Р Е Ш Е Н И Е
№ 217 15.05.2023 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич пети състав
На двадесет и шести април година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Мария Михалева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 122 по описа за 2023
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата на М.В.М.
ЕГН ********** *** и Т.М.В. ЕГН ********** *** против ПАМ, обективирана
в Констативен протокол №
057871/14.01.2023 г., съставен от инспектор "репатриране" на ОП
"Общински паркинги и синя зона" - Варна.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Сочи
се, че собственик на
автомобила е М.М., който го е предоставил на Т.В. – негова дъщеря за управление
и тя го е паркирала на прилежаща площ към сграда с адм. адрес:гр. Варна, ул.
„Македония“ № 106, която не представлява нито път, нито улица, нито пътно
платно, нито пътна лента, нито тротоар, нито обособена Синя зона. Автомобилът на
жалбоподателите е бил
паркиран пред гараж, ползван от приятелка на дъщерята Т., ползван от първата под
наем. Иска се отмяната на
приложената ПАМ и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание по
делото, жалбоподателите, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Ответникът по жалбата - инспектор
"Репатриране" в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя
зона" гр. Варна, редовно
призован, не изразява становище по
жалбата.
Принудителната административна мярка е съобщена на жалбоподателя Т.М. на 14.01.2023 г., жалбата
срещу нея е постъпила в АдмС- Варна на 25.01.2023 г., т.е.
подадена е в 14-дневния срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол от собственика на
репатрирания автомобил М.М. и
ползвателя – дъщеря му Т.М., поради което жалбата е процесуално
допустима. Образуваното дело
е изпратено по компетентност в АдмС – Добрич.
Съдът в настоящия си
състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на констативен протокол № 057871/14.01.2023 г., съставен от инспектор
"репатриране" в ОП " Общински паркинги и синя зона" -
Варна, който е оправомощен от кмета на община Варна с негова заповед №
4957/26.11.2019 година. Следователно, ПАМ е наложена от оправомощен
административен орган.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че
жалбоподателя М. М. е собственик
на лек автомобил "Хюндай
И 20" с ДК № ТХ 6009МТ (л. 24 от АД № 172/ 23г на АдмС – Варна приложено).
От представените на диск
снимки (стр. 18 от приложеното дело) от репатрирането се установява, че
процесния автомобил е бил паркиран пред жилищна сграда пред гараж, с което се
потвърждава довода на жалбоподателите, че автомобилът е бил на прилежаща площ
към сграда с адм. адрес:гр. Варна, ул. „Македония“ № 106, която не представлява
нито път, нито улица, нито пътно платно, нито пътна лента, нито тротоар, нито
обособена Синя зона.
От представения Констативен
протокол № 057871/ 14.01.2023 г. (стр. 15 от делото) се установява, че е бил
подаден сигнал от Зона Център, че около 16, 45 ч. процесният автомобил на
жалбоподателите е бил паркиран в гр. Варна, ул. „Македония“ № 102а пред гараж,
с което пречи използването му от собственика, което обаче не може да се
потвърди от представените снимки на представения диск, от които не може да се
определи точното място на паркиране пред гаража, тъй като е заснет предимно
автомобила, а не и разстоянието до гаража.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът достигна до следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл.
167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП законодателят предоставя на кмета на общината
правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на
правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и в разглеждания
казус това е Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона". Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В
случая, собственика на ул. "Македония" в гр. Варна е община Варна, затова нейният кмет
със заповед № 4957/26.11.2019 г., е възложил на инспектор
"репатриране" в ОП "Общински паркинги и синя зона"
правомощия да извършва принудително преместване на ППС без знанието на техните
собственици, както името на конкретния инспектор, съставил констативен протокол
№ 057871/14.01.2023 г. е включено в цитираната заповед.
Съдът намира за незаконосъобразен обжалвания констативен протокол, който
представлява административен акт, тъй като въз основа на него е извършено
юридическо действие - преместване на лек автомобил на основание чл. 171, т.5, б.“а“ и б.“б“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
В акта, с който е наложена принудителната административна мярка като правно
основание са цитирани две разпоредби. Тази на чл. 171, т. 5, б.“а“ от ЗДвП гласи: "
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: а)
паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото
местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на
Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията,
поискала преместването. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП обхваща случаите,
когато: моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението;
в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството
на вътрешните работи.
Посочването на две различни хипотези без да се конкретизира приложимата
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
за издаване на административен акт, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дори и да се
приеме хипотетично, че е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. а“ от ЗДвП
в нея са
изредени също няколко различни случаи и не е конкретизирано настоящия в кое
нормативно предложение попада. Непосочването на допълнителни съображения по причините
за репатрирането на процесния автомобил с прилагане на процесната ПАМ
препятства съдебния контрол за законосъобразност на адм. акт, с което се нарушава изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 146, т. 2 от АПК.
Гореизброените нарушения на административно-производствените правила са
съществени, тъй като от една страна са нарушили правото на защита на
потърпевшето физическо лице и от друга страна са довели до неправилно
приложение на материалния закон.
Освен това, ответникът не доказа и факта, че автомобилът на
жалбоподателката е бил паркиран на 14.01.2023 г. в гр. Варна на място – пред гараж, с което е препятствал
ползване на гаража от собственика. Представените снимки не обективират този факт. Изложените
съображения водят до извода за основателност на жалбата против принудителна
административна мярка (ПАМ), обективирана в констативен протокол
№ 057871/14.01.2023 г., съставен от инспектор "репатриране" на
Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" - Варна, която
подлежи на отмяна поради незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Предвид на изхода от
оспорването съдът приема, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
внесена ДТ. АО следва да бъде осъден да заплати по сметката на АдмС – Добрич
сумата от 10 лв. съставляваща дължима държавна такса (ДТ) от жалбоподателите.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителна административна
мярка (ПАМ), обективирана в Констативен протокол № 057871/14.01.2023 г., съставен
от инспектор "репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя
зона" – Варна по жалбата
на М.В.М. ЕГН ********** *** и Т.М.В. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" -
Варна да заплати на М.В.М.
ЕГН ********** *** и Т.М.В. ЕГН ********** *** направените по делото съдебни
разноски в общ размер от 10
лв. съставляващи внесена ДТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" -
Варна да заплати на АдмС –
Добрич сумата от 10 лв. съставляваща дължима ДТ от жалбоподателите по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: