Решение по дело №389/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 311
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Шумен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100389 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на ОУ „ Панайот Волов „, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: с. Т.И., представлявано от директора Ж.П.К., чрез
пълномощника адв. Р. И. от ШАК против „ Борачев „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. Ш..., представлявано от К.Г.Б..
Ищецът твърди, че между него, в качеството на наемодател и ответника, в
качеството на наемател е сключен договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка
на подписите рег. № 7750/23.11.2018 г. на нотариус рег. № 346, за временно и възмездно
ползване на земеделска земя в землището на с. Т.И...., представляваща имот № 017001 с
площ от 230.791 дка, местност „ Каратлар „, при граници и съседи: №№ 017035, 000312,
000365 и 000343, с начин на трайно ползване – производство на селкостопанска продукция,
ІІІ категория, срещу годишен наем за съответната стопанска година в размер на 110 лв./дка
или общо 25 387.01 лева. Съгласно т.5.2 от договора, наемателят се е задължил при
сключване на договора и не по-късно от 01.10. на всяка следваща стопанска година да внесе
годишната наемна вноска, като предостави на наемодателя оригинал или копие на платежен
документ. Договорът е сключен за 3 стопански години и е влязъл в сила за стопанската
2018/2019 г.. След първоначалното плащане на наемната цена за първата стопанска година
от сключването на договора, наемателят е преустановил всякакви плащания за стопанските
2019/2020 г. и 2020/2021 г.. Били са проведени многократни разговори с управителя на „
Борачев „ ЕООД, но плащания не са постъпили. Към момента ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 50 774.02 лева, представляваща дължими наемни вноски за две
стопански години, както и сумата от 11 861.37 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на падежа на двете задължения до 20.07.2022 г..
Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да
1
осъди ответника да му заплати сумата от 62 535.39 лева, представляваща главница в размер
на 50 774.02 лева от неплатен наем за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г., от които по
25 387.01 лева за всяка от двете години, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в общ размер на 11 861.37 лева, от които 7 221.19 лева – за стопанската 2019/2020 г.,
за периода от датата на падежа 01.10.2019 г. до 20.07.2022 г. и 4 640.18 лева – за стопанската
2020/2021 г., за периода от 01.10.2020 г. до 20.07.2022 г., като му присъди и извършените по
делото разноски в размер на 5 691.36 лева, от които 3 189.94 лева адвокатски хонорар и 2
501.42 лева – държавна такса.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ Борачев „ ЕООД не е депозирал
отговор на исковата молба.
Подадената искова молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Същите са допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
В първото по делото заседание ответникът не се е явил и не е депозирал искане то
да се проведе в негово отсъствие.
В това заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите рег. №
7750/23.11.2018 г. на нотариус рег. № 346, вписан в СВ – Нови пазар под вх.рег. №
4041/26.11.2018 г., акт № 170, т.3, д. № 1737/2018 г. по силата на който ищецът, в
качеството на наемодател е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за
временно и възмездно ползване, за срок от 3 стопански години, земеделска земя в
землището на с. Т.И...., представляваща имот № 017001 с площ от 230.791 дка, местност „
Каратлар „, при граници и съседи: №№ 017035, 000312, 000365 и 000343, с начин на трайно
ползване – производство на селкостопанска продукция, ІІІ категория, срещу годишен наем
за съответната стопанска година в размер на 110 лв./дка. Съгласно т.5.2 от договора,
наемателят се е задължил при сключването му и не по-късно от 01.10. на всяка следваща
стопанска година да внесе годишната наемна вноска, като предостави на наемодателя
оригинал или копие от платежен документ. Договорът е влязъл в сила за стопанската
2018/2019 г..
Описаният в договора недвижим имот е бил възстановен на ищеца с решение №
0017/16.05.1995 г. на ПК – Каолиново.
С исковата молба са представени и извлечения от ел. калкулатор за изчисляване на
законна лихва.
Ищецът твърди, че ответникът му е заплатил изцяло наемната цена за първата
стопанска година от сключването на договора, след което е преустановил всякакви
плащания за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г..
2
Ответникът не се явява и не възразява относно действителността на договора и
точното изпълнение на задълженията на наемодателя по него, нито представя доказателства,
че е изпълнил задължението си за заплащане на наем за имота за стопанските 2019/2020 г. и
2020/2021 г..
При така установените факти, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Според цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включая задължителна
такава, когато съдът е сезиран своевременно с искане за неприсъствено решение, същият е
длъжен да се произнесе по него, след преценка на законовите предпоставки за
постановяване на решение по чл.238 от ГПК, като, ако прецени, че те или само някои от тях
не са налице, следва да се произнесе с определение по чл.239, ал.3 от ГПК, с което да
отхвърли искането и продължи разглеждане на делото. Ако прецени, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът е длъжен да се
произнесе с такова, като, без да разглежда материалния спор по същество, уважи иска, ако
намери, че е вероятно основателен на база преценка на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея доказателства, респ. – отхвърли иска, ако намери, че
същият е вероятно неоснователен.
В случая ищецът е предявил искане за постановяване на неприсъствено решение,
поради неподаване отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК и неявяването му в
първото по делото заседание, без да е подал молба то да се гледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил съобщението
по чл.131 от ГПК на 02.09.2022 г., чрез пълномощник, като със същото са му били изрично
указани последиците от неподаването отговор на исковата молба в срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
С призовката за първото по делото заседание, получена чрез същия пълномощник на
14.10.2022 г., ответникът е бил изрично уведомен за последиците от неявяването му в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
В първото по делото заседание, на 15.11.2022 г. ответникът не е изпратил
представител и не е участвал по делото, без от негова страна да е била подадена молба то да
се гледа в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице визираните в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Относно предпоставката по чл.239, ал.2 от ГПК, като съобрази изложеното в
исковата молба и представените с нея доказателства, съдът намира, че може да се направи
обоснован извод за основателност на исковите претенции, поради което същите следва да се
уважат изцяло.
Предвид горното и на основание, чл.239, ал.2 от ГПК, счита, че ответникът следва да
бъде осъден да за плати на ищеца сумата от 62 535.39 лева, от която 50 774.02 лева –
главница, представляваща неплатен наем за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г., или по
25 387.01 лева за всяка от двете години, дължим на основание договор за наем на земеделски
земи с нотариална заверка на подписите рег. № 7750/23.11.2018 г. на нотариус рег. № 346,
вписан в СВ – Нови пазар под вх.рег. № 4041/26.11.2018 г., акт № 170, т.3, д. № 1737/2018 г.
и 11 861.37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, от които от които 7
221.19 лева – за стопанската 2019/2020 г., за периода от датата на падежа 01.10.2019 г. до
20.07.2022 г. и 4 640.18 лева – за стопанската 2020/2021 г., за периода от 01.10.2020 г. до
20.07.2022 г..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, в размер на 5 691.36 лева, от които 2 501.42 лева – държавна такса и 3
189.94 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ БОРАЧЕВ „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
Ш..., представлявано от К.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „
ПАНАЙОТ ВОЛОВ „, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с. Т.И.,
представлявано от директора Ж.П.К., сумата от 62 535.39 лева, от която: 1/ 50 774.02 лева –
главница, представляваща неплатен наем за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г., или по
25 387.01 лева за всяка от двете години, дължим на основание договор за наем на земеделски
земи с нотариална заверка на подписите рег. № 7750/23.11.2018 г. на нотариус рег. № 346,
вписан в СВ – Нови пазар под вх.рег. № 4041/26.11.2018 г., акт № 170, т.3, д. № 1737/2018 г.
и 2/ 11 861.37 лева – обезщетение за забава върху главницата от 50 774.02 лева, в размер на
законната лихва, от които 7 221.19 лева – за стопанската 2019/2020 г., за периода от датата на
падежа 01.10.2019 г. до 20.07.2022 г. и 4 640.18 лева – за стопанската 2020/2021 г., за
периода от 01.10.2020 г. до 20.07.2022 г..
ОСЪЖДА „ БОРАЧЕВ „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
4
Ш..., представлявано от К.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „
ПАНАЙОТ ВОЛОВ „, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с. Т.И.,
представлявано от директора Ж.П.К. деловодни разноски в размер на 5 691.36 лева, от които
2 501.42 лева – държавна такса и 3 189.94 лева – адвокатски хонорар.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5