№ 63
гр. Търговище, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Търговско дело №
20243500900075 по описа за 2024 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Б. И. ЕГН
**********, от с. К., ул. „К.С.“, № 7, действаща чрез пълномощника си адв. Н.
Н. Д. - ШАК, с адрес за призоваване гр. София, 1000, пл. „Позитано“, № 2,
сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, с която е предявен иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 200 000 лв.,
ведно с лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя-
21.10.2024 година. Искът е предявен против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И. и Т.Д.Т. Изпълнителни директори.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2024 година, около 00.06 часа на
първокласен път I-4 на км. 208+960 настъпва ПТП. Водачът на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № Т **** АК, движейки се с несъобразена
скорост спрямо пътните условия и релефа на местността, губи контрол над
управляваното от него МПС, излиза извън пътното платно вдясно и се
преобръща. Ищцата е пътувала в автомобила на предна дясна седалка,
получила увреждания и била откарана в „МБАЛ - Търговище“ АД. Била в
тежко общо състояние, кома, с травматични очила, охлузни рани по горни и
долни крайници, по шията, по корема и по кръста, с отслабено дишане и
отточна дясна ръка. След проведеното лечение се събудила на 19.08.2024
година и била преведена в хирургично отделение за продължаване на
лечението. На същия ден и била извършена оперативна интервенция за
евакуиране на хемо и въздушна колекция. Лечението продължило до
1
05.09.2024 година, когато била изписана от болницата. След катастрофата се
появили нарушение на съня, объркване и чести главоболия. Влошило се
емоционално и психическо състояние. Усещала безсилие, несигурност и
безпомощност, емоционално страдание, неспособност за справяне със
случилото се, депресия и безперспективни мисли за живота . Станало
невъзможно да общува пълноценно с родителите си, при които живее и които
полагат необходимите грижи за нея. Развила чувство на емоционална
дистанцираност дори и от най-близките хора, тъй като смятала, че никой не
може да разбере затрудненията, през които преминава. Настъпила е драстична
и коренна промяна в характера и темперамента . Лекият автомобил, в който е
пътувала е застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ответното
дружество.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Твърденията са, че не налице основание за ангажиране на отговорността му,
тъй като не е установено противоправно поведение, вина на водача на лекия
автомобил и причинна връзка между вредоносния резултат и ПТП. Наведено е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение, тъй като е пътувала без поставен
предпазен колан, както и в това, че не е провела правилно лечението си.
Съответно се оспорва и претенцията за лихви. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, във връзка със собствеността и
ползването на л.а. марка „Фолксваген”, с peг. № Т **** АК по силата на
Застрахователна полица № BG/30/*********/28.08.2023г. - 28.08.2024г.,
сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД.
Оспорва са и предявеният акцесорен иск, за заплащане на обезщетение
за забава.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания.
В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от нейна страна.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
По реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК ищцата допълни исковата молба, в
частта относно претърпените при ПТП травми и последвалите увреждания,
обосновавайки се с липсата на специални знания, което и е попречило още с
исковата молба изчерпателно да посочи травмите от ПТП и настъпилите в
резултат на това в последствие увреждания. В този смисъл уточни, че е
получила следните травматични увреждания: пълна слепота на дясно око,
тежка перифеоно-стволова увреда на н. медианус в дясно, тежка периферно-
стволова увреда за моторните влакна на лакътния нерв в дясно, тежка
периферно- стволова увреда за моторните влакна и средно тежка за сетивните
2
влакна по аксонален тип лъчевия нерв в дясно, средно тежка периферно-
стволова увреда от аксонален тип на мускулнокожния нерв в дясно, тежка
ЧМТ, травматична интравентрикулна хеморагия, лекостепенен мозъчен оток,
кома, охлузни рани по шията, умерен бълджинг на диска медианно и
парамедианно в дясно на ниво С5-С6, фрактури на 5-то и 6-то ребра в дясно,
контузия на десния бял дроб, десностранен пневмо- и хемоторакс, подкожен
емфизем в дясно на гръдния кош, охлузни рани по корема и кръста, фрактура
на дясната дъга и напречния израстък на втория поясен прешлен (L2) и
множество охлузни и малки порезни рани по горните крайници.
Относно допустимостта на предявения иск съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Предявените
от ищцата искове са за обезщетение на неимуществени вреди причинени при
ПТП, ведно с лихва за забава. Депозирала пред застрахователя претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за нея е налице
правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 17.08.2024 година, около 00.06 часа в първокласен път I-4 на км.
208+960 настъпва ПТП, при което водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № Т **** АК, движейки се с несъобразена скорост спрямо
пътните условия и релефа на местността, губи контрол над управляваното от
него МПС, излиза извън пътното платно вдясно и се преобръща. Ищцата е
пътувала в автомобила на предна дясна седалка, получила увреждания и била
откарана в „МБАЛ - Търговище“ АД.
От представените заверени копия от констативен протокол за ПТП №
254/17.08.2024 г. на ОДМВР- Търговище се установява, че е ПТП е
предизвикано от водача Енгин Бейсинов Исмаилов. Последният не е спазил
правилата за движение по пътищата при управление на л.а. “Фолксваген
голф“, рег.№ Т **** АК, собственост на И. Атанасов И.в, чиято гражданска
отговорност е застрахована в ответното дружество. Водачът не е съобразил
скоростта на движение с пътните условия и релефа на местността и при
навлизане в лява крива излиза извън пътното платно и се преобръща.
Констатациите от акта не са оспорени от страна на ответника, дори и да има
оспорване в тази насока, разпоредбата на чл. 179 от ГПК предвижда, че
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП,
издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има
обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено
от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко
3
възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да
бъдат опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в
решение № 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на
ВКС. Констатациите по протокол са оборими и могат да бъдат опровергани с
други доказателства.
В конкретния случай, констатациите по протокола не са опровергани, а
напротив- потвърждават се от заключението на назначената автотехническа
експертиза.
Експертизата е установила, че водачът на автомобила не се е съобразил
пътните условия. Движил се е през тъмната част на денонощието, пътят е
бил сух, но при навлизането с висока скорост в крива, задната част на
автомобила занася и излиза от пътя. Дясното предно колело се е счупило и
автомобилът започнал да се претъркаля. Скоростта е била от около 120 км/ч.
Ищцата е пътувала на предната дясна седалка, находяща се редом до тази на
шофьора. След удара, движението на тялото е било хаотично, ударът е бил
страничен, а предпазните колани не са особено ефективни при такъв удар. При
преобръщането на колата са последвали удари на тялото, а без поставен
предпазен колан тя е щяла да излети извън колата, защото предното
ветроупорно стъкло било паднало.
В резултат на описаното ПТП, ищцата е получила телесни увреждания,
които са в пряка причинна връзка с инцидента и се установяват, както от
приложената медицинска документация, така и от назначената по делото
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог.
Съгласно експертизата и разясненията на вещото лице в съдебно
заседание, пострадалата след ПТП е приета в кома и с тежка черепно-мозъчна
травма с вентрикулен кръвоизлив, в травматичен шок и установена съчетана
травма на гръден кош, бял дроб и дясна ръка, глава, шия, корем, крайници,
множество охлузни и малки порезни рани по лицето, травматични очила,
кръвонасядания по конюнктивите и еклерите двустранно; тежка ЧМТ
(черепно-мозъчна травма), травматична интравентрикулна хеморагия,
мозъчен оток. Получила е още фрактури на 5-то и 6-то ребра в дясно,
контузия на десния бял дроб, десностранен пневмо- и хемоторакс, подкожен
емфизем в дясно, фрактура на дясната дъга и напречния израстък на втория
поясен прешлен. Освен посочените е получила и тежки травми на дясна
мишница и предмишница, изразяващи се в тежка периферно- стволова у вреда
на н. медианус в дясно, тежка периферно-стволова у вреда за моторните
влакна на лакътния нерв в дясно, тежка периферно-стволова увреда за
моторните влакна и средно тежка за сетивните влакна по аксонален тип на
лъчевия нерв в дясно, средно тежка периферно-стволова увреда от аксонален
тип на мускулнокожния нерв в дясно.
4
Последвало е интензивно наблюдение и лечение. На 19.08.2024 година е
дошла в съзнание. Извършена е торакоцентеза с поставен аспирационен дрен.
Това състояние налагало активно проследяване, рентгенов контрол и
интензивни грижи. Изписана е на 05.09.2024 година. На 26.09.2024 по повод
на болки и изтръпване на пръстите на дясна ръка е приета в Отделение по
нервни болести на „МБАЛ Омуртаг“, като и е поставена диагноза увреждане
на десния лъчев нерв. По време на хоспитализацията е проведено
електромиографското изследване (ЕМГ) е установена доминираща увреда на
срединния (медианус) и лакътния (улнарис) нерви на дясна ръка.
За изготвяне на експертизата на 12.03.2025 год. е проведен неврологичен
преглед. При прегледа е установена сериозна увреда в движенията на дясна
китка, промени в сетивността , както и смущения в зрението на дясно око.
Уврежданията са причинили разстройство на здравето временно опасно
за живота обусловено от състоянието на кома, от състоянието на травматичен
шок и от десностраннният хемо- и пневмоторакс (изискващ хирургична
интервенция) поотделно; трайно затруднение в движението на десния горен
крайник, обусловено от установените периферно стволови увреждания на
нерви на десния горен крайник за срок по-голям от месец и продължаващ и
към момента на експертизата; трайно затруднение в движението на снагата,
обусловено от счупването на напречния израстък и на дъгата на втория поясен
прешлен, за срок по-голям от един месец, средно за около 45 дни.
Контузията на гръдния кош и на дясна мишница са били съпроводени от
интензивни и постоянни болки в рамките на 1- 2 месеца след ПТП.
Получените увреждания в тяхната цялост са причинили болки и страдания,
които са отшумели в рамките на един до два месеца.
Уврежданията на дясната предмишница, са довели до невъзможност да
се извършват фини движения. Липсват движения на пръстите на дясна ръка,
няма свиване и отпускане в юмрук, сериозно е смутена до пълна анестезия и
сетивността за допир и болка в улнарната част на китката (към четвърти и
пети пръст), няма активни движения в китката, тя е неизползваема. Тези
увреждания са вследствие от компресивна мекотъканна травма на трите
описани нерва в областта на дясна мишница. При липсата на правилно
диагностициране и лечение, от което да се прецени необходимостта от
хирургична намеса и в последствие рехабилитационните лечение, както и в
случай че те не дадат резултат до две години двигателните нарушения в дясна
ръка, вероятно ще останат трайни. Периферната парализа на мускулите на
дясна предмишница (ако не подлежи преди това на хирургично лечение) се
нуждае от продължителна, системна и пълноценна рехабилитация под контрол
на специалист по физикална и рехабилитационна медицина и на специалист
по нервни болести. Поради това е насочена от вещото лице за консултация със
специалист по хирургия на ръката. В зависимост от консултацията и
решението във връзка с лечението на ищцата, периодът на възстановяване ще
е много дълъг.
5
Към момента на изготвяне на експертизата дясното око е практически
незрящо, но причината и патогенезата на това увреждане не е
офталмологично изследвана, поради което коректна медикобиологична
квалификация все още не е възможна. Установената слепота на дясното око
към момента на изготвяне на експертизата е с неизяснена причина и
патогенеза, поради което коректна прогноза не е възможна от това вещо лице.
Поради горното беше назначена нова съдебномедицинска експертиза,
както и комплексна такава, изготвена от невролог и офталмолог, която да
изследва доколко е нарушено зрението и имали то връзка с уврежданията от
ПТП. Съгласно заключенията е налице мозъчна увреда, която е довела до
вторична атрофия и загуба на зрението, настъпили са необратими промени в
зрителния нерв, които пречат на възстановяването му. При хоспитализацията
на ищцата след ПТП са установени двустранно травматични „очила“ и
мидриаза (широка зеница) с мудна реакция на дясно око. Терминът
„травматични очила“ обикновено се използва в спешната медицина за
кръвоизливи около очите, наподобяващи тъмни очила около двете орбити.
Причиняват се от тежки черепно-мозъчни травми, каквато е установена и
станала повод за хоспитализацията на ищцата. Последвалата слепота на дясно
око е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Касае се за
необратима загуба на зрението на дясно око. Не са установени други
заболявания, зрителни увреждания или неврологични проблеми преди ПТП,
които да причинят слепотата в дясно око.
ПТП е причинило физически увреждания на пострадалата, съпътствани
от емоционални травми. За установяването им беше изслушана
психологическа експертиза. Видно от заключението, както и от разясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание, емоционалното и психическо
състояние на Е. е нестабилно. Процесът на възстановяване е повлиян от
отчетливо изразена ситуативна тревожност, депресивна настройка,
когнитивни затруднения които има и се изразяват в снижение в
репродуктивната памет, както и емоционална лабилност и известна
дезорганизация в адаптивното поведение. Функционирането в социалната и
професионална сфера е сериозно затруднено. Има нарушения в съня,
затруднена концентрация, затвореност и чувство на откъснатост от предишния
ритъм на живот. Ограниченията в телесната автономност, усещането за
болка, безпомощност и липса на контрол върху собственото тяло се отразяват
върху личностовата цялост и водят до висока тревожност, когнитивни
блокажи и затруднения в социалната адаптация. Физическата травма не е
преживяна само телесно, а и екзистенциално - като срив в нормалния начин на
живот. Тези психоемоционални последствия са в пряка връзка с претърпяното
ПТП. Те ограничават адаптивните възможности на ищцата. Тежките
физически травми, продължителното лечение и претърпените болки са довели
до усещане за безпомощност и тотална загуба на контрол, усещала ги е като
заплаха за оцеляването си. Възстановяването, болката, невъзможността
самостоятелно да се обслужва и липса на контрол над тялото са което създали
6
силна вътрешна фрустрация, срам, безпомощност и загуба на личностова
цялост.
В заключение проявите на тревожност, афективна нестабилност,
нарушена адаптация и когнитивно забавяне са свързани както с преживяното
телесно страдание, така и с психологическия отпечатък от травмата.
Възстановяването ще е дълго и ще се нуждае от психологическа подкрепа.
От активна, работеща, социално ангажирана млада жена, Е. се превръща
в пациент с нужда от постоянни грижи, което има травматично отражение
върху самооценката й. Това преживяване е довело до депресивни състояния и
тревожност.
В заключение проявите на тревожност, афективна нестабилност,
нарушена адаптация и когнитивно забавяне са свързани както с преживяното
телесно страдание, така и с психологическия отпечатък от травмата.
Възстановяването ще е дълго и ще се нуждае от психологическа подкрепа.
Страданията, които ищцата е изпитвала след произшествието се
установяват и от показанията на свидетелите В.И. и Ф.И., които познават
ищцата и живеят с нея в едно село. Непосредствено след изписването от
болницата, тя изпитвала силни затруднение в движението, нуждаела се от
чужда помощ. Не можела да се движи поради травмите в крака и кръста,
дясната и ръка била неподвижна и не виждала с дясното око. Поради това и
неможела сама да се обслужва, не можела да извършва елементарни действия,
а грижи за нея полагала майка . Преди катастрофата Е. работела, била
активна млада жена, имала свой кръг от приятели. След инцидента се
затворила в себе си, плачела и изпитвала непрекъсната тъга, страхувала се, че
няма да може да работи.
Това са фактите установени, по предявените искове.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
7
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено. В резултат на ПТП са причинени
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на
виновното поведение на застрахования водач.
Безспорно е установено по делото, че причината за процесното ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата.
Водачът на застрахования при ответника автомобил, се е движил със скорост
не съобразена с пътните условия. Движил се е в тъмната част на денонощието
със скорост от 120 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч. Неправилна му
преценка на релефа и траекторията на пътя е довела до излизане на
автомобила от пътното платно, попадане в канавка, след което автомобилът се
преобръща и се претъркаля няколко пъти. При тези конкретните обстоятелства
не се установяват изключващи вината на водача обстоятелства.
Освен изложеното, за да се ангажира отговорността на застрахователя да
покрие претърпените вреди, следва да се установи и какви действително
неимуществени вреди пострадалият е търпял, като и те в каква степен са
влошили качеството му на живот.
За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на производството
следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат
съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Следва да се
прецени характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на
пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
8
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
В този смисъл следва да се обсъди състоянието на ищцата към момента
на катастрофата и периода на възстановяване. Тя е получила множество
сериозни травми, които са довели до разстройство на здравето , временно
опасно за живота. Болките, които е търпяла след получаване на телесните
увреждания безспорно са били изключително силни, с оглед техния характер и
брой. Приета е в състояние на кома с тежка черепно-мозъчна травма, съчетана
травма на глава, шия, гръден кош, корем, крайници, множество охлузни и
малки порезни рани по лицето, травматични очила, кръвонасядания по
конюнктивите и еклерите двустранно. Всяко едно от нараняванията само по
себе си представлява средна телесна повреда. Възстановяването е протекло
дълго време, като пострадалата се нуждаела и от допълнителни изследвания
процедури за долекуване, които до този момент не са и били назначени и
предписани. В следствие на травмите, ищцата е получила трайни физически
увреждания на дясната ръка. Силно ограничени движения на пръстите на
ръката, а китката е неподвижна. Тези увреждания ще доведат до трайна
загуба на движението на дясната ръка, ако не бъдат диагностицирани и не
бъде назначена правилната терапия.
Увреждането на дясното око на ищцата, довело до трайна и необратима
загуба на зрението отново е пряка последица от травмите получени при ПТП.
Загубата на зрението е необратима и това засилва емоциите, които преживява
в негативния сектор.
Дългия възстановителен процес, съпроводен с изключителни болки се е
отразил на психическото и емоционалното състояние на ищцата. Отделно от
това нуждата от чужда подкрепа за осъществяване на ежедневни дейности е
довела до допълнителни неприятни емоции. Ищцата е на 23 години, момиче в
разцвета на годините и развитието си, което след катастрофата е станало
изключително тревожно, депресивно и лабилно. Функционирането в
социалната и професионална сфера е сериозно затруднено. Небратимите
промени в здравословното състояние ще и създава трудности, както в личен
план, така и в професионален и за напред. Тези страхове и притеснения за
здравето и живота си, които е изпитала и към момента не са преодолени.
Поради горното, съдът намира, че справедливия по смисъла на закона
размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди е 150 000 лв.
При определяне размера на претендираното обезщетение, следва да бъде
съобразена и конкретната икономическа обстановка в страната, като към
момента застрахователното събитие. Средният тримесечен доход на лице от
9
домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е нараснал до 3 351 лв.,
отбелязвайки увеличение с 16,6% спрямо същия период на предходната
година. Следва да се съобрази и лимита на отговорността на застрахователя по
застраховка ГО от 10 000 000 лв. В тази насока, следва да се отбележи, че
претърпените от пострадалата телесни увреждания, довели до трайни
ограничения в движението на дясната ръка и слепота на дясното око, са тежки
по своя характер и ще останат за цял живот, което неминуемо ще доведе до
ограничени възможности на ищцата да полага физически труд и да получава
адекватно възнаграждение. Към настоящия момент минималната работна
заплата в страната по данни на НСИ e 1 077 лв. - т.е. присъденото от съда
обезщетение се равнява на възможността през следващите години ищцата да
може да ползва финансова помощ около една минимална работна заплата,
определена към настоящия момент.
Определеното обезщетение на пострадалата следва да бъде присъдено
ведно с лихва от датата на депозиране на застрахователната претенция, в
случая 21.10.2024 година. Съдът не споделя становището на ответното
дружество, че не дължи лихва тъй като не е изпаднало в забава. При предявен
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Лихвата съответно се дължи от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая
лихвата се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция на
увредения пред застрахователя- 21.10.2024 година.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
10
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване
липсата на поставен предпазен колан по време на пътуването от страна на
пострадалия. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде релевиран от
застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В
случая е установено, че пострадалата е пътувала с правилно поставен
предпазен колан. Като това се установява както от техническата експертиза,
така и от медицинската такава, съгласно която получените травми водят до
извода за поставен предпазен колан. При тези обстоятелства не може да се
приеме, че тя е съпричинила вредите.
Ответникът е навел и като основание за съпричиняване, неправилно
проведено лечение, както и неспазване на лекарските предписания във връзка
с лечението. Няма данни от експертизата, че на ищцата не е било проведено
правилно лечение, но дори и това да е така, то в никакъв случай не може да
бъде вменено във вина. От друга страна никъде в приложената медицинска
документация не са били давани конкретни медицински указания или
направление във връзка с лечението. До момента на прегледа за изготвяне на
експертизата не е била насочвана към специалист във връзка с увреждането на
ръката. Насочена е била от самото вещо лице, след като е установило
конкретни увреждания. Ето защо възраженията на застрахователя са
неоснователни и не следва да доведат до намаляване на обезщетението на
това основание.
Относно разноските: Ищцата е освободена от заплащане на дължимата
по делото държавна такса и от следващите разноски за вещи лица. Поради
горното, тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Същия
следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съда държавна
такса върху уважената част от претенцията, в размер на 6 000 лв. Следва да
понесе и отговорност за назначените по делото психологическа и медицинска
експертизи, в размер на 2 704.56 лв.
На ищцата е била оказана безплатна правна помощ по делото, при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА от адвокат Г. Г. Р.. При определяне на
възнаграждението като ориентир, следва да се съобразят правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2014- „ при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8
650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ Преди всичко при
определянето на възнаграждението съдът съобрази качеството на оказаната
защита, с оглед процесуалната активност, процесуалните действия на адвоката
във връзка със събиране на доказателствата за оборване на
правоизключващите възражения на ответната страна. Поради горното следва
да се определи адвокатско възнаграждение, в размер на 10 650 лв., без ДДС, а
с ДДС в размер на 12 780 лв., за оказаната правна помощ на ищеца по делото.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172,
район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И. и
Т.Д.Т. Изпълнителни директори да заплати на Е. Б. И. ЕГН **********, от с.
К., ул. „К.С.“, № 7, действаща чрез пълномощника си адв. Г. Г. Р. АК – София,
с адрес за призоваване гр. София, 1000, пл. „Позитано“, № 2, сграда „Перформ
Бизнес Център“, етаж 3, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – причинени при ПТП на 17.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2024 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от
150 000 лв., до пълният му размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* да заплати да заплати на адв. Г. Г. Р. гр. София, 1000, пл.
„Позитано“, № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, възнаграждение
за оказаната на Е. Б. И. правна помощ, в размер на 12 780 лв., с ДДС, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна
такса в размер на 6 000 лв., както и разноски за вещи лица, в размер на 2
704.56 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12