Р Е Ш Е Н И Е
№30
гр.
Велико Търново, 8.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С. ф.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10002/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба на С.С.Т. *** чрез *** К.П.,*** против
Решение № 535/4.11.2021г. в потвърдителната част, постановено по НАХД 20214110200962 по описа за 2021г. на
Районен съд В. Търново, с която е оставено в сила Наказателно постановление
–НП№ 21-001086 от 11.6.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,
за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП , за което му е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 100
лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.1,
т.1 , пр.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 10 лева.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното възражение е, че
неправилно ВТРС е приел за несъществен порок фактът, че в НП неправилно е
посочено, че касаторът е собственик на МПС, и на съответното ремарке. На
следващо място твърди, че квалификацията на нарушенията не съответстват на
описанието на нарушенията, изложени в НП , което представлява съществено
процесуално нарушение. Посочените такива за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП , и съответна санкционна норма -
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП и
санкционна норма - чл. 183, ал.1, т.1 , пр.3 от ЗДвП са неправилни и не са в
съответствие с установените факти. Като в АУАН е посочено, че не носи СУМПС
част 1 ,а в НП- част 2.
От съда се иска да отмени
решението на РС – Велико Търново и да постанови друго по същество на спора, с
което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от *** П., която поддържа така
подадената жалба с направените в нея оплаквания. Неверни са посочените в НП
факти, че жалбоподателят е собственик на МПС и ремаркето, макар обективно да се
установява ,че първото е собственост на С. Н. Т., а второто на дружество.
Ответник жалба –СЕКТОР ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ при ОД на МВР В. Търново не
изпраща представител в съдебно заседание, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон.
Споделя изложените съжбражения от съда и предлага решението му да бъде оставено
в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет
на настоящото производство е Решение № 535/4.11.2021г. в потвърдителната част,
постановено по НАХД 20214110200962 по
описа за 2021г. на Районен съд В. Търново, с която е оставено в сила
Наказателно постановление –НП№ 21-001086 от 11.6.2021г. на Началник сектор ПП
при ОД на МВР В. Търново, за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП , за
което му е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП и на
основание чл. 183, ал.1, т.1 , пр.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 10 лева.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд,
поради което не е нужно същата да бъде подробно преповтаряна. Безспорно е
установено, че на 13.5.2021г. в 15,45 часа в гр.В. Търново, бул.“България“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка Мерцедес Бенц с регистрационен
номер № ... – Германия с прикачено полуремарке марка „Хумбаур Рексос“ с рег. № ВТ 1936
ЕЕ- категория О2 като при проверка от контролните органи не е представил СУМПС
и контролен талон към него. От направената справка с РСОД номер 12 и ОДЧ към ОД
на МВР В€ Търново е установено, че жалбоподателят не притежава СУМПС ,валидно
за категорията, към която спада управляваният от него ППС- ВЕ и не носи СУМПС
част втора на прикаченото ремарке. Въз основа на това е бил съставен АУАН №
397106/13.5.2021г. издадено от п. Л.М.- инспектор ПП при ОД на МВР В. Търново,
а свидетел на нарушението е посочен св. Н., които са били разпитани в хода на
въззивното производство. ВТРС правилно е констатирал, че видно от приложената
справка за регистрация на ПС , управляваното ремарке е категория о2 с
максимална допустима маса от 2000 кг и е собственост на „С и Т“ ЕООД,а МПС е
собственост на . С. Н. Т., а не на жалбоподателя, както е посочено в НП.
Въпреки това ВТРС е формирал извод, че това несъответствие не е съществено,
доколкото не обхваща обективните съставомерни признаци на деянието.
Следователно по никакъв начин не са нарушени съществено правата на
жалбоподателя, които сами по себе си да са основания за отмяна на НП.
ВТРС е приел, че АУАН и НП отговарят
съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
компетентни органи , при спазване на процесуалните правила. Съдът на база
анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно е
приел, че нарушенията са доказани, тъй като жалбоподателят е следвало да
притежава СУМПС – категория ВЕ- доколкото МПС и ремарке с максимална допустима
маса над 750 кг, се изисква такова, а де факто, същият е притежавал такова
„ВМ“. Съдът е изложил подробни мотиви относно правната квалификация на
деянието, намерил че са доказани обективните и субективни признаци на
нарушението, което прави НП материално законосъобразно. Освен правилно
посочване на нарушената материална норма, АНО правилно е посочил и санкционната
такава, като наложеното наказание е в рамките на предвиденото от закона. Както
се посочи по- горе, макар неправилно да са посочени собствениците на МПС и
ремаркето, жалбоподателят е осъществил фактическия състав на нарушенията, за
които е санкциониран, като безспорно е установено самото деяние, самоличността на дееца и
неговата вина. С оглед представената справка за нарушител, която доказва други
подобни нарушения, съдът е приел, че не може да бъде приложена нормата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не е налице изискваната от закона „маловажност“.
Като е стигнал по този резултат, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, а касационната жалба с оплакванията,
формулирани в нея, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 221,ал.2 от АПК настоящата
инстанция изцяло препраща към мотивите на ВТРС в обжалваното решение.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал и е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по
делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.
Касационният състав не установи да са допуснати и
твърдените нарушения на материалния закон, доколкото законът е приложен
правилно и е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях, доколкото фактическите констатации и
правните изводи на районния съд са правилни и обосновани от доказателствата по
делото и от приложимото право.
. Несъмнено СУМПС е български личен документ по смисъла на чл.1, ал.5, т.2 от ЗЛД и удостоверява
правоспособността за управление на МПС. Именно това е основното предназначение
на СУМПС, поради което спрямо него са приложими особените изисквания по ЗДвП и
на множеството подзаконови нормативни актове по прилагането му. И докато ЗБЛД
урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични
документи, то ЗДвП урежда изискванията за правоспособност на водачите на ППС),
като целта е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата. Правоспособността за управление на МПС се придобива по правилата на
ЗДвП, след което държавата издава СУМПС по съответния ред, за да може водачът
да удостовери тази правоспособност.: Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н.
д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. №
1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. №
204/2016 г., III н. о.
Според разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.А според разпоредбата на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП, посочена като
основание за издаване на процесното НП, с глоба от 100 до 300 лв. се наказва,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на МПС е временно
отнето или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. В конкретния случай АНО е изложил подробни мотиви защо приема, че за
управляваното МПС следва да е категория ВЕ – чл.150а, т.7 от ЗДвП -без да се
нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните
превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно
средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата
максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg; Тези факти
досежно категорията МПС съгласно чл. 149 от ЗДвП не се оспорват от касатора, както и
необходимото за това СУМПС, каквото същият не твърди, че притежава.
Следователно нарушението се явява доказано, а неговата правна квалификация
съответно вярна.Не се споделят доводите на касатора че е налице противоречие между описанието на
нарушението и неговата правна квалификация. АНО е използвал точно и ясно при
описанието на нарушението посочено в закона, а именно управлява МПС-ППС от лек
автомобил и ремарке категория О2, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство- ВЕ. Както се посочи по- горе не
е спорно, че притежавата от него категория е ВМ, поради което е налице
съставомерност на деянието
Правилни са изводите на ВТРС досежно
другото нарушение- непредставяне на СРМПС- част Втора на прикаченото ремарке, с
което е осъществен състава на чл. 183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.Голословни са
твърденията на касатора, че отново има противоречие между описанието на
нарушението и неговата правна квалификация, -чл.100,ал.1 т. 2 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 183, ал.1, т.1 р.3 от ЗДвП. АНО е използвал
единствено законовите термини – а именно неносене на СРМПС. Дори в АУАН да е
посочена Част първа на това свидетелство за регистрация на ремаркето, то тази
неточност е преодоляна по пътя на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, като съдът е изложил
мотиви, че тази норма се прилага, тъй като е доказано нарушението,
самоличността на дееца и неговата вина.
В този смисъл след като собствеността на МПС не е от
съществено значение за съставомерността на деянието, а от значение е само
категорията на МПС и неговата маса, което се установява обективно от
документите за регистрация на същите, то настоящият състав счита за верен и
изводът на ВТРС, че допусната грешка в АУАН и НП досежно собственика и неговото
наименование не води до съществено накърняване правото на защита на касатора.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не
страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535/4.11.2021г. в потвърдителната част, постановено
по НАХД 20214110200962 по описа за
2021г. на Районен съд В. Търново, с която е оставено в сила Наказателно
постановление –НП№ 21-001086 от 11.6.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР
В. Търново, за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП , за което на С.С.Т.
*** е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП и на основание
чл. 183, ал.1, т.1 , пр.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 10
лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.