Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 30.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при секретаря Д. Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Славчева
въззивно гражданско дело № 199 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна
жалба от „Е.А.“ ЕАД, *** срещу решение № 260060 от 23.11.2020 г., постановено
по гр.д. № 58/2020 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, с което съдът е отхвърлил
исковете на дружеството срещу Д.И.С. *** за признаване за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за сумата 3110,16 лв. –
главница, представляваща дължими
лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 01004360/001 от 10.01.2008
год.; сумата 39,18 лв. – неустойка за забава от 38 дни за лизингова вноска с
падеж 01.11.2009 год.; сумата 22,24 лв. – неустойка за забава от 22 дни за
лизингова вноска с падеж 01.12.2009 год.; сумата 36,32 лв. – неустойка за
забава от 72 дни на вноска с падеж 01.03.2020 год.; сумата от 20,46 лв. –
неустойка за забава от 41 дни на вноска с падеж 01.04.2010 год.; сумата 31,70
лв. – неустойка за забава от 27 дни на вноска с падеж 01.05.2010 год.; сумата
800 лв., представляваща част от сумата от 7080,92 лв. - неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 01.01.2010 год.; сумата 400
лв., представляваща част от сумата 3300,60 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 01.06.2010 год.; сумата 400 лв., представляваща част
от сумата 3296,23 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
01.07.2010 год.; сумата 900 лв., представляваща част от сумата 7 678,11
лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 01.08.2010 год.; сумата
1601,26 лв. – дължими застрахователни премии по застраховка „Гражданска
отговорност“ и „Каско“; сумата от 788,26 лв. – данък
МПС за 2009 и 2010 год. и сумата 1824,99 лв. – получено застрахователно
обезщетение, като неоснователни.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друг, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата, с който същата се оспорва.
Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното
решение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че
между него и ответницата е сключен договор за финансов лизинг № 01004360/001 от
10.01.2008 год. с предмет предоставяне на финансов лизинг за автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № СА6700МК,
по силата на който ответницата се е задължила да заплати 60 лизингови вноски
съгласно погасителен план. Тъй като лизингополучателката
имала затруднения при изплащането на вноските, на 05.06.2009 год. било
подписано споразумение към договора с нов погасителен план, което също било
изпълнявано в забава и на части. На 10.02.2010 год. било подписано допълнително
споразумение, по силата на което трето лице – А. З.встъпил в задълженията на лизингополучателката. През времетраенето на договора не
били заплатени дължимите лизингови вноски за м. януари 2010 год., м. юни, юли и
август 2010 год. С нотариална покана от 24.08.2010 год. лизингополучателят
и солидарният длъжник били поканени от лизингодателя
да заплатят изискуемите месечни лизингови вноски и неустойки, като от тази дата
договорът за финансов лизинг е прекратен. Автомобилът бил предаден от
ответницата, но не били отстранени щети по автомобила, за които ответницата
била получила застрахователно обезщетение на 13.05.2010 год. Претендират се
посочените по-горе суми – лизингови вноски, неустойки, застрахователни премии и
получено застрахователно обезщетение, на
основание договора за лизинг.
Ответницата чрез
назначения особен представител е оспорила предявения иск с възражението за
изтекла погасителна давност. Оспорва
исковете и по основание и размер.
С решение от
23.01.2017 год. по арбитражно дело № 313/2012 год. Арбитражният съд при БТПП е
осъдил ответницата Д.И.С. да заплати на „Е.А.“ ЕАД посочените по-горе суми –
лизингови вноски и неустойки, вноски по застрахователни премии и получено
застрахователно обезщетение. С определение № 2422/24.07.2017 год. на САС е
оставена без уважение частната жалба на „Е.А.“ ЕАД срещу разпореждане от 15.05.2017
год. по т.д. № 95/2017 год. на СОС, с което е отхвърлена молбата на дружеството
за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение по арб. дело № 313/2012 год. на АС при БТПП срещу Д. С., на
основание чл. 405, ал. 5 ГПК /Д.В. бр. 8 от 24.01.2017 год./. В мотивите на съдилищата е прието, че
арбитражното решение е нищожно, тъй като е постановено по неарбитрируем
спор, по който една от страните е
потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП. С допълнението на чл. 19 ГПК, обн. Д.В. бр. 8 от 2017 год. е предвидено, че страните не
могат да уговарят да бъде решен от арбитражен съд спор, по който една от
страните е потребител. По делото е
установено, че ответницата Д.С. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП,
а съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 19 и чл. 405, ал. 5 от ГПК
въпросът за валидността на постановеното от арбитражен съд решение е
процесуалноправен и следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба – неарбитрируемостта следва да се съобрази във висящите
арбитражни производства, които се прекратяват, а в производството по издаване
на изпълнителен лист съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 405, ал. 5 от ГПК – процесуална норма с незабавно действие от влизането й в сила, която се
прилага и за постановени арбитражни решения, попадащи в обхвата на чл. 47, ал.
2 от ЗМТА, поради което не следва да се издава изпълнителен лист.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените установителни
искове за признаване съществуването на вземането на ищеца са допустими. Това е
така, тъй като при успешно проведено заповедно производство -по ч.гр.д. №
82894/2017 год. по описа на СРС срещу ответницата е издадена заповед за
изпълнение за посочените по-горе суми по чл. 410 от ГПК, и при евентуално
уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително
решение на съда.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Съдът
намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало облигационно правоотношение – договор за финансов
лизинг, прекратен едностранно от лизингодателя с нотариална покана от 24.08.2010 год.
Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Сключеният между страните договор за финансов лизинг № 01004360/001 от 10.01.2008 год. с предмет предоставяне на финансов лизинг за автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № СА6700МК, е прекратен на 24.08.2010 год. поради неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя, с оглед на което лизингодателят претендира заплащане на неизплатените суми по договора – лизингови вноски, неустойки за забава, застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“, както и дължим местен данък за автомобила. Няма спор между страните, а и видно от мотивите на арбитражното решение, исковата молба е подадена пред арбитражния съд на 04.07.2012 год.. Установено е също така, че арбитражното производство е приключило с решение от 23.01.2017 год., което е признато за нищожно, тъй като е постановено по неарбитрируем спор, по който една от страните е потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при установяване на неговата нищожност същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА - Определение № 211 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 784/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. В случая тази проверка вече е осъществена в производството по т.д. № 95/2017 год. по описа на СОС.
Ответницата е релевирала с отговора на исковата молба възражение за недължимост на претендираните от ищцовото дружество суми, поради погасяването им по давност с твърдението, че същите съставляват периодични плащания и за тях е приложима кратката 3-годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като съобразно разясненията, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Лизинговите вноски в частта им за главница по същността си представляват периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност /в този смисъл решение № 16 от 9.05.2017 г. по гр. дело № 50185/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 65 от 23.05.2017 г. по т.д. № 904/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК и др./. Съдът счита, че това не се отнася само за претендираните в настоящия случай суми за неустойки, платени застрахователни премии, данък върху МПС и такси по договор за лизинг, които не изпълват съдържанието на определението за периодични плащания. Възникването на тези вземания в полза на лизингодателя не се свързва само със сключването на договора за лизинг, но и с настъпването на други юридически факти – сключване на отделни застрахователни договори за всяка календарна година и плащането на застрахователни премии по тях, просрочие на вноските от страна на длъжника и др. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка. Неустойката се погасява със общата пет годишна давност.
По изложените съображения настоящият състав счита, че за тази част от процесните вземания – неустойки, застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“; данък МПС за 2009 и 2010 год. и получено застрахователно обезщетение, е приложима общата петгодишна давност.
Съдът намира за основателно възражението на ответницата за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Независимо, че арбитражът (институционен и ad hoc) e частно-правно образувание и неговата правораздавателна власт произтича от общата воля на страните да му възложат разрешаването на възникнал между тях спор /чл. 19, ал. 1 ГПК/, то постановените от него решения са приравнени по правни последици на решенията на държавните съдилища, вкл. по въпросите за спиране и прекъсване на давността, сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие /по арг. от чл. 51 ЗМТА и чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК/.
Съгласно чл. 116, б."б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът, възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато арбитражното решение бъде отменено или признато за нищожно, какъвто е и настоящия случай, като по този начин се заличават с обратна сила извършените от кредитора процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда, поради нередовна искова молба, недопустимост на предявеният иск или по воля на ищеца – отказ или оттегляне на иска, или е отменено или прогласено за нищожно арбитражното решение, без да се даде разрешение на спорното право – във всички тези случаи следва да се приеме, че давността не е била прекъсната.
В случая арбитражното производство е приключило с решение от 23.01.2017 год., което е признато за нищожно, тъй като преди влизането му в сила /с връчването на някоя от страните, съгласно чл. 41, ал. 3, изр. 3 от ЗМТА/ е изменена разпоредбата на чл. 19 от ГПК /обн. Д.В. бр. 8 от 2017 год./, като е предвидено, че страните не могат да уговарят да бъде решен от арбитражен съд спор, по който една от страните е потребител. Поради това с подаването на исковата молба пред арбитражния съд давността за предявяване на процесните вземания не следва да се счита прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, респ. същата не е и спряна през времетраенето на арбитражното производство съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Това е така, тъй като решението на арбитражния съд е признато за нищожно, т.е. като краен резултат предявените искове не са уважени, при което давността не се счита за прекъсната с предявяване на иска пред арбитража.
С оглед неуважаването на исковете отпада с обратна сила и ефектът на спирането на давността по чл. 115, ал. 1, буква "ж" от ЗЗД. Само при наличие на влязло в сила валидно решение за уважаване на иска давността се прекъсва и съответно само при тази хипотеза е приложима нормата на чл. 117 от ЗЗД. В конкретният случай давността не е била прекъсната, респ. не може да се счита и за спряла през времетраенето на арбитражното производство.
Падежът на вземанията по договора за финансов лизинг е настъпил с прекратяването на договора – 26.08.2010 г., а исковете следва да се считат предявени с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 82894/2017 год. на СРС – на 23.11.2017 год., като от прекратяване на договора до предявяване на исковете са изтекли повече от 5 години, респ. 3 години, поради което всички вземания са погасени по давност.
Изтичането на погасителната давност обуславя неоснователност на предявените искове.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260060 от 23.11.2020
г., постановено по гр.д. № 58/2020 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.