Р Е Ш Е Н И Е
№ 260386 / 23.10.2020г.
гр. П., 23.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3017 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Д.С.Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Ал. А.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2470.05
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, от
които главница в размер на 2037.55 лева за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. вкл, и 432.50 лева – обезщетение за забава за периода от
08.07.2009 г. до 27.09.2012 г, поради погасяването на вземанията по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът като собственик на процесния имот е имал качеството
потребител на топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била
налице облигационна връзка. По тези съображения ответникът начислил следните
суми: главница в размер на 2037.55 лева за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. вкл, и 461 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2009
г. до 27.09.2012 г. и съдебни разноски в размер на 131.50 лева.
Посочва се,
че макар процесните вземания да са начислени за период много отдалечен във
времето спрямо настоящия видно от квитанция за касово плащане по блокирана
сметка от 27.02.2020 г., ответното дружество продължава да претендира същите от
ищеца, доколкото те фигурират по партидата му като дължими и незаплатени.
Допълва се,
че ищецът бил извършил четири плащания по 40 лева или общо 160 лева. В тази
връзка се твърди, че от него все още се претендират процесните суми: главница в
размер на 2037.55 лева за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл, и
432.50 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2009 г. до 27.09.2012
г. /дата на блокиране на периода/. В тази връзка се твърди, че ищецът има
интерес от настоящия иск.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че процесните вземания са погасени по
давност, доколкото ответникът не е предприел действия по принудителното му
събиране – не е образувал граждански или изпълнителни дела в продължение на
повече от три години. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
Към исковата
молба са представени: квитанция за касово плащане по блокирана сметка от
27.02.2020 г. и четири броя касови бележки: от 12.02.2020 г., 20.03.2020 г.,
04.05.2020 г. и 04.06.2020 г. – всеки за сумата от по 40 лева.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По отношение на
допустимостта се твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения
иск. В тази връзка се твърди, че срещу ищеца няма издаден изпълнителен лист за
посочената сума, нито е образувано изпълнително производство – т.е. ответникът
не е предприел действия по принудително събиране на вземането си. По тези
съображения ответникът счита, че ищецът злоупотребява с права.
По същество се излагат се подробни
доводи, че давността препятства единствено принудителното осъществяване на
дадено право, но не е пречка за доброволно изпълнение от страна на длъжника. В
тази връзка се твърди, че процесното вземане съществува и длъжникът по всяко
време може да изпълни същото доброволно. По тези съображения се поддържа и че
кредиторът има право да иска доброволно изпълнение от длъжника и това
обстоятелство, не обосновава нито допустимост, нито основателност на предявения
иск. Уточнява се, че ако длъжникът изпълни доброволно дори при изтекла давност
за вземането, той не може да иска обратно платеното. С тези аргументи се иска
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
проведено на 28.09.2020 г., процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното извлечение от
сметка е видно, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия относно имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, като за периода от 01.05.2009 г.
до 30.04.2011 г. му е начислена сума за доставена и ползвана топлинна енергия в
размер на 2037.55 лева /главница/. Доколкото ищецът не заплатил посочената сума
от страна на ответното дружество му е било начислено и обезщетение за забава в
размер на 461 лева за периода от 08.07.2009 г. до 27.09.2012 г. вкл. На
последно място начислена е и сумата от 131.50 лева съдебни разноски, въпреки
липсата на спор, че от страна на ответното дружество не са предприемани никакви
действия по принудително събиране на процесните суми.
От посочените суми видно от приложени касови бележки
ищецът е заплатил общо 160 лева – четири пъти по 40 лева. С това плащане са
погасени 131.50 лева разноски и 28.50 лева от обезщетението за забава, поради
което остава дължимо 432.50 лева от същото.
От представените писмени доказателства – квитанция за
касово плащане по блокирана сметка от 27.02.2020 г. и четири броя касови
бележки: от 12.02.2020 г., 20.03.2020 г., 04.05.2020 г. и 04.06.2020 г. се
установява, че процесните суми макар и блокирани, продължават да фигурират по
партидата на ищеца като неплатени, но дължими.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания за доставена и
потребена, но незаплатена топлинна енергия. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените
по делото доказателства/ не се установява към момента на предявяване на
исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с обстоятелството, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
По основателността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Освен това според задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС понятието
„периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното ТР вземанията за топлинна енергия
представляват именно периодични плащания.
В
настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страната на
ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни срещу
ищцата да са образувани граждански или изпълнителни дела. По тези съображения
съдът счита, че
към момента на образуване на исковото производство – 25.06.2020 г. давността за
процесното вземане за главница е изтекла, доколкото между м. 04.2011 г. и м.
6.2020 г. при всички случаи е изминал период много над законоустановените три
години. След като главното вземане се явява погасено, то съгласно чл. 119 от ЗЗД за погасено следва да се счита и акцесорното вземане за обезщетение за
забава.
По тези
съображения процесните вземания, следва да се
приемат за изцяло погасени по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че
дори вземането да е погасено по давност, то продължава да съществува като
естествено задължение, съдът намира същите за правилни, но неотносими към
правните му изводи в настоящото производство. Както бе посочено и по-горе това
правно състояние на вземането не опровергава съществуващия за ищеца правен интерес от отрицателния
установителен иск. Посоченият извод следва и от обстоятелството, че уважаването
на последния ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по
принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче съдът
отбелязва, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно
да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищцата
претендира разноски за държавна такса 98.80 лева и 450 лева – адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
22.06.2020 г. и платежно нареждане същите са действително извършени. В отговора
на исковата молба обаче е направено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Последното е основателно, доколкото към момента на
извършване на разноските са влязли в сила Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г. Същевременно разноските са извършени преди ДВ. бр. 68 от
31.07.2020 г. В тази връзка и минималният
размер на адвокатския хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
интереса по делото възлиза на 288.20 лева. В тази връзка и предвид фактическата
и правна сложност на делото претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до 300 лева. Предвид изхода на делото
сумата от 398.80 лева следва да бъде присъдена на ищеца изцяло.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от горното,
Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“: сумата от общо 2470.05 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, ет. 1,
от които главница в размер на 2037.55
лева за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. и обезщетение за забава в размер на 432.50 лева за периода от 08.07.2009 г. до 27.09.2012 г. вкл. /дата
блокиране на периода/, поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.М.С., с ЕГН: **********
сумата от 119 лева, представляваща разноски за държавна такса в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д.С.Д., с ЕГН: ********** сумата от 398.80 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.