Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 11.08.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Стоян Колев
Секретар - Ивалина Станкова
Прокурор – Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КНАХД № 58 по описа за 2023 година на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК,
съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.Х.Е., в
качеството му на кмет и законен представител на Община Омуртаг, подадена чрез
процесуалния му представител а.. Р.М. ***, против Решение № 75/27.04.2023 г. на Районен съд -
Търговище, постановено по НАХД № 20 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърден
като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5858478 на ОДМВР-Търговище.
С посочения ЕФ на Е.Х.Е., като законен представител на Община Омуртаг, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Като касационни основания в жалбата се навеждат
нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се подробни доводи, обосноваващи
неправилно ценене на събраните по делото доказателства, водещо до неправилно
установена фактическа обстановка по делото и неправилни правни изводи на
въззивния съд. Навежда се неспазване на реда по чл.186, ал.4 от ЗДвП като
липсва изпратена до ЮЛ-собственик на моторното превозно средство покана, с
указан срок да посочи ползвателя на процесното МПС, с което е нарушено правото
на защита на санкционираното лице. Излага се становище, че ако Районният съд
беше допуснал исканата от касатора СТЕ правният резултат на съдебния спор би
бил различен. Излагат се и подробни доводи за недоказаност на фактическата
обстановка, описана в ЕФ и в тази връзка и недоказаност на елементите на
описаното в ЕФ административно нарушение. Навежда се, че съдът не е изложил
мотиви относно приетия като писмено доказателство Протокол за проверка от
01.12.2021г. Навежда се, че не е установено по делото кога точно техническото
средство е било монтирано на посочения участък, че същото е било в техническа
изправност към 05.05.2022г., както и какво е било разстоянието от техническото
средство и разположения пътен знак В-26. Излага се становище, че в ЕФ не е
посочена посоката на движение на автомобила, както и недоказаност, че
разрешената максимална скорост в процесния участък е именно сочените в ЕФ 50
км/ч. Излагат се доводи за вътрешна противоречивост на мотивите на въззивния
съд относно съществени за спора факти и обстоятелства. Моли се оспореното
въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се
постанови друго, с което ЕФ също да се отмени като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява лично. Представлява
се от адвокат Р.М. ***, която поддържа касационната жалба на изложените в нея
основания и доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл.18, ал.2, във връзка с
чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Ответната страна - ОДМВР-Търговище,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в
сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема
същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа
обстановка:
На
05.05.2022 г., от 13:45 ч. до 17:00 ч. полицейски служители от с-р ПП при
ОДМВР-Търговище осъществявали контрол по спазване допустимата скорост на
движение на ППС, движещи се в общ. Търговище по ПП I-4 /извън населено място/, с АТС - стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта /СПУКС/ тип "ARH CAM S1" с фабричен № 120ссс1,
който бил позициониран до разклона за с.Пролаз, насочено към гр.София. В
контролирания пътен участък допустимата скорост на движение била 50 км/ч.,
въведена с пътен знак В26, монтиран при км.214 +900, за движещите се в посока
София-Варна. В 16:19 ч. била засечена скорост от 85 км/ч. на л.а. „Фолксваген
Туран“ с рег. № Т0412АК, който се движел в участъка с ограничението в посока
София-Варна, за което на 12.05.2022 г. от ОДМВР-Търговище бил издаден ЕФ за
налагане на глоба серия К, № 5858478., в който било посочено, че автомобилът се
е движил с установена скорост от 82 км/ч., при максимално разрешена скорост на
движение от 50 км/ч., въведена с пътен знак В 26. В ЕФ било прието, че превишаването
на разрешената скорост на движение е било с 32 км/ч. След извършена проверка от Централна база - КАТ, било
установено, че към датата на нарушението заснетият автомобил е собственост на
Община Омуртаг, поради което на Е.Х.Е. в качеството му на кмет и законен
представител на Община Омуртаг - собственик на автомобила, с гореописания ЕФ,
за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
При така установената фактическа обстановка,
Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити,
посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП, като е налице яснота относно
всички елементи от състава на административното нарушение, което се вменява на
Е.Х.Е.. Съдът е приел, че в ЕФ е съвсем ясно са описани нарушението, мястото на извършеното му,
посоката на движение на автомобила и допустимата за участъка скорост от 50
км/ч., въведена със знак В26. Районният съд е приел, че нарушението е
установено от АТС, като е спазено задължителното изискване на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредбата/. По изложени подробни аргументи съдът е намерил за установено, че
АТС е била позиционирана непосредствено преди км.215+140, вдясно по посока на
движението на автомобила - преди разклона за с. Пролаз, както е посочено в
протокола по чл.10 от Наредбата и в ЕФ. От приложената снимка № 120ССС1/0013728
съдът е приел, че процесният л.а. е бил
заснет, след като е подминал табела и знак В26 /70 км/ч./, поставени на км.214+940,
отнасящи се за движещите се в обратна посока МПС. Оттук въззивната инстанция е
заключила, че л.а. е бил заснет в участъка между км.214+940 и км.215+140,
докато се е намирал на разстояние от 88м. от АТСС /съгласно снимка №
120ССС1/0013728/, в който участък е действало ограничение на скоростта от 50
км/ч. Последното било въведено с пътен знак В26, което се установява от Писмо
изх.№ 24- 00-102/03.08.2022 г. от ОПУ-Търговище. От последното се удостоверява
наличието на пътен знак В26 /ограничение на скоростта до 50 км/ч./ при км.214+900
в дясно, важащ за посока Омуртаг-Търговище. От Писмо с изх. № 11-00-
26/21.02.2023 г. от ОПУ-Търговище съдът е приел за установено, че във връзка с
ремонт на републиканския път през периода 01.01.2022 г. до края на м.април 2022
г. старите пътни знаци са били подменени с нови, след което мястото на пътните
знаци не е променяно и към 05.05.2022 г. въпросният знак е бил наличен. Допълва
се, че л.а. е бил заснет на разстояние от над 40 м. след знака В26 и водачът е
имал възможност да съобрази скоростта си с въведеното ограничение.
Първоинстанционният съд е приел, че самото нарушение е било установено от АТС с
доказана техническа годност към момента на извършвания контрол по движението,
като видно от приложената по делото снимка на заснетото нарушение безспорно е
установена скоростта именно на процесното МПС от 85 км/ч., от която правилно е
приспадната допустимата грешка при измерването от -3%, поради което и в ЕФ е
посочена скорост от 82 км/ч. От извършената справка в КАТ съдът е установил, че
към момента на извършване нарушението собственик на процесното МПС е била
Община Омуртаг, представлявана от Е.Х.Е. - кмет на общината. В срока по чл.189,
ал.5 от ЗДвП не била представена писмена декларация с данни за лицето ,
извършило нарушението и копие от СУМПС, поради което на осн. чл.182, ал.2 от ЗДвП Е. бил санкциониран с издаването на ЕФ серия К № 5858478 на
ОДМВР-Търговище. В заключение въззивната инстанция е извела извод, че правилно Е.
е наказан за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2 от ЗДвП, тъй като извън населено място е превишил разрешената
скорост за движение с 32 км/ч.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ, като законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Изложените в касационната жалба доводи, обосноваващи неправилно ценене на събраните по делото доказателства, водещо до
неправилно установена фактическа обстановка от страна на Районния съд, касае
единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на
въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл.348 от НПК, приложим
на основание на чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може
да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства.
По отношение на
приложението на разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДвП, касаторът неправилно
счита, че този текст от закона е приложим в случая, тъй като чл.186, ал.4
визира издаването на фиш при нарушения, установени с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, което издаване не става автоматично, а от
контролен орган и в присъствието на нарушителя, освен в предвидените там случаи,
а самото установяване на нарушението отново се случва в присъствието на
контролен орган, който борави с това техническо средство или система. Съвсем
друг и специален е редът за издаване на ЕФ, който е разписан в чл.189, ал.4 от ЗДвП, където е посочено, че ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Касаторът неправилно
се позовава на чл.186, ал.4 от ЗДвП в хипотеза, при която е приложима
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Изводите на
Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение
и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се
споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на
въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2
от АПК.
По делото по безспорен начин е
установена позицията на АТС Последната е преминала необходимата техническа
проверка на 21.04.2022 г. със срок на валидност от една година. Лекият автомобил е заснет именно в участъка,
където е имало поставен към момента на извършвания контрол знак В26,
ограничаващ скоростта за движение в този участък на 50 км/ч. и наведените в
касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни. Районният съд изрично е обсъдил в решението си
приложения по делото като писмено доказателство Протокол по чл.10,ал.1 от
Наредбата, като е приел, че същият е съставен от обслужващия полицейски
служител, че удостоверява използваната автоматизирана техническа система,
въведения за пътния участък скоростен режим, режимът и посоките на измерване,
началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и в
тази връзка
отговаря на всички изисквания на Наредбата, в
т.ч и на изискването да е съпроводен със снимка на разположението на
уреда-мобилната АТСС. Посочените въпроси вече са били навеждани от
жалбоподателя пред въззивния съд. Последният
ги е обсъдил и е изложил мотиви защо счита, че същите са неоснователни.
Повторното им навеждане с касационната жалба, касае единствено обосноваността
на въззивното решение, което не е касационно основание по чл.348 от НПК.
В ЕФ ясно е изписано в текст, че
лицето, на което е съставен ЕФ може да подаде писмена декларация, в случаите
когато МПС-то е управлявано от друго лице, с данни на последното. ЕФ е получен
лично от Е. на 19.05.2022г., като последният не е упражнил правото си да подаде
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В тази връзка наведените в жалбата доводи
на касатора за ограничаване на правото му на защита в производството по
издаване на ЕФ са изцяло неоснователни и правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност като кмет и законен представител на собственика на
автомобила-Община Омуртаг, като последните обстоятелства са безспорно доказани
по делото.
Деянието,
така както е описано от обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и
подведено под нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е
във фиксирания от закона размер. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към конкретния случай на административно
нарушение.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които
да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.
348 от НПК за отмяна на оспореното Решение
и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на
което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за
настоящата инстанция.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 75/27.04.2023 г. на Районен съд-Търговище, постановено
по НАХД № 20/2023 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.