризата че след проведено медикаментозно лечение оплакванията са
отзвучали. Препоръчано е домашно лечение и е болничен лист до 06.01.2020г. Оплакванията
на К., непосредствено след произшествието са били за глава, лице и рамо, според
показанията на разпитания по делото свидетел Николаев, водач на автомобила, в който е
пътувала въззиваемата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е Х Е, майка на въззиваемата
К., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, кредитирани от съда при
условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че лечението от травмите
е продължило у дома седмица с прием на лекарства, след което К. се е върнала на училище.
След произшествието е била стресирана, първоначално нервна и раздразнителна, а след това
плаха и неуверена, изпитвала е страх да се качи в кола. Оплаквала се е от главоболие, имала
е неспокоен сън. Била е притеснена от раната от ожулване на дясната буза около 3см,
белегът от която е останал дълго време /около 6 месеца/, като към момента няма белег на
лицето.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на
неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в
страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по
делото доказателства, въззивният съд определя сумата 6 000лв., като паричен еквивалент на
всички понесени от К. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 24.12.2019г.
пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 18 години.
Получила е леки увреждания, изписана е от болница на 28.12.2019г. в добро клинично и
неврологично състояние. За определяне на по-нисък размер на обезщетението, въззивният
съд отчита вида на уврежданията, които са леки, без счупвания на кости в областта на
черепа и раменната става, без двигателен дефицит и неврологична симптоматика. Периодът
на възстановяване е кратък, не са възникнали усложнения. По-продължително във времето е
бил страхът че може да остане белег на лицето, както и появилото се безпокойство.
Определеният от съда размер според съда е достатъчен да компенсира претърпените от нея
болки, страдания, неудобства и емоционален стрес и страх.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция
справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди
обжалваното решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение
до размера на сумата 6 000лв. следва да бъде потвърдено. В осъдителната му част за
разликата над 6 000лв. до 10 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено
3
ново, с което искът за този размер на бъде отхвърлен.
По претенциите за разноски:
Разноски в полза на ищцата за първа инстанция не са присъдени, въпреки
представения списък за разноски и своевременно направено искане за присъждането им. По
реда на чл.248 от ГПК с определение № 260058 от 02.03.2021г. е изменено решението в
частта му за разноските с присъждане само на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищцата по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Поради което с
настоящото решение следва да бъде коригиран само размера на присъденото адвокатско
възнаграждение с оглед изхода на спора пред въззивния съд и намаления размер на
присъденото обезщетение. Дължимото адвокатско възнаграждение за първа инстанция
съобразно изхода на спора е в размер на сумата 362.77лв. с ДДС, определено от съда по чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради
което и определението за разликата над този размер до присъдения 996лв. следва да бъде
отменено. Дължимото адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция изчислено от съда
съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода на спора е в размер на сумата
291.43лв., която сума застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител по реда на чл.38 от ЗА.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от въззивния
съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на застрахователното дружество
разноски за първа инстанция са общо в размер на 307.69лв., възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. Поради което и в полза на застрахователя следва да бъде
присъдена още сумата 4.69лв. разноски за първа инстанция. За въззивна инстанция следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 57.14лв., съобразно
изхода на спора и при минимален размер на възнаграждението и сумата 80лв,
представляваща държавна такса.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления размер от въззивния
съд на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъде отменено решението
на първата инстанция, с което е присъдена дължима по делото държавна такса за разликата
над 240лв. до присъдените 400лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041 от 21.12.2020г. по търг.дело № 39/20г. по описа
на Окръжен съд – Силистра, в частта му, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на
ХР. Т. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и
стрес от ПТП на 24.12.2019г. за сумата над 3 000лв. до 6 000лв., ведно със законна лихва.
4
ОТМЕНЯВА решение № 260041 от 21.12.2020г. по търг.дело № 39/20г. по описа на
Окръжен съд – Силистра, изменено с определение № 260058 от 02.03.2021г., в частите му, с
които:
ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на ХР. Т. К. обезщетение за причинени
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и стрес от ПТП на 24.12.2019г. за
разликата над 6 000лв. до 10 000лв., ведно със законна лихва,
ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на адв.Валентин О. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за разликата над 362.77лв. до 996лв. и
ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Силистренски ОС държавна
такса за разликата над 240лв. до 400лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ХР. Т. К. от гр.Силистра срещу ЗД „Евроинс“ АД със седалище
гр.София за обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и стрес в
резултат на настъпило ПТП на 24.12.2019г. в гр.Силистра, причинено виновно от водача на
лек автомобил с рег. № СС 3219 АМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
за разликата над 6 000лв. до 10 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ № 43, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. В. ОРТ. от
Адвокатска колегия – София сумата 291.43лв. /двеста деветдесет и един лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ХР. Т. К. от гр.Силистра, ул.“Добрич“ № 105, вх.Б, ет.8, ап.24, ЕГН
**********, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата
още 4.69лв. /четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представлява разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, сумата 80лв. /осемдесет лева/,
представлява направени разноски за въззивна инстанция и сумата 57.14лв. /петдесет и седем
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6