№ 3411
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110151376 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. А., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание 26
от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Кредито”
ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190 от
ГПК да представи справка за всички погасени по договора за потребителски кредит
№ OL00074734/02.02.2023 г. Съдът намира доказателствените искания за допускане
събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по
делото за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния между
страните спор, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат
уважени. Искането за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК следва да
бъде оставено без уважение, доколкото ответникът с отговора на исковата молба е
представил поисканите документи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 190 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.02.2025 г. от 10.45 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № OL00074734/02.02.2023 г., по силата на който
на ищеца била предоставена сумата от 500,00 лева срещу задължението да върне
същата сума при лихвен процент в размер на 0,00 % и ГПР 0,00 %. Ищецът навежда
твърдения, че кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса за
експресно разглеждане в размер на 209,53 лева. Навежда твърдения за нищожност на
клаузата по договора, сключена в противоречие с добрите нрави и неспазване на
нормите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за потребителски кредит, както и да осъди ответника да му
заплати сумата от 299,53 лв. като недължимо платена по договор за потребителски
кредит № OL00074734/02.02.2023 г., ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до
окончателното плащане на вземането. Претендира деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
счита предявеният иск за недопустим, поради отсъствие на правен интерес. Навежда
твърдения, че ищецът не сочи защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал.1, пр.3
ЗЗД правен интерес. Твърди още, че таксата за експресно разглеждане не е
задължителна, а опционална и не следва да бъде включена в ГПР. Навежда твърдения,
че правото на иск за установяване на нищожност на клаузи от сключения и прекратен с
плащане ИДК № OL00074734 е недопустим. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковете и да присъди сторените в производството разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени осъдителни искове с правно основание 26 от ЗЗД във
вр. с чл. 22 и чл.23 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
отдели обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит от
02.02.2023 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно
и главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване на
ищеца със заплащането на сумата в размер на 299,53 лв, платена по договор за
потребителски кредит № № OL00074734/02.02.2023 г., представляваща такса за
експресно разглеждане, начислена въз основа на оспорения договор; обогатяване на
ответника с получаването на сумата в размер на 299,53 лв.; че договорът за паричен
заем е нищожен, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е. моментът на
даването/получаването на сумата.
Ответникът следва да установи, че я е получил на валидно правно основание.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже твърдяното плащане на процесната сума и получаването й от ответника,
както и размера на този иск.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно правоотношение, което
обуславя имущественото разместване, евентуално - плащане.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3