№ 299
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110107880 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Б. А. П. срещу Г. Б. П. с правно основание чл.59, ал.9 СК и иск
по чл.150 от СК, за изменение режима на лични отношения на бащата с децата Г. Г. П.,
родена па **** и Л. Г. П. роден на **** г. и размер на присъдена издръжка, определен с
решение по гр. дело 5130/2020 г. на ВРС, като се увеличи от 160 лв. да заплаща издръжка в
полза на децата чрез тяхната майка и законен представител, след допуснато увеличение от
съда в размера, месечна издръжка в размер на по 270 лева, с падеж на плащане от първо до
пето число на текущия месец, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за
всеки месец забава.
Предявен е иск насрещен иск от Г. Б. П. срещу Б. А. П. с правно основание чл.59,
ал.9 за изменение режима на лични отношения на бащата с децата, определен с решение по
гр. дело 5130/2020 г. на ВРС.
Ищцата твърди, че с Решение по в. гр. дело 416/2021 г. на ВОС във вр. с гр. дело
5130/2020 г. на ВРС бракът между страните е прекратен по вина на ответника. Родителските
права върху децата са предоставени на майката, а на Г. П. е определен режим на лични
отношения .
Сочи, че има многобройни Решение на PC - Варна по ЗЗДН спрямо майката, а
именно: Решение от 09.04.2019 г. по гр. дело № 2688/2019 г. по описа на 34 с-в на PC -
Варна, Решение от 01.09.2020 г. по гр. дело № 7936/2020 г. по описа на 10 с-в на PC - Варна,
Решение от 27.07.2022 г. по гр. дело № 8641/2022 г. по описа на 18 с-в на PC - Варна.
Твърди се, че ответника не спира да подлага както ищцата, така и децата на
непрекъснат психически тормоз. Г. Г. П. помни всички актове на насилие поради което имала
проблеми с говора, които проблеми още не са овладяни. Заради нанесените травми децата
посещават ЦСРИ „Ирис" в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик. Има назначени срещи с
психолог, психиатър и логопед.
Твърди се, че в децата е налице родителско отчуждение предвид агресивното
поведение на ответника. За периода от 2021 г. до настоящият момент ответникът не
1
посещава ЦСРИ „Ирис" в гр. Варна, не откликва на срещите със соц. работници. От 2019 г.
до настоящият момент децата са оставали един единствен път насаме с баща си за няколко
часа и когато се върнали при майката целите били мръсни, миришещи на одеколон. Ищцата
излага, че когато Г. чуе името на баща си или неговия глас тя започва да плаче, да си гризе
ноктите. Л. П. се скрива под масата н не иска да излиза само докато чуе гласа на баща си. В
последните три години децата не са виждали своя баща.
Ищцата сочи, че бащата няма нужните условия за гледане на децата. Липсва
изградено доверие между бащата и децата, налице е отчужденост и незаинтересованост от
страна на ответника. Липсват му познания за това какво децата обичат, кое не му харесва,
какви са техните мечти. Твърди се, че няма изградена емоционалната връзка между бащата и
децата. Г. П. така и не е изградил връзка с децата си, такава, каквато трябва да бъде с
взаимно доверие и споделяне.
Счита, че към настоящият момент режима на лични отношения между бащата и
децата следва да бъде редуциран с оглед възможността децата да свикнат с присъствието на
П., да изградят връзка на доверие, да се отпуснат.
Наред с горното счита, че нуждите на децата са се увеличили и размера на
присъдената издръжка е изключително нисък съобразно възрастта им. Г. П. ще бъде първи
клас, а Л. П. трета група в ДГ. Претендира разноски.
В срока за отговор бащата Г. Б. П. изразява становище като оспорва твърденията
на ищцата, предявява иск за изменение на режима на лични отношения като предлага такъв.
Прави искане към ищцата за постигане на споразумение за споделено родителство.
Оспорва твърдението в исковата молба, че бащата не е откликвал на срещите със
социалните работници. Тези срещи били прекъсвани по инициатива на ищцата с
единствената цел бащата да бъде лишен и от малкото възможно време за срещи с децата.
Ответникът счита за неверни твърденията, че бащата няма нужния родителски капацитет,
като в периода на съвместното им съжителство, а и след това бащата е полагал
необходимите грижи за децата, до момента в които ищцата е решила да прекрати връзка.
Посочва, че ищцата не спазва режима на лични контакти с децата съобразно
съдебното решение № 808/2021 г. постановено по в. гр. дело № 416/21 год. на ВОС, а
единствено и само създава пречки и на малкото време което е определено на бащата с
децата, което налага и да иска промяна на режима.
В срока за отговор Б. Х. изразява становище по предявения насрещен иск, като го
оспорва. Изразява несъгласие за постигане на споразумение за споделено родителство
спрямо децата.
ДСП Варна изразява писмено становище, че е необходимо режима за контакт между
бащата и децата да бъде плавен, съобразен с тяхната възраст и психо-емоционално
сътояние.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Видно от Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за
раждане №****г. е родено на **** г. детето детето Л. Г. П., негови родители са Б. А. П. и Г.
Б. П..
Видно от Удостоверение за раждане № *********, издадено въз основа на акт за
раждане №****г. е родено на **** детето Г. Г. П., нейни родители са Б. А. П. и Г. Б. П..
С решение по гр.д.№5130/20г., изменено с решение по възз.гр.д.№416/21г. на ВОС е
прекратен брака между родителите, по вина на съпруга и определен следния режим на
лични отношения между Г. Б. П. децата Л. Г. П., и Г. Г. П.: За срок от една година от
влизане в сила на настоящото решение — от 10.00 часа до 13:00 часа в Контактен център
2
към ЦОП „По-добро бъдеще" — гр. Варна в присъствието на майката; За срок от три години
след изтичане на предходния едногодишен период- всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 до 17:00 часа, без присъствието на майката; След изтичане на тригодишния период -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота с преспИ.е до неделя до
17:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Бащата е осъден да заплаша месечна издръжка па всяко дете в размер на 160 лв.
С решение по гр.д.№7936/20 г. на ВРС са наложени мерки по ЗЗДН , като съдът е
постановил Г. Б. П., , да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. А. П., с
адрес в гр. В., Г. Г. П. и Л. Г. П.. ЗАБРАНЯВА на Г. Б. П., да се приближава на по-малко от
200 м. разстояние до Б. А. П., включително и жилището, в което молителката живее на
адрес в гр. В., както и жилището на адрес в гр. В., за срок от 18 месеца, считано от датата на
влизане в сила на решението.
С решение по гр.д.№8641/22г. на ВРС ,съдът е постановил Г. Б. П., да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Б. А. Х., и збранил да приближава на по-малко
от 200 метра Б. А. Х., ЕГН **********, нейното жилище, находящо се в гр. В., ап. 9, и
работното й място – закусвалня „Д.“, находяща се в гр. В. , за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
От показанията на разпитания по делото свидетел по искане на ищцата М.В.Н. и
ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че от година и нещо бащата
искал да вижда децата и да посещава дома. Децата не говорят за него. Когато дойде, те се
обръщат на другата страна, въобще не искат да имат някаква комуникация. Децата не
говорят за баща си абсолютно нищо, дори и свидетелят и майката не говорят за него пред
тях. Децата посещават център Ирис, до детската градина. Посещенията там включват
логопед и психолог. Бащата не посещава този център. Бащата не е вземал децата с
преспИ.е, от както живее свидетеля с майката. Има случай, в които децата са оставали с
бащата си за определен период сами без майката. Били два пъти когато тя ги пускала, когато
имали срещи. Единият път ходили с него на разходка. Вторият път, майката била на работа
и искала да ги вземе от по-рано понеже е на работа, бащата отказал, защото имал определен
час за вземане. През последния един месец бащата идвал по графика. Когато дойде нищо
не се случва. Отваря вратата, децата или са в детската или са в кухнята. Те когато са в
кухнята вратата е отворена, те си гледат нещо, той им казва ”тате, елате”, те въобще никакво
внимание. Последните два пъти им носел подаръци. Не е идвал с полиция, после се вика
полиция, когато децата не бъдат взети. Полицаите приканват децата да отидат при баща си.
Децата казват „не искаме да ходим” и това е. Когато бащата си тръгне след срещите, майката
и децата не коментират ситуацията. Децата казват „мамо, не искаме да ходим, не искаме да
ходим”. Майка им им обяснява, че „баща ви иска да ви види”, „не, не искаме да ходим, не
искаме да ходим при него”, това е. Но никога с лошо.
От показанията на разпитаната по делото като свидетелка А.П., разпитана по искане
на ответника и ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че от около
четири години бащата е виждал децата около 5-6 пъти. В началото, когато са идвали децата,
всичко е било нормално. Децата са идвали може би преди година, две, в къщата на бащата.
След това повече майка им не ги даде. В момента свидетелката ходи с бащата в определения
режим на лични отношения до тях само да ги види. Бащата им бил взел по един анцуг
последния път, обаче на Г. й бил малък и майка им излязла от стаята да го вземе, да го
сменят, тогава децата се обърнали, погледнали, усмихнали се, когато тя влязла в стаята те
пак си навели главите. Бащата, не смее да направи каквото и да било, защото постоянно му
се вадят ограничителни заповед. Бащата два пъти е виждал в социални грижи, ЦОП
Владиславово децата. Майката отказва да праща децата на срещите в ЦОП. Бащата освен
обичайната издръжка, им купува дрехи, сладки, плодове. В домът, в който живее бащата има
условия децата да преспиват. Свидетелката живее там с дете от първия й брак.
3
По делото са представени План за действие относно детето Г. П. от 19.06.2024г. и
План за действие относно детето Л. П. от 19.06.2024г. и предоставена информация за децата
от Център Ирис;
На основание член 59, алинея 6 от СК е изслуша, явилата се в открито съдебното
заседание майка Б. Х. излага, че бащата две години и половина никога не е търсил децата.
Счита , че режима на лични отношения трябва да е в контролирана среда. В началото
предлагала общи срещи на площадката, но бащата не се съгласил. Никога не се е грижил за
тях самостоятелно.
На основание член 59, алинея 6 от СК е изслушан, явилият се в открито съдебното
заседание родител Г. П., който заявява, че след втората среща с децата в ЦОП
Владиславово, майката решела да не ги води. Няма как да поддържа контакт с децата защото
майката ги е наплашила.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СПЕ се установява, че
п о данни от делото и от проведените интервюта, между родителите е налице сериозен
родителски конфликт. Конфликтните им отношения имат и неблагоприятно развитие и
въздействие върху децата. От материалите по делото, от проведените интервюта и
психологична работа, може да се изведе наличие на синдром на родителско
отчуждение. Контакт между децата Г. и Л., и баща им Г. П. не е наблюдаван. Г-жа Х. не е
съгласна да съдейства за осъществяване на среща между децата и г-н П. в присъствието на
в.л. от съображение за сигурността им. Притеснява се за тях и иска да съхрани психическото
им състояние. Майката е била жертва на физическо и психическо насилие, вследствие на
което изпитва своите страхове за сигурността на децата си. Емоционалната връзка между
децата Г. и Л. и г-н П. е силно нарушена. Г-н П. декларира желание и готовност да се вижда
с децата, да участва в отглеждането им, да осъществява режим на контакти с тях. В същото
време има желание това да се случва без присъствие на други хора, в т.ч. и на специалисти.
Заявява готовност да провежда срещите си с тях в дома си, без нужда от външни хора.
Последните години поради многократните ограничителни заповеди, които е получавал
заявява, че не смее да направи опит за среща с тях. Децата споделят нежелание да остават в
дома на баща си. Категорични са в решението си да не го посещават, да не се срещат с него
при никакви обстоятелства. И двамата избягват контакт с него. При Л. емоциите са по-силно
изразени, като те показват гняв, ярост и категоричност. Детето си е изградило техника как да
действа, когато баща му дойде в дома им да ги види и е установил, че не след дълго когато
не му обърнат внимание с Г., г-н П. си тръгва. Открито и свободно говори за ситуации, в
които г-н П. е поставил семейството в риск, напр. (блъска силно по вратата, лош е, не ми е
вече баща). Г. е по-сдържана в разговора за отношенията с родителите. Тя многократно
отменя темата и насочва разговора в друга посока. Това е знак и резултат от различни
емоционални реакции и/или защити. И двете деца в разговора когато става въпрос за баща
им, настояват да се има предвид Миро (новия партньор на майката). Децата Г. и Л. са
поставени в сериозен родителски конфликт, силно натоварени и обременени от това.
Свидетели са били на чести скандали и домашно насилие по време на съвместното им
съжителство на своите родители. Децата изпитват емоционална свързаност със своята
майка. Тя е тази, която осигурява комфорт, спокойствие, задоволява необходимите
потребности, защита. Те държат на нея, тя се грижи за тях, задоволява желанията им,
подпомага образователния процес, присъства в ежедневните им нужди. Баща им г-н П. не
участва в ежедневните дейности, не полага грижи за тях, те не го допускат в живота си,
отказват срещи с него, което е предпоставка за наличие на отчуждение. От материалите по
делото многократно е коментирано наличие на страх у децата от техния баща.
Пресъздаването на случките, в които децата се чувстват застрашени биха могли да се
определят като известна ситуативна тревожност, характерови и темпераментови
ососбености на децата, липса на изградени взаимоотношения между децата и баща им,
както и проява на лоялност към майката. Децата заявяват многократно нежелание да се
4
срещат с баща си, да отидат при него, дори да контактуват с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК , ако обстоятелствата се изменят, съдът
по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение
на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на
по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и
грижи, така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-
дете, т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват
ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и
единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния
морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към
родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при
отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в
ППВС № 1/1974 г., под "интереси на децата" следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е
наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение
или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая по делото не е спорно, че страните са родители на Г. П. и Л. П., както и че с
решение по гр. дело № 5130/2020 г. на Варненски районен съд,частично изменено с решение
на ВОС родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при която
е определено и тяхното местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения
и последният е осъден да заплаща месечна издръжка.
След като родителските права по отношение на децата Г. П. и Л. П. се упражняват от
майката, бащата следва да има определен режим на лични отношения. С решение по гр.
дело № 51303/2020 г. на Варненски районен съд,частично изменено с решение на ВОС е
определен такъв режим.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
настоящият състав намира, че изложените в исковата молба твърдения за изменение
режима на лични отношения между бащата и децата са неоснователни.
Определеният с влязло в законна сила съдебно решение режим на лични отношения
между бащата и децата в защитена среда -ЦОП „По-добро бъдеще“ гр.Варна не е
изпълняван в постановения срок от една година. По делото се установи, че са проведени две
срещи, като в последствие по своя инициатива майката е подала молба за прекратяване на
услугата, съобразно отразеното в изготвената и приета по делото СПЕ „ През 2022г. децата
започнали да провеждат срещи с баща си в ЦОП в присъствието на психолог. По данни от
специалистите, срещите минавали нормално, но децата споделяли с майка си, че не желаят
да посещават центъра....След разболяване на Г., поради различните й симптоми, момичето
получило кръвоизлив в окото, вследствие на който без да си изясни причините, г-н П. подал
жалби в редица служби, което довело до многократни разпити на г-жа Х.. Едва тогава тя
осъзнала, че всъщност г-н П. не се интересува от децата и тяхното развитие, а просто търси
поводи да продължава да я тормози психически, от разстояние. Тогава, майката подала
молба за прекратяване на услугата към ЦОП, от което децата били доволни"....“
Съдът приема, че причина е поведението на ищцата Б. Х. и значително обострените
отношения между страните. Същевременно обаче нетърпимостта в отношенията между
родителите не следва да прави децата заложници и потърпевши. Водеща е ролята на
интереса на децата, с който съдът следва да се съобразява при всички обстоятелства.
5
Действително, неизпълняването на режима на лични отношения и ниската възраст на децата
са довели до заучено поведение и демонстрирано желание да не общуват с баща си. В
постановеният от съда към момента режим на лични отношения е съобразено и израстването
на децата и възможността за пълноценен контакт с бащата, като за срок от три години е
постановен режим от 10 до 17ч. през деня, без приспИ.е в дома на бащата и без
присъствието на майката, които следва да действа и към момента.
Настоящият състав намира, че установената отчужденост между бащата и децата ще
бъде преодоляна именно при осъществяването на постановения към момента режим на
лични отношения, като се съблюдава точното му изпълнение и от двамата родители. Следва
да се отбележи, че какъвто и режим да бъде постановен, ако се възпрепятства изпълнението
му от упражняващия родителските права родител, то това би могло да се счита за основание
за лишаване от родителски права на същия.
Ограничаването на контактите между децата и бащата не е в интерес на децата и би
могло да рефлектира негативно върху пълноценното израстване, здравословното
емоционално развитие и възприятието на малолетните за значимостта на ролята на бащата в
семейството, какъвто процес е започнал. С оглед гореизложеното, предявения иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Възпрепятстване изпълнението на постановения към момента режим на лични
отношения, липсата на съдействие от майката не може да обоснове уважаване на така
предявения иск по чл.59, ал.9 от СК.
Неоснователен се явява и предявения от бащата насрещен иск за постановяване на
разширен режим на лични отношения между него и децата, тъй като както посочено бе по-
горе, следва да се изпълнява постановения към момента стриктно, за да се преодолее
настъпилото отчуждение с бащата и възстанови нормалната връзка родител-дете.
По предявените искове по чл.150 от СК:
Детето Г. П. е навършило 7 години и детето Л. П. навършило 5 години. Живеят със
своята майка, която полага непосредствените грижи за тях. Въпреки възприетото в
практиката, че потребностите на децата от гледна точка на обичайните разходи /облекло,
храна, отопление, транспорт и други подобни/ са по-ниски от тези на възрастен, то в
действителност това не е така. Децата имат нужда от разнообразна храна, средства за
закупуване на облекло, като в повечето случаи детските дрехи са по-скъпи от тези за
възрастен човек, а и с оглед процеса на израстване на детето се налага да се подменят по-
често. Нуждите на всяко дете от издръжка трябва да бъдат задоволени така, както ако
родителите живеят заедно.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент
минималната работна заплата за страната е в размер на 1077 лева съгласно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 359 на МС от 23.10.2024 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е
не по-малко от 269,25 лева.
При сега действащата нормативна уредба горна граница на издръжката за дете не е
фиксирана и затова съдът следва да определи размера с оглед конкретните данни по делото,
който размер да е в интерес на детето и да съответства на доходите на родителя. Според
критериите, заложени в чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗДт вр. с ПМС линията на бедност за 2024г. е
526 лв. за определяне нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите
средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в
6
размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от ППВС №
5/1970/.
Преценявайки потребностите на детето Г. и детето Л., тяхната възраст и изминалия
период от 3 години от момента на определяне размера на предходна издръжка, съдът
намира че общата издръжка за всяко дете следва да е в размер на 520 лв., от които бащата да
заплаща 270 лв., а майката да осигурява 250 лв. Преимущественото парично участие на
бащата се обуславя от обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди
всичко нуждите и интересите на детето, но и възможностите на ответника. Заплащането на
месечна издръжка в този размер, се обуславя от факта, че бащата реализира доходи, в
работоспособна възраст е, като същият няма задължение към други низходящи.
Съответно, следва да уважи предявения иск за изменяне на първоначално присъдена
издръжка за сумата от 270 лв. за всяко от децата .
По разноските и дж. такса: С оглед на размера на присъдената издръжка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на ВРС в размер на 100,80 лв. или общо 201,60 лв. за иска по чл.150 СК.
Разноски по исковете по чл.59,ал.9 от СК , съдът не следва да присъжда, същите
остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй като
производството представлява такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен
за интересите на детето характер, съобразно изхода на спора и постановеното в
Тълкувателно решение №3/2023г. на ВКС, ОСГК от 13.06.2024г.
Настоящият състав приема, че производството по член 127 от СК представлява
спорна съдебна администрация, нов производството пред районния съд ищцата освен искане
по член 59 от СК е предявила и искове с правно основание член 150 от СК за изменение
размера на присъдена издръжка в полза на децата. Предвид основателност и уважаване тези
исковете за издръжка, производството по които няма характер на спорна съдебна
администрация, искането на ищцата за присъждане на съдебни разноски е основателно.
Следователно на ищцата следва да се присъдят сторените от нея в производството разноски
за исковете по чл.150 от СК. Доколкото ищцата е представила доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, без да посочи по кой от исковете колко е
заплатено, то настоящият състав на въззивния съд счита, че то следва да бъде разделено по
следния начин половината /400 лева/ за исковете изменение режима на лични отношения на
бащата с децата и половината /400 лева/ за исковете за изменение издръжка. Поради което
на ищцата следва да се присъдят разноски за уважените искове за издръжка в размер на 400
лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.дело № 5130/2020 г. на РС-Варна месечна
издръжка, която Г. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на Л. Г. П., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Б. А. П., ЕГН **********, като
увеличава размера на същата от 200 лв. на 270 лв. (двеста и седемдесет лева), с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска-
26.06.2024г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 от СК.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.дело № 5130/2020 г. на РС-Варна месечна
издръжка, която Г. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на Г. Г. П., ЕГН
7
**********, чрез неговата майка и законен представител Б. А. П., ЕГН **********, като
увеличава размера на същата от 200 лв. на 270 лв. (двеста и седемдесет лева), с падеж от
1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска-
26.06.2024г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. П., ЕГН ********** срещу Г. Б. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, за изменение режима на лични
отношения на бащата с децата Г. Г. П. и Л. Г. П., определен с решение по гр.дело №
5130/2020 г. на РС-Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. П., ЕГН ********** срещу Б. А. П., ЕГН **********
насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, за изменение режима на лични
отношения на бащата с децата Г. Г. П. и Л. Г. П., определен с решение по гр.дело №
5130/2020 г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА Г. Б. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. П., ЕГН **********
сумата от 400 лв.(четиристотин лева), разноски по делото на осн.чл.78,ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Г. Б. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата 201,60
лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8