М О Т
И В И
По решение №119 /09.04.2019 година по А.Н.Д. №923/2018
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е по реда на чл.375 от НПК и е
образувано по предложение на Районна прокуратура - гр.Добрич за освобождаване от
наказателна отговорност на обв.А.А.И., с ЕГН ********** *** и наказването му по административен ред на основание
чл.78А от НК, предвид извършено престъпление, а именно:
За това, че на 03.08.2017 година в
град Добрич, преди кръстовището с ул.”Хр.Ботев”, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП №16-1886-000137 от 16.11.2016
година, влязло в сила на 04.01.2017 година, издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Силистра за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние, а
именно – управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ”-320”, с
временно рег. табели № ****, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдава по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание районна
прокуратура - гр.Добрич се представлява
от прокурор Даниел Илиев, който поддържа предложението за освобождаване на
обвиняемия А.И. от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане
на адм.наказание „глоба”, предвид наличието на визираните в НК предпоставки за
това. По отношение на авторството на дееца в инкриминираното престъпно деяние изразява
становище, че същото се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. В пледоарията си прокурорът насочи към конкретни фактически
обстоятелства, от които счита, че може да се съди по безсъмнен и категоричен начин,
че обвиняемият е осъществил от обективна и от суб. страна престъпния състав на
чл.343в,ал.2 от НК, за който състав е привлечен към наказателна отговорност и
предаден на съд. Аргументира тезата си с експертните заключения на вещите лица,
изготвили съответните графически експертизи, които според него дават основание
да се заключи, че подписът в изследването НП е бил положен от обвиняемия И.. Посочи
още, че в подкрепа на развитата обвинителна теза се явяват и показанията на
разпитаните свидетели в хода на съд. следствие.Според него, тези доказателствени
средства съдържат определени факти и обстоятелства, доказващи проявен умисъл от
дееца, при осъществяване на престъплението. В
подкрепа на изложените съображения изтъкна, че дори обясненията на обвиняемия дадени пред разследващия орган съдържат
индиции, от които може да се заключи, че към момента на извършване на инкриминираното
деянието той е знаел за издаденото срещу
него НП, както и за това, че му е било отнето СУМПС и с издадената от
наказващия орган ЗППАМ е бил лишен от правото да управлява МПС. Приема, че този
правен извод следва и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателствени
източници, потвърждаващи по категоричен и несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил
деянието по чл.343в,ал.2 от НК, за което е привлечен към наказателна
отговорност и предаден на съд при форма на вината „пряк умисъл”. В заключение прокурорът пледира,
съдът да признае обв.А.И. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК и предвид наличието на всеички законови предпоставки,
посочени в разпоредбата на чл.78А от НК, да го освободи от наказателна
отговорност и му се наложи адм.наказание „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
Приема, че така определено в този минимален размер, адм.наказание се явява
съответно на ниската степен на обществена опасност на дееца, обуславяща се от
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, както и че с него биха могли да
се реализират посочените цели в чл.36 от НК. Пледира изрично на обвиняемия А.И.
да се възложат сторените разноски в хода
на досъдебното и съдебно производство.
Обвиняемият А.А.И. редовно призован за
съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител - адв.Н.М. *** /договорен защитник/.
В хода на
съдебното производство адв.Н.М. застъпи защитна теза, с която оспори изцяло обвинителната
теза на прокурора и правния извод, че авторството на обвиняемия в процесното
деяние се явява доказано по
безсъмнен и категоричен начин от събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства. Становището си аргументира с довода, че обвиняемият не е осъществил
от суб.страна престъплението, за което е предаден на съд, доколкото не е
съзнавал, че управлява МПС в едногодишния срок от наказването му по адм. ред с
влязло в сила НП, с което е бил лишен от
правото да управлява МПС. Аргументира защитната си теза с факта, че Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка /ЗППАМ/, на която се
позовава прокурора в постановлението и която е послужила като правно основание да
се счита, че обвиняемият е бил лишен от
правото да управлява МПС за определен срок не е била влязла в законна сила.
Изрично подчерта, че същата не е била връчена лично на обв.И., а на друго
/трето/ лице, поради което тя не му е сведена до знанието впоследсвие и той
така и не е научил за издаването й от наказващия орган. Позовавайки се на този правно
релевантен доказателствен факт, защитникът заключава, че доколкото ЗППАМ не е
влязла в законна сила, то тогава не може да се приеме, че обвиняемият е бил лишен
от правото да управлява МПС, както и това, че същият е бил неправоспособен водач,
след датата на издаването й, т.е. след 29.12.2014 год. В този смисъл,
защитникът намира за изцяло несъстоятелна и недоказана обвинителната теза на
прокурора, че обв.И. е осъществил от обективна и суб. страна вменения му във
вина престъпен състав по чл.343в,ал.2 от НК.
В подкрепа на развитата защитна теза адв.М.
счита, че се явяват и събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателствени средства. Насочи вниманието на
съда към показанията на св.А.К. Режджеб, от които се установява, че същият в
качеството си на длъжностно лице /полицейски инспектор за района на с.****/ не
е бил връчил процесното НП лично на обвиняемия, а на друго лице, което така и
не е установено в хода на разследването. С оглед на изложеното съществено
обстоятелство - невръчване на НП на дееца, защитникът заключава, че няма
доказателства за това кога и на коя дата, обвиняемият е узнал за издаденото срещу
него НП, с което е бил лишен от правото да управлява МПС, а оттам и за липсата
на суб.страна на престъплението. А колкото до приложената по делото „справка” счита,
че същата съдържа информация единствено за наложени на дееца множество адм.
наказания „глоби”, през различен период от време, без да конкретизира за какви
нарушения са наложени тези адм. наказания, включително и не се сочи за
постановено „лишаване от право водачът да управлява МПС”. Счита, че най-ранната
дата, на която обв.И. евентуално би могъл да узнае за издаденото срещу него НП
е дата 20.07.2017 год., когато той е получил
разпореждането на публичния изпълнител от ТД на НАП –Варна, офис – Силистра.
В него според защитника се сочело единствено за извършено присъединяване на наложена
„глоба” с НП към образувано преди това изп.дело на ТД на НАП, офис Силистра, без
да се посочват данни за квалификацията на нарушението, както и за датата на
извършване. Основавайки защитната си теза на изложените правни съображения и
доводи за липсата на конкретен „умисъл” в действията на дееца, като проявна
форма на вината, адв. Н.М. пледира за
признаване на обв.А.И. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК и оправдаването му по този законов текст, предвид
несъстоятелност и недоказаност на обвинителната теза.
Съдът,
след като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна :
На
22.08.2012 година на обв.А.А.И. е издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/, удостоверяващо правоспособността му на водач
за следните категории: С, В, АМ, ТКТ, което е било със срок на валидност до
22.08.2022 година. По аргумент от преставената по делото „справка за нарушител/водач”
/л.27 - л.30 от ДП/ до момента И. е бил
санкциониран многократно по административен ред с влезли в законна сила
наказателни постановления, за извършени различни по вид нарушения на ЗДвП. Като превантивна мярка във връзка с извършените адм.нарушения и с цел предотвратяване
и преустановяването им, както и с оглед
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях спрямо
обвиняемия са налагани нееднократно принудителни административни мерки /ПАМ/,
изразяващи се в отнемане на СУМПС за определен срок. Видно от съдържащата се
информация в „справката” спрямо обв.И. на
основание чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП е била издадена Заповед за прилагане на
принудителна адм.мярка /ЗППАМ/ №14-0851-000957/29.12.2014 година на Началника
на Сектор „ПП” при ОДМВР-Добрич /л.94 от ДП/, във връзка с установени на дата 29.12.2014
година адм.нарушения по чл.157,ал.8 от ЗДвП
и по чл.147,ал.1 от ЗДвП, описани подробно в АУАН №741847/29.12.2014 г.
/л.97 от ДП/. С издадената ЗППАМ на основание чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП е
постановено временно отнемане на СУМПС на водача, до заплащане на дължима
глоба, наложена с влязло в сила НП №1965/2012 година, за която е установено, че
същата не е била заплатена.
Съгласно представеното по
делото писмено доказателство – „Уведомление от Началника на СПП –ОД на МВР-Добрич
/л.93 от ДП/ посочената по-горе ЗППАМ не е била връчена на обвиняемия,поради
което същият не е знаел за нейното издаване. В насока на изложеното следва да
се отбележи, че по своята правна същност ПАМ посочени в чл.22 от ЗАНН целят
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане
на ПАМ поначало има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката,
редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в
закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при
административно-наказателната отговорност /в тази насока е константната
практика на ВАС, обективирана в Реш.№12700/23.11.2016 г.на ВАС по адм.д.№
54/99/16 г. ІІ отд.; Реш.№ 12420/16.11.2016г. по адм.д.№ 4997/16 г. ІІ отд.; Реш.№
13651/14.12.15г. по адм.д.№ 6838/15 г. ІІ отд. И др./ С оглед на изложеното, може да се приеме, че
доколкото издадената ЗППАМ по правната си природа съставлява индивидуален
административен акт, с който се засягат пряко правата на водача на МПС, в конкретния случай тя не е влязла в сила и не
може да породи целените правни последици, посочени в разпоредбата на чл.22 от ЗАНН.
На
02.11.2016 година на обв.А.И. е бил съставен АУАН с бл.№ 402368/02.11.2016 г.
/л.99 от ДП/ за извършено от него нарушение по чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че е управлявал МПС без да притежава СУМПС. При съставянето на акта е
иззето свидетелството за регистрация на МПС.
Актът е предявен надлежно и подписан лично от обвиняемия, по което фактическо обстоятелство
не се води спор между страните. Впоследствие, на дата 16.11.2016 година
Началникът група към ОД на МВР – гр.Силистра, в качеството на
административнонаказващ орган и с оглед делегираните му властнически правомощия
е издал процесното НП №16-1886-000137 /л.89 от ДП/, с което за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП на осн.чл.177,ал.1,т.2,пр.2-ро от ЗДвП е наложил на
обвиняемия адм. наказание „глоба” в размер на 200/ двеста/ лева. Наказателното
постановление не е връчено лично на обв.А.И. от страна на св.И.К.Р. /полицейски
инспектор от ОД на МВР-Силистра, отговарящ за района на ****/. Всъщност
процесното НП е предявено и връчено от св.Р. за подписване на друго лице,
близък родственик на обвиняемия. Според показанията на свидетеля, това е била
една от жените /снахите/, която го уверила, че ще го предаде на баща му, а той
от своя страна ще го даде на обв.А.И.. Наличието на формално положен подпис в
графата за „нарушител”, макар и от друго лице /С. Р.Х., която местопревивава в
Германия/ давало основание да се приеме, че връчването на НП е оформено надлежно,
с положен подпис лично от обвиняемия. С оглед на тези обстоятелства
представителят на държавното обвинение неправилно е въведен в заблуждение относно
факта,че НП е връчено лично на дееца, поради което е приел, че същото е влязло
в сила на дата 04.01.2017 година.Соченото фактическо обстоятелство е отразено
изрично и в издаденото постановление от дата 31.07.2018 год. на представителя
на държавното обвинение, с което се предлага освобождаване на дееца от
нак.отговорност по реда на чл.78А от НК.
На инкриминираната дата
03.08.2017 год. свидетелите Й.К. и Д. Б. – полицейски служители към Първо РУ на
МВР-Добрич изпълнявали редовно дежурство по наряд с позивна „173” / 2-ри и 3-ти патрулен участък/ за времето от
08.00 часа до 20.00 часа. Около 11.00 часа двамата спрели за рутинна проверка в
района по околовръстен път с № ІІ-97, в близост до кръстовището с ул.”Хр.Ботев”
лек автомобил марка „БМВ”, модел „320”, който бил с временни рег.табели № ****.
В съответствие с предоставените им властнически правомощия длъжностните лица на
МВР първоначално установили самоличността на водача, тази на обв.А.А.И., след
което му поискали да представи СУМПС от съответната категория. Поради факта, че
обвиняемият не могъл да представи искания документ, проверяващите органи се
обърнали към ОДЧ да им бъде оказано съдействие от дежурен служител на КАТ при извършване
на проверката. След подадения сигнал на място пристигнал св.Деян Иванов, който
по това време бил дежурен служител по КАТ при
ОД на МВР-Добрич. С помощта на техническо средство /таблет/ служителят
на КАТ извършил проверка в информационния масив на КАТ-МВР при което установил,
че обв.И. не притежава СУМПС. При проверката е получена информация и за това, че същият управлява гореописаното
МПС, след като е бил наказан по административен
ред, с влязло в сила на 04.01.2017 година
НП №16-1886-000137 от 16.11.2016 година, издадено от Началника на група
към ОДМВР - Силистра за същото по вид нарушение на чл.150 от ЗДвП – управление
на МПС без съответно свидетелство за управление.
След като съобразил изложените фактически
обстоятелства от проверката св.Деян Иванов, в качеството си на дл.лице,
притежаващо съответните властнически правомощия съставил на обв.И. АУАН с бл.№ 477881/
03.08.2017 година /л.26 от ДП/ , с който привлякъл отговорността му за извършени
нарушения на чл.150 и чл.138,ал.1 от ЗДвП. В АУАН актосъставителят изложил ясно
и точно описание на констатираните нарушения, като при това изрично отразил
изземването като вещ.доказателства на 2 броя рег. табели, които към момента на
проверката са били с изтекъл срок на валидност.
Изложените фактически
обстоятелства във връзка с установеното
нарушение на дата 03.08.2017 година, са послужили като правно основание и
аргумент за представителя на държавното обвинение да приеме, че в конкретния
случай, обв.А.И. е осъществил от обективна и суб. страна престъпния състав,
очертан в разпоредбата на чл.343в,ал.2 от НК, което становище съдът не споделя
по следните съображения:
На първо място, прокурорът е игнорирал и не
е отчел съществени за предмета на спора фактически обстоятелства, които се
отнасят до процесуалните изисквания на ЗАНН, регламентиращи реда и начина на връчване на
наказателните постановления и произтичащите от това правни последици за
нарушителя. В разглеждания
случай неправилно и
необосновано е прието, че процесното НП №16-1886-000137 от
16.11.2016 година , издадено от Началника на група към ОД на МВР – гр.Силистра
е влязло в законна сила на 04.01.2017 година и същото може да послужи като правно основание, да се ангажира наказателната отговорност на дееца по текста на чл.343в,ал.2 от НК. Съдът счита, че събраните по делото
доказателствени източници, обсъдени в тяхната доказателствена съвкупност
опровергават изцяло соченото от прокурора фактическо обстоятелство като правно основание, а именно, че
НП е влязло в законна сила на цитираната по-горе дата. Преди всичко следва да се отбележи, че НП е било връчено
в драстично противоречие с нормативните изискванията на чл.58, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН от св.И.К.Р.. Очевидно е, че същият в
качесвото си на полицейски
инспектор от ОД на МВР-Силистра,който отговаря за района
на **** е бил
овластен да извърши надлежно връчване на НП като процесуално действие лично на
обвиняемия, за който е посочено, че се
явява в качеството на „нарушител”. От показанията на св.Р. научаваме, че той е връчил НП на друго /трето/ лице, на което при това е предоставил
при това възможност да положи подпис в графата „разписка”
вместо обвинямия, без да
съобрази произтичащите от това правни последици.
Съобразно нормативните изисквания
на чл.58,ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение”. Хипотезата, когато
нарушителят не бъде открит на посочения от него адрес е уреден в ал.2 на с.член
от ЗАНН, където се посочва, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Видно е, че в настоящия случай св. И.К.Р.
в качеството на длъжностно лице,
овластено да извърши връчването на НП на обвиняемия не е спазил изискванията на
ЗАНН и не е извършил дължимото процесуално действие надлежно. Оформил е връчването
в дисенсус с изискванията на разпоредбата на чл.58,ал.1 от ЗАНН, като е
допуснал да се положи подпис в графата „разписка” друго лице, вместо самия
обвиняем /нарушител/. В показанията си пред съда св. И.К.Р. потвърди
недвусмислено това ревелантно за предмета на спора обстоятелство и подчерта, че
се е доверил на близките родственици, че те ще предадат постановлението на
дееца. Посочи още, че впоследствие е бил предупреден и от св.А.И.М. /баща на
обв.И./, че НП така и не е било предадено на обвиняемия лично. В тази насока
свидетелят изложи следното ппред съда:”Второто го връчих на някоя от жените в
семейството, като ме увериха, че ще я предадат на баща му, а той да я предаде
на сина си /визира обвиняемия/.... „Сигурен съм ,че не съм връчвал
постановлението на А..”...”Имах доверие, че ще го предадат.Дадох го на една от
жените в къщата, която се разписа от негово
име.А. не живее в този дом...”.
Съдът
кредитира показанията на св.И.К.Р., които намира за правдиви, еднопосочни и непротиворечиви.
Същите кореспондират изцяло и
с показанията на св.А.И.М., който пред съда също потвърди заявеното от св.Р.,
че е бил получил НП,
както и че същото първоначално
е било връчено на друго лице .Според показанията му постановлението е било връчено на една от снахите му – С. Р.Х., която е положила подпис в него вместо обв.И.. Изрично пред съда св.А.М. посочи, че не е могъл да
открие сина си /обв.А.И./ на адреса, където той е пребивавал в населеното място, след което се е бил обадил
на св.И.К.Р. за това обстоятелство. Пак според показанията на св.А.М.
наказателното постановление е бил оставил при себе си , тъй като предполагал, че ако
обвиняемият се върне, тогава ще му го предаде. /”полицаят го донесе за да го
предадем на сина ми, имаше разписка, която трябваше да се върне и снахата се
разписа..” ...”Сигурен съм ,че той не го е получил, защото ходих при дежурния
за да му кажа, че го няма синът ми, а
ние сме получили писмото..”..”Подписът не е мой,на снаха ми е С. Р.Х...”./
Изложените безпротиворечиви и
еднопосочни показания от св.И.К.Р.
и св.А.И.М. налагат за съда да приеме, че в действителност
с невръчване на НП лично на обвиняемия, а на трето лице, деецът не е могъл да знае, че срещу него има издадено
срещу такова постановление от наказващия орган, с което той е санкциониран по
адм. ред за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Ето защо, самото ненадлежно връчване
на НП на дееца, което процесуално действие е извършено в противоречие с
нормативните изисквания на чл.58 от ЗАНН формира у съда еднозначен извод, че този
акт на наказващия орган не е влязъл в законна сила и не може да породи съответните
правни последици за нарушителя.
Съдът не споделя аргументите на
прокурора, че в подкрепа на извода, че НП е било подписано лично от обвиняемия И.
се явява заключението на вещите лица, изготвили в хода на досъдебното и съдебно
производство , единична и тройна графическа експертиза, както и „допълнителна графическа
експертиза”. Действително, че в заключението си вещите лица, изготвили / в хода
на съд.следствие назначената от съда допълнителна графическа експертиза /л.79-л.85/
сочат, че подписът в графа „подпис” на оригинал на разписка на НП №
16-1886-000137 от 16.11.2016 година, издадено от Началника на група към ОДМВР –
Силистра е положен от обвиняемия А.А.И..
Не следва обаче да се подминава факта, че при изготвяне на експертното заключение
вещите лица са извършили сравнително изследване между подписа, обект на
експертизата и сравнителните образци на положени от дееца, при което са установили,
както съвпадения по общи признаци като елементи, така и несъществени /обясними/
разлики, сочещи според тях за произволен подпис, положен от обвиняемия. В
контекста на изложеното, доколкото заключението на вещите лица се основава на
определена вероятност, същата не може да компрометира и опровергае конкретен доказателствен
факт, посочен от длъжностно лице - св. И.К.Р., че НП не е било връчено и подписано лично от обвиняемия, а от друго
/трето лице/, както и това, че връчването му не е оформено съгласно процесуалните
изисквания на чл.58 от ЗАНН. Ето защо,
доколкото показанията на този свидетел се явяват пряко доказателство, същите не
могат да бъдат опровергани от посоченото от прокурора косвено доказателство,каквото
е експертното заключение на вещите лица, изготвили тройната графическа
експретиза и допълнителната експертиза. От това следва, че направения извод от
прокурора за това, че обвиняемият е положил лично подпис в графата „разписка”
на процесното НП, не следва да се приема като състоятелен и аргументиран.
Съдът не споделя и правните
доводи на прокурора в насока, че от всички събрани в съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност може да се
заключи, че обвиняемият А.И. е знаел за издаденото срещу него НП, с което е бил
наказан по адм. ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление,респ. че е съзнавал в случая, че управлява в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото по вид деяние - управление на
МПС без съответно свидетелство за управление. Този извод дистанцира преди
всичко на приложените по делото писмени доказателства, на които се основава в
тезата си прокурорът. Например, от приложената „справка за общи задължения”
/л.44 от ДП/, за която се сочи, че е съдържа достатъчно по обем информация , от
която обвиняемият е могъл да узнае за издаденото срещу него НП е видно, че тя
съдържа най-общи данни за наложени различни по размер адм. наказания, отделни НП
и техния издател. Не се съдържа никаква правна квалификация на извършените адм.нарушения
и датата, когато са били установени от съотнетните органи. Справката в
действителност е получена от обвиняемия на дата 02.08.2017 година, когато той е
посетил ТД-НАП с намерение да се поинтересува и заплати наложените му глоби.
Сочените фактически обстоятелства налага да се приеме, че в действителност началната
дата, на която деецът е узнал, че срещу него има издадено НП е именно датата,
на която е посетил ТД на НАП-Варна, офис Силистра. Същевременно обаче, той не е
бил наясно за какво нарушение е санкциониран, както и на коя дата е било установено
и въз основа на кой АУАН е издадено НП. Така поднесена информацията от ТД на
НАП,офис Силистра не дава основание да се заключи, че обвиняемият е научил с
подробности за съдържанието на процесното НП № 16-1886-000137 от 16.11.2016
година, издадено от Началника на група към ОДМВР – Силистра НП, включително и
за постановеното спрямо него „лишаване от правото да управлява МПС”.
Изложените съображения се отнасят
и за друго приложено по делото писмено доказателство„Разпореждане за
присъединяване”, издадено от ст.публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, офис
Силистра, с което обвиняемият е бил известен надлежно, че към образувано преди
това изп.дело №**********/2015 г. по описа на НАП- ТД се допуска присъединяване
на наложеното му наказание „глоба” в размер на 200 лева с НП
№16-1886-000137/16.11.2016 год. на
ГД на ОДМВР-Силистра. Така поднесена
информацията в посочения по-горе официален документ не дава ясна представа за
датата на нарушението и правното основание, на което се санкционира нарушителят.
Във връзка с връчването на това разпореждане и съдържащата се в него информация
съдът призова и разпита св.В. П. Н. /ст.публ.изпълнител в ТД на НАП- Варна,
офис Силистра/.Пред съда св.Н. заяви, че в държавната институция не се получават
наказателни постановения от КАТ, а само автоматично се генерира информация за
тях. Поради това, тя не е могла да изпрати придружително писмо към
„разпореждането за присъединяване”, което да съдържа пълна информация за извършените
нарушения,правната имч квалификация, датата на която са извършени и правното
основание, на което се налагат отделните адм.наказания. Св.В.Н. посочи още, че
от приложеното към делото писмено доказателство /известие за доставяне - л.46
от ДП/ тя е предположила, че уведомлението за присъединяване на посочената „глоба”
като вид адм.наказание към вече образуваното изп.дело е получено от дееца. Изложените
обстоятелства съобразени в тяхната доказателствена съвкупност налагат за съда
да приеме, че процесното НП не е било известно на обвиняемия като съдържание и
правно основание, на което се налага съответната адм.санкция спрямо него, както
и за произтичащите последици, включително и за това, че е бил лишен от правото
да управлява МПС. Сама по себе си обстоятелството, че срещу обвиняемия е имало
издаден АУАН с бл.№402368 на дата 02.11.2016 год. за извършено нарушение по
чл.150 от ЗДвП не е достатъчен аргумент, от който да се презюмира, че извършителят
е узнал впоследствие във времето /неясно кога?/, че срещу него има издадено НП и
то именно въз основа на този акт. Този извод следва и от факта, че поначало
съставянето на АУАН срещу дадено лице, сочено за нарушител, не води задължително
като последица издаване на НП за това нарушение. Още повече, че в много от
случаите, след като се състави АУАН, по различни обстоятелства и причини следва
прекратяване на административно-наказателната преписка от страна на наказващия
орган, което е в неговите властничеси правомощия / по арг. от чл.54,ал.1 от ЗАНН/. В този аспект, приложените по делото писмени доказателства не се явяват
в подкрепа на развитата обвинителна теза, че обвиняемият е знаел за издаденото
спрямо него НП за това, че е управлявал без съответно свидетелство за
управление, както и това, че съзнателно е управлявал описаното по-горе МПС в
едногодишния срок от наказването му по адм. ред за същото по вид деяние - управление
за МПС без съответно свидетелство за управление. Оттук и несъстоятелно се сочи от
държавния обвинител като правен довод в подкрепа на обвинителната теза Тълкувателно решение №1/07.06.2016 год. на ВКС.
Цитираното ТР на ВКС третира въпроса:
осъществява ли се от суб.страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2 от НК
в случаите, когато НП за санкциониране на дееца по адм.ред за управление на МПС
без свидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Тъкмо
в разглеждания случай е недопустимо да се позоваваме на фикцията на чл.58,ал.2
от ЗАНН, тъй като процесното НП не е оформено надлежно от страна на дл.лице
извършило това процесуално действие, а в противоречие с изискванията на
разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. Съгласно това
Тълк.решение, вината в наказателния процес се доказва , а не се презюмира.
Фикцията по чл. 58, ал. 2
от ЗАНН не може да запълни празнотата относно факта на узнаване от
дееца за наказването му по административен ред и датата, от която то е породило
правните си последици. Недопустимо е чрез позоваване на сочена от законодателя
фикция са де презюмира знание на дееца за предходното му наказване, което
всъщност означава да се създаде „презумция за вина”, доколкото занието за този
елемент от обуктивна страна обуславя субективното отношение на извършителя към
деянието.
Престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му
е възможно единствено и само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент
на същия включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението - това, че е наказан по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, че не е изтекъл
едногодишен срок от това наказване, както и че отново управлява МПС без
съответно свидетелство за управление. За да бъде осъзнат едногодишният срок от
предходното наказване от извършителя, несъмнено е необходимо знание за датата,
от която този срок тече - т. е. за момента на влизането в сила на наказателното
постановление. Правилно се сочи още в ТР на ВКС, че липсата на знание, за който
и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла
за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на
чл. 14, ал. 1
от НК.
Встъпвайки на изложените правни съображения,
съдът прие, че в разглеждания случай обв.А.А.И. не е осъществил от суб. страна
вменения му във вина престъпен състав на чл.343в,ал.2 от НК, тъй като в
съзнанието му не са намерили отражения престави, относно обективните признаци
на деянието, а именно, че е
неправоспособен водач, както и че е бил санкциониран преди това с
налагане на административно наказание с
НП №16-1886-000137 от 16.11.2016 година на Началника на група към ОД на
МВР- Силистра, влязло в сила на 04.01.2017 година, за това, че е управлявал МПС
без да притежава свидетелство за управление на МПС и преди да е изтекъл
едногодишния срок от санкционирането му е привел в движение и управлявал горепосоченото
МПС. Ето защо, в съзнанието на дееца не са намерили отражение представи относно
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, а именно, че
посредством същото ще бъдат засегнати обществените отношения, гарантиращи спазването
на установената със Закон забрана за управление на маторно превозно средство, както
и не е целял пряко настъпването на общественоопасните последици от извършеното
от него деяние.
Предвид гореизложените правни съображения
и мотиви, съдът призна обв.А.А.И. за НЕВИНЕН в това, че на 03.08.2017
година в град Добрич, преди кръстовището с ул.”Хр.Ботев”, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП №16-1886-000137 от 16.11.2016
година, влязло в сила на 04.01.2017 година, издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Силистра за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние, а
именно – управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ”-320”, с
временно рег. табели № ****, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК и с оглед обстоятелсвото, че обвиняемият бе
признат за невинен, съдът възложи сторените разноски в хода на досъдебното и
съдебно производство, възлизащи в общ размер на 289.15 лв./ двеста осемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки/ да останат
за сметка на държавата, от които сумата от 107.15 лв. /сто и седем лева и
петнадесет стотинки/ за сметка на ОД на
МВР- Добрич, а сумата 181.97 лв./ сто осемдесет и един лев и деветдесет и седем
стотинки/ за сметка на РС-гр.Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови настоящия
съдебен акт.
Съдия :