Решение по дело №874/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.268, вр. чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Б.Л. ***, действащ чрез процесуален представител, насочена против Решение № 169 от 11.07.2023г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия срещу Разпореждане с изх. № С230026-137-0004762/05.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, в частта с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Според жалбоподателя, както оспореното решение, така и разпореждането на публичния изпълнител били немотивирани. Сочи се, че по своята правна същност института – давност представлявал период от време, определен по продължителност от закона, през течението на който ако носителя на едно субективно право не го упражнява, то се преклудира възможността взискателят да събере своето вземане принудително.

В конкретния случай се касаело за глоби, поради което по отношение давността намирали приложение разпоредбите на чл.82 от ЗАНН. Нормата на ал.4 на чл.82 от ЗАНН обаче изключвала приложението само на абсолютната погасителна давност и по никакъв начин не обосновавала извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал.1 на чл. 82 от ЗАНН, от тази дата насетне бил приложим института на общата погасителна давност, която била уредена в чл. 171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал.2 на чл.82 от ЗАНН, от тази дата давността била прекъсната и започвала да тече нова давност. Такова било и разбирането на ОСС на I и II колегия на ВАС на Република България залегнало в ТР № 2 от 12.04.2017г. постановено по т.д.№ 3/2016г.

Твърди се, че спрямо Б.Л. не са предприемани никакви действия от компетентните органи, с които той да бъде надлежно уведомен, че за събирането на това вземане е образувано изпълнително дело, както и за обезпечаване и събиране на същото. Съгласно константната практика на административните съдилища, действията на публичния изпълнител, които не били достигнали до адресата си не можели да породят своето действие и да доведат до спиране, съответно прекъсване на давността. Дори да се приемело, че оспорващият е бил уведомен за тези действия, то към 2023г. вече била изтека абсолютната погасителна давност. Налице били предпоставките за маркиране на публичните задължения като погасени по давност и отписани от ДОС.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски на оспорващия и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.

Ответникът - Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. При уважаване жалбата моли разноските да бъдат съобразени със законовия минимум.

Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На оспорващия са наложени административни наказания “Глоба“ със следните санкционни актове:

-С НП № 223/15.05.2017г., издадено от Началника на РУ Свиленград(л.62), влязло в законна сила на 20.06.2017г. - Глоба в размер на 50.00 лева;

-С НП № 719/26.09.2017г. издадено Началника на РУ Свиленград(л.61), влязло в законна сила на 27.10.2017г. – Глоба в размер на 50.00 лева ;

-С НП № 787/12.10.2017г. издадено от Началника на РУ Свиленград(л.63), влязло в законна сила на 27.10.2017г. - Глоба в размер на 50.00 лева;

-С НП № 1100/04.07.2018г. издадено от Началника на ЗЖУ - Кърджали (л.56), влязло в законна сила на 30.07.2018г. - Глоба в размер на 50.00 лева;

-С НП № 1103/03.01.2018г. на Началника на РУ Свиленград(л.59), влязло в законна сила на 25.01.2018г. - Глоба в размер на 50.00 лева;

-С Фиш № Н0583021/06.11.2019г.(л.144), издаден от РУ Свиленград - Глоба в размер на 10.00 лева(в оспореното решение погрешно е посочено, че номерът на фиша е Н583021/06.11.2019г.);

-С НП №19-0351-000526/18.07.2019г. издадено от Началник Група в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(л.142) – Глоба в размер на 2 000 лева и

-С НП № 19-0351-000832 от 20.11.2019г. (л.143), издадено от Началник група в РУ Свиленград ОДМВР-Хасково - Глоба в размер на 2200 лева.

Наред с това, в издаден от съдия при РС-Свиленград по НОХД № 155/02.03.2017г. изпълнителен лист № 103 от 02.03.2016г.била удостоверена дължимостта на сума в размер на 120.85 лева представляваща разноски(л.64), а в Изпълнителен лист № 401 от 16.03.2018г.издаден от РС Бургас по НОХД № 341/16.03.2018г. (л.60), е удостоверена дължимостта на сума в размер на 55.35 лева, представляваща разноски .

Събирането на посочените публични задължения е предмет на изпълнително дело № *********/2018г. в ТД на НАП- Пловдив.

Във връзка с образуваното изпълнително дело, до Б.Л.Л. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, на основание чл.221 от ДОПК изх. № С180026-048-0162942/17.07.2018г.(л.27), с което същия бил поканен в 7-дневен срок от получаването му да плати доброволно задължението си, ведно с лихвите до окончателното плащане. В съобщението е обективирано, че задълженията по изпълнителното дело произтичат от НП №223/15.05.2017г., НП № 787/12.10.2017г., НП № 719/26.09.2017г., изпълнителен лист от 16.03.2018г. на РС – Бургас, ИЛ № 155/2016 от 02.03.2016г. на РС – Свиленград и фиш № М374001/12.09.2017г. Видно от известие за доставяне находящо се на л. 28 от делото съобщението е получено от Б.Л. на 25.07.2018г.

Впоследствие към изпълнителното дело са присъединени следните вземания, както следва:

-С Разпореждане изх.№ С 180026-105-0295426 от 28.09.2018г.(л.29) вземане произтичащо от НП № 1100/18 от 04.07.2018г., което няма данни да е връчено на адресата си;

-С Разпореждане изх. №С190026-105-0003668 от 16.01.2019г. вземане произтичащо от НП № 1103/18 от 03.01.2018г. (л.35), което няма данни да е връчено на адресата си;

-С разпореждане № С200026-105-0019292 от 28.01.2020г. вземане произтичащо от глоба с фиш № Н583021/06.11.2019г(л.36). Разпореждането е връчено на Б.Л. на 04.02.2020г.(л.37).;

-С разпореждане изх.№ С200026-105-0174926 от 18.05.2020г. (л.38) вземане произтичащо от НП № 19-0351-000526 от 18.07.2019г. и от НП № 19-0351-000832 от 20.11.2019г. Разпореждането е връчено на Б.Л. на 26.09.2020г.(л.39).

-С разпореждане на ДСИ от 15.10.2020г. по изпълнителното дело е присъединена държавата в лицето на НАП до размера на сумата от 4707.73 лева(л.40)

-С Разпореждане изх.№ С200026-105-0356861/28.10.2020г.(л.41). вземане произтичащо от ИЛ № 2475/04.12.2015г., връчено на Б.Л. на 03.11.2020г.(л.42);

По процесното изпълнително дело с постановление с изх. № С180026-022-0095038 от 26.11.2018г.(л.30), са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки находящи се в ДСК ЕАД,връчено на Б.Л. на 04.12.2018г. (л.31). С постановление изх.№ С 210026-022-0058226/10.08.2021г. отново са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки ТБ /доставчик на платежни услуги Изипей“АД и Пейнетикс АД (л.43),което не е връчено на адресата си (л.80 - л.82).

С писмо рег. № 17-10-153943/1/30.11.2018г. „Банка ДСК“ЕАД е уведомила ТД на НАП-Хасково, че е наложен запор. С писма изх. № 01-002212 от 20.08.2021г. на Пейнетикс АД(л.44), и изх. № 37361 от 27.09.2021г. на „Изипей“АД (л.47), ТД на НАП- Пловдив е уведомена, че запорът е наложен, респ. отбелязан.

С възражение отправено до публичен изпълнител при Дирекция“Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, заведено с вх.№ 230026-000-0257310 от 25.05.2023г. (л.69), Б.Л. поискал да бъдат отписани от данъчно осигурителната му сметка посочените в изпълнително дело № *********/2018г. задължения, тъй като същите са погасени по давност. Поискал също да бъде уведомен за извършените действия по отписване на основание чл. 173 от ДОПК.

Във връзка с така отправеното искане, публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково издал Разпореждане изх.№ С230026-137-0004762/05.06.2023г(л.25), с което било прекратено събирането на публични вземания за разноски от произтичащи от изпълнителен лист № 2475 от 04.12.2015г. Със същото разпореждане е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на следните публични вземания: разноски по ИЛ № 155/2016г. от 02.03.2016г. на РС-Свиленград, Глоба по НП № 223/15.05.2017г., Глоба по НП № 719/26.09.2017г., Глоба по НП № 787/12.10.2017г., Разноски по ИЛ № 341/2018г. на РС-Бургас, Глоба по НП № 1100/18 от 04.07.2018г., Глоба по НП № 1103/18 от 03.01.2018г., Глоба по фиш № Н583021/06.11.2019г., Глоба по НП № 19-0351-000526 от 18.07.2019г., Глоба по НП № 19-0351-000382 от 20.11.2019г.

По делото не са представени доказателства за датата на връчване на разпореждането на Б.Л..

Жалба от последния срещу него е депозирана на 13.06.2023г. и заведена с рег. № С230026-000-029043. (л.23)

С Решение № 169/11.07.2023г.Директорът на ТД на НАП-Пловдив е оставил жалбата без уважение. Административният акт е връчен на адресата си на 24.07.2023г. (л.6).Жалбата срещу решението е подадена на 24.07.2023г., видно от пощенското клеймо на плика, чрез ТД на НАП-Пловдив и заведена с вх.№ 94-00-6253 от 27.07.2023г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение изхожда от компетентен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

За да отхвърли жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, с което е отказано прекратяване принудителното събиране на процесното публично вземане, поради изтекла погасителна давност, административният орган е приел, че по отношение публичните вземания за разноски са приложими правилата за давността, регламентирани в чл.171 – чл.172 от ДОПК, а по отношение глобите наложени с фиш и НП – чл.82 от ЗАНН. Коментирал е че съгласно пар. 29, т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020г. срокът по чл.171, ал.2 от ДПОК не се прилага, а съгласно т.2 от същия параграф освен в случаите на чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на извънредното положение. Предвид това е счел че за периода от 24.03.2020г. до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал.2 от ДОПК не е текъл.Същият е започнал да тече отново на 21.05.2020г.съгласно пар.13 от ЗИД на Закона за здравето, поради което 10 годишния давностен срок следва да бъде удължен с периода 24.03.2020г.-20.05.2020г.

Приел, е че за публичните вземания представляващи глоба, нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН е неприложима, тъй като е образувано изпълнително производство по събирането им. Счел е, че вследствие на образуване на изпълнителното дело и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника и наложени обезпечителни мерки давностният срок е бил прекъснат и към датата на издаване на решението, същия не е изтекъл. По отношение разноските по изпълнителни листове е приел, че приложим е пет годишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, който започва да тече от 01.01. на годината следваща годината през която е следвало да се платят съответните публични вземания. Петгодишната давност по същите според органа е била спряна с предприемане действия по обезпечаване на задължения и към момента на постановяване на решението не е изтекла абсолютната десетгодишна давност.

Решението е правилно в частта му, в която е прието, че не са налице основания за погасяване по давност на вземанията представляващи разноски удостоверени в ИЛ № 401/16.03.2018г. по НОХД № 341/2018 на РС – Бургас и ИЛ № 103/02.03.2016г. по НОХД № 155/2016г. на РС-Свиленград. Същите не произтичат от наложени наказания „Глоба“, а представляват публично вземане по смисъла на чл. 162, ал.1,т.6 от ДОПК. Съответно за същите не е приложим давностният срок по чл. 82 от ЗАНН. Давността за публичните задължения, възникнали след 01.01.2006 г., каквито са процесните, се подчинява на общата разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно разпоредбата на ал. 2 от с.н., с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Спирането и прекъсването са уредени с разпоредбата на чл. 172 от ДОПК. Съгласно ал. 1 от същата, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Събирането на публичните вземания удостоверени в процесните изпълнителни листи, се осъществява в рамките на изп.дело № *********/2018г. на ТД на НАП-Пловдив. Общата пет годишна давност предвидена в чл. 171, ал.1 от ДОПК е започнала да тече на 01.01.2017г. за изпълнителният лист № 103/02.03.2016г. по НОХД № 155/2016г. на РС-Свиленград и същата изтича на 01.01.2022г., а за ИЛ № 401/16.03.2018г. по НОХД № 341/2018 на РС – Бургас е започнала да тече на 01.01.2019г. и следва да изтече на 01.01.2024г. Преди изтичане на посочените срокове, с ПНПОМ изх.№С180026-022-00956038/26.11.2018г. връчено на длъжника на 04.12.2018г. са предприети действия по обезпечаване на вземанията с налагане на запор, който е бил изпълнен от Банка ДСКА ЕАД към 30.11.2018г.(л.33). Следователно с издаването на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0106714/19.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, съгласно чл. 171, ал.1 т.5 от ДОПК общата давност е спряла да тече. Предвид обстоятелството, че към момента не е изтекъл срок равен или по-голям от този предвиден в чл. 171, ал.2 от ДОПК, тези две конкретни вземане не следва да се считат за погасени по давност.

По отношение вземанията произтичащи от наложени на жалбоподателя административни наказания“Глоби“ с фиш и с наказателни постановления съдът не споделя становището на административния орган, че не са налице основания за погасяване по давност като счита, че решението в тази му част е издадено в противоречие с материалния закон.

Давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца, по отношение на т.нар. „изпълнителска давност“ и да изпълни вече наложеното му наказание.

Институтът на давността във връзка с изпълнение на наказанията за извършени престъпления е изрично уреден в НК. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато е глоба. Разпоредбата на чл.82, ал.2 и ал.3 от НК урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на наказанието, вкл. в случаите когато тя е прекъсната. Ал.4 на чл.82 от НК визира абсолютна погасителна давност за изпълнение на наказанието, настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, т.5, независимо от спирането или прекъсването ѝ. От своя страна чл. 82 ал. 5 от предвижда неприложимост на ал.4 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Нормата на чл. 235 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража препраща към ДОПК, само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. Актът, кодифициращ материята относно установяването на престъплението и налагане на съответното наказание, както и неговото изпълнение, е НК и той е специалният закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК, включително и тези относно погасителната давност. В тази връзка разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, уреждаща хипотезите на спиране и прекъсване на давността се явява неприложима, доколкото давността е институт на материалното право, а не на процесуалното. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата, следва да се приеме, че когато се разглежда правната природа на глобата превес заема нейният характер на наказание, а не нейният характер на публично вземане. От даденото с цитираното решение тълкуване на разпоредбите на ЗАНН, които са аналогични на тези в НК следва, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред. Т.е. давността за изпълнение на наказанието се прекъсва с конкретните действия на органите на изпълнение на наказанието, насочени за реализирането му спрямо длъжника. В случая нормата на чл.82, ал.2 от НК е категорична, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, както и че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В този смисъл и практиката на съдилищата в идентични случаи - решение № 867 от 28.11.2019 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1149/2019 г., Решение № 509 от 27.11.2019 г. на АдмС - Враца по адм. д. № 570/2019 г., Решение № 314 от 24.09.2019 г. на АдмС - Смолян по адм. д. № 263/2019 г., Решение № 650 от 20.09.2019 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 744/2019 г. и мн.други.

В Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г., ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, което отново е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата изрично е прието, че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсват давността. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че само т.нар. същински изпълнителни действия са от естество да прекъснат давността а те са винаги конкретни и насочени срещу имуществото на длъжника, като целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане. Прието е също, че позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание.Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника и само те са от естество да прекъснат давността.

Безспорно се установява по делото, че събирането на процесните вземания - глоби е в рамките на образуваното спрямо Б.Л.Л. изпълнително дело № *********/2018г. по описа на ТД на НАП-Пловдив. Следователно нормата на чл.82, ал.4 от НК е неприложима и преценката за погасяване на същите следва да се извършва въз основа на чл.82, ал.2 и ал.3 от НК. В случая няма спор между страните, че наказателните постановления и фиш са влезли в сила на посочените в решението дати, а именно: НП № 223/15.05.2017г. е влязло в сила на 20.06.2017г., НП № 719/26.09.2017г. е влязло в законна сила на 27.10.2017г., НП № 787/12.10.2017г. е влязло в законна сила на 27.10.2017г., НП № 1100/04.07.2018г. е влязло в законна сила на 30.07.2018г., НП № 1103/03.01.2018г. е влязло в законна сила на 25.01.2018г. Предвид което считано от последните е започнала да тече обикновената двугодишна давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК. По отношение Фиш № Н0583021/06.11.2019г., НП № 19-0351-000526/18.07.2019г. и НП № 19-0351-000832 от 20.11.2019г. – в същите не е удостоверена дата на влизането им в сила, но жалбоподателя не оспорва твърдението на органа, че са влезли в сила съответно на 14.11.2019г.,13.02.2020г.и 21.02.2020г.

В аспекта на горецитираната тълкувателна практика следва да се приеме, че единствено същинските действия по принудително действие са в състояние да прекъснат давността. Такова в случая не са образуването на изпълнителното дело, разпорежданията за присъединяване към вече образувано такова, предаването на вземанията за събиране, нито изпращането на съобщението за доброволно изпълнение на длъжника по делото, защото не са конкретни и насочени срещу имуществото на длъжника. Действително предприемане на действия по обезпечаване на имущество на длъжника е от естество да прекъсне давността, но само ако същото е достигнало до знанието на последния. В случая последното осъществено действие по принудително изпълнение в хода на образуването изпълнително производство е издаденото по отношение на Б.Л.Л. ПНОМ с изх. № С210026-022-0058226/10.08.2021г. По делото обаче от представената пълна административна преписка не се установява процесното постановление да е било редовно връчено, съответно да е било доведено до знанието на длъжника. Видно е от известие за доставяне находящо се на л.81 , че опит за връчването му на жалбоподателя е направен, но същото не му е надлежно съобщено, тъй като изпратеното съобщениесе е върнало с отбелязване на куриера от 12.01.2022г., че на адреса няма никой – л. 82. Нов опит за връчване не се установява да е осъществен. Ето защо противно на приетото от административния орган, същото не е предизвикало правния ефект на спиране на давността. При това положение и доколкото последните извършени преди издаване на това постановление действия по изпълнителното дело от естество да прекъснат обикновената давност са осъществени с друго ПНОМ, а именно с изх.№ С180026-022-0095038 от 26.11.2018г., надлежно връчено на Б.Л. на 04.12.2018г. и след тази дата други същински принудителни действия, които да са доведени до знанието му и водещи до прекъсване на давността преди датата на депозиране на искането му на 25.05.2023г. да не се установява да са извършени, се налага изводът, че към този момент за оспорените публични задължения давността по 82, ал.1, т.5 от ЗАНН е била изтекла а това е основание за погасяването им – чл. 168, т. 3 ДОПК, както и за отписването им на основание чл. 173, ал. 1 ДОПК.

Предвид гореизложеното, Решение № 169 от 11.07.2023г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия срещу Разпореждане с изх. № С230026-137-0004762/05.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, в частта с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания, произтичащи от Глоби наложени с НП и фиш, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в тази му част. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по искането на жалбоподателя, при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата му част решението е правилно и оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора, основателни се явяват претенцията и на жалбоподателя и на ответника за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10.00 лева, представляващи внесена ДТ, ответникът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени в размер от 100.00 лева съобразно чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, вр. с чл. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид ниската правна и фактическа сложност по делото и доколкото същото не е с материален интерес. Съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 5.00 лева, а на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на адвокат Е.М. АК-Разград - пълномощник на Б.Л.Л. за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. Искането е направено своевременно с жалбата. Видно от договора за правна защита и съдействие, намиращ се в кориците на настоящото дело, адв.М. е оказала безплатна адвокатска помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи предвид изхода на делото и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на посоченото основание, и при липса на правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закона за адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия процесуален представител на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева, определен съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 268 ал.2 от ДОПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 169 от 11.07.2023г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С230026-137-0004762/05.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, в частта с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания представляващи „Глоба“ произтичащи от: НП № 223/15.05.2017г., издадено от Началника на РУ Свиленград, НП № 719/26.09.2017г. издадено Началника на РУ Свиленград, НП № 787/12.10.2017г. издадено от Началника на РУ Свиленград, НП № 1100/04.07.2018г. издадено от Началника на ЗЖУ – Кърджали, НП № 1103/03.01.2018г. на Началника на РУ Свиленград, Фиш № Н0583021/06.11.2019г., издаден от РУ Свиленград; НП № 19-0351-000526/18.07.2019г. издадено от Началник Група в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково и НП № 19-0351-000832 от 20.11.2019г. издадено от Началник група в РУ Свиленград ОДМВР-Хасково и

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за ново произнасяне по искането на Б.Л. ***-000-0257310 от 25.05.2023г. в тази му част, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Л. *** срещу Решение № 169 от 11.07.2023г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, в частта му с която е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане с изх. № С230026-137-0004762/05.06.2023г.,издадено от публичен изпълнител в Дирекция“Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Хасково в частта му, с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания представляващи разноски произтичащи от изпълнителен лист № 401/16.03.2018г. издаден по НОХД № 341/2018г. на РС-Бургас и Изпълнителен лист № 103 от 02.03.2016г.издаден по НОХД № 155/2016г. по описа на РС-Свиленград.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Б.Л. *** разноски по а.д.№ 874/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 5 лева .

ОСЪЖДА Б.Л.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите разноски по а.д.№ 874/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 50.00лева

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адв. Е.М., пълномощник на жалбоподателя Б.Л. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.

Съдия: