РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 29.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.06.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 258 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЕТ „Детелина – Ми-91- Марин Иванов“ гр.Добрич обжалва решение № 41/28.02.2018 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 290/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу Д.К.Ц. иск за установяване недължимостта на сумата 18 960 евро, ведно със законна лихва от 27.11.2007 г. до окончателното й изплащане - задължение по изп.д. №20078100400088 на ЧСИ Н.Ников, вписан под №810 при КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд, както и на сумата 1000 лв - съдебно деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Д.К.Ц. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, като съображения за това излага в писмени бележки. Възразява за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предявеният иск е по чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 – ГПК.

Основните спорни въпроси по делото са дали по изп.дело №20078100400088 на ЧСИ Н.Ников, с рег.№810 на КЧСИ, с район на действие ДОС /сега преобразувано в изп.д.№20173110402170 на СИС при ДРС/ е настъпила перемпция /към 24.09.2011 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 – ГПК/, и дали следствие на нея вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителния лист от 28.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. №2445/2007 г. на ДРС, за сумата 18960 евро, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2007 г. до окончателното й изплащане, се е погасило по давност поради липса на валидни изпълнителни действия след 24.09.2009 г. /на която дата е предприето според ищеца последното валидно изпълнително действие – опис на движими вещи и на недвижим имот/.

И на двата въпроса следва да се даде отрицателен отговор.

Няма настъпила перемпция /прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 – ГПК поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие/ от 24.09.2009 г. до 24.09.2011 г. С призовка за доброволно изпълнение от 24.07.2009 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че пристъпва към опис на движими вещи – товарен автомобил и две ремаркета и към опис на недвижим имот – поземлен имот с построена в него едноетажна масивна сграда с кадастрален №72624.154.9, които ще извърши на 24.09.2009 г. от 10 ч. по местонахождението на имота – гр.Добрич, ул.“Екострой“. На посочената дата описите не са извършени поради неосигуряване от длъжника на достъп до имота и непредставяне от същия на запорираните МПС, като  описите са отложени за 22.10.2009 г., видно от съставените от ЧСИ протоколи на л.344 и л.345 от изп.дело. На 28.09.2009 г. ЧСИ е поискал от директора на ОД „Полиция“-Добрич да издаде разпореждане да не се разрешава напускането на страната от длъжника Марин Иванов Димитров – л.342. Исканата принудителна административна мярка е наложена на длъжника със заповед рег. №4451/19.10.2009 г. на Директора на ОД на МВР-гр.Добрич, видно от писмо от 21.10.2009 г. на л.372. Нова призовка за отложените описи е изпратена на длъжника на 05.10.2009 г. На същата дата е изпратено и съобщение до ипотекарния кредитор –ТБ“Уникредит Булбанк“ АД-гр.София за наложената възбрана и насрочения опис на недвижимия имот. Същият кредитор се е присъединил като взискател по делото с молба от 16.10.2009 г. – л.352. На 22.10.2009 г. е постъпила молба от взискателя – ответник за спиране на изпълнителното дело поради постигнато споразумение с длъжника – ищец за погасяване на задължението по делото - л.374. С постановление от 22.10.2009 г. ЧСИ е спрял производството по изп.дело – л.371. Спирането е съобщено на длъжника на 27.10.2009 г. – л.376. По искане на взискателя наложената на длъжника принудителна административна мярка е свалена със заповед от 10.12.2009 г. на Директора на ОД на МВР-гр.Добрич, съобщено с писмо до ЧСИ от 17.12.2009 г. – л.383. С молба от 29.09.2010 г. взискателят – ответник е поискал от ЧСИ продължаване на изпълнителните действия срещу длъжника – ищец и срещу друг негов длъжник – Валентин Йорданов Боев, съответно по изп.дела № 88/07 г. и № 89/07 г., вписани ръкописно върху молбата- л.384. С молба вх.№4779/25.10.2011 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ подновяване на изпълнително дело №20078100400088 срещу длъжника, отправил е запитване относно движението по изп.д. №20078100400089 срещу другия си длъжник Валентин Боев и е посочил новия си адрес в гр.Габрово. С молби от 06.01.2012 г. – л.386 и от 01.02.2012 г.- л.395 взискателят е искал от ЧСИ изискане на справки за имотите на длъжника и за размера на остатъчния му дълг към банката. ЧСИ е изискал справки от Службата по вписванията-Добрич, НАП и НБД „Население“ на 11.01.2012 г. и от „Уникресит Булбанк“ АД-София на 02.02.2012 г.-л.388-л.397. ЧСИ е изготвил запорни съобщения на два пъти - на 12.01.2012 г. и на 28.08.2013 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Севаспед“ ЕООД-гр.Пловдив - л.398 и л.424, но запорите не са били успешно наложени.

От изложеното по-горе следва, че до спиране на изпълнителното производство от ЧСИ, съобщено на длъжника на 27.10.2009 г., има множество изпълнителни действия –насрочване на описи, насрочване на отложени описи, налагане на  принудителна административна мярка на длъжника, присъединяване на обезпечен кредитор. Преди изтичането още на една година – с молба от 29.09.2010 г. взискателят е поискал продължаване на изпълнителните действия срещу длъжника, което по същество означава възобновяване на спряното съдебно изпълнение. С втора молба от 25.10.2011 г. в рамките на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 – ГПК, считано от датата на съобщението до длъжника за спиране на изпълнителното производство – 27.10.2009 г. взискателят отново е поискал по същество възобновяване на изпълнението. Обстоятелството, че ЧСИ въпреки двете недлежни искания на взискателя до него не е възобновил спряното изпълнение не е основание да се приеме, че взискателят е бездействал в двугодишния срок и че е настъпила поради това перемпция, като изпълнителното дело подлежи на прекратяване по право. До спиране на изпълнението са били предприети макар безуспешно изпълнителни действия – опис на движими вещи и на недвижим имот в рамките на исканите още с молбата за образуване на изпълнителното дело /л.7 от делото/ изпълнителни способи – запор и възбрана на имущество на длъжника, като с молбите е поискано продължаване на тези действия /което всъщност е и станало, но на по-късен етап от изпълнението/. Така че взискателят не е имал задължение да сочи нови способи за изпълнение и нови изпълнителни действия, тъй като предприетите, но неприключени, такива до спирането са били достатъчни за продължаване на изпълнението. Молбите са произвели валидно правно действие за сезиране на ЧСИ да възобнови производството, като не се възприемат мотивите в решението на ДОС за обратното. От една страна условията на възобновяването са били налице, като липсата на нарочен акт на ЧСИ за това е без значение, така както би била без значение липсата на акт за прекратяване на производството, ако би имало перемпция. От друга страна, предприетите от ЧСИ в последствие изпълнителни действия – събиране на информация за имуществото на длъжника, в т.ч. за негови вземания за трудово възнаграждение, и изготвяне на запорно съобщение за налагане на запор върху тях, доказват по несъмнен начин, че ЧСИ е възобновил фактически спряното изпълнително производство. Тези действия не са невалидни, както и всички последващи действия на СИ, тъй като в твърдения период изпълнителното дело не е перемирано поради бездействие на взискателя, като напротив последният своевременно е сезирал ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия спрямо длъжника /вече насрочваните на два пъти описи на движими вещи и на недвижим поземлен имот със сграда/.

От това следва, че петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД за вземането на ответника, за което е бил издаден изпълнителният лист, не е изтекла, тъй като тя се прекъсва с предприемане на всяко ново действие за принудително изпълнение – чл.116, б.“в“ ЗЗД, като от прекъсването започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 – ЗЗД. В случая от датата на последната призовка до длъжника 05.10.2009 г. за насрочване на отложените описи на движими вещи и недвижим имот на 22.10.2009 г. до следващото изпълнително действие на ЧСИ – изготвяне на запорно съобщение за налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника - 12.01.2012 г. са изтекли около две години и три месеца, т.е. много по-малко от петгодишния давностен срок, така че вземането не е погасено по давност; от 12.01.2012 г. тече нова петгодишна давност за него, която отново е била прекъсвана с всяко от следващите изпълнителни действия, които не са предмет на делото.

Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. Погасителната давност определя срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето право, докато перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство. Доколкото според правната доктрина перемпцията подлежи също както погасителната давност на спиране и прекъсване, следва да се приеме, че тя поначало спира да тече във всички случаи по чл.432, ал.1 – ГПК, в които изпълнителното производство се спира, в т.ч. и по т.2 – по искане на взискателя. Иначе обратното разбиране би довело до отричане смисъла на спирането и до злоупотреба с процесуални права. Спирането е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 - ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която продължава да тече и се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в изпълнителното производство. Така че за изчерпателност следва да се изтъкне и този допълнителен довод за неоснователност на иска по чл.439 ГПК, а именно че през периода на спиране на изпълнението по чл.432, ал.1 – ГПК не може да тече едновременно и срокът, водещ до перемпция на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 – ГПК, като същият спира да тече през този период.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Обжалваното първоинстанционно решение е в крайна сметка правилно макар по различни съображения и следва да се потвърди изцяло.

Поради липса на искане за присъждане и на представени доказателства за направени разноски за въззивната инстанция такива не се присъждат на ответника по жалбата съобразно изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 41/28.02.2018 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 290/2017 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.