Производството е образувано по
тъжба от Ц.М.Т., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител М.К.Т., с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против В.
Й.М. с ЕГН ********** за престъпление
по чл. 343 ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК, за това, че
на 20.01.2013г. в гр. Луковит, област Ловеч, около 14.20 часа, по улица „Иван
Вазов” пред дом № 48, при управлението на моторно превозно средство /МПС/ – лек
автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № СА 2220 АВ, собственост
на „X К.” ЕООД гр. София, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „след като е бил длъжен не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявал” и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на Ц.М.Т. *** /нейно дете/,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение
движението на крайника.
С оглед изложените
в тъжбата данни за родствената връзка между подсъдимата и тъжителя
/майка-дете/, съдът разгледа делото по реда на частното обвинение, предвид
разпоредбата на чл. 348б НК, като прие, че подадената на 28.06.2013г. тъжба е постъпила
в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, броен от датата на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство /11006.2013г. /, предвид липсата на
данни за връчването му на пострадалия.
Съдът
прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения с тъжбата от Ц.М.Т., с ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител М.К.Т., с ЕГН ********** срещу В. Й.М. с ЕГН ********** граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 966,54 лв. претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди и за сумата от 3000 лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.06.2013г.
/датата на завеждане на тъжбата/ до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят Ц.М.Т.
взема участие чрез своя баща и законен представител М.К.Т. и чрез повереника –
адв. Л., която поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата. Анализирайки
подробно доказателственият материал, повереникът счита, че описаното в тъжбата
поведение на подсъдимата и последиците от него са несъмнено доказани. Според
повереника, безспорно е налице действието по управление на автомобила, по
възникването на пътното транспортно произшествие и причинените от него
травматични увреждания на тъжителя – счупване на дясна тазобедрена кост, съставляващо
средна телесна повреда. Повереникът акцентува на употребата на алкохол от
подсъдимата и на несъобразяване от последната на избраната скорост движение с
конкретните пътни условия. Приемайки, че от обективна и субективна страна е
налице състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. с чл.
342, ал. 1 пр. 3 НК, повереникът моли за признаването на подсъдимата за виновна
в извършване на престъплението по същия текст и за налагането й на ефективно
наказание. Приемайки за несъмнено доказани твърдяните имуществени и
неимуществени вреди, повереникът на тъжителя моли за уважаване на гражданския
иск за същите вреди в претендираните размери, както и за заплащане на сторените
по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. М.
– счита, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че
подзащитната му е имала качеството водач на МПС, че тя е причинила пътно транспортно
произшествие /ПТП/, заради налична на пътното платно дупка, която не е била
сигнализирана. Защитникът счита, че от доказателствата по делото се установява
травматичното увреждане на тъжителя – счупване на тазобедрена кост и причинната
връзка между него и причиненото от подсъдимата ПТП. Същият намира за голословни
твърденията на повереника на тъжителя за употребата на алкохол от подсъдимата в
количества, обуславящи концентрация на в кръвта над 0,5 на хиляда. Защитникът
счита, че в случая деянието следва да се квалифицира по чл. 343а НК, тъй като
от доказателствата по делото се установявало, че подсъдимата е направила всичко
по силите си за оказване помощ на пострадалите. При евентуалното й признаване
за виновна по същия текст от наказателния кодекс, защитникът предлага подсъдимата
да бъде освободена от наказателна отговорност, считайки, че предпоставките на
чл. 78а НК са налице. По предявения граждански иск за имуществени вреди,
защитникът дава становище за неоснователност на същия, тъй като разходите по
лечение на тъжителя са сторени със средства на баща му, а не с негови лични
средства. Защитникът намира за основателен иска за заплащане на неимуществени
вреди, като предлага на съда да го уважи, но в размер, по-нисък от
претендирания.
Подсъдимата М. дава обяснения на
съдебното следствие, посочвайки, че ако не е била дупката на пътното платно,
нямало да се случи произшествието. Същата обяснява, че дупката не е била
сигнализирана и че забелязвайки я в последния момент се опитала да отклони
посоката на движение на автомобила, който се поднесъл и се ударил в крайпътното
дърво. Подсъдимата обяснява, че след произшествието се опитвала да посети
детето в болницата в гр. Плевен, но не успявала да го види, поради
недопускането й от бащата. В хода на съдебните прения тя се признава за виновна
в извършване на престъплението, като казва, че страда най-много от всички за
стореното на детето и че след случилото се, баща му го крие от нея и не я
допуска до него. В дадената й последна дума, подсъдимата изказва съжаление за
случилото се и състрадание към детето си.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В. Й.М. е родена на ***г***, българка, български гражданин, със средно
специално образование, разведена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
На
20.01.2013г. в гр. Луковит, област Ловеч, около 14.20 часа, тя управлявала по
улица „Иван Вазов” лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. №
СА 2220 АВ, собственост на „X К.” ЕООД гр. София. Забелязвайки налична на пътно
платно дупка, подсъдимата отклонила посоката на движение на автомобила, който
се поднесъл и се ударил в крайпътното дърво, находящо се пред дом № 48 на
същата улица. От удара се стигнало до счупване на лява бедрена кост на Ц.М.Т. ***
/дете на подсъдимата/, пътуващо в управлявания автомобил, което травматично
увреждане е довело до трайно затруднение движението на крайника.
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства чрез обясненията на подсъдимата В. Й.М., показанията на
свидетелите М.А.И., Х. В. К., Х.Д.Х., Н.Д.Н. и И.П.И., чрез заключенията на съдебната автотехническа експертиза и съдебната
медицинска експертиза, приобщено по реда на чл. 282 НПК, както и от прочетените
и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства.
За деятелността на подсъдимата по управление на моторното превозно
средство марка „Рено”, модел
„Меган Сценик”, с рег. № СА 2220 АВ съдът формира изводите си въз основа на
обясненията на същата подсъдима и показанията на Н.Д.Н.. Подсъдимата признава, че на същата дата,
по улица „Иван Вазов” е управлявала лекия автомобил, че преди мястото на произшествието
видяла голяма дупка на пътното платно, която се опитала да заобиколи. Обясненията
й по управление на автомобила кореспондират в показанията на свидетеля Д., пред чиито дом се намира дървото, в
което се блъснал автомобила. Същият свидетел казва, че веднага след като чул
удара, излязъл пред дома си и видял смачкания автомобил, в който се намирали
две лица – едното на предна дясна седалка, а другото – на задната седалка на
автомобила. От показанията на същия свидетел се установява, че подсъдимата била
извън купето и че на мястото на произшествието липсвали други хора в този
момент. При това разположение на лицата в автомобила и на подсъдимата извън
него, незабавната поява на свидетеля на местопроизшествието и липсата на други
хора на същото място, съдът изключва възможността автомобилът да е управляван
от лице, различно от подсъдимата, поради което приема обясненията й за
достоверни досежно този факт.
Макар да не са възприели сблъсъка на автомобила в дървото, останалите
свидетели М.А.И., Х. В. К., Х.Д.Х.
и И.П.И. също са очевидци на последиците от произшествието. Всички те казват,
че на мястото на пътното транспортно произшествие са били подсъдимата,
тъжителят и още едно лице. Свидетелите И., К. и Х. пристигнали по сигнал на
мястото, в качеството им на служители на РУП Луковит, като те посочват, че
пострадали от произшествието са подсъдимата и пътувалите в нея лица, сред които
и тъжителката.
Въпреки, че
не е описана в протокола на вещото лице, всички свидетели посочват, че на
мястото на пътното платно, непосредствено преди произшествието, има голяма
дупка върху пътната настилка и че последната е била мокра. Показанията на
свидетелите кореспондират и с протокола за оглед на местопроизшествие, в които
е отразено наличие на дупки върху пътното платно, мокра и замърсена пътна
настилка.
Относно
скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил и механизма на предизвиканото
пътно транспортно произшествие, съдът изцяло кредитира заключението по
съдебната авто-техническа експертиза. Скоростта на лекия автомобил, управляван
от подсъдимата, в била 73,69 км/ч, а към момента на удара
в дървото – 47,12 км/ч. Произшествието се състои в
напускане на пътното платно и страничен удар в крайпътно дърво. Експертът
посочва, че няма данни за технически неизправности по автомобила, а от
техническа гледна точка причината за настъпването на произшествието е съчетание
на високата скорост на движения и рязко маневриране, извършено от водача,
несъответни на характеристиките конкретния пътен участък и на метрологичните
условия. Тази част на заключението съответства на обясненията на подсъдимата,
която признава за извършената рязка маневра при опита й да заобиколи дупката на
пътното платно. Водачът на автомобила е разполагал е с време и техническа
възможност /нормално функциониращ двигател, спирачна и кормилна уредба/ предварително
да намали скоростта си на движение и да осигури стабилно контролирано движение
на автомобила в рамките на пътното платно, като по този начин предотврати ПТП. Съдът
намира изводите на вещото лице за научно обосновани. Същите са основавани на
факти, непосредствено възприети от експерта и отразени в протокола за оглед
/конкретни особености на обстановката, следи от произшествието върху пътното
платно и пораженията по автомобила/. При изчисляване скоростта на автомобила,
управляван от подсъдимата, в момента преди и към момента на удара, вещото лице
я определя според загубата на кинетична енергия при движение на автомобила през
различните участъци със съответните коефициенти на съпротивление, при удара в крайпътното
дърво и при последващо отблъскване от него до окончателното му установяване.
При изчисляване на скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия,
експертът е ползвал научно-техническа литература, конкретно посочена в уводната
част от заключението по заглавие на издание и автор. Изводът на вещото лице и
за механизма на ПТП е обоснован, тъй като в него се дава подробно,
детайлизирано и изчерпателно описание на началното отклонение на автомобила и
последвалия удар.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява характерът на травматичното
увреждане на тъжителя и причинната му връзка с удара на автомобила. Вещото лице
дава заключение, че увреждането се състои в травматично счупване на лява
бедрена кост, с последващо оперативно лечение – свързване на костните фрагменти
с помощта на метална остеосинтеза, което причинило на тъжителя затруднение
движението на крайника за около 7-8 месеца. Според експерта не се очакват
трайни последици за тъжителя от същото увреждане.
От съдебно решение №
1/05.01.2009г., по гр.д. № 86/2008г. се установява, че подсъдимата В. Й.М. е
майка на тъжителя Ц.М.Т. и че родителските права върху последния са предоставени
на неговия баща М.К.Т..
Видно от справка за нарушител на
ОД на МВР гр. Ловеч, сектор Пътна полиция” В. Й.М. има издадено свидетелство за
управление на МПС, категория „Б” и „М”, като същата не е била наказвана по административен
ред за нарушения по Закона за движението по пътищата.
От протокол
за химическа експертиза № 10/23.01.2013г., на Научно-техническа лаборатория при ОД на
МВР гр. Ловеч, била установена концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимата в размер на 0,23 на хиляда.
На основата
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимата В.
Й.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343 ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК, тъй като на 20.01.2013г.
в гр. Луковит, област Ловеч, около 14.20 часа, по улица „Иван Вазов” пред дом №
48, при управлението на моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № СА 2220 АВ, собственост на „X К.” ЕООД
гр. София, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „след като е бил длъжен не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е
управлявал” и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Ц.М.Т. ***
/нейно дете/, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно
затруднение движението на крайника.
Безспорно е
установено извършване от страна на подсъдимата
на фактически действия по
„управление на моторното превозно средство”, което е „всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Налице е годен предмет на престъплението,
тъй като подсъдимата е
управлявала лек автомобил, което превозно средство е моторно такова /МПС/ по
смисъла на § 6, т. 11, вр. т. 12 ДР на ЗДвП.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата чрез действие и бездействие и се изразява в
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според последната разпоредба водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Управлявайки лекия автомобила, подсъдимата е избрала скорост на
движение, несъобразена със състоянието на пътя, който е бил мокър, замърсен и с
множество неравности и нарушения на настилката. Като водач подсъдимата е следвало
да избере по-ниска скорост на движение, позволяваща безопасното преминаване, заобикаляне
или спиране пред всяко предвидимо препятствие. Такова препятствие представлява
и конкретното нарушение на целостта на пътното покритие, което подсъдимата се
опитала да заобиколи /арг. § 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. То е било налично, подсъдимата
е имала видимост към него, възприела го е своевременно и вместо да намали
скоростта си за безопасното му заобикаляне или спиране, тя продължила
движението си със скорост, несъобразена със състоянието на пътя /мокър, леко
замърсен и изпълнен с неравности/.
Налице е
причинно-следствена връзка между нарушението на подсъдимата, възникналото ПТП и
травматичните увреждания на тъжителя. Несъобразената скорост е довела до
занасяне на автомобила при предприетото заобикаляне препятствието на пътя и до
забиването му в крайпътното дърво. Травматичните увреждания по тялото на
пострадалия са непосредствен резултат от възникналото ПТП, като същите се
изразяват в травматично счупване на лява бедрена кост, с последващо от
оперативно лечение /свързване на костните фрагменти с помощта на метална
остеосинтеза/, и са причинили на тъжителя затруднение движението на крайника за
около 7-8 месеца. Същите травматични увреждания и функционални смущения обуславят средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на крайника /чл. 129 НК/. Установена е причинна връзка
между изпълнителното деяние на подсъдимата и анатомичните увреждания по тялото
на тъжителя.
От субективна
страна деянието е извършено във форма на вина съзнавана непредпазливост.
Подсъдимата е съзнавал, че управлява автомобила в населено място, че се движи
по път с мокра, замърсена и с множество неравности и нарушения на настилката, че
с избраната скорост на движение предприема заобикаляне на наличното препятствие
на пътя и е предвиждала възможното унасяне на автомобила, но е била уверена, че
няма да изпусне контрола върху автомобила и безпроблемно ще продължи
управлението му. В случая подсъдимата е надценила фактическите си уменията по
управление на автомобила, подценила скоростта на движение на автомобила и
състоянието на пътната настилка, при което е формирала неадекватна преценка на
конкретната ситуация и свойството деянието си. Именно защото е била убедена, че
няма да изпусне контрола върху автомобила и безпроблемно ще продължи
управлението му, заобикаляйки наличното препятствие, подсъдимата не е
предвиждала и конкретно настъпилите вредоносни последици – травматичните
увреждания по тялото на пострадалия спътник.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението
по чл. 343 ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК.
Съдът не прие
наличие на хипотеза по чл. 343а НК, тъй като няма категорични доказателства
подсъдимата да е направила всичко зависещо от нея, за оказване помощ на
пострадалия тъжител и другия спътник. Данните за затичване на подсъдимата към
детето й /тъжителя/, съдържащи се в показанията на свидетеля Н., и за
проявеният от нея интерес за състоянието му по време на болничния престой,
съдържащи се в обясненията й, съдът третира единствено като нейна уплаха и загриженост
за състоянието му, а не като оказване на помощ.
След като
съобрази квалификацията на деянието и данните за личността на извършителя съдът
прецени, че по отношение на подсъдимата са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК. Институтът освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание /чл. 78а НК/ е приложим и за престъпленията от
частен характер /П 7-85 ВС, Пленум, т.
1/. От друга страна, конкретното престъпление не се характеризира с признаците
и не е извършено при някое от обстоятелствата, изброени в чл. 78а, ал. 7 НК,
при чието наличие не се допуска освобождаване от наказателна отговорност,
въпреки наличието на предпоставките, установени в алинеи 1-5 на същия член. Уместно е да се
отбележи на това място, че подсъдимата не е извършила престъплението в пияно
състояние, въпреки наличието на алкохол в кръвта й в размер на 0,23 на хиляда.
Последната концентрация е под 0,5 на хиляда, поради което не може да се приеме,
че е налице „пияно състояние” /П
1-83 ВС, Пленум, т. 4, б. „а”/. Разясненията за смисъла на израза „пияно
състояние”, употребен в чл. 78а, ал. 7 НК, дадени в последния тълкувателен акт,
са възприети и в задължителната тълкувателна практика на ВКС /ТР 2-07
ВКС, ОСНК/. Предвид липсата на пияно
състояние, съдът прие, че не забраната на чл. 78а, ал. 7 НК не е приложима в
конкретния случай. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност /чл. 78а, ал. 1, б. „б” НК/, а за престъплението по чл.
343 ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК, извършеното от нея по
непредпазливост, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
пробация /чл. 78а, ал. 1, б. „б” НК/. По делото не се събраха доказателства за
наличие на причинени имуществени вреди, а и липсват съставомерни такива /чл.
78а, ал. 1, б. „в” НК/. Освен това, имуществените вреди, изразяващи се в
сторени разходи по лечение на тъжителя, са обезпечени. Приемайки наличието на
предпоставките на чл. 78а НК съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът прецени, че
в случая целите на административното наказание, предвидени в нормата на чл. 12 ЗАНН, биха се постигнати с налагане на административно наказание размер към
минималния предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК. Подсъдимата е правоспособен водач от
2007г., като от тогава до датата на деянието тя не е наказвана по
административен ред за нарушения по ЗДвП. Без да омаловажава настъпилите от
него общественоопасни последици, съдът счита, че конкретното произшествие е
злощастен за нея инцидент, което не я характеризира като човек, с утвърдена
склонност за извършване на нарушения. Предвид тези обстоятелства, съдът прие,
че подсъдимата не следва да бъде лишавана от право да управлява моторно
превозно средство, въпреки че санкцията на извършеното от нея престъпление
предвижда такова лишаване /арг. чл. 343г НК/. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК
предвижда възможност, а не задължение за лишаване от право по административен
ред, наред с наказанието глоба /П 7-85
ВС, Пленум, т. 9/.
По отношение
на предявения от Ц.М.Т. против В. Й.М. граждански иск, съдът намира, че е
налице активната процесуална легитимация на тъжителя, който съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК и твърденията в тъжбата, е пострадал и има
право да предяви граждански иск в наказателното производство. Искът е предявен
на деликтно основание /чл. 45 ЗЗД/ и с него се претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 966,54 лв. и за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.,
ведно със законната лихва от 28.06.2013г. /датата на завеждане на тъжбата/ до
окончателното изплащане на сумата.
За
осъществяване на фактическия състав на деликта е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните елементи: противоправно деяние, вреди,
причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието и последвалия
вредоносен резултат. Съдът прие, че искът е доказан по основание. С извършеното
престъпление подсъдимата е осъществила фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е причинил на тъжителя неимуществени вреди – болки и страдания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените вреди съдът се ръководи
от критерия справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, като прецени следните
обстоятелства, установени в конкретното дело: времето на болките и страданията и
периода на имобилизацията /7-8 месеца/, като най-силни те са били в началото на
получаване на травмата и постоперативния период, след което те са отшумявали. С
оглед изброените обстоятелства и прилагайки критерия справедливост, установен с
чл. 52 ЗЗД, съдът преценява, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на 2500 лв.
Въпреки противоправния характер на деянието на
подсъдимата, по делото не се установи от него да са настъпили имуществени вреди
в патримониума на тъжителя. Въпреки несъмнените данни за разходи по лечението на
Ц.М.Т. в размер на 966,54 лв., по делото се установи, че те са сторени от
неговия баща, без да са налице доказателства, че разходваните средства са от
сметки или влогове на детето, изтеглени от бащата при разрешителния режим на
чл. 130, ал. 3 СК. Затова съдът прие, че средствата по лечението на тъжителя са
на неговия баща, с оглед на което не би могло да се приеме, че тъжителят е
претърпял имуществени вреди в размер на 966,54 лв. Плащайки с лични средства
разходите по лечението, бащата на тъжителя изпълнява задължението си на родител
да се грижи за детето.
По изложените съображения съдът осъди подсъдимата В. Й.М. да заплати на гражданския ищец Ц.М.Т., чрез
неговия баща и законен представител М.К.Т. сумата 2500 лв., ведно със законната
лихва от 28.06.2013г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като
отхвърля иска за заплащане на неимуществени вреди за горницата до 3000 лв.,
както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 966,54 лв.
Независимо от това, че при заплащане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане законната лихва се дължи от датата на вредоносното деяние /арг. чл.
86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД/, в случая съдът я присъди от по-късен момент
/подаване на тъжбата/, с оглед диспозитивното начало, приложимо за гражданския
иск и в наказателния процес /чл. 88, ал. 1 НПК/.
Предвид изхода на делото и по
аргумент от противното на чл. 190, ал. 1 НПК съдът осъди подсъдимата В. Й.М. да
заплати на тъжителя, чрез неговия баща и законен представител М.К.Т.,
разноските по делото в размер на 500 лв.
С оглед размера на уважения граждански иск и на основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
съдът осъди подсъдимата В. Й.М. да заплати по сметката на РС-Луковит държавна
такса върху размера на уважената част от иска в размер на 100 лв.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: