Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72
град Хасково, 02.03.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ТОШКА
ИВАНОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря: Р.Т.………………………………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.д.№ 78 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е въззивно
по реда на чл.258 –чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ – гр.Пловдив е останал недоволен от
решение № 415 от 27.11.2015 год., постановено по гр.д. № 509 / 2015 год. по
описа на Районен съд - Димитровград, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на П.Ю.Б., извършено със Заповед № 053 от 04.02.2015 год., за възстановяване на Б. на
предишната работа като *** в Локомотивен филиал – Димитровград, към Локомотивно
депо – Стара Загора и за присъждане на обезщетения за оставане без работа, в
резултат на уволнението в размер на 5 203.44 лева и на 344.16 лева, присъдени
на основание чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, поради което го обжалва с молба същото
да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което отхвърли исковете,
предявени на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– П.Ю.Б. – оспорва жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.Ю.Б. против Поделение „Товарни
превози” – гр.Пловдив, с която са предявени три иска в обективно кумулативно
съединение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – за отмяна на
дисциплинарно наказание ***, наложено със Заповед № 053 от 04.02.2015 год., с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на
предишната работа като **** и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5 203.44 лева и на обезщетение по чл.225,
ал.2 от КТ в размер на 344.16 лева, до които суми е допуснато изменение на
исковете, съгласно определение от 13.11.2015 год.
В молбата
се съдържат доводи за това, че уволнителната заповед не е мотивирана,
работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ за искане на обяснения
преди налагане на наказанието, степента на визираните в заповедта нарушения не съответствала
на тежестта на наложеното наказание. Не били налице данни, сочещи за наличието
на обективния признак на основанието за прекратяване на трудовия договор,
визирано в чл.190, ал.1, т.3 от КТ – системни нарушения на трудовата
дисциплина.
Ответникът оспорва
иска, застъпвайки тезата, че уволнителната заповед е мотивирана в достатъчна
степен, щото служителят да може да се защити адекватно. Твърди, че преди
налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани и дадени обяснения.
Посочените в заповедта нарушения били извършени от ищеца.
Безспорно по
делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено със Заповед № 053 от 04.02.2015 год., с която на основание чл.190,
ал.1, т.3, вр. чл.187, т.3, т.7 и т.10 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание ***, поради системно нарушаване на трудовата дисциплина, основано на
предходни две нарушения, за които са му наложени
дисциплинарни наказания *** и***, както и за допуснато от ищеца неизпълнение на
задължения, вменени му със Заповед № 441 от 07.08.2014 год. и изразяващи се в
неупражнен контрол относно прилаганите в Наредбената книга документи, тяхното
съхранение и проверка на запознатите срещу подпис лица, констатирано с
ревизионен лист 03 – 06.11.2014 год. и контролно предписание от 30.01.2015 год.
Със
заповед № 309 от 20.06.2014 год. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ***
за допуснато от него нарушение, изразяващо се в неизвършени проверки на пътни листове
и скоростомерни ленти, осъществено през месеците април и май 2014 год. в нарушение на
чл.15, ал.1 от ИТПС 511 / 12, както и за неосъществено разследване и
представяне на преписка за причините за допуснатите завишени времепътувания на
посочени в заповедта влакове.
Като
писмено доказателства по делото е приета и Заповед № 046 от 02.02.2015 год., с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание *** за допуснато от него на
21.01.2015 год. нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неосъществен
контрол за прилагане, спазване и изпълнение от есплоатационния персонал на
изискванията по безопасността на движението, допускайки до работа без
удостоверение за успешно издържан изпит по чл.5, ал.1 от Наредба № 56 от
14.02.2003 год. лицето – Х.Х., заемащ длъжността ***, която била оперативно и
функционално подчинена на тази, заемана от ищеца - ***. Изложените във
въззивната жалба твърдения за това, че искът
за отмяна на това наказание е отхвърлен с влязло в сила решение, не бе
опровергано от ищеца, а същото е и служебно известно на съда.
При
извършени одити, констатациите от които били отразени в ревизионен лист № 03 –
06.11.2014 год. и в контролно предписание № 5 – 2 от 30.01.2015 год. било
установено допуснато от ищеца неизпълнение на Заповед № 441 от 07.08.2014 год.,
вменяваща му в задължение осъществяването
на контрол относно прилаганите в
„Наредбена книга” документи, да следи за тяхното съхранение и проверява достигнало ли е
съдържанието им до знанието на подчинените му служители.
На
03.02.2015 год. на ищеца е било връчено искане за обяснения на основание чл.193
от КТ относно причините за допуснатото от него неспазване на Заповед № 441 от
07.08.2014 год., констатирано на 26.01.2015 год. при извършен в дружеството
одит, като е предупреден, че при доказване неизпълнението на служебните задължения, ще му бъде потърсена
дисциплинарна отговорност.
В
обясненията си ищецът е заявил, че е
запознат с цитираната заповед, както и с това, че има наредбена книга, на която
обаче не е извършвал проверка.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира, че извършеното уволнение е законосъобразно. Предвидената в чл.193, ал.1
от КТ процедура, вменяваща в задължение на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения,
както и да събере и оцени посочените доказателства, съдът приема за изпълнена. За
да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да
установи факта на нарушение на трудовата дисциплина. Задължението на
работодателя, визирано в чл.193 от КТ
съответства на правото на работника или служителя да бъде изслушан или
даде писмени обяснения, което означава, че ако работодателя счита, че един
служител следва да бъде наказан по дисциплинарен ред, то той трябва да го
уведоми за това. В разглеждания казус това е сторено, видно от съдържанието на
приетото като писмено доказателство искане за обяснения, в което е посочено
както основанието, на което са поискани обясненията, така и на допуснатото
нарушение като съдържание и време на извършване, както и уведомяване на
служителя, че се провежда дисциплинарно производство. Спазването на тези изисквания от страна на органа на
дисциплинарна власт, обуславя неоснователност на тезата на ищеца за допуснати
от работодателя нарушения, предшестващи издаването на уволнителната заповед,
основани на нормата на чл.193 от КТ.
Заповедта за дисциплинарно уволнение
съдържа онези необходими данни, които законодателят императивно
предпоставя като условие за законност. Необходимо е в нея да има описание на
всяко нарушение, така както го е възприел и оценил работодателя, с неговите
обективни и субективни признаци и точно време на извършване. Яснотата в
отношенията на страните изисква служителят да знае фактическите и правни
основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на
трудовите си права. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните субективни и
обективни признаци, очертават рамката на спора, а само при конкретното им
описание съдът може да извърши проверка
за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с
процедурата по наказване, както и тези по същество - налице ли е виновно
неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за
определяне на наказанието. В атакуваната заповед е посочено времето на извършване на
нарушенията, като последните са детайлизирани, което прави възможно да се
определи броя им, необходим за извършване на преценка на предпоставките на
фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение - поради системни нарушения на трудовата дисциплина. За да е
налице признака „системност” е необходимо служителят да е извършил три или
повече нарушения на трудовата дисциплина. Системност има, когато и трите
нарушения все още не са санкционирани или когато поне едно от тях не е
санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.197 или
чл.198 от КТ. Хипотезата на чл.189, ал.2 от КТ би била налице само в случай, че
за всички нарушения, в това число и за последното, преди това вече са били
наложени дисциплинарни наказания. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, формирана с решение № 162 от 18.05.2010 год. по гр.д. № 299 / 2009
год., ІV г.о., ГК. Безспорно в разглеждания случай се установи, че за допуснати
от ищеца предходни нарушения на трудовата дисциплина, визирани в уволнителната
заповед са му били наложени дисциплинарни наказания *** и ***, определени със
заповед № 309 от 20.06.2014 год. и със заповед № 046 от 02.02.2015 год.
Нарушенията са осъществени през месеците
април – май 2014 год. и на 21.01.2015 год., от което следва извода, че към
момента на издаване на уволнителната заповед – 04.02.2015 год. не е бил изтекъл
едногодишния срок по чл.197, ал.1 от КТ, необходим за заличаването им. Като
безспорен съдът приема и факта на допуснато от ищеца трето нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на Заповед № 441 от 07.08.2014
год., установено с контролно предписание от 30.01.2015 год., за което няма
наложено друго наказание. Фактът на извършено от ищеца трето по ред нарушение
на трудовата дисциплина се установява както от обясненията му, дадени в
производство по чл.193 от КТ, в които уволненият служител е заявил, че не е
извършвал проверка на Наредбената книга, така и от събраните по делото писмени
доказателства – Заповед 441 от 07.08.2014 год., с която на ищеца е бил възложен
контрол относно прилаганите в
Наредбената книга документи, тяхното правилно съхранение, както и проверка на
запознатите срещу подпис, изпълнението на които задължения му е вменено и с
длъжностната характеристика, а именно - ръководство и контрол на цялостната експлоатационна
дейност в Локомотивен филиал – Димитровград. Досежно факта на установяване на
това нарушение съдът цени приетите като писмени доказателства ревизионен лист
от 03 – 06.11.2014 год., в т.12 от който е посочено, че не е създадена
организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се на работа с
актуалните заповеди срещу подпис, отговор от 24.11.2014 год., в който се
посочва, че е създадена нужната организация, както и контролно предписание от
30.01.2015 год., в т.2 от което е посочено, че не са изпълнени предписанията,
дадени в т.12 от ревизионния лист. Твърдението на ищеца, че не е бил запознат с
резултатите от проверката, установила допуснатото от него нарушение на
трудовата дисциплина, вменено му с заповед на работодателя и с длъжностна
характеристика, само по себе си не изключва факта на осъществяване на самото
нарушение, признания в каквато насока са направени от самия служител в дадените
от него обяснения. Изложените по-горе
фактически обстоятелства за допуснати от ищеца три нарушения на трудовата
дисциплина, за две от които са му наложени дисциплинарни наказания, които не са
заличени, сочат на наличието на елементите от фактическия състав на визираното
в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно уволнение – по чл.190,
ал.1, т.3 от КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи извода
за законност на извършеното уволнение и съответно неоснователност на иска за
неговата отмяна и на подчинените нему искове – за възстановяване на предишната
работа и за присъждане на обезщетения по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Като
неоснователни съдът намира доводите на ищеца – въззиваем в настоящото
производство за това, че видът на наказанието не съответствал на тежестта на извършените нарушения. В тази
връзка следва да бъдат отчетени вида и
характера на извършваните експлоатационни дейности в системата на железопътния
транспорт и свързаното с тях спазване
на трудовата дисциплина, целящи
осигуряване безопасността на превозите. От друга страна, съществена част от документите,
чието съхранение е възложено на ищеца, наред със задължението да запознава
подчинените си с тяхното съдържание, е изключително отговорно в определени
ситуации, изискващи бърза и адекватна реакция, целяща нормалното протичане на
работния процес.
Достигайки
до изводи в противна насока – за основателност на предявените искове,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените
по-горе съображения следва да бъде отменено изцяло и вместо него съдът
постанови друго, с което отхвърли предявените искове.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 604.07 лева, от които 700
лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство пред първоинстанционния съд, 700 лева - възнаграждение за
юрисконсулт за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд и
204.07 лева – държавна такса за образуване на въззивно производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 415 от 27.11.2015 год., постановено по гр.д. № 509 / 2015 год. по
описа на Районен съд – Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Ю.Б., ЕГН ********** *** против ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ
ПЛОВДИВ, ЕИК 1754038560069 – гр.Пловдив, бул.”Македония” № 2, ет.2, Поделение
към „БДЖ – Товарни превози” ЕООД -
гр.София И С К О В Е за признаване
на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 053 от 04.02.2015 год. на
директора на Поделение за товарни превози Пловдив, с която на основание чл.190,
т.3 от КТ на П.Ю.Б. е наложено дисциплинарно наказание *** и е прекратено
трудовото правоотношение; за възстановяване на предишната работа като *** в
Локомотивен филиал Димитровград към
Локомотивно депо Стара Загора при Поделение за Товарни превози Пловдив –
поделение на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД и за присъждане на обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
5 203.44 лева и по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 344.16 лева.
ОСЪЖДА П.Ю.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ
ПЛОВДИВ, ЕИК 1754038560069 – гр.Пловдив, бул.”Македония” № 2, ет.2 сумата в размер на 1 604.07 /хиляда
шестотин и четири лева и седем стотинки/ - деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от обявяването му – 02.03.2016 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1……………….
2……………….