МОТИВИ : Срещу подсъдимият Й.Т.Г. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК, за това, че на 28/29.04.2008 г. в с.Радювене, Ловешка област, на
ул.”Опълченска” № 23а, при условията на опасен рецидив и предварителен сговор с
Иван Кирилов М. ***, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – два
женски коня на обща стойност 1 000 лева, от владението на А.Р.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч
поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена
и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт.
Пледира за наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет месеца,
изтърпяването на което се осъществи в затвор, при първоначален строг режим. Сочи
също така, че следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Счита, че предявения
граждански иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предявен е граждански иск от А.Р.А. *** подсъдимия
Й.Г. за сумата 550 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, който иск съдът е приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство и е конституирал А. като граждански ищец. В съдебно заседание
гражданският ищец се явява лично и пледира да бъде уважен иска в предявения
размер.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично в
съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във
връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, изцяло признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тях. При дадената му последна дума заявява, че се
признава за виновен и съжалява за постъпката си, че е възстановил щетите, както
и че има семейство, за което се грижи. Моли за по-малко по размер наказание. Служебно
назначения защитник на подсъдимият Г. – адвокат Г. от ЛАК също не оспорва
приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква
наличието на смекчаващи вината обстоятелства и пледира наказанието лишаване от
свобода да е по-малко от една година, както и се приспадне времето, през което
подсъдимия е бил с мерки за неотклонение. Счита предявения граждански иск за
основателен.
От събраните по време на досъдебното производство
и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските показания, от
заключението на вещото лице по назначената икономическа ветеринарно-медицинска
експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимия дадени на досъдебното
производство пред съдия и потвърдени от него по реда на съкратеното съдебно
следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Й.Т.Г. *** на семейни начала с Венета
Александрова от същия град. Нямал образование и придобита професия, както и
постоянна работа.
Подсъдимият Г. се познавал със свидетелят А.Р.А.,
тъй като съпругата на А. – свидетелката А.И.А. му била братовчедка. А. и А. ***.
А. притежавал кобила със светлочервен косъм, на възраст около 9-10 години,
която използвал основно за превоз на дърва. Не разполагал обаче с никакви
документи за животното, както за сделката, с която го придобил. Поради това, че
кобилата била бременна, А. имал нужда от друг кон, с който да продължи да
работи. Поради това се договорил със свидетеля С.М.А. да закупи негов кон. В
частност това била кобила, за която по устна договорка А.А. следвало да заплати
400 лева, но плащането трябвало да стане през лятото, когато заработи сумата. В
изпълнение на сделката, в първата половина на месец април 2008 г. свидетелят С.А.
***, за да закара на А.А. договорената кобила. Снего пътували и свидетелят И.М.А.,
който бил негов брат и подсъдимият Й.Г.. По това време подсъдимият живеел в
дома на свидетеля С.А., тъй като временно работел в гр.Троян. Тръгнал с него за
с.Радювене, за да се види с братовчедката си – свидетелката А.А..***
пристигнали късно вечерта, поради което се наложило да пренощуват в дома на
свидетеля А.А. и си тръгнали на другия ден. Пострадалия А. прибрал кобилата в
обара при другия си кон.
Седмица по-късно подсъдимият Г. напуснал работа и
си заминал от гр.Троян. По този повод свидетелят С.А. се обадил на пострадалия А.А.
и го предупредил, че Г. си тръгнал от града. Предупредил го, че имал съмнения
за поведението и намеренията му, тъй като го познавал добре и знаел, че от
години се занимава с кражби на коне. Казал му, че преди това Г. изявявал
намерение да закупи кобилата от него, но той му отказал. Предупредил го също
така, че по време на престоя им в дома му в с.Радювене, подсъдимия Г. видял
къде стоят конете на А.А. и бил запознат с обстановката.
На 28 срещу 29.04.2008 г. подсъдимият Г., заедно с
Иван Кирилов М. ***. Имали уговорка и намерение да откраднат кобилите от двора
на свидетеля А.А.. Проникнали в двора на къщата му и от обора изкарали двете
кобили. Повели ги пеш, като в последствие двамата се разделили. Подсъдимият Г.
взел кобилата, която свидетелят С.А. продал на А.А., а М. отвел другата,
бременна кобила на А..
На 29.04.2008 г., около 07.30 часа свидетелят А.А.
отишъл в обора да нахрани кобилите и видял, че ги няма. Забелязал следи от
копитата на животните, които водели през оградната мрежа на двора и
продължавали извън него, като достигали до асфалтовата улица и там се губели. Свидетелят
А. уведомил за случилото се в РПУ – Ловечи депозирал жалба.
Междувременно, в началото на месец май 2008 г.
подсъдимият Г. ***. Бил с кон и каруца и отседнал при свои роднини – свидетелят
П.З.М.. На 05.05.2008 г., след обяд, около 16.00 часа покрай дома на М.
преминал свидетелят А.М.А., който бил с кон и каруца. Подсъдимият Г. го
заприказвал. Повели разговор за коне и подсъдимия му предложил да си разменят
конете, като А. му доплати и сумата от 60 лева. Договорили се и веднага А.М.
разпрегнал коня си и впрегнал в каруцата получената от подсъдимия кобила. Дал
му 10 лева, като се разбрали останалите да му ги даде по-късно.
Известно време по-късно, свидетелят М.Ю.Д. ***,
който работел в гр.Троян и живеел в дома на свидетеля С.А., разговарял с него
за коне. В тази връзка, свидетелят А. се поинтересувал дали подсъдимия Г. ***. Д.
му казал, че го е виждал в селото в началото на месец май и че бил пристигнал с
каруца с впрегната кобила. Станало дума за това, че преди месец от дома на
свидетеля А.Р.А. *** били откраднати две кобили, а С.А. имал съмнения, че
кражбата е извършена от подсъдимия Г.. Тогава Д. се обадил на свои близки в
с.Николаево и от тях разбрал, че Г. си е заминал, но е продал кобилата, с която
дошъл.
Това което научил, накарало свидетелят С.А. да се
обади на пострадалия А.А. и му казал, че е възможно продадената от подсъдимия Г.
*** кобила да е една от откраднатите от дома му. Тогава, със съдействието на
полицейските органи, на 02.06.2008 г. свидетелката А.А. *** в дома на свидетеля
А.М.А. разпознала кобилата, която закупили от С.А.. С протокол за доброволно
предаване /л.25/ А.М. предал на разследващия орган кобилата, която била
тъмночервена с черни грива, опашка и крака. Обяснил, че същата я е закупил от
подсъдимия Й.Г.. С разписка /л.29/, на 02.06.2008 г. разследващия орган върнал
кобилата на свидетеля А.Р.А..
От заключението на вещото лице по назначената икономическа и ветеринарно -
медицинска експертиза, общата пазарна стойност на отнетите от дома на
пострадалия две кобили възлизала на 1 000 лева.
Видно от акт за смърт №
0871/24.06.2008 г. на Община – Плевен /л.65/, лицето Иван Кирилов М. ***, който
заедно с подсъдимия Г. отнел кобилите от дома на пострадалия А., е починал на
24.06.2008 г. в лечебно заведение, в следствие на претърпяна при ПТП травма.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция приема, че подсъдимият Й.Т.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2,
във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,
като на 28/29.04.2008 г. в с.Радювене, Ловешка област, на ул.”Опълченска” №
23а, при условията на опасен рецидив и предварителен сговор с Иван Кирилов М. ***,
в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – два женски коня на обща
стойност 1 000 лева, от владението на А.Р.А. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че подсъдимият Й.Г. е извършител на
посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, като е преустановил
фактическата власт на собственика на конете и е установил свое владение върху тях.
Обстоятелството, че преди това е бил многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер /л.48-51/, част от които са изтърпени ефективно, квалифицира
деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Фактът, че за да
отнеме вещите се е сговорил предварително с Иван Кирилов М. и случая не може да
се определи като маловажен, квалифицира деянието по т.5 на чл.195, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимия е действал
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
обществено опасния характер на деяниято, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Приетата за установена фактическа обстановка съвпада
с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като се доказва от
писмените доказателства по делото, свидетелските показания, заключението на вещото
лице по назначената експертиза и от самопризнанията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство пред съдия /л.68-69/ и потвърдени от него в хода на
съкратеното съдебно следствие.
Предвид така изложените съображения съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се
явяват стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин и трайно изградените
престъпни навици.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимият Й.Т.Г. съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства
направените от него самопризнания, изразеното критично отношение, младата му
възраст и социално положение, а от друга, като отегчаващо – предишните му
осъждания. Не може да бъде споделен довода му, че е възстановил доброволно
вредите на пострадалия А., тъй като едната му кобила въобще не му е била
върната, а другата е предадена доброволно от свидетеля А.М., след като е била
разпозната от свидетелката А.А.. Въпреки, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието при условията на чл.58а,
във връзка с чл.55 от НК. Ето защо на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с
чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във връзка с чл.58а
и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца.
На основание чл.57, ал.1, във връзка с чл.61, т.2
от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият Г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящето дело, считано от 06.06.2008 г. до 09.06.2008 г. и от 14.09.2009
г. до влизане на присъдата в сила. Приспадна и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 09.06.2008 г. до 04.07.2008
година. Съдът прие датата 04.07.2008 г. като крайна относно тази мярка за
неотклонение, тъй като на тази дата е бил потърсен на адреса, на който е следвало
да я търпи и не е бил намерен /л.44/. За това, че е променил адреса, на който е
следвало да търпи мярката, подсъдимия не е уведомил съответния орган, което е
наложило да бъде постановено принудителното му довеждане и в последствие му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Съдът намира така наложеното наказание на
подсъдимия за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието
и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло
предявения от А.Р.А. *** иск против подсъдимият Й.Т.Г. за сумата 550 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Безспорно се доказа,
че подсъдимият Г. е автор на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с
чл.195, ал.1, т.5 от НК и с това си виновно и противоправно поведение, същият е
причинил щета на ищеца. Размерът на вредите се доказва от заключението на вещото
лице по назначената съдебно - икономическа и ветеринарно – медицинска експертиза
и те представляват стойността на кобилата, която не е била намерена и върната
на ищеца А. и която е била бременна. Безспорно е също така наличието на
причинна връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимия от една
страна и причинените имуществени вреди в патримониума на гражданския ищец от
друга, в размера посочен по-горе.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Й.Т.Г.
да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата 91,00 лева разноски по делото, а на
Ловешки районен съд сумата 15,00 лева, също разноски по делото, както и 40,00
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата
си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :