Решение по дело №81/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 2 април 2019 г.
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20193000600081
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

50/02.04.2019 година

 

 

гр. Варна,

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

 

При секретаря Г.Н.

И с участието на прокурора Анна Помакова

разгледа ВЧНД дело № 81 по описа за 2019 година, докладвано от съдия П. Димитрова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.452 ал.1 пр. 2 от НПК и е образувано по частна жалба от инсп. Д.Д. – председател на Пробационен съвет с район на действие – РС – Варна. Атакува се протоколно определение № 52 по ЧНД № 1434/18г по описа на ВОС, постановено на 17.01.2019г, с което решаващият съд е оставил без уважение предложението за замяна на остатъка от наказанието „пробация“ наложено по отношение на М.И.Д., с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца и 2 дни.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като съдът неправилно се е позовал на причините, визирани в чл.227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Излагат се доводи в подкрепа на релевираните оплаквания. Предлага се постановеното определение, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено, а остатъкът от наказанието „пробация“ по отношение на М.И.Д., да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред състава на въззивния съд, председателят на Пробационен съвет поддържа жалбата.

Представителят на АП-Варна излага доводи в подкрепа незаконосъобразността на атакувания съдебен акт.

М.И.Д., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. О.А. – ВАК. Същият излага доводи за законосъобразност на постановеното протоколно определение. Счита, че не са спазени изискванията на ЗИНЗС за налагане на дисциплинарни наказания, поради което наложеното наказание „пробация“ не следва да се заменя с „лишаване от свобода“. Представят се и доказателства за добрите характеристични данни на Д., както и писмени доказателства за влошено здравословно състояние.

М.И.Д. твърди, че са налице уважителни причини за неизпълнението на наложеното й наказание „пробация“. Моли да продължи да изпълнява така наложената по вид санкция.

 

Съставът на въззивния съд, след като съобрази доводите на страните и материалите по делото, констатира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Осъденото лице М.И.Д. изтърпява наложено наказание пробация възоснова на определение №298/06.06.2018 г., постановено по НОХД № 2398/2018 г., на Варненски районен съд, като е призната за виновна в това, че на 20.05.2018 г., в град Варна извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправянето на ругатни, псувни и обиди по отношение на Е.Е.И., М.Т.Т., А.И.Г., И.К.А., Т. А.А., А.Р.Д., В.П.П., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, като й е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки:

       Задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от 14 (четиринадесет) месеца, с периодичност два пъти седмично;

       Задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок от 14 (четиринадесет) месеца;

Към момента на извършване на деянието същата не е била осъждана.

Изпълнението на постановените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е започнало на 20.06.2018 год., като същите се осъществяват в ОСИН - Варна, РСИН - Варна, Пробационна служба - Варна.

Д. е допуснала отклонения в изпълнението на всичките й наложени пробационни мерки на основание на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК., както и отклонения в изпълнението на пробационната мярка на основание на чл.42а, ал,2, т. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“:

-       за периода 23.07.2018 г. - 27.07.2018 г. - 2 (два) пропуска;

-       за периода 13.08.2018 год. - 17.08.2018 год. - 1 (един) пропуск;

-       за периода 15.10.2018 г. - 19.10.2018 г. -2 (два) пропуска;

-       за периода 22.10.2018 год. - 26.10.2018 год. - 2 (два) пропуска;

-       за периода 26.11.2018 г. - 13.12.2018 г. - 6 (шест) пропуска, като лицето е преустановило изпълнението на пробационната мярка за 3 поредни седмици.

Общо 9 (девет) отклонения в изпълнението на пробационната мярка на основание на чл.42а, ал.2, т.1 от НК, за които не са представени доказателства от осъденото лице, които да ги оправдават.

 

Осъдената е допуснала 4 (четири) пропуска в изпълнението на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, за които е представила медицински документи и, които са й извинени.

Тези отклонения обхващат периодите:

-       23.07.2018 г. — 27.07.2018 г. — 2 (два) пропуска, за които осъдената е представила Епикриза, с наш вх. №2440/31.07.2018 г. от Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД, гр. София, поради проведено стационарно лечение на дъщеря й.

-       15.10.2018 г. - 19.10.2018 г. - 2 (два) пропуска, за които осъдената е представила Медицинска бележка от 19.10.2018 г. за домашно лечение за периода започващ от 15.10.2018 г., за 10 (десет) дни, издадена от д-р Анна Бедросян (специалист вътрешни болести), с поставена диагноза - астма с преобладаващ алергичен компонент; *

Във връзка с изпълнението на пробационната мярка на основание на чл.42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ осъдената е допуснала следните отклонения:

-      не се явила на редовна среща на 18.07.2018 г., 31.07.2018 г., 13.08.2018 г., 26.10.2018 г. и на 07.12.2018 г.

Общо 5 (пет) пропуска по тази пробационна мярка, за които не са представени доказателства, които да ги оправдават.

За виновното неизпълнение на пробационните мерки, на основание чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, със Заповед №З-45/02.11.2018г. на М.Д. е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, която е била надлежно връчена на 05.11.2018г.

Въпреки наложеното дисциплинарно наказание, неизпълнението на наложените пробационни мерки е продължило – от 26.11.2018 година, лицето е преустановило изпълнението на всички мерки.

Виновното неизпълнение от страна на осъдената е и основополагащата причина да бъде възпрепятствана процедурата по чл.227, ал.2 от ЗИНЗС  и спрямо нея да бъде приложено дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение за замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“. Нещо повече, разпоредбата на чл.227, ал.1 от ЗИНЗС указва, че за „допуснати нарушения на постановените пробационни мерки, осъдените могат да бъдат наказвани…“ Следователно нормативните предписания визират една възможност, която няма императивен характер, няма силата на задължителност.

За да постанови отказ за замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, съставът на ВОС се е позовал на неспазена процедура по чл.227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, тъй като компетентните органи не са направили всичко необходимо, за да издирят лицето и едва след това да внесат предложението за замяна на наказанието. Доказателствата по делото, обаче свидетелстват, че усилия за издирването на осъдената са били положени.

При направените опити за свързване с лицето за призоваване се установило, че телефонът й е изключен.

Два пъти е посещаван настоящият адрес на лицето, като при проверките в дома й от служител за връчване на известия за явяване в Пробационната служба за даване на обяснения, не е бил намерен никой от живущите на адреса.

След извършена проверка в Информационната система за изпълнение на наказанията - ИСИН, няма данни осъдената да е задържана, в която и да е от структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В дадените обяснения, в контекста на констатираните отклонения в изпълнението на пробационните мерки, М.Д. се оправдавала с обясненията, че не била в град Варна, че имала лични и здравословни проблеми, като за нарушенията, за които й е наложено дисциплинарното наказание „Забележка“ на основание на чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, както и за тези допуснати след налагането му, осъдената не е представила доказателства в законово установения за това срок, които да ги оправдават и да удостоверят нейните твърдения.

Всички тези данни, свидетелстват за неправилния извод от страна на ВОС. Мерки по отношение издирване на осъдената са били предприети. Нещо повече, както вече бе изтъкнато процедурата по чл.227 от ЗИНЗС няма императивен характер. Тя предвижда един допълнителен толеранс към осъдените на пробация, който обаче не стои в пряка причинно-следствена връзка със замяната на по-лекото по вид наказание, с „лишаване от свобода“, предвидена в нормата на чл.43 а от НК, при виновно неизпълнение на законовите задължения.

 

Поради изложените фактически и правни изводи, жалбата се явява основателна.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, се релевират доводи и наличието на основания за отлагане изпълнението на наказанието, съобразно чл.66 от НК. Предвид липсата на предходни осъждания на лицето, факта, че тя полага грижи за своята дъщеря, и с оглед постигане целите на наказанието, настоящият състав намира, че не е необходимо осъдената да търпи ефективно наказание. То следва да бъде отложено по реда на чл.66 от Нк, с изпитателен срок в размер на три години.

 

С оглед на изложеното и на основание чл.345, ал.2 от НПК Варненският Апелативен съд,

 

             

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение № 52 на ВАРНЕНСКИ окръжен съд, постановено в публично заседание на 17.01.2019. по ЧНД № 1434/2018г. по описа на същия съд, като ЗАМЕНЯ остатъка от наложеното по отношение на М.И.Д. наказание „пробация“ в размер на 8 месеца и 7 дни, с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца и 2 дни, изпълнението на което ОТЛАГА по реда на чл.66 от НК, с изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                   Членове: 1.                         2.