№ 1734
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500639 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11320/06.02.2025 г., подадена
от Детска градина ... „...“ (ответник в първоинстанционния процес),
действаща чрез адв. Г. М., срещу решение № 127/10.01.2025 г. по гр.д. №
16696/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е осъден
въззивникът да заплати на Н. Т. Ц. следните суми: сумата от 622,72 лв.,
представляваща разликата между заплатеното трудово възнаграждение и
дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.09.2023
г. след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023
г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г., както и сумата от 841,93 лв.,
представляваща обезщетение за 10 работни дни неизползван отпуск, съгласно
Анекс към КТД № Д01-247/11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми от датата на завеждането на исковата молба – 28.12.2023
г., до окончателното им изплащане.
Със същото решение въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 300 лв. за
разноски по делото - държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че съдът е
присъдил на ищцата претендираното допълнително трудово възнаграждение
въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. и
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/20.04.2017 г., обн. ДВ бр.
75 от 01.09.2023 г., в които документи изобщо не е предвидено соченото 4%
увеличение на заплатите на непедагогическия персонал. С анекса е уговорено
увеличение от 15 % на трудовото възнаграждение само на педагогическия
персонал, а съгласно чл. 27, ал. 4 за непедагогическия персонал предвиденото
1
увеличение е за достигане на не по-малко от минималната основна месечна
работна заплата по чл. 28 от КТД, която за заеманата от ищцата длъжност
„главен счетоводител“ е поне 125 % от МРЗ за страната, тоест 975 лв. (при
МРЗ за 2023 г. в размер на 780 лв.). В целия исков период от 01.01.2023 г. до
15.09.2023 г. ищцата е получавала възнаграждение от 1300 лв., което
надвишава така установения минимум, поради което въз основа на
обсъждания анекс увеличение не й се следва. Такова не се следва и въз основа
на посочената наредба, която също предвижда увеличение само на заплатите
на педагогическия персонал.
Отделно изтъква, че в първото открито съдебно заседание ищцата е
уточнила, че претенцията й за увеличение на заплатата е на друго основание, а
именно Анекс от 06.10.2023 г. към Общински КТД №
Д23000226ВН/22.02.2023 г., като съдът не е обсъдил в решението си нито
въпросния анекс, нито направените по повод приложението му възражения на
въззивника и подкрепящи ги доказателства. Затова и счита, че съдът изобщо
не се е произнесъл по предявения иск с оглед заявеното негово основание и не
е обсъдил всички възражения и доказателства на страните. Поддържа
възраженията си, че този анекс от 06.10.2023 г. е приет след прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата и е неприложим по отношение на нея,
както и че придаденото обратно действие на анекса от дата 01.01.2023 г. касае
периода, за който се дължи увеличението на правоимащите лица, а ищцата
въобще няма качеството на такова лице. В тази връзка се позовава и на
разпоредбите на чл. 18 от Наредба № 4/20.10.2017 г. за нормиране и заплащане
на труда и приетите Вътрешни правила за работна заплата на ДГ „...“, според
които промените в индивидуалната работна заплата се извършват с
двустранно подписано допълнително споразумение към съществуващ трудов
договор, но не и към вече прекратен такъв.
Дори да се приеме, че анексът от 06.10.2023 г. разпростира действието
си и по отношение на правоотношението на ищцата, счита, че увеличение
отново не й се дължи, понеже заплатата й надвишава предвидения и с този
анекс минимум. По-конкретно твърди, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от
Общински КТД за длъжността „главен счетоводител“ е договорено основно
възнаграждение не по-малко от 140 % от МРЗ или 1092 лв., което съгласно чл.
26а, ал. 3 от Анекса от 06.10.2023 г. е увеличено с поне 4 % или 43,68 лв., при
което новият задължителен минимален размер възлиза на 1135,68 лв. Сочи, че
след приемане на анекса са изменени и Вътрешните правила за работна
заплата на ДГ „...“, като заплатата на главния счетоводител е увеличена от
1092 лв. на 1136 лв., последната ненадвишаваща заплатата на ищцата в
исковия период от 1300 лв.
По отношение на присъденото с решението обезщетение за неизползван
отпуск също намира, че са допуснати процесуални нарушения от съда и
произнасянето не касае заявената искова претенция. Последната е за
заплащане на допълнителни 10 дни неизползван платен годишен отпуск за
2022 г. и се претендира на основание чл. 39в от Анекс към КТД № Д01-
247/11.11.2021 г., извън вече заплатените й 19 дни по заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, а в мотивите на решението съдът
неоснователно е приел, че няма спор относно дължимостта на обезщетението
и същото е предвидено в самата заповед, но размерът не е съобразен с
изменението на трудовото възнаграждение, като дължимата и присъдена сума
2
от 841,93 лв. представлява разлика между изплатеното и дължимото
обезщетение. Твърди, че съдът отново не се е произнесъл по възраженията му
и срещу този иск, които поддържа. Излага, че разпоредбата на чл. 39в от
Анекса от 11.11.2021 г. предвижда допълнителен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни за непедагогическия персонал на основание обявената с
решение на МС извънредна епидемична обстановка, която е удължена
последно до 31.03.2022 г. Счита, че така договореният допълнителен отпуск е
за календарна година и се ползва до отмяната на епидемичната обстановка.
Сочи, че Анексът има действие за срока на КТД № Д01-197/17.08.2020 г.,
изтекъл на 26.11.2022 г., а в приетия и действащ след тази дата КТД № Д01-
269/06.12.2022 г. тази разпоредба е отменена. Затова и намира, че след
26.11.2022 г. липсва основание за ползване на обсъждания допълнителен
платен отпуск, съответно за заплащане на заместващото го обезщетение при
прекратяване на правоотношението. Отделно поддържа, че от представените и
необсъдени от съда заявления на ищцата за ползване на платен отпуск и
заповеди за разрешаването му се установява, че в периода 22.08.2022 г. –
14.10.2022 г. ищцата е ползвала 10 дни платен отпуск по чл. 39в от Анекса от
11.11.2021 г. На 13.01.2023 г. същата е уведомена, че за 2022 г. има неползван
отпуск в размер на 17 дни и впоследствие същият е ползван изцяло. Сочи, че с
последно подаденото от ищцата заявление вх. № 631/24.07.2023 г. тя е заявила
ползване на отпуск за 2022 г. и 2023 г., с което е признала, че е изчерпала
отпуска за 2022 г. и е заявила за ползване част от този за 2023 г., като
останалата неизползвана част за 2023 г. е изплатена съгласно заповедта за
прекратяване на правоотношението й.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове и да бъдат присъдени в негова полза разноски за платена държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 50 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Н. Т. Ц. не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване, като отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата се явява редовна и допустима и следва да
бъде приета за разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
11320/06.02.2025 г., подадена от Детска градина ... „...“ (ответник в
първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Г. М., срещу решение №
127/10.01.2025 г. по гр.д. № 16696/2023 г. по описа на Районен съд – Варна,
49-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Н. Т. Ц. следните
суми: сумата от 622,72 лв., представляваща разликата между заплатеното
трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 15.09.2023 г. след преизчисляване съгласно договореното с
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и
сумата от 841,93 лв., представляваща обезщетение за 10 работни дни
неизползван отпуск, съгласно Анекс към КТД № Д01-247/11.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждането на
исковата молба – 28.12.2023 г., до окончателното им изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4