Р Е Ш Е Н И Е
№ 339 / 23.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2.
Георги Видев
при секретаря Т. С. и с участието на
прокурора С. Я., разгледа докладваното от съдия Видев касационно
административно-наказателно дело № 248, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на „Валмар Транс Рент Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, против
Решение № 4 от 17.01.2020 г., постановено по нахд № 218/2019 г. по описа на
Районен съд – Пещера, с което е потвърдено наказателно постановление № 33-0000111/25.07.2019
г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик.
С посоченото
наказателно постановление за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за
автомобилните превози на касатора на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение и се моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Излагат се доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Жалбата се поддържа и в писмена молба подадена, от
процесуалния представител на касатора преди проведеното съдебно заседание.
Касаторът претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Не взема становище по правния спор.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът
като е приел, че касаторът е извършил
вмененото му административно нарушение, не е отчел обстоятелството, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение, което от една страна по радикален начин нарушава
правото на защита на касатора, а от друга –
представлява пречка да бъде установено дали същият действително е
извършил административно нарушение.
Съдът е приел, че касаторът в качеството му
на превозвач е извършил нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че е
допуснал негов водач да осъществи международен превоз на товари без да отговаря
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП. В решението си съдът е посочил, че тази наредба е Наредба № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, а в глава 6 от нея се съдържа изискването за
наличие на удостоверение за психологическа годност, което финализира
психологическото изследване с положително заключение. Изводът за
законосъобразност на наказателното постановление е направен, след като е прието
за установено, че водачът на процесния товарен автомобил е извършил превоз в
момент, в който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност.
Касационният съд не споделя тези доводи.
Видно както от АУАН, така и от наказателното постановление е, че изпълнителното
деяние на извършеното нарушение е описано словесно единствено по следния начин:
„… е допуснал водача … да извърши международен превоз …, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП…“. Съответно, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр.
3 от Закона за автомобилните превози, а като основание за налагане на санкцията
– чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от същия закон. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 7а. (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.,
изм. и доп., бр. 9 от 2017 г.) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила
от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) (1) Който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, от словесното описание на
извършеното нарушение и от правната му квалификация, посочени в АУАН и НП е
безспорно, че правните норми, определящи го като такова са бланкетни и следва
да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове. Разпоредбата въз основа, на която е наложена
санкцията – чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАП – изрично сочи, че е
наказуемо допустителството да бъде извършван превоз от водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с подзаконовите нормативни актове по
прилагането на ЗАП. Съответно в посочената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от ЗАП е въведено изискването водачите да отговарят на три групи общо посочени
изисквания: за минимална възраст, за правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, които
групи изисквания са конкретизирани в съответни наредби.
Посредством словесното описание на
нарушението буквално е цитирана посочената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАП, като е посочено, че касаторът е извършил
превоза без да отговаря на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Следователно, липсата на словесна конкретизация
на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и неговата конкретна
разпоредба, в която те се съдържат е довело до неконкретизиране на административнонаказателното
обвинение и съответно не е изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на
вмененото административно нарушение.
При това положение, констатациите на районния
съд, че водачът по време на извършения превоз не е разполагал с удостоверение
за психологическа годност, което съгласно глава шеста от посочената по-горе
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. гарантира, че същият е психологически годен са
незаконосъобразни доколкото не почиват на вмененото с АУАН и НП
административнонаказателно обвинение.
Следователно, съдът неправилно е извършил издирване на нарушените
разпоредби от наредбата и е констатирал, че в случая тяхното нарушение от
касатора е установено по делото. Вместо това той следваше да констатира, че
независимо от събраните по делото доказателства вмененото на касатора словесно
и като правна квалификация нарушение е посочено твърде бланкетно, което в
максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от
страна на съда дали действително същият е извършил административно нарушение.
Затова решението следва да бъде отменено като
поставено в нарушение на относимия материален закон, а делото – да бъде решено
по същество със съответна отмяна и на наказателното постановление.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение
№ 4 от 17.01.2020 г., постановено по нахд № 218/2019 г. по описа на Районен съд
– Пещера, с което е потвърдено наказателно постановление №
33-0000111/25.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пазарджик, като вместо него постановява:
Отменя наказателно
постановление № 33-0000111/25.07.2019 г. на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Пазарджик, с което постановление за нарушение на
чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози на касатора на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от същия закон, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/