Решение по дело №205/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700205
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №237                               

 

 17.06.2020 год., гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: КОСТОВА-ГРОЗЕВА

       

при секретар Албена Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Кр. Костова-Грозева адм. дело №205 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Г.Н.Б. *** срещу Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект позиция 5: "Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от  проект „Рехабилитацията на железопътен участък Пловдив – Бургас – Фаза 2” на територията на Община Стара Загора, в частта на определената пазарна оценка на отчуждаваните 5,279 дка от имот 65317.24.114, в землището на с. Самуилово, образуван от имот с идент. 65317.24.30 /целият от 21,900 дка/ в размер на 3 293,79лв.

Жалбоподателката твърди, че обжалваната част от въпросното решение било незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуално правни и материално-правни норми. Счита, че определеният размер на обезщетението не представлявало равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот /част от голям имот/. Същата не съответствала на пазарната цена на земеделските земи в м. „От среща“ в землището на с. Самуилово, които надвишавали 1 000-1 200лв./дка и поради това счита, че определеният размер от органа бил значително занижен.

В с.з. оспорващата, редовно призована, се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата на доверителката си.  Прилага писмени бележки, където сочи своите правни доводи за незаконосъобразно определяне на размера на дължимото се обезщетение с решението на МС. Претендира и за разноските по делото.

Ответникът – Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. Чрез процесуален представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение било правилно. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Посочва се, че размерът на обезщетението бил определен при спазване на изискванията на ЗДС.

 Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на транспорта, информационните технологии, редовно призован, в писмено становище по делото /л.293-295/ оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи досежно правилността и законосъобразността на изготвената пазарна оценка при съблюдаване на §1, т.2 от ДР на ЗДС и §1а, т.4 от същите. Моли за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение при отхвърляне на жалбата.

  Заинтересованата страна - Министърът на финансите, редовно призована в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – ДП„Национална компания Железопътна инфраструктура” гр. София, редовно призована в съдебно заседание, се представява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователна. Прилага писмени бележки с доводи по същество на спора.

    Съдът, като съобрази писмените доказателства, приложени от страните по делото и направените от тях възражения, намира за установена следната фактическа обстановка:

 С Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет, на основание чл. 34а ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и § 1 от ДР на ЗДС било взето решение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Позиция 5” Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас- Фаза 2” на територията на Община Стара Загора и Община Братя Даскалови съгласно влязъл в сила подробен устройствен план- парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-35 от 16.05.2018 г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти- частна собственост, намиращи се в землището на с.Самуилово, Община Стара Загора, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици /л.33/. Същото било взето въз основа на доклад на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, ведно със финансова обосновка, одобрена от Министъра на финансите, съгласно приложение №2.2, към чл. 35, ал.1, т. 4, буква” Б”.  

За имота, собственост на жалбоподателката с идент. 65317.24.114 от 5,279 дка, образуван от имот с идент. 65317.24.30,  въз основа на изготвена експертна оценка към дата 15.02.2019г., било определено обезщетение в размер на 3293, 79лв.

Към преписката е приложена експертната оценка на отчуждавани имоти, възложена от ДП „НКЖИ” гр. София. Същата била изготвена от ДЗЗД „ Тракия консулт” - лицензиран оценител на недвижими имоти /стр.222 и сл. от делото/ и таблица за информация по чл. 32, ал.4 от ЗДС, предоставена от службата по вписванията гр. Стара Загора, Приложение №2 към оценката /л.231-233/. С процесното решение било гласувано на оспорващата за отчуждения й поземлен имот- земеделска земя от 5,279 дка, съставляваща имот с 65317.24.114, обезщетение в размер на 3293,79 лв.

По делото по искане на жалбоподателката за изясняване на спорното обстоятелство относно определената оценка за дка земя, Съдът назначи съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещо лице инж. П., която отговаря на изискванията на §1а, т.3 от ДР на ЗДС. В заключението си ВЛ сочи, че поземлен имот, съставляващи имот с идент. 65317.24.141 с площ от 5,279 дка и бил образуван от имот идент. 65317.245.30, целият от 21,900 дка. Имотът представлявал земеделска земя-нива от четвърта категория, намираща се в м. „От среща“, землище на с. Самуилово, общ. Стара Загора.

Съгласно издадено от Служба вписвания, гр. Стара Загора удостоверение с №38089/16.10.2018г., се удостоверявало, че в периода 06.11.2017 год. – 14.09.2018 год. за землището на с.Самуилово били вписани 21 бр. сделки, като в табличен вид се прилагат данни за сключени 5 сделки в определения период от време при отчитане предназначението на имота, начин на трайно ползване и др. посочени от ВЛ фактори. В следствие на направените установявания и извършени осреднени изчисления, вещото лица дава заключение и определя парично обезщетение в размер на 852,00лв. за дка, която завишава с коефициент от 1,10 или 937,20лв./дка, като съотв. за отчуждените 5,297 дка определя обезщетение в размер на 4 947,48 лв.

Съдът, при извършената цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от ЖПК, като съобрази установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:

     По допустимостта - жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация /вж. приложения към жалбата нот. акт/, чийто интерес е пряко и непосредствено засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, който да правят оспорването недопустимо.

      Разгледана жалбата по същество, Съдът я намира за основателна, като съобрази следното:

       Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

       Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет. Оспорваното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите.  Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него се отчуждават поземлени имоти/части от такива, които са частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект.

      Съобразявайки горното, Съдът приема, че жаленият административен акт, в съотв. му част, като издаден от компетентен орган, в границите на неговата материално-правна компетентност, се явява валиден и не е налице отменително основание по см. на чл. 146, т.1 от АПК.

    Оспорваното решение е издадено и в изискуемата от закона форма и същото съдържа фактическите и правните основания за постановяването си. В акта издателят му сочи наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът на отчуждаваните поземлени имоти, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на отчуждаваните имоти, което е изпълнение на изискването за съдържание, визирано в чл. 34б от Закона за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

     Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да има допуснато съществено нарушение на общите и особените административно-производствени правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. От извършената служебна проверка, Съдът установява, че има спазване на установените специални административно-производствени правила за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство има направено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и до Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Именно от страна на тези министри, се прави и конкретното предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е било разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените по делото писмени доказателства /л.313-318/. Предложението е придружавано с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения.

  Основна предпоставка за вземане на решението за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект: Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ не територията на Община Братя Даскалови и Община Стара Загора, област Стара Загора, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-12-35/16.05.2018 год. на Зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в законна сила на 23.07.2018 год, т.е. преди гласуване на решението от МС. В табличен вид се представят имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Прилага се и финансова обосновка, и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител.

По делото не се спори, че са били налице предпоставки за издаването на решението  – наличие на държавна нужда от изграждане на обект от национално значение, която не може да бъде задоволена по друг начин и влязъл в сила ПУП- парцеларен план. Имотът, собственост на жалбоподателката, се засяга непосредствено от предвидените дейности и поради това е част от взетото решение на МС. Единствено спорен в това производство е въпросът дали определеният от ответника размер на справедливо обезщетение за отчуждавания имот е съответен на предписанията на ЗДС.

От приложената по делото експертна оценка /л. 222 и сл./, изготвена в административното производство за определяне на равностойното парично обезщетение, вкл. и за процесния имот, същата сочи, че тя е определена при осигурено удостоверение от Службата по вписванията в гр. Стара Загора с №38089/16.10.2018г. за сключени 21 бр. сделки в рамките на периода 06.11.2017г. до 14.09.2018г., придружено с копие на всички вписани сделки с имоти, оформени като Приложение №2 - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т. е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на "пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания"- имоти в земеделска територия, представляващи ниви, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Съгласно оценката, за пазарни аналози са възприети три сделки, и въз основа на тях е определена  средна пазарна цена за ниви в размер на 623,97 лв./дка. Сочи се там, че две търговски дружества купуват собствеността и изповядват сделките при пазарни цени от порядъка на 800-870 лв./дка, а едно /“Б. Агро“ООД“/ имал сделка при цена, равна на двойната данъчна оценка.

 Съгласно чл.32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственикът на отчуждавания имот /настояща жалбоподателка/ с процесното решение се предвижда заплащане на парично обезщетение. Равностойното парично обезщетение според закона се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл.32, ал.2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на  §1а, т.2 от ДР на ЗДС, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.  Съгласно  §1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания, и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Няма спор по делото, че според предназначението си процесният имот от 5,279 дка, представлява земеделска територия - нива от четвърта категория и се намира в землището на с. Самуилово, общ. Стара Загора и като такъв е отчужден.

Настоящият съдебен състав намира, че за определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателката следва да се имат в предвид само онези сделки, които са с предмет на имоти със сходни характеристики, вкл. и досежно категорията на поземления имот-нива. Видно от оценката, изготвена в административното производство определената равностойна пазарна цена за нива е формирана на база само на 3 сделки /под т. 3, 17 и 20 от Приложение №2/, като въз основа на тях се определя средна пазарна цена от 623,94 лв./дка.

В заключението си  назначеното ВЛ потвърждава така установения обема от сделки, сключени за съотв. район, като експерта изрично сочи, че не отчита сделките, изповядани на данъчна оценка или близка до нея, тези със земеделски земи с различен начин на трайно ползване от процесния имот и сделките, с прехвърляне на идеални части от имоти, на застроени такива и на урбанизирани незастроени имоти.

От приложение №2 към заключението се вижда ясно, че експертът определя пазарната цена за земя в това землище, като включва и цени за единица площ, които се определят с решение на ОбС Стара Загора №1471/29.03.2018г. и са в порядъка на 1193,13 лв./дка и 1194,97 лв./дка за две ниви, пета категория.

Съдът обаче, като съобрази законовите положения в ЗДС приема за основателно възражението на ответника и част от заинтересованите страни, че реално „сделка“ относно тези две ниви /под т.4 и т.5/ от заключението на ВЛ няма сключени и същите не следва да се вземат в предвид при определяне на справедливата пазарна цена, доколкото не се обхващат от понятието „пазарни цени“ по см. на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Същото важи и за поставения от експерта коефициент от 1,10 върху определената от него стойност на пазарни цени за имотите в землището на с. Самуилово. Основателно е възразява, че ЗДС не предвижда такава възможност и поради това Съдът не кредитира в тази му част заключението като правилно.

Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че в конкретният случай при определяне на размера на справедливото парично обезщетение е достатъчно осредняването да се извърши и само въз основа на цените за дка площ от двете сделки, които са взети в предвид и от самия ответник, които са в порядъка на 800,00 – 870,00лв., като не следва да се отчита сделката, под т.17 от експертната оценка, съотв. т.2 от заключението на ВЛ, която макар и да има за предмет имот със сходни характеристики и касае същото землище, е изповядана на цена за дка площ четирикратно по-ниска от установените два пазарни аналога. Дори и в самата експертна оценка изрично се сочи, че тази цена е много близка до данъчната оценка за имота, но въпреки това е включена при осредняване на цените.

Настоящият съдебен състав също приема, че въпросната сделка не отразява реално пазарните цени на имотите в този район, стъпвайки на база на двете сделки при цени от порядъка на 800 -870 лева/дка. Доколкото и съгласно закона, осредняването може да се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, няма законова пречка пазарната цена в този случай да бъде определена и само на база на въпросните 2 бр. сделки, сочени в приложението към заключението на ВЛ под №1 и 3. Така определената осреднена пазарна цена на база на въпросните два бр. сделки тогава се равнява на 835,03 лв., което определя, че за отчуждения имот на жалбоподателката с идент. 65317.24.141 от 5,279 дка се следва равностойно обезщетение в размер на 4 408,12 лв.

Ответникът следва да има в предвид и приетото Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. В коментираното решение се сочи, че СПЧ е подложил на преценка обстоятелството дaли пpиcъдeнoтo oбeзщeтeниe  cъглacнo дeйcтвaщoтo зaĸoнoдaтeлcтвo „…e paзyмнo cвъpзaнo cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнaтa зeмя ĸъм мoмeнтa нa oтчyждaвaнeтo.  Koгaтo имyщecтвoтo нa физичecĸo лицe e oтчyждeнo, cлeдвa дa имa пpoцeдypa, ocигypявaщa: цялocтнa oцeнĸa нa пocлeдицитe oт oтчyждaвaнeтo, вĸлючитeлнo пpиcъждaнe нa тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo…….“. /така вж. https://defakto.bg/2020/05/19/%d1%81%d1%8a%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%89/. В резултат на тази преценка и приет извод, че към онзи момент има допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПСЧ, поради това, че не е била дадена еквивалетна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. Това решение е показателно, че целта на сега действащите разпоредби на ЗДС досежно определянето на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, следва да се тълкуват в смисъл, че водещи при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съотв. имот. Това е допълнителен довод за съда да не приема за еквивалентен пазарен аналог сделката, изповядана на цена на дка площ от 201,77лв., тъй като същата е много близка до данъчна оценка и значително по-ниска от установените цени по другите пазарни аналози.

Това мотивира Съдът да приеме, че определеното от административния орган обезщетение за отчуждавания имот на жалбоподателката в размер на 3 293,79 лв. се явява неравностойно, съотв. незаконосъобразно определено, което налага изменение на Решение №118/20.02.2020г. на МС на Р. България в обжалваната му част, като размерът на определеното за процесния имот парично обезщетение следва да бъде увеличено от 3 293,79 лв. на 4 408,12 лв.

С оглед този изход на спора, Съдът намира за основателно своевременно направеното искане от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник, за присъждане на направените деловодни разноски, които се доказват до такива за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв. /л.17, гръб/, депозит за вещо лице в размер на 250.00 лв. /л. 281/ и възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., платено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2020г. /л.5/ или общо 860,00 лв., които следва да бъдат заплатени от Министерски съвет.

Водим от горното и на основание чл.38, ал.8 от ЗДС, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ по жалба на Г.Н.Б. ***  Решение №118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти, частна собственост за държавни нужди, за изграждане на обект „Позиция 5” Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас- Фаза 2” на територията на област Стара Загора в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждаване на 5,279 дка от имот с идент. 65317.24.114, образуван от имот с идент. 65317.24.30 и представляващ нива- четвърта категория, находяща се в землището на с.Самуилово, общ. Стара Загора, в м. ”От среща“ като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 3 293,79 лв. на 4 408,12  лв. /четири хиляди четиристотин и осем и 0,12 /.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. България да заплати на Г.Н.Б. ***, ЕГН- **********, деловодни разноски в размер на 860.00 /осемстотин и шестедесет/ лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: