Р Е Ш Е Н И Е
№ 2120
гр. Пловдив, 22.10.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав, в съдебно заседание на двадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1844 по описа за 2018 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Й.А.К.,
гражданин на Република Гърция, роден на ***г., с адрес в Република България: ***,
чрез адв. Д., със съдебен адрес:***, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917006053-091-001 от 22.02.2018г., издаден от Й.М.
– началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц. - главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 283 от 21.05.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив, относно вменена отговорност по
чл. 19 от ДОПК за задължения на „РАЙКАН ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
********** в общ размер на 43 584,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 28 521,03лв.
Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят
счита, че актът е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, постановен в нарушение изискванията на материалния и
процесуален закон. Конкретни доводи са подробно изложени в жалбата. Същите се
свеждат до това, че само са направени предположения, че в дружеството „РАЙКАН
ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ********** към 30.09.2013г. са
осчетоводени стопански операции, които могат да се класифицират като
недобросъвестни плащания от имуществото на ЗЛ, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент. Претендират се направените разноски по делото.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуалния
си представител юр. **, счита същата за
неоснователна, и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се съображенията, изложени в решението
на горестоящия административен орган.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява конкретно
становище по жалбата.
Пловдивският административен съд, ІІ състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16000917006053-020-001/11.09.2017г.,
издадена от Началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив е възложено извършване
на ревизия на жалбоподателя със следния обхват: отговорност по чл. 19 от ДОПК
за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.04.2013г. до 31.07.2013г.;
за корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2012г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периодите от 01.10.2011г. до 31.10.2011г., от 01.02.2013г. до
28.02.2013г. и от 01.04.2013г. до 30.04.2013г.; за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО като
осигурител за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2013г. и за вноски за фонд
„ГВРС“ за периода от 01.05.2009г. до 31.12.2010г. Срокът за завършване на ревизията е определен
до 3 месеца, считано от датата на връчването на заповедта, което връчване е
извършено надлежно по електронен път на 12.09.2017г. С последваща
ЗИЗВР № Р-16000917006053-020-002/11.12.2017г., връчена по електронен път на
същата дата, срокът на ревизията е продължен до 12.01.2018г.
Съгласно
представената по делото Заповед № РД-09-1/30.01.2017г. /л. 4 – 6/ на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа по приходите, издал заповедите за
възлагане на ревизията, са били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
В
законоустановения срок е издаден ревизионен доклад № Р-16000917006053-092-001/26.01.2018г.,
против който е подадено възражение вх. № 3882/09.02.2018г., без приложени към
него писмени доказателства /л. 62 – 67/.
Възраженията
на ревизираното лице се обсъдени, намерени са за неоснователни и в последствие,
въз основа на констатациите в ревизионния доклад, е издаден и обжалваният в
настоящото производство ревизионен акт № Р-16000917006053-091-001/22.02.2018г.,
с който е вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК на Й. К. за следните задължения
на „Райкан импорт експорт“ ЕООД:
-за
задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2013г. до 31.07.2013г. в общ
размер на 6 889,12лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 247,53лв.;
-за
задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2011г.
до 31.12.2012г. в общ размер на 13 502,82лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 8 203,95лв.;
-за данък по
чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от 01.10.2011г. до 31.10.2011г., от 01.02.2013г. до
28.02.2013г. в общ размер на 277,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер
на 155,87лв.;
-за вноски
за ДОО като осигурител за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2013г. в общ размер
на 17 239,18лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 12 966,59лв.;
-за вноски
за ДЗПО – УПФ като осигурител за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2013г. в общ
размер на 4 248,76лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 577,09лв.;
-за вноски
за ЗО като осигурител за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2013г. в общ размер
на 1 423,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 360,55лв.;
-за вноски
за фонд „ГВРС“ за периода от 01.05.2009г. до 31.12.2010г. в общ размер на
3,95лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9,45лв.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив,
който със свое решение под № 283/21.05.2018г. го е потвърдил в обжалваната му част.
Предвид горното съдът намира,
че, че процесният РА е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма, като не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
През ревизирания период Й.К. е управител на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД, вписано в
Търговския регистър с Решение на Окръжен съд - Хасково по фирмено дело № 297 от
01.07.1997г. и регистрирано в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково на
15.07.1997г. Дружеството е пререгистрирано в ТД на НАП - гр. София, офис
Подуяне от 04.10.2013г.
От учредяването на
дружеството до 04.10.2013г. едноличен собственик на капитала и управител е Й.К.,
който с договор за покупко - продажба на дружествени
дялове от 30.09.2013г. /вписан в ТР на 04.10.2013г./ прехвърля дяловете си от
капитала /100 дяла по 50лв. всеки/ на В.В.К.. К. е
вписан като управител на дружеството, считано от 04.10.2013г.
На 06.03.2014г. на
„Райкан
Импорт Експорт” ЕООД е възложена ревизия с обхват задължения по ЗДДС за
периода от 01.04.2013г. до 31.12.2013г., приключила с издаването на PA №
Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014г. с установени задължения в размер на 309
757,12 лв., в т.ч. главници и лихви. В хода на тази ревизия дружеството не е
открито на декларирания адрес за кореспонденция за връчване на ИПДПОЗЛ и същото
е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Поради неоткриването му не е представило
изисканите документи, относими към облагането.
Относими към
настоящия спор са констатациите по посочения РА за данъчни периоди мм. 04, 05,
06 и м. 07.2013г., състоящи се в непризнаване реалността на декларирани ВОД по
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като от дружеството не са представени никакви
документи, е направен извод, че стоките, предмет на декларираните вътреобщностни доставки към чуждестранни /гръцки/
контрагенти, са транспортирани /превозени/ до територията на друга държава
членка. Ревизиращият екип е приел, че
не са налице документи, удостоверяващи ВОД и че мястото на изпълнение на
фактурираните доставки е на територията на Република България, от което следва,
че е приложим режимът на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и доставките следва да се
обложат с 20 на сто данъчна ставка. При тези изводи, с PA №
Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014г. за посочените по-горе данъчни периоди е
начислен допълнително ДДС в общ размер на 6 889,12лв. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Съгласно справка за задълженията „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД има неиздължени данъчни и осигурителни задължения по ЗДДС,
ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗФГВРС в общ размер на 325 784,36лв. главница и прилежащите
лихви. За принудителното събиране на тези задължения и принудителното събиране
на други неданъчни задължения (имуществени санкции) в общ размер на 330
369,28лв., е образувано изпълнително дело № **********/2013г.
За събиране и обезпечаване на установените публични
вземания общо в размер на 446 695,38лв., в т.ч. по РА № Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014г.
в общ размер на 309 757,12лв., от компетентните публични изпълнители са
предприети изпълнителни действия, подробно описани в РД. Установено е, че
длъжникът не се отзовава на поканите на публичните изпълнители, не погасява
задълженията си, не е декларирал и не притежава други актуални банкови сметки,
движими и недвижими активи, които да послужат за обезпечаване на публичните
вземания. При тази фактическа обстановка е направен извод за наличие на
обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството.
От извършени справки в Агенцията по вписванията и
информационния масив на НАП се констатира, че физическото лице Й.К. не
притежава недвижими имоти и МПС. За
лицето има подадено уведомление по чл. 62 от КТ за сключен безсрочен трудов
договор, считано от 01.08.2016г. с „РАЙКАН ХЕРБС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********.
В хода на ревизията са
установени следните факти за „Райкан Импорт Експорт”
ЕООД, по отношение задълженията на което К. е привлечен към отговорност по чл.
19 от ДОПК:
-дружеството не притежава недвижими имоти и МПС и не е
извършвало продажби на такива по данни от Агенция по вписвания;
-по данни от Търговския Регистър, в ГФО - счетоводния
баланс за 2012г. дружеството е декларирало наличие на ДМА - машини и съоръжения
в размер на 2 хил. лв., но през следващите години данните са нулеви и/или не са
подавани такива.
В хода на настоящата ревизия, първоначално до „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД, е изготвено ИПДПОЗЛ, но до приключването й не е получен отговор както
от К., така и от новия управител В.К.. Изготвено е Искане за извършване на
насрещна проверка на дружеството, но поради неоткриване на собственика или
негов представител на декларирания адрес за кореспонденция, неявяване на лицето
в определения срок и непредставяне на исканите документи и писмени обяснения,
проверяващите органи по приходите не са могли да установят фактите и
обстоятелствата, посочени в ИИНП.
Съгласно вписаните данни в Търговския
регистър управителят В.К. е упълномощил адв. П.Г. да
представлява дружеството, но нито В., нито Г. са потвърдили получаване по
електронен път на изпратеното до тях ИПДПОТЛ. В указания в искането срок от
страна на някой от тях не са предоставени изисканите им документи и писмени
обяснения, касаещи извършваната от „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД икономическа дейност.
Предвид липсата на
представени документи и писмени обяснения за дейността на дружеството,
ревизиращите органи по приходите са направили анализ на данните в публикувания
ГФО. Съгласно тези данни, отнасящи се за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. до
2013г. дружеството е реализирало печалби, които са оставали в патримониума му във вид на неразпределена печалба и
съответно на това собственият капитал е нараствал от 343 хил. лв. към края на
2010г. на 437 хил. лв. към 31.12.2011г. и 501 хил. лв. към 31.12. 2012г. Едновременно
с това са се увеличавали и вземанията на дружеството от клиенти, които формират
най-голямото перо в актива на баланса, като същите са нараснали от 366 хил. лв.
към края на 2010г. на 464 хил. лв. към 31.12.2011г. и 563 хил. лв. към
31.12.2012г.
Към 31.12.2013г., т.е. в
годината, в която е извършено прехвърляне на дяловете на дружеството от К. на К.,
собственият капитал на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД
от 501 хил. лв. към 31.12.2012г. е намалял на 6 хил. лв., а вземанията от
клиенти, които са само гръцки фирми и лица, от 563 хил. лв. към 31.12.2012г. - 25
хил. лв.
При анализ на тези данни
ревизиращите органи по приходите са направили извод, че през 2013г. са
осчетоводени стопански операции, които може да се класифицират като
недобросъвестни плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент. Поради тази причина в края на 2013г.
собственият капитал на дружеството е намалял в пъти до 6 хил. лв., а вземанията
от клиенти – на 25 хил. лв. Доказателства за причините, довели до намаляване на
собствения капитал на дружеството и на вземанията му от клиенти не са
предоставени нито от предишния управител на дружеството К., нито от настоящия
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството К., нито от
упълномощеното от него лице адв. Г.. Поради тази
причина е направен извод, че се касае за укриване на данни, факти и
обстоятелства.
Съгласно данните в баланса
на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД към 31.12.2013г.,
подаден от новия собственик В.К. е установено, че в колоната за предходна
година по всички позиции е посочено „0“, т.е. липсва стойностна връзка между
краен и начален счетоводен баланс. В отчета за собствения капитал за 2013г. е
посочено начално салдо 5 хил. лв. и крайно салдо 6 хил. лв., като промяната е в
следствие на финансовия резултат за текущия период - 1 хил. лв. печалба. В отчета
за паричните потоци за 2013г. са отразени единствено постъпления и плащания,
свързани с търговски контрагенти, които са в особено големи размери, а именно:
1 671 хил. лв. постъпления и 1 665 хил. лв. плащания. По ОПР за същата година
са отчетени приходи от продажби в размер на 1 409 хил. лв., респективно разходи
в размер на 1 408 хил. лв.
При съпоставка на посочените
данни с тези по СД по ЗДДС се установява, че от „Райкан
Импорт Експорт” ЕООД са декларирани облагаеми доставки, по които дружеството е
изпълнител с ДО 1 409 255,21лв., еднаква с тази, посочена в ОПР за 2013г. като
приходи от продажби и начислен ДДС в размер на 281 851,04лв. Тези доставки се
отнасят изцяло за данъчните периоди мм. 11 и 12.2013г., през които управител и
едноличен собственик на капитала вече е В.К.. Декларираните от дружеството ВОД в
общ размер на 116 182,29лв. за данъчните периоди мм. 01 – 08.2013г., в които
дружеството е с управител Й.К., не са намерили отражение в ОПР за 2013г. За мм.
09 и 10.2013г. от „Райкан Импорт Експорт” ЕООД са
подадени нулеви СД.
При извършена съпоставка на
оборотите по СД и приходите по ОПР е направена констатация, че като приходи са
отчетени само декларираните доставки за периода от 01.11.2013г. до 31.12.2013г.
Отчетените входящи парични потоци касаят именно тези доставки, а не вземания от
минали периоди, предвид неотразяването на такива в актива на счетоводния баланс
към 31.12.2013г.
С цел изясняване на причинно
- следствената връзка между стопанските операции и тяхното счетоводно отражение
в ГФО на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК на К. е връчено ИПДПОЗЛ. В отговор на
искането на 19.10.2017г. са представени нулеви справки по образец – 5 бр. - за
налични недвижими имоти, за МПС, машини стока оборудване, стопански инвентар,
дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от трети лица. Представени са и
писмени обяснения, чрез адв. Д., съгласно
съдържанието на които Й.К. е участвало в управлението на „Райкан
Импорт Експорт” ЕООД в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител, като е заличен като такъв на 04.10.2013г. Като управител на
дружеството до посочения момент е представлявал дружеството еднолично, счетоводните и търговски документи до момента
на продажбата на дяловете в Търговския регистър и вписването на нов управител са
подписвани от него, като са изготвяни от счетоводителя В.Д..
В качеството на управител е
извършвал търговски сделки на дружеството. Вземанията и задълженията на
дружеството за периода, през който го е представлявал, са отразени в ГФО,
подавани надлежно в ТР, като последният от тях е за 2012г. Не може да каже
какви вземания от клиенти и задължения има дружеството след смяната му с новия
управител. При прехвърляне дружеството на новия собственик на капитала са предадени
всички налични счетоводни документи на „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД, за което обаче не са съставени приемо -
предавателни протоколи. Не е извършвано разпределение на печалбата от минали
години за периода от 01.01.2013г. до 04.10.2013г.
Във връзка с реализиране на
солидарна отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК за неизплатените задължения на
„Райкан Импорт Експорт” ЕООД по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗОВ
и ЗФГВРС се установява, че и двамата управители на дружеството са извършили
определени действия и/или бездействия, като са били длъжни, но не са обявили
данни пред приходната администрация и по този начин са укрили факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
По отношение на установените
непогасени задължения по ЗДДС по PA № Р-2206-1401820-091-01/29.09.2014г. за данъчните периоди
мм. 04, 05, 06 и 07.2013г. на обща стойност 6 889,12лв. е направен извод, че К. е
укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на подлежащия на
внасяне в бюджета ДДС. Вследствие на това не могат да бъдат събрани
задълженията за ДДС за тези периоди, през които са установени различия от
декларираното по СД по ЗДДС.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка ревизиращият екип е направил извод, че са налице
достатъчно обстоятелства по чл. 19 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу Й.К.,
в качеството му на управител на „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД, за задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗОВ и
ЗФГВРС, като по отношение на отговорността за корпоративен данък, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО
като осигурител и за фонд ГВРС се твърди и наличие на обстоятелства по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК. Физическото лице, чиято отговорност се търси, е имало качеството
на управител към момента на укриване на известни му факти и обстоятелства,
които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите и за които е
знаело.
В хода на съдебното
обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства.
Съдът намира, че
възраженията в жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство изцяло преповтарят доводите на лицето, направени при обжалването
на РА по административен ред. На всяко едно от възраженията от горестоящия административен орган е даден обоснован
отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав.
По конкретно направените
възражения в жалбата следва да бъдат изложени следните допълнителни аргументи:
Възраженията в жалбата, на
първо място, се свеждат до наличието на предпоставки за търсене на солидарна
отговорност.
В тази връзка, следва да бъде
съобразено следното: разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези, при
които възниква отговорност за членовете на органите на управление на
юридическите лица. В настоящия случай, правилно от ревизиращия екип е
констатирано наличие на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Реализирането на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко
предпоставки: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на
член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2
от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като
резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и
обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните
периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК жалбоподателят К. е управител на „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД.
Вторият елемент от фактическия състав е наличието на
укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана предвид обстоятелството,
че в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди мм. 04, 05, 06 и 07.2013г.
управителят К. не е декларирал действителните стойности на резултатите за
периодите, които представляват ДДС за внасяне. В ревизионния акт на дружеството
е направена изрична констатация, че са декларирани ВОД на стоки към гръцки
контрагенти, като не са представени доказателствата, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС. Такива доказателства не са представени и в
настоящото ревизионно производство, в което, за разлика от това с обект
задължения на дружеството, е осъществен контакт с жалбоподателя, като негов
бивш управител, съответно К. е депозирал писмени обяснения чрез пълномощника си
адв. Д.. Несъответствието
между действително проявените факти и обстоятелства и тези, отразени в СД по
ЗДДС, следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството, а и в това си качество
подписва първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно
относно сключването и изпълнението на процесните сделки и същото е било
направено със знание за нереалния характер на доставките, респ. тези действия
са били насочени към укриването на правнозначими
факти и обстоятелства, отразявани в подадените СД по ЗДДС за процесните
периоди.
Задълженията по ЗДДС,
вменени с процесния РА, издаден на дружеството, не са внесени в приход на
бюджета. Същевременно, собственикът на капитала на дружеството е предприел
недобросъвестни действия, с цел установените задължения да не бъдат внесени в
приход на бюджета, а именно, с цел освобождаването му от отговорност за
действията му като управител на дружеството е прехвърлил дружествените си
дялове с договор за покупко - продажба от
30.09.2013г. на лицето В.К., което не притежава никакво недвижимо имущество, а
притежаваните от него МПС са или предмет на продажба, или са запорирани.
На следващо място, по
отношение недобросъвестността на К., състояща се в извършването покупко - продажба на дяловете в капитала на дружеството,
следва да бъде съобразено следното: по делото е представен сигнал от лица,
работили по трудово правоотношение в дружеството, адресиран до дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Хасково относно неправомерно прекратяване на
трудовите им правоотношения и неизплащане на дължимите им трудови възраграждения и вноски за ЗОВ. Подаденият от тях сигнал е
изпратен на ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, като по повод на него е
инициирано извършването на проверка, съгласно резолюция за извършване на
проверка № 1324882/12.08.2013г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 1324882/23.09.2013г.
Жалбоподателят е бил наясно с извършваната на дружеството проверка, доколкото е
изискано представянето на първични счетоводни документи, трудови договори, ведомости
за заплати и др. документи на дружеството, като веднага след приключването й са
предприети действия по продажба на дружествените му дялове (съгласно договор от
30.09.2013г., вписан в ТР на 04.10.2013г.).
Според лицето неотносимо към правната квалификация по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е обстоятелството относно размера на реализираните печалби и размера на
собствения капитал, обявени в ГФО за периода 2010г. – 2013г., тъй като те не
представляват факти, които са укрити по смисъла на горната разпоредба, а напротив,
обявени са публично и декларирани в НАП. Този факт не е спорен по делото, тъй
като именно въз основа на анализа на тези данни ревизиращият екип е направил
обоснован извод за извършени стопански операции, представляващи скрито
разпределение на печалбата. От страна на К. не са представени първични
счетоводни документи, въз основа на които да се направи различен извод, при
неспорните обстоятелства относно намаляването собствения капитал на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД от 501 хил. лв. към 31.12.2012г.
на 6 хил. лв. към 31.12.2013г., както и
вземанията от клиенти /гръцки контрагенти/ - от 563 хил. лв. към
31.12.2012г. - на 25 хил. лв.
Съдът намира за правилен
изводът на ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган относно отчитането в ОПР на дружеството само на
декларираните в СД доставки за данъчни периоди мм. 11 и 12.2013г., когато
управител и едноличен собственик на капитала е лицето В.К.. В баланса на „Райкан
Импорт Експорт” ЕООД към 31.12.2013г., подаден от новия собственик на капитала,
в колоната за предходна година по всички позиции е посочено „0“, т.е. липсва
стойностна обвръзка между краен и начален счетоводен
баланс. По този начин е нарушен счетоводният принцип „...всеки отчетен период
се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с
предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в
началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на
предходния отчетен период“.
В отчета за собствения
капитал за 2013г. е посочено начално салдо 5 хил. лв. и крайно салдо 6 хил.
лв., като промяната е вследствие на финансовия резултат за текущия период - 1
хил. лв. печалба. Не са посочени данни за финансов резултат от минали години
или за съществуващи резерви на дружеството. В отчета за паричните потоци за
2013г. са отразени единствено постъпления и плащания, свързани с търговски
контрагенти, касаещи данъчните периоди мм. 11 и 12/2013г., а именно: 1 671 хил. лв. постъпления и 1 665 хил. лв.
плащания. По ОПР за същата година са отчетени приходи от продажби в размер на 1
409 хил. лв., сума отговаряща на декларираните от дружеството облагаеми
доставки за мм. 11 и 12.2013г., съответно разходи в размер на 1 408 хил. лв.
Съдът намира за правилен
изводът на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, че към датата на прехвърляне на дяловете на
предприятието, т.е. към 30.09.2013г. са осчетоводени стопански операции, които
може да се класифицират като недобросъвестни плащания от имуществото на дружеството,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Съгласно легалното определение в § 1,
т. 4, б. „в“ и т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО на понятията „дивидент“ и „скрито
разпределение на печалба „дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо
от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява
собственият капитал на последното, включително скрито разпределение на
печалбата, а „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните
пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.
Съгласно ГФО на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД към 31.12.2013г., подаден от
новия собственик В.К., в наго са намерили отражение
данни, които касаят само периодите, в които представляващ дружеството е именно
това лице, но не и периодите, през които собственик на капитала е
жалбоподателят К.. Според отчета за собствения капитал за 2013г., същият е с
начално салдо 5 хил. лв. и крайно салдо 6 хил. лв., като промяната е в
следствие на финансовия резултат за текущия период - 1 хил. лв. печалба,
реализирана за периодите мм. 11 и 12.2013г. Това означава, че преди прехвърляне
на дяловете на дружеството на новия собственик е налице намаляване на
собствения капитал на дружеството, вследствие на скрито разпределение на
печалбата в полза на предишния собственик. Доказателства за обратното не са
представени нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
обжалване.
По отношение твърдението за
незнание на К. относно наличието на възникнали данъчни и осигурителни
задължения на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД, включително
преди издаването на влезлия в сила РА.
По делото не е спорно
обстоятелството, че в дружеството са били назначени през различни времеви
периоди 22 лица по трудови правоотношения, включително лице на длъжност
счетоводител. К., в качеството си на управител, е подписвал счетоводна и
финансова документация, както и СД по ЗДДС, ГДД и декларации обр. 6., съответно е оперирал със средствата на дружеството
по банкови сметки, включително е осъществявал администриране на задълженията за
данъци и осигуровки, като по този начин е бил наясно, че дружеството има
изискуеми и непогасени публични задължения за данъци (ДДС и данъци върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения) и вноски за ЗОВ. Именно
в периода, преди продажбата на дяловете на дружеството на 30.09.2013г. е
извършил скрито разпределение на печалбата, при непогасени задължения на
дружеството за данъци и вноски за ЗОВ. В случая, по несъмнен начин е установено
продължаващо във времето поведение на управителя по несъбиране на вземанията и
непогасяване на публичните задължения на дружеството най-напред по подадени
декларации, в последствие и установени с влязъл в сила РА.
По отношение наличието на
причинно – следствена връзка между извършеното скрито разпределение на
печалбата и неизплащането на изискуеми задължения на дружеството, следва да
бъде съобразено следното: твърденията на ревизираното лице за непредставянето
на първични счетоводни документи и вторични регистри е обосновано с предаването
на документацията на дружеството на новия управител. Данни за липсваща
счетоводна и търговска документация на дружеството се съдържат и в сигнала на
неговите бивши служители, съгласно който „е предадена на счетоводна кантора“,
но към м. 07.2013г., т.е. преди да е извършена продажбата на дружествените дялове.
Новият управител на дружеството не е заявил изрично, че не е получил документи
за периода до 30.09.2013г., но извод в тази насока може да бъде направен от
данните в публикувания ГФО за 2013г., които обхващат само периодите мм. 11 и 12.2013г.
Предвид това поведение на РЛ
и на новия управител на дружеството, приходните органи не са имали друга
възможност, освен да се позоват на данни от информационните регистри на НАП и
Агенцията по вписванията. След анализ на така намерената информация по ГДД, се
установява, че дружеството е реализирало достатъчно приходи, позволяващи му да
обслужва текущите си задължения за данъци и ЗОВ, но плащанията по същите не са
отчитани в пълен размер, за което свидетелстват нарастващите стойности на
вземанията от клиенти, едни и същи гръцки контрагенти. Неспорно между страните
е и обстоятелството, че в края на ревизирания период К. е продал дружествените
си дялове за сумата от 100лв. Към документите
за продажба на дружествените дялове не е приложен баланс на предприятието, нито
е налице друга информация за имущественото и финансовото състояние на
дружеството.
Всички тези данни правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. От една страна, ревизираното лице не е оказало
съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото
състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. От друга страна приходните органи са изследвали
имущественото състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени
данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. В хода на
ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване
на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано производство
по принудително изпълнение № **********/2013г. и наложени обезпечителни мерки -
запор на банковите сметки на „Райкан Импорт Експорт”
ЕООД с ПНОМ изх. № 8540/2013/000063/2015г., като дружеството е подадено за
вписване по списък № 2 на длъжниците в интернет без
достатъчно имущество и не се явява при публичния изпълнител.
Съвкупната преценка на
специфичните за казуса обстоятелства – целенасочено във времето поведение за
поддържане на високи стойности на вземания от клиенти, малки стойности на
паричните средства в брой, намаляване на собствения капитал, отчуждаване на
дружествените дялове по номинална стойност и непредставянето на счетоводна и финансова
документация от РЛ или от новия управител, предприетите действия от приходната
администрация за принудително събиране на задълженията от основания длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен
извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост
на установените на дружеството публичните вземания.
Както бе посочено по-горе,
на 04.10.2013г. в ТР е вписан нов собственик на капитала и управител на „Райкан Импорт Експорт” ЕООД - В.В.К.,
който не притежава недвижими имоти, а върху притежаваните от него МПС са
наложени обезпечителни мерки. Същото лице е едноличен собственик, представляващ
и управител на още 137 дружества.
Придобиването на дяловете на процесните дружества, включително и тези на
„Райкан Импорт Експорт” ЕООД, са последните вписвания
направени по партидите на тези дружества.
След придобиването на
дяловете на дружествата от К., в качеството му на представляващ не са подавани
ГФО. По данни от информационния масив на НАП част от дружествата са със
задължения към НАП, с титули декларации или ревизионни актове, за които има
образувани изпълнителни дела, които към настоящия момент не са събрани. При такъв правоприемник на много на брой дружества е налице съзнателно
осуетяване заплащането на задълженията с прехвърлянето му на лице, което е без
каквото и да е имущество и доходи.
Наред с това е констатирано,
че на 08.01.2013г. е учредено „Райкан Хербс“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* с едноличен
собственик на капитала и управител Й.К..
Предметът на дейност на това дружество също е преработка и опаковане на
билки за чай и подправки, т.е. идентичен е с предмета на „Райкан
Импорт Експорт” ЕООД. Двете дружества са
с едни и същи седалище и адрес на управление в гр. Момчилград, ул. „Софроний
Врачански“ № 2.
При проверка в информационния
масив на НАП е установено, че „Райкан Хербс“ ЕООД декларира извършването на ВОД за лица регистрирани
за целите на ДДС в Гърция, като двете дружества имат едни и същи клиенти. Приходите
на второто дружеството се формират основно от ВОД за Гърция, като по СД по ЗДДС
се формират резултати за периодите ДДС за възстановяване, който е възстановяван
ефективно. От това може да се направи извод, че новото дружество, собственик на
дяловете в което е Й.К. извършва идентична икономическа дейност със старото,
като извършва ВОД за същите клиенти и в следствие на тези сделки от бюджета
ефективно му е възстановяван ДДС. Същевременно, първото дружество, собственост
на лицето „Райкан Импорт Експорт” ЕООД е със
задължения, които не могат да бъдат събрани предвид намаляването на активите
му.
Считано от 01.08.2016г. Й.А.К.
се намира в трудови правоотношения с „Райкан Хербс“ ЕООД, но трудовият му договор е прекратен на 10.10.2017г., т.е. след издаването на първата ЗВР в настоящото
ревизионно производство. На 16.10.2017г. е извършено вписване в Търговския
регистър на извършено прехвърляне на всички дружествени дялове на „Райкан Хербс“ ЕООД от едноличния
собственик на капитала Й.К. на друг гръцки гражданин Н.И.К.. През м. 10.2017г.
„Райкан Хербс“ ЕООД също е
вписано в списъка на длъжниците по чл. 182, ал.3, т.
2 от ДОПК с неуредени публични задължения.
Предвид посоченото следва да се приеме, че е налице
недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Й.А.К. в посока препятстване на органите на НАП, за събиране на
задълженията на „Райкан
Импорт Експорт” ЕООД.
Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя за наличие на изтекла погасителна давност по чл.
171, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал. 1 от КСО, във връзка с
чл. 2 и чл. 3, ал. 1 и 3 от Наредба № Н-8/2005 г., във връзка с чл. 39 и чл. 40
от 330 по отношение задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2009г.,
2010г. и 2011г., за вноски за фонд ГВРС за 2009г. и 2010г., ведно с прилежащите
лихви.
Тук следва да бъде
отбелязано, че част задълженията на „Райкан Импорт
Експорт” ЕООД са с титули декларации, подадени от дружеството, а част с титул влязъл
в сила ревизионен акт, обхващащ и данъчни периоди, през които К. е бил
управител. Възможно най-ранният начален момент на срока по чл. 109 от ДОПК е
моментът на извършване на проверката – месец септември 2013г. Съгласно
констатациите в протокола от 23.09.2013г. не са внесени вноски за ЗОВ, считано
от м. 07.2010г., по отношение на които не е изтекъл 5-годишен срок. Този срок
не е изтекъл и към момента на издаването на първата ЗВР за извършване на
дружеството, която първоначално е прекъсната, в последствие е спряна, съобразно
разпоредбите на чл. 172 от ДОПК. До настоящия момент не е изтекъл срок от 10
години, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна и по отношение прилежащите лихви, като споделя
доводите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, свеждащи се до следното: отговорността на третото лице
по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното
задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява
до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е
насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния
дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява
и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване – например
погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по
дълга.
В случая отговорното лице не
става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват
лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите,
които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на
дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се
увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно
погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло
отговорността на отговорното лице.
При този изход на делото и своевременно
заявената претенция на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161 от ДОПК и съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото
възлиза на 2 693,17лв. (две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и
седемнадесет стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.А.К.,
гражданин на Република Гърция, роден на ***г., с адрес в Република България: ***,
чрез адв. Д., със съдебен адрес:***, против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16000917006053-091-001 от 22.02.2018г., издаден от Й.М. – началник
сектор, възложил ревизията, и Е.Ц. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП
- гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 283 от 21.05.2018г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, относно
вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „РАЙКАН ИМПОРТ ЕКСПОРТ“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ********** в общ размер на 43 584,74лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 28 521,03лв.
ОСЪЖДА Й.А.К.,
гражданин на Република Гърция, роден на ***г., с адрес в Република България: ***
да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата в размер на 2 693,17лв.
(две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и седемнадесет стотинки) за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: