№ 37
гр. Варна , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100501985 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, чрез адвокат
М.Л., срещу Решение № 2257 от 10.06.2020 г., постановено по гр. дело № 19166/2019 г. по
описа на ВРС, XХХIV състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че Ж. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ № 25, вх. А, ет. 5,
ап. 51 не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6 865,82 лева,
претендирана от ответника като дължима по извършена корекция стойност на
електроенергия за периода от 20.02.2016 г. до 19.08.2019 г., по фактура №
*********/08.10.2019 г., за обект с абонатен № **********, клиентски № **********, с
адрес: гр. Варна, ул. Г.Г.П.“ №25, вх. А, ет. 5, ап. 51, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД счита постановеното решение
за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответника, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и
документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел
изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 39 416 кВтч, на
стойност 6865,82 лева.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ж. В. Д., чрез адв. К.Т., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Излага подробни
1
съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
В съдебно заседание за въззивника „Електроразпределение Север“ АД, редовно
призован, се явява адвокат В.М., с която се осъществява видеоконферентна връзка.
Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Ж. В. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявен от
ищеца Ж. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ №25, вх. А, ет. 5, ап. 51,
срещу ответника „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Е“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
6865,82 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция
стойност на електроенергия за периода от 20.02.2016 г. до 19.08.2019 г., по фактура №
*********/08.10.2019 г., за обект с абонатен № **********, клиентски № **********, с
адрес: гр. Варна, ул. Г.Г.П.“ №25, вх. А, ет. 5, ап. 51.
Ищецът Ж. В. Д., твърди, че при проверка на текущото си задължение установил, че
по партидата му с клиентски № ********** и абонатен № ********** е начислена сума
от 6865,82 лева като корекция на сметката му за електроенергия за минал период от
време – от 20.02.2016 г. до 19.08.2019 г. Оспорва дължимостта на сумата, като излага
подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н. Г. – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ответника, като последният
изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 19.08.2019 г.,
съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на един свидетел, при
която е установено наличие на електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3; за
проверката е съставен протокол в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ. Излага,
че след проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и
изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза,
при която е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера, в резултат
на което се установява преминаване на електроенергия в невизуализираната на дисплея на
СТИ тарифа 1.8.3 в размер на 39416,731 кВтч. Сочи, че установеното количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната и съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати неговата цена, като същата е
дължима и на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Изтъква, че сумата е дължима и на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение за достъп и пренос на ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 1046853, на 19.02.2016 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер тип МЕ162 с фабричен №
1114 0216 6613 1340 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни
регистри 1.8.3. и 1.8.0.
От Констативен протокол № 1202962 се установява, че на 19.08.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по
нощна тарифа – 3065 кВтч; по дневна тарифа – 5574 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 39 416 кВтч., и
по сумарната тарифа 1.8.0. – 48 046 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
560980, и изпратен за експертиза в БИМ - Русе. Протоколът е подписан от един свидетел.
Горният протокол е изпратен на абоната с писмо Изх. №
55479_КП1202962_2/08.10.2019 г.
В Констативен протокол № 1933/27.09.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната
експертиза на СТИ е отбелязано, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия,
но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на
тарифа 15.8.3 – 0039416,731 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на горния протокол, на 3.10.2019 г. е издадено становище на
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия, с което е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 39 416 кВтч за
периода 20.02.2016 г. – 19.08.2019 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена
фактура № ********** от дата 8.10.2019 г. за сумата от 6 865,82 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114 0216 6613 1340 , монтиран на процесния обект, е тип
МЕ162, преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г., като срокът на
метролочична годност за този тип електромери е 6 години. Вещото лице излага, че според
констатациите в КП № 1933/27.09.2019 г. на БИМ – Русе, количеството електроенергия в
размер на 39 416 кВтч, „прочетено“ в невизуализирания регистър 1.8.3, е преминало през
измервателната система на СТИ, като е натрупано в този регистър вследствие на
констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
електромера, по-точно - в тарифната схема. В настоящия случай е доказано, че количеството
ел.енергия от 39 416 кВтч не е нанесено отведнъж в регистър 1.8.3, а е преминало през
измервателната система на СТИ и потребено, тъй като това количество ел.енергия се
съдържа и в сумарния регистър 1.8.0. Софтуерът, с който специалистите от БИМ и
„Електроразпределение Север“ АД четат информацията в невизуализираните регистри на
СТИ, е притежание на производителя и е предоставен от него, за да се извършват
необходимите справки, като с него съхранената информация може само да се чете.
3
В хода на производството пред РС – Варна, са събрани гласни доказателства,
посредством разпит на св. Красимир Атанасов Сотиров - служител на
„Електроразпределение Север“ АД, извършил проверката и демонтажа на СТИ на
19.08.2019 г. Свидетелят сочи, че е присъствал на проверката, като колегата му е съставил
протокола. Потвърждава, че подписът на гърба на протокола е негов. Излага, че проверката е
била рутинна, при прочитането на електромера е имало показания в скрит регистър. Заявява,
че собственикът не е присъствал, поради което са извикали свидетел, показали са на
последния тарифите на лаптоп, съставили са протокола в негово пристсвие и са го прочели
пред него. Последният подписал протокола. Сочи, че свалянето на електромера е станало в
присъствието на извикания от тях свидетел, като обяснява, че електромерът не може да бъде
свален без последният да види. Излага още, че свидетелят е видял показанията на новия
електромер, които били нулеви.
В показанията си свидетелят Б. Г. ЙО. – без родство и дела със страните, излага, че е
подписал констативния протокол за проверката и демонтажа на процесния електромер.
Сочи, че служителите на „Електроразпределение Север“ АД са му казали само, че
електромерът е стар и поради това трябва да се смени. Излага, че не е прочел съдържанието
на протокола. Сочи, че не са му показвани показания на лаптоп.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г., които
са подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 83, ал. 1 ,т. 6 ЗЕ, за регламентиране
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Според разпоредбата на ал. 2 на цитирания законов текст, преизчисляването по ал. 1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл. 49 ПИКЕЕ. Последният урежда подробно процедурата за извършване на проверката, в
резултат на която сметката на клиент може да бъде коригирана при доказано неточно
отчитане на потребената електроенергия.
В съответствие с цитираните разпоредби, процесната сума е дължима, ако са налице
две кумулативни предпоставки: измерено при метрологична проверка след монтажа на СТИ
количество електроенергия в невизуализиран регистър; извършване на проверката в
съответствие с установените в подзаконовия акт процедурни правила, гарантиращи правата
на страните.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
4
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В настоящия
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1114 0216 6613 1340 е установено именно с Констативен
протокол № 1933/27.09.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на СТИ, който
е официален свидетелстващ документ и съгласно който: „При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера: наличие на преминала
енергия в тарифа 15.8.3 – 0039416,731 кВтч, която не е визуализирана на дисплея“.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие на
констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
електромера е потвърдено и от заключението на вещото лице по изготвената пред първа
инстанция съдебно-техническа експертиза; същото сочи и че установеното в
невизуализирания регистър 1.8.3 количество електроенергия действително е преминало през
измервателната схема на електромера, тъй като се съдържа и в сумарния регистър 1.8.0.
За редовността на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ е необходимо същият да
бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в
случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е
служител на оператора. Видно от представения по делото Констативен протокол № 1202962
от извършената на 19.08.2019 г. проверка на процесното СТИ от служители на
„Електроразпределение Север“, същият отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ –
подписан е от двама служители на ответното дружество и от един свидетел, представен с
три имена и адрес. В протокола са описани и предприетите действия в съответствие с ал. 5
на чл. 49 ПИКЕЕ: поради установяване на количество електроенергия в невизуализирания
регистър 1.8.3, СТИ е демонтирано и поставено в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 560980, за изпращане за експертиза в БИМ. Горното се потвърждава и от
цитирания Констативен протокол на БИМ – Русе, съгласно който процесният електромер е
получен в найлонов плик, запечатан с пломба № 560980, на 22.08.2019 г. – в рамките на
14-дневния срок. Т.е. спазена е процедурата по ал. 1, 2, 3 и 5 на чл. 49 ПИКЕЕ.
Не е спазена процедурата по ал. 4 на горепосочения законов текст – констативният
протокол от проверката не е изпратен на потребителя в предвидения за това 7-дневен срок
от изготвянето му, а на 8.10.2019 г. Настоящият състав счита, че процедурните пропуски
сами по себе си не могат да бъдат разглеждани като пречка за дължимостта на сумата по
извършената корекция, а следва да бъдат преценявани в съответствие с останалия
доказателствен материал по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая предпоставките
за коригиране на сметката за потребление на ищеца в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ са
налице.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че ищецът Ж. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 51 дължи на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от 6 865,82 лева, представляваща стойността
на начислена електроенергия в размер на 39 416 кВтч по извършена корекция на сметка за
периода от 20.02.2016 г. до 19.08.2019 г., по фактура № *********/08.10.2019 г., за обект
с абонатен № **********, клиентски № **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ № 25,
вх. А, ет. 5, ап. 51, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а решението на
5
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта по разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Въззивникът претендира сторени по делото разноски в размер на 1788 лева за първа
инстанция, включващи 150,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, 30,00 лева –
депозит за призоваване на свидетел, и 1608,00 лева с вкл. ДДС - платено адвокатско
възнаграждение, както и 1745,32 лева за въззивното производство, включващи 137,32 лева
платена държавна такса, и 1608,00 лева с вкл. ДДС – платено адвокатско възнаграждение. В
случая, съдът намира направеното от процесуалния предствител на въззиваемия възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за основателно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В съответствие с Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
„Електроразпределение Север“ АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 675 лева без вкл. ДДС за всяка от инстанциите, съответно по 810 лева с вкл. ДДС.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2257 от 10.06.2020 г., постановено по гр. дело № 19166/2019 г.
по описа на ВРС, XХХIV състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“
№ 25, вх. А, ет. 5, ап. 51, срещу „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Е“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 6865,82 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция
стойност на електроенергия за периода от 20.02.2016 г. до 19.08.2019 г., по фактура №
6
*********/08.10.2019 г., за обект с абонатен № **********, клиентски № **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 51.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Г.Г.П.“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 51, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата в размер на 1937,32 лева,
представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7