Решение по дело №8433/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4722
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100108433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  03.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА


при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №8433/2019г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- Г.Г.М., ЕГН **********, чрез адвокат В.В.О. твърди, че на 07.09.2018г., около 12:30 часа, в гр. София, по бул. Гоце Делчев, с посока на движение към Южен парк се движел лек автомобил марка Санг Йонг, модел Кайрон, с рег.№ *******. В района на ул. "Орехова гора", при спирка на МГТ /автобус №83/, не пропуснал пресичащият пътното платно на бул. Гоце Делчев от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила с нормален ход, по пешеходна пътека ищец - Г.Г.М.. Посочва, че водачът на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал описаното ПТП, в резултат от което са му причинени следните травматични увреждания: контузия на дясно бедро; кръвонасядане на дясно бедро; охлузвания и кръвонасядания на крайните фаланги на двата палеца с наличие на чужди тела в тях; охлузване на дясна длан с наличие на чужди тела в нея и последващо реактивно възпаление на травмираната област. Ищецът твърди, че причинените му наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник, които от своя страна водят до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване на възможността му да упражнява труд. Сочи, че здравословното му състояние затруднява ежедневието му. Процесът на оздравяване е много бавен и това дава отрицателно отражение върху емоционалното и психическото му състояние – сега се страхува да излиза навън, трудно преодолява стреса, не спи спокойно и е станал много чувствителен. Излага, че във връзка с процесното ПТП е образувано административно-наказателно производство срещу виновния водач. Твърди, че от Служебна бележка с рег.№ 433200-89969/08.10.2018г. и направената справка в информационната система на Гаранционен фонд е установил, че лек автомобил марка Санг Йонг модел Кайрон с рег.№ ******* има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен с Д.З. АД, с полица № BG/08/117002795475 от 20.10.2017г. валидна до 19.10.2018г. Навежда, че е сезирал застрахователя  с искане за изплащане на обезщетение,  но до настоящия момент не е изплатено такова. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ-„Д.з.” АД, ЕИК *******, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение- молба с вх.№ 310В076243/30.10.2018г. до Д.З. АД- -се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ,ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и таза; контузия на дясното бедро. Вещото лице посочва, че описаните травматични увреди в съдебно-медицинското удстоверение, установени 4 дни по-късно, биха могли да бъдат получени при процесното ПТП. Описаните травми са причинили временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота му. Установените травматични увреждания се получават при удар в или от твърди тъпи предмети. Проведено е консервативно лекарствено лечение. След като е прегледан във Военна болница ищецът е насочен към личен лекар за наблюдение. Даден гел за мазане. Периодът на възстановяване на увредите е продължил около 20-30 дни. Ищецът е претърпял болки с по-голям интензитет за около 7 дни, след което интензитетът на болките постепенно е намалял до края на първия месец. Няма медицинска документация, в която да са описани невъзстановени увреди от получените при процесното ПТП. С оглед характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на ищеца, проведеното лечение и възрастта му, може да се приеме благоприятна перспектива в бъдеще. Няма медицинска документация, от която да е видно, че ищецът има оплаквания от получените травматични увреди понастоящем.

От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният вероятен механизъм на процесното  ПТП: на 07.09.2018г., около 13:00 - 13:30 часа, лек автомобил „Санг Йонг Кайрон" с per. № *******се е движил по бул. „Гоце Делчев" с посока на движение от бул. „България" към Южния парк. В района на кръстовището с ул. „Орехова гора" пешеходецът Георгр М. по същото време е пресичал платното на булеварда в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачката на лекия автомобил не е успяла да спре и по този начин да предотврати удара на пешеходеца и е настъпил удар на преден ляв калник върху тялото на пешеходеца. Следствие на този удар пострадалият е паднал на пътното платно, при което е настъпил вредоносния резултат. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е несвоевреманната реакция на водачката на лекия автомобил, преминаваща през обозначена пешеходна пътека и зона на спирка на МГТ, където е възможно да се появат пешеходци на пътното платно, които да създадат опасност за движението.

По делото е представено постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2019г., образувано въз основа на процесното ПТП. В него изрично е посочено от органите на досъдебното производство, че причина за настъпилото ПТП в конкретния случай е поведението на пострадалия пешеходец. Той е предприел пресичане на платното за движение на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци и е навлязъл в опасната зона за спиране на превозното средство.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ. Според същото причината за настъпване на произшествието е несвоевреманната реакция на водачката на лекия автомобил, преминаваща през обозначена пешеходна пътека и зона на спирка на МГТ, където е възможно да се появат пешеходци на пътното платно, които да създадат опасност за движението.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия  е неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства. Представеното постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2019г., образувано въз основа на процесното ПТП, където е посочено, че причина за настъпилото ПТП в конкретния случай е поведението на пострадалия пешеходец, се опроверга от заключението на АТЕ, неоспорена от страните и която съдът напълно кредитира, като обективна и компетентно изготвена.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, незначителните телесни увреждания- контузия на долната част на гърба и таза; контузия на дясното бедро, пълното възстановяването на ищеца, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  5 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от  03.04.2018г.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.  С оглед уважената част на иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 230.77лв. от направени 1200лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 168лв. от 200 лв.(200лв. за възнагр. на юриск.) След извършена компенсация на ищеца следва да се изплатят разноски в размер на 65.77 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати Г.Г.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат В.В.О. по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  5 000 лв.  (пет хиляди лева), като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. (пет хиляди лева) до пълния предявен размер от 26 00лв.(двадесет и шест хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 01.02.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат В.В.О., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Г.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат В.В.О. на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 65.77лв.(шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  200 лева(двеста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: