№ 277
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600784 по описа за
2024 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
С присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. на
Районен съд - Червен бряг, е признат подсъдимият Д. В. Д., с ЕГН **********,
от с.***, обл.Плевенска, за ВИНОВЕН в това, че:
На 18.10.2023г. в Пенсионерски клуб на с.***, обл.Плевен, около 10:00
часа, при провеждане на предизборно събрание и среща с избирателите от
село *** на кандидата за кмет тогава, се обърнал към Ц. В. Ц., ЕГН
**********, пред насъбралото се множество с думите „Какво се обаждаш
като строиш с крадени материали“, с което публично го е наклеветил като му
е приписал извършването на престъпление, поради което и на основание
чл.148, ал.2 от НК във вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК и във вр. чл.147, ал.1 от НК, и
на основание чл.78а, ал.1 от НК, го освободил от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00
/хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК, първоинстанционният съд е осъдил
1
подсъдимия Д. В. Д. да заплати на ТЪЖИТЕЛЯ Ц. В. Ц. деловодните разноски
и адвокатско възнаграждение в размер на 624.00 лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.,
който в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В
депозираната въззивна жалба са изложени доводи, че в мотивите си
първоинстанционният съд неправилно е възприел показанията на свидетелите,
водени от тъжителя, като достоверни и характеризиращи се с достатъчна
изчерпателност относно основните факти – предмет на доказване. Именно
тези констатации на съда, според жалбоподателя правят съдебният акт
необоснован. В жалбата се твърди, че не става ясна и в мотивите на съдебния
акт причината, поради която съдът не е дал вяра на показанията на свидетели,
които са полицейски служител и представител на партията, издигнала
тъжителя, защото именно тези свидетели твърдят, че подсъдимият не е
изричал твърдяната клевета. Навеждат се доводи в насока, че съдът не е
обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен акт.
Предвид на горе изложеното, въззивният жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да се върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционният съд или да се отмени присъдата и да се постанови нова,
с която да се признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение,
като същият да бъде оправдан.
Ответникът по жалбата е изразил становище, че присъдата е правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Навежда доводи, че
не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата. Възразява на
искането за повторен разпит пред въззивната инстанция на свидетелите,
разпитвани вече по делото, като посочва, че не е представено с жалбата
становище относно причината, която налага това. С отговора се възразява и за
разпита на новопосоченото лице – М.П.Л., за която няма данни да е
присъствала на събранието, а също така не е посочено и какви нови
обстоятелства и факти налагат разпита на същата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по
2
същество същата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел за
установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на
въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
Следва да бъде налице грешка, направена от страна на районния съд при
анализа на доказателствата, за да бъде постановен необоснован съдебен акт.
Такава грешка не е констатирана от настоящия съдебен състав.
Необоснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд не намират опора в събрания
доказателствен материал и това следва да е налице при условие, че
доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Първонистанционният
съд е извършил правилна преценка на доказателствата въз основа на всички
събрани по делото доказателства, като съдът е направил логични,
взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Съдът
правилно е приел, че в показанията си свидетелите възпроизвеждат в
подробности както фактите, подлежащи на доказване, така и съдържанието на
казаните от подсъдимия думи.
В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е посочил, че не
приема тезата, изложена от страна на подсъдимия по време на съдебното
следствие пред първата инстанция досежно твърденията му, че не е изричал
посочените думи, както и че изобщо не е говорил на предизборното събрание,
защото в тази си част обясненията са изолирани и не се подкрепят от събрания
доказателствен материал. Ето защо, съдът правилно е приел същите за
защитна теза и е неоснователно направеното възражение във въззивната
жалба.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че съдът не е дал вяра на
показанията на свидетели, които са полицейски служител – Я. М. и
представител на партията, издигнала тъжителя – В. В.а, следва да се отбележи,
че в мотивите си същият е посочил причината, за да стори тази преценка.
Възражението е неоснователно. Съдът правилно не е кредитирал показанията
на М., защото същите не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по случая – той не е присъствал на събранието, а е заявил, че е чул
за създаденият конфликт между Д. и Ц.. Относно показанията на свидетелката
В.а, същата е присъствала на събранието, но й е било направена забележка, че
обсъжда друго изказване. Именно поради този си разговор с другото лице тя
3
не е успяла да възприеме твърдените клевети и съдът правилно е намерил, че
показанията й с нищо не допринасят за разкриване на обективната истина.
При анализа на доказателствата, събрани по делото, районният съд е
отговорил изчерпателно защо прави извод за авторство и съставомерност на
деянието „клевета“. Аргументирал се е също защо е налице квалифициращото
обстоятелство на чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от НК – клеветата да е нанесена
публично. В мотивите си е посочил и аргументи защо приема и кредитира
някои доказателства, и защо не приема други. В този смисъл оплакването на
представителя на въззивния жалбоподател в тази насока остава чисто
декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства.
Фактическите, доказателствените и правни изводи на
първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на наказателното производство, въззивният съд намира,
че следва да уважи искането на процесуалния представител на тъжителя
досежно разноските за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното
производство. Следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на Ц. В. Ц.
сумата от 650.00 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД №
346/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. В. Д. от с.***, обл.Плевенска, с ЕГН
**********, да заплати на тъжителя Ц. В. Ц. от с.***, обл.Плевенска, с ЕГН
**********, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на
650.00 /шестотин и петдесет/ лева.
4
Решението нe подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5