№ 323
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Т. Т.ов
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20231001000243 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 15.12.2022 г. по т.дело № 1456/21 г. , СГС, ТО, VІ - 5 състав е приел за
установено по предявения от „Темтекс“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. „Граф Игнатиев “№ 14, ет. 1, an. 1, против „Кемира“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“№ 146, офис 24,
при участието на синдика на „Кемира“ ООД - В. И. Г., иск с правна квалификация по чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че „Кемира“ ООД, ЕИК *********, дължи в полза на ищеца „Темтекс“
ООД, ЕИК ********* вземане в размер на от 4 420 лева, дължимо съгласно споразумение
от 23.04.2012 г., представляваща цедирано вземане от купувача по договора за продажба на
акции от 24.09.2009 г. - „Еми“ АД в полза на „Темтекс“ ООД, което вземане е изключено от
обявения на 28.04.2021г. списък на приетите вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Кемира“ ООД с определение от 07.07.2021 г., постановено по т.д.№
1500/2020 г. по описа на СТС, TO, VI-10 състав. Осъдил е „Кемира“ ООД за заплати по
смета на СГС държавна такса в размер на 50 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство – синдикът на „Кемира“ ООД в несъстоятелност В. И. Г., го обжалва в срок ,
с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост на извода на съда, че процесните вземания произтичат от договора за цесия
от 30.07.20202 г., по силата на който цедентът „Еми“ АД е прехвърли на „Темтекс“ ООД
вземането си срещу „Кемира“ ООД произтичащо от предварителен договор за продажба на
1
акции от 24.02.2009 г. Излага, че предварителният договор за продажба на акции е нищожен
и не е произвел валдини правни последици, като нищожността е обосновала нищожност и
на договора за цесия. Поддържа, че предявеното вземане е по естеството си такова за
неоснователно обогатяване чл. 55 от ЗЗД, но вземане с подобен произход е предявявано в
производството по несъстоятелност от ищеца, поради което и същото не би могло да бъде
предмет на настоящото производство, предвид необходимостта от пълна идентичност на
предявеното вземане, с вземането, предмет на установителния иск по чл. 694 от ТЗ.
Навежда доводи за необоснованост на извода, че споразумението от 23.04.2012 т. има
характера на новационен договор, тъй като по силата на същото страните са приели, че
действието на предварителния договор за продажба на акции на акции ще бъде прекратено
след връщане на пълния размер на авансово получената цена на акциите. Инвокира
оплакване за незаконосъобразност на извода, че вземането не е погасено по давност,
предвид пълното му противоречие с влязлото в законна сила определение от 07.07.2021 г. по
т.дело № 1500/200 г. на СГС, с което е прието че оспорващият кредитор има право да наведе
възражение за погасяване по давност на вземането на друг кредитор. Твърди, че синдикът
има процесуална възможност за наведе възражение за погасяване на вземане от списъка на
приетите вземания по давност, тъй като действа в интерес на всички кредитори и на
длъжника, както и да прави процесуални възражения за оспорване на представените по
делото доказателства, а именно декларация от управителя на ответното дружество от
16.08.2016 г. Поддържа, че представената о делото декларация за признаване на вземането ,
съгласно трайната съдебна практика е по естеството си частен документ, който съгласно
трайната практика на ВКС не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата
на съставянето му . Твърди, че сама по себе си представената декларация има характера на
признаване на иска, която не би могла да овърже съда и страните в производството по иск с
правно основание чл. 694 от ТЗ. Навежда и довод, че представената декларация не е
произвела правните последици на прекъсване на давността, тъй като същата не е насочена
към конкретен адресат и по делото не са събрани доказателства за възприемане на нейното
съдържание от кредитора. Сочи, че изводът за липса на вземане се основава и на
записванията в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество, както и че по
делото не е доказано реалното заплащане на цената на акциите в размер на 2 000 000 лева по
силата на предварителния договор от 24.02.2009 г., поради което и същата не подлежи на
връщане. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предадения иск.
Въззиваемият „Кемира“ ООД в несъстоятелност изразява становище неоснователност
на въззивната жалба. Излага доводи за обоснованост и законосъобразност на извода на съда
валидност на предварителния договор за продажба на акции 24.02.2009 г.и на новационния
характер на споразумението от 23.04.2012 г., с твърдения, че съдебната практика, на която се
позовава въззивника признава за валиден предварителния договор за продажба на
обикновени налични поименни акции. Излага, че тъй като споразумението от 23.04.2012 г.
не е изпълнено от страните, а по силата на същото предварителния договор за продажба на
акции все още не е прекратил своето действие между страните, поради което вземането по
същия е възникнало валидно. Развива доводи за обоснованост на извода, че вземането не е
2
погасено по давност , с твърдения, че синдикът не е навел в хода на производство
възражение за погасяване на вземането по давност, като същото е признато от управителя на
ответното дружество по силата на изрична декларация от 17.08.2016 г. Сочи, че същата е
представена по делото то счетоводната кантора, осчетоводена е редовно в счетоводството на
„Кемира“ ООД, поради което и доводите за антидатиране на същата се явявят
неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззиваемитят „Темтекс“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Темтекс“ ООД , ЕИК ********* срещу „Кемира“ ООД, ЕИК 131443831за
установяване на обстоятелството, че ищецът е титуляр на вземане спрямо ответника в
размер на 4 420 лева, дължимо по силата на споразумение от 23.04.2012 г., към
предварителен договор за продажба на акции от 24.09.2009 г., сключен между на „Кемира“
ООД и „Еми“ АД, цедирано от последния в полза на „Темтекс“ ООД , което е изключено от
обявения на 28.04.2021г. списък на приетите вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност спрямо „Кемира“ ООД с определение от 07.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 1500/2020 г. по описа на СТС, TO, VI-10 състав. Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 694 ал. 1 от ГПК, като на основание ал.3 на съща
разпоредба за участие в производството е конституиран синдикът на „Кемира“ ООД в
несъстоятелност.
Между страните по делото не се спори, че с определение от 07.07.2021 г. по т.дело №
1500/2020 г. на СГС , ТО, VІ - 10 състав е одобрен списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност спрямо „Кемира“ ООД . По силата на същото от
списъка на приетите вземания е изключено вземане на „Темтекс“ ООД в размер на 4 420
лева – представляващо сума, подлежаща на връщане по силата на споразумение от
23.04.20102 г. за прекратяване на предварителен договор за продажба на акции от 24.09.09
г., цедирано в полза на „Темтекс“ от купувача по договора и страна по споразумението
„Еми“ АД.
От справка в търговския регистър се установява, че процесното вземане е предявено
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност спрямо „Кемира“ ООД от
„Темтекс“ ООД с писмена молба от 13.01.2021 г. Видно от списъка на приетите вземания,
в молбата за предявяване на вземания като основание за неговия произход е посочено , че
същите представлява вземане за връщане на отпаднало основание на заплатена цена по
развален предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., по силата на
споразумение от 23.04.2012 г., цедирано от купувача „Еми“ АД в полза на „Темтекс“ ООД.
С оглед на изложеното основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е
дали процесния договор за продажба на акции от 24.09.2099 г. и сключените въз основа на
същия споразумение от 23.04.2012 и договор за цесия са породили валидно правно действие,
3
предвид доводите на въззивника за тяхната нищожност, поради липса на предмет, както и
дали процесното вземане е погасено по давност, предвид наведените от въззивника
твърдения, че декларацията от 17.08.2016 г. няма достоверна дата, не се ползва с
обвързваща доказателствена сила , не може да породи правния ефект на признаване на
вземането, тъй като не е насочена и не е възприета от кредитора по вземането, поради което
и не е довела до прекъсване на давността.
От представения по делото писмен договор, наименуван от страните „предварителен
договор за продажба на акции“ се установява, че на 24.02.2009 г. „Кемира“ ООД – в
качеството си на продавач и и „Еми“ АД – купувач, са сключили договор, по силата на
който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху
990 000 акции от обикновени поименни акции с номинална стойност от по 1 лев от
капитала на „Дунарит“ АД, за сума в размер на 2 000 000 лева, платима при условията на
чл. 2 от договора. Предвид естеството на предмета на договора – обикновени налични
поименни акции от капитала на търговско акционерно дружество, и с оглед установения от
закона начин за изпълнение на задължението за тяхното прехвърляне /продажба/ което
може да бъде осъществено единствено чрез джиро , съдържащо всички установени от закона
реквизити, както и с оглед определяне на цената и начина на нейното заплащане, съдът
намира, че въпреки наименованието „предварителен“ , представеният по делото договор е
по соята същност договор има характер на окончателен договор за продажба на акции.
Така постигнатото между страните съглашение е породило валидни правни
последици. Доводите на въззивника за неговата нищожност не намират опора в закона и в
цитираната от същия съдебна практика. По силата на същия продавачът е поел
задължението да прехвърли собствеността върху свое имуществено право- обикновени
поименни акции от капитала на акционерно дружество, срещу цена, която купувачът се е
задължил да заплати. Особеният начин на изпълнение на задължението за прехвърляне на
собствеността , чрез джиро , върху акциите в установената форма, не може да обоснове
извод за нищожност на договора, тъй като същият има възможен предмет. В процеса не са
наведени доводи за наличие на други основания за нищожност, като такова основание не е
и липсата на възможност за принудително изпълнение на задължението за джиросване на
акциите. Горното е прието и в цитираното от въззивника Решение № 222/ 16.01.2014 г. по
т.дело №708/12 г. на ВКС, II ТО. В същото е посочено, че „От момента на постигане на
съгласие настъпва окончателната облигационна обвързаност на страните – за прехвърляне
на акциите и съответно за плащането им. Джирото представлява само изрично установен в
закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който е
продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед. Следователно, при постигнато
съгласие по съществените условия на договора за продажба на поименни акции, този
договор има характер на окончателен, а не на предварителен.“
По силата на анекс към договора от 23.04.2012 г. страните са приели, че поради
неизпълнение на задълженията си по същия и предвид и липсата на предприети действия по
окончателното прехвърляне на собствеността върху акциите, продавачът се е задължил да
4
върне на купувача получената на основание чл. 2 от предварителния договор от 24.02.2009 г.
цена в размер на 2 000 000 лева в срок до 31.12.2014 г. Страните са се съгласили, че след
окончателното връщане на цената договорът между тях ще прекрати своето действие. Така
постигнатото съглашение има характера на споразумение за прекратяване на договора от
договора от 24.02.2009 г.и предвид липсата на нищожност на договора, същото е породило
валидни правни последици. По делото не са налице доказателства за изпълнение на
задължението на ответника да връщане на продавача на получената по договора в
уговорения в споразумението срок - 31.12.2014 г.
Видно от събраните по делото доказателства, с договор за цесия от 30.07.2021 г.
вземането е прехвърлено от „Еми“ АД на „Темтекс“ ООД. Цесията е съобщена на длъжника
„Кемира“ ООД с писмо изх.№ 446/3007.2020 г. Липсата на доказателства за връщане на
дължимата по споразумението сума в уговорения срок извод за основателност на
предявения иск.
Изводът за основателност на иска налага произнасяне възражението за погасяване на
вземането по давност. Същото е наведено от своевременно от синдика – в отговора на
исковата молба, поради което доводите на въззиваемия за неговата недопустимост се явяват
неоснователни. Съдената практика не отрича правото на синдика на за заявяване на
възражение за погасяване на вземане по давност, тъй като същият действа в интерес на
всички участници в производството по несъстоятелност / така Решение № 125 от 4.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 2591/2016 г., I т. о., ТК. Дори и това право да бъде отречено,
възражението за погасяване на вземането по давност е наведено валидно от възразилия
срещу вземането кредитор в производството по чл. 690 от ТЗ. Доколкото това производство
е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ,
исковото производство се явява продължение на производството по разглеждане на
възражението, поради което всички доводи и възражения на страните , наведени в същото
следва да бъдат взети предвид от исковия съд при постановяване на решението по спора,
без обаче послединят да е обвързан от определението по чл. 692 от ТЗ / така Решение № 149
от 8.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 341/2009 г., I т. о., ТК./
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай
вземането на ищеца е възникнало на 31.12.2014 г. - датата на изтичане на срока за връщане
на цената на акциите по споразумението от 23.04.2021 г. Горното обосновава извода, че до
датата на неговото предявяване от цесионера „Темтеск“ ООД в производството по
несъстоятелност спрямо „Кемира“ ООД – 13.01.2021 г. се изминали повече от пет години.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззиваемия за
прекъсване на давността , предвид признаване на вземането то страна на длъжника по
силата на нарочна декларация на изпълнителния директор от 17.08.2016 г. - основание по
чл. 116 б. А от ЗЗД. Декларацията е представена по делото от ответното дружество, а не
трето, неучастващо лице – счетоводна кантора, което сочи на основателност на доводите за
липса на достоверна дата на същата. Вън от горното, съдържащото се в декларацията
5
изрично волеизявление за признаване на дълга спрямо ищеца не е от порядък да породи
правните последици на прекъсване на давността, тъй като същото не е адресирано до
кредитора, а по делото липсват доказателства същият да го е възприел на датата на
съставяне на декларацията или в друг, по-късен момент. Адресирането и достигането на
волеизявлението на длъжника за признание на дълга до неговия кредитор е необходима и
задължителна предпоставка за настъпване на правния ефект на прекъсването на давността,
съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №4814.10.2022 г. по тълк.дело №
4/2019 г. на СГТТК на ВКС. Само по себе си осчетоводяването на вземането като
задължение към кредитора в счетоводството на длъжника , основано на процесната
декларация не може да промени горния извод, тъй като същото не установява възприемане
на съдържанието на декларацията от страна на кредитора. По тази причина обективираното
в декларацията признание на дълга е не е породила правния ефект на прекъсване на
давността, поради което процесното вземане е било погасен по давност към датата на
неговото предявяване в производството по несъстоятелност.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че вземането, предмет на
спора се явява погасено давност, поради което предявеният иск за установяване неговото
съществуване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, предявеният иск –
отхвърлен, поради погасяване на вземането по давност.
На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ въззиваемият „Темтекс“ ООД , ЕИК ********* ,
ищец в първоинстанционното производство, следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 50 лева и по сметка на Софийски апелативен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от решение от 15.12.2022 г. по т.дело № 1456/21 г. , СГС, ТО, VІ -
5 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Темтекс“ ООД , ЕИК ********* срещу „Кемира“
ООД, ЕИК ********* за установяване на обстоятелството, че ищецът е титуляр на вземане
спрямо ответника в размер на 4 420 лева, дължимо по силата на споразумение от 23.04.2012
г., към предварителен договор за продажба на акции от 24.09.2009 г., сключен между на
„Кемира“ ООД и „Еми“ АД, цедирано от последния в полза на „Темтекс“ ООД , което е
изключено от обявения на 28.04.2021г. списък на приетите вземания на кредиторите в
производството по несъстоятелност спрямо „Кемира“ ООД с определение от 07.07.2021 г.,
постановено по т.д.№ 1500/2020 г. по описа на СТС, TO, VI-10 състав, поради погасяване на
вземането по давност.
6
РЕШЕНИЕТО постановено при участието на В. И. Г. , в качеството му на синдик на
„Кемира“ ООД в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Темтекс“ ООД , ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 50 лева и по сметка на Софийски апелативен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7