РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Гълъбово, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100374 по описа за 2024 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие. Постъпила е молба от И.
Д. А., ЕГН **********, с адрес *********** за оказване на защита поради твърдян
извършен спрямо нея акт за домашно насилие от лицето А. Х. А.. Молителката твърди, че
ответника е нейн бивш съпруг, като бракът им бил прекратен с Решение № 260019 от
08.04.2021 г. по гр.д. № 399/2020 г. на РС Гълъбово. Твърди, че с Решение № 61 от
15.09.2022г., постановено по ГД № 375/2022г., по описа на Районен съд – Гълъбово,
упражняването на родителските права по отношение на трите им деца – Ф.А.А., Х.А.А. и
П.А.А. били предоставени на ответника, а на молителката бил определен режим на лични
отношения с децата. Твърди, че споразумението, обективирано в горецитираното решение
било подписано от нея от страх, поради заплахи за живота и здравето й от страна на
ответника. Твърди, че бившият й съпругът и неговата майка извели децата извън България –
в Н. и преустановили контактите на децата им с молителката. Твърди, че поведението на
ответника към нея било винаги арогантно – с обиди и заплахи. Твърди, че едва от март
месец 2024 г. започнала да има контакт с голямата си дъщеря по приложението
„Месинджър“, но на разговорите им винаги присъствали бившия й съпруг и неговата майка
– ответницата, като ги чувала непрекъснато да „суфлират“. Твърди, че на 29.06.2024 г. в
14,01,46 часа, провела видео разговор с децата, чрез приложението „месинджър“. По време
на разговора, ответника взел телефона и започнал да й крещи заплашителни и обидни думи,
както и че никога няма да види децата си и ще я съсипе. Твърди, че обидите и заплахите
били изречени от ответника в присъствието на трите деца, които се разстроили и
разплакали. Твърди, че когато се опитала да успокои децата, ответника затворил телефона и
приключил разговора. Всички тези обидни думи и закани предизвикали основателен страх
както за живота и здравето й, така и за децата. Представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в
съдебно заседание ангажира гласни доказателства. Иска съдът да постанови решение, с
което да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1., т.3, т.4, т.6 от ЗЗДН.
Ответникът А. Х. А., чрез процесуалния си представител оспорва твърденията в
молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В съдебно заседание ангажира гласни
доказателства.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с
оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора
факти и от правна страна следното: Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство". В случая молбата е
подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и
на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т. е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът А. Х. А. е бивш съпруг на молителката, предвид което същият попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.1 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо молителката.
Молбата е депозирана в срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
молителката, приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани
обстоятелствата, а именно извършени вербални действия от страна на ответника на дата
29.06.2024 г., описани в молбата за защита. По делото са събрани гласни доказателства. Като
свидетел е разпитана В.А.Г., която е присъствала на разговора. Свидетелката твърди, че през
месец юни тази година била заедно с молителката И.. Молителката разговаряла на
видеовръзка с децата си. Сочи, че ответника започнал да обижда и заплашва И., да я псува
„курво, мастийо, откажи се. Ако трябва и главата ти ще отрежа“. Свидетелката сочи, че
децата се разплакали, защото чували разговора, молителката също започнала да плаче и
цялата треперила. Като свидетел е разпитана и майката на молителката М.И.А., която не е
присъствала на видеоразговора на 29.06.2024 г., но сочи в показанията си, че ответника
обижда и заплашва И. не за първи път.
Като свидетел на ответника е разпитан И.А.М., който не е присъствал на
видеоразговора, но сочи в показанията си, че майката на ответника му разказала, че
молителката обидила А. А., като му казала „ти не ставаш за баща“. Сочи, че ответника не е
агресивен и конфликтен, не повишавал тон и не се карал с никой.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и
доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите,
когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е заповедта за
защита да се основава само на декларацията когато поради особеностите на случая не могат
да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено в място, където
други лица не са присъствали, няма видими белези от извършеното физическо насилие или
пострадалият се е намирал в невъзможност да се снабди своевременно с
медицинскоудостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от
насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали случаи, съобразно
твърденията в молбата са налице доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй
като тежестта за доказване на факта на насилието е негова. В разглеждания случай,
представената от молителя декларация е годно доказателствено средство, като съдържа
нужните данни за извършителя на домашно насилие, както и за самият акт на домашно
насилие за време, място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се
ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването. Този извод
следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която при липса на други
доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена
декларация по чл. 9 ЗЗДН. Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да
докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това,
че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да
са достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност
2
за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други
доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице
обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да
опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, намира, че по делото е установено поведението на ответника, което
съставлява акт на домашно психическо и емоционално насилие спрямо молителката във
видеоразговор на 29.06.2024 г., в който използвал редица изразни средства по отношения на
молителката, имащи обидно съдържания. Осъществените от ответника А. Х. А. спрямо
молителката вербални изрази, следва да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в
частта досежно психическо насилие. Неминуемо изречените от ответника обидни и
заплашителни изрази представляват извършен акт на психическо насилие. Законът защитава
лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат
да имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело
до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това
установило се недопустимо негово поведение спрямо молителката. С оглед на
гореизложеното, подадената молба за защита се явява основателна.
По отношение на мерките за защита: Доказаното наличие на актове на домашно
насилие има за законна последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко
при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да
съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/. В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 333ДН, а именно: ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката, да му се забрани да приближава
същата и жилището й в ***********, местоработата и местата за социални контакти и
отдих, до постановяване на решение по чл. 15 ЗЗДН по настоящото дело, както и да му се
забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация. Съдът намира, че срокът за тези мерки следва да е с
продължителност 12 месеца, като следва да бъде приспаднат периодът на действие на
Заповед за незабавна защита № 2/11.07.2024 г. При този изход на спора ще следва ответникът
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лв. В полза на адв.Д. се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.22 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същото следва да бъде възложено в тежест на ответника.
На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Х. А. с ЕГН ********** с адрес ******** , да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес
*********.
ЗАБРАНЯВА на А. Х. А. с ЕГН ********** с адрес ******** да приближава
жилището на И. Д. А. в ***********, както и нейните места за социални контакти и отдих,
за срок от 12 /дванадесет месеца/, считано от датата на постановяване на решението, като на
осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита № 2 от 11.07.2024 г., считано от датата на връчването й на 15.07.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на А. Х. А. с ЕГН ********** с адрес ******** да осъществява контакт
с И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес *********** под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
3
средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет месеца/, считано от датата на
постановяване на решението, като на осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на
мерките по издадената заповед за незабавна защита № 2 от 11.07.2024 г., считано от датата
на връчването й на 15.07.2024 г.
ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** с адрес ******** да заплати по сметка на
Районен съд –Гълъбово държавна такса за производството в размер на 25 лв. (двадесет и пет
лева), като на основание чл. 22 от ЗЗДН да се издаде служебно изпълнителен лист за сумата
при невнасяне на сумата в срок.
ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** с адрес ********, да заплати на да заплати на
адв. В. М. Д. от АК Пловдив, на основание.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/ - адв. възнаграждение за процесуално представителство
пред първата съдебна инстанция.
Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, като се посочат
последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал.4 от ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не
спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението, ведно с изготвените мотиви, и заповедта, ДА СЕ ВРЪЧАТ на
страните, както и на съответното РУ „Полиция“ по настоящия адрес на страните, на
основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в седмодневен
срок от връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4