Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1146 20.10.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на
двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1302 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на А.В.Г., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Д. ***, против Решение № 41 от
03.06.2022г. постановено по НАХД № 31 от 2022г. по описа на Районен съд –
Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0454-000314/27.10.2021г.
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе. С посоченото
НП, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Според касатора решението е
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени доводи за допуснати в
хода на администавнонаказателното производство процесуални нарушения, както и
такива, допуснати при постановяване на съдебното решение. Иска се отмяна на
решението и на НП.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован не се явява, а се представлява от адв. Г.Д., който поддържа
касационната жалба.
Ответната страна – Началник група
към ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и
предлага решението на РС- гр.Бургас да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на
Административен съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на
чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за
разглеждане на жалбата по същество, при което съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд –
Карнобат е било образувано по жалба на А.В.Г., против наказателно
постановление № 21-0454-000314/27.10.2021г. издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказанията
са наложени за виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това,
че на 21.10.2021г., около 09:15часа в гр.Сунгурларе по ул. „Славянска“,
управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СН 7614 НН, който е
със служебно прекратена регистрация, считано от 14.10.2021г., на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП, за това, че МПС не е пререгистрирано в законния срок.
При постановяване на
оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на постановлението. По същество съдът е намерил жалбата за
неоснователна. Изложил е мотиви, че субект на административнонаказателната
отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да
познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от
законодателя срокове. Посочва, че законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от
законодателя срок, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като в
последната няма изискване за уведомяване и същото не е част от състава на
служебното прекратяване на регистрацията, защото законът не изисква наличието
на тази предпоставка. Според съдът, подобно изискване има при други видове
служебно прекратяване на регистрацията, като например по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Районния съд изтъква, че в качеството на собственик и водач на МПС, А.Г. е
длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на
задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото придобиване.
Настоящият касационен състав
счита, че решението на РС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
В случаят, съдебното решение е
съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът е обсъдил относимите към административнонаказателното
производство факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането
на администра-тивнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от
настоящия касационен състав.
Авторството на деянието е
установено по делото чрез надлежно съставения акт за установяване на административно
нарушение, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Доказателствената сила на акта не е
била оспорена от жалбоподателя по надлежния ред, съобразно дадените му
процесуални права. Не се установяват изложените за първи път пред касационната
инстанция възражения за допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН. Настоящият съдебен състав намира, че представеният акт е с
ясно съдържание, като е подписан от
касатора без възражения и доколкото последния се е възползвал от възможността
да се защити по съдебен ред, то очевидно не е нарушено правото му на защита. В
случай, че в момента нарушителят не може да направи възражения, законът е
предвидил 3-дневен срок от връчването на акта, в който нарушителят може да
депозира своите писмени възражения.
Не се оспорва, а и въз основа на
приложеното по делото писмено сведение на А.Г. от 21.10.2021г. (л.7 от а.н.д. №
31/2022г. по описа на Рс – Карнобат) се установява, че касатора е закупил
процесното МПС на 12.08.2021г., както е посочено и в АУАН и в НП. Именно от
тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП за
пререгистрация на превозното средство на името на приобретателя. Това
задължение на новия собственик не се вписва в договора за покупко-продажба на
МПС, нито следва да бъде разяснявано по време на сделката при нотариуса. Това е
законово задължение на собственика, което той следва да изпълни безусловно. С
изтичането на срока, съответно при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията
на автомобила е била прекратена автоматично служебно, в случаят това е отразено
на 14.10.21г., когато служебно е
прекратена регистрацията, т.е. два дни след 12.10.2021г., когато е изтекъл
срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Следователно, на 21.10.2021г. касаторът несъмнено
е управлявал МПС с прекратена регистрация.
Съгласно разпоредбата
на чл.175, ал.3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случаят, А.Г.
е управлявал собствения си автомобил след настъпило служебно прекратяване на
регистрацията. Това прекратяване не му е било съобщено, но тъй като същото се
основава на неизпълнение на законово задължение за пререгистрация, допуснато от
самия него, при положение, че незнанието на закона, не би могло да е оправдание,
означава, че от субективна страна, той е бил наясно, че управлява автомобил,
който не е регистриран по съответния ред. Наказанията са определени от административнонаказващия
орган в установения от закона минимум, поради което не подлежат на редуциране и
са съобразени с обстоятелствата по случая. Не са налице факти и обстоятелства,
които да окачествяват случаят като маловажен, поради което е неприложим
института на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира, че оспореният съдебен акт е съобразен изцяло с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка, като са описани коректно
относимите факти относно процесното нарушение, включително относно субективната
страна на деянието, досежно вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП в
конкретният случай.
Предвид
изложеното, касационният състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето
му в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр.
с чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН Административен съд – Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 03.06.2022г.
постановено по НАХД № 31 от 2022г. по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.