МОТИВИ
към присъда № 149 /04.09.2019
г. по НОХ дело № 193/2019 г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия Л.М.Н. *** е повдигнато обвинение
затова, че на 08.10.2017 г. в гр.Б., обл.В. се съвкупил с лице, ненавършило
14-годишна възраст : малолетната към този момент М.Н.К. ***, като извършеното
не съставлява деяние по чл.152 от НК - престъпление по чл.151 ал.1 НК.
По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по него, по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание под посочения от закона минимум, като съдът следва да
приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.58 А ал.4 от НК, предвид съкратеното
съдебно следствие, като отчете смекчаващите отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на вредни последици, дългия
период то време , изминал от датата на
деянието, обстоятелството, че от съжителството с пострадалата има родено
дете, както и реализираната вече наказателна отговорност спрямо Л. Н. за това
съжителство, също така прокурорът пледира да и се приложи и чл.66 от НК.
Подсъдимият, предвид допуснатото предварително
изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, признава се за виновен, и моли съда за снизхождение. Защитникът
на същия, също моли за снизхождение към подсъдимия, иска да се отчетат
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на дееца към
момента на деянието, младата му възраст към този момент, факта , че извършителя
и пострадалата са заживели заедно след това, има и дете, Н. бил наказан вече за
това съжителство, разкайвал се, но не можел да поправи случилото се. Защитникът
също пледира за условно наказание, и то
под минимума за съответния текст от закона.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3
вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. Л.М.Н. е роден на ***г***, обл.В., българин, български
гражданин, неженен, средно образование, не
осъждан към датата на деянието, не работи, с ЕГН **********.
През
2017 г. подс. Л.Н. ***, с малолетната тогава /13годишна/ М.Н.К.. Двамата се
харесали - като лица от различен пол, и по между им възникнала първоначално
само емоционална връзка. На 08.10.2017 г. двамата съзнателно решили, че поради сексуалното
влечение един към друг, следва да направят и осъществили полов акт, като до
тогава св. М. К. била девствена. След това подсъдимият и малолетната тогава К.
решили и да заживеят заедно, като съпрузи, и от 22.10.2017 г. се събрали и
заживели в дома на подсъдимия – на родителите му, в гр.Б., като семейство. Това
продължило до 26.05.2018 г., когато Н. и К. се скарали и разделили дори. По
време на съжителството им обаче, К. забременяла и това наложило посещение при
лекар – гинеколог. Именно след констатиране на бременността на малолетната,
лекарят гинеколог, както и личният й лекар, надлежно сигнализирали
компетентните органи, по повод което било образувано досъдебно производство и
реализирана отговорност на Л. Н. по чл.191 ал.1 и ал.3 от НК / н.о.х.д.№
176/2018 г. на РС-Белоградчик/. След раздялата си с Н., К. се прибрала и живеел
в дома на своите родители – също в гр.Б.. На 24.12.2018 г. св. М. К. родила
дете – момиченце, в болницата в гр.М.. От лечебното заведение бил подаден
сигнал до прокуратурата - за непълнолетната вече родилка, и така било отпочнато
досъдебно производство по чл.151 ал.1 от НК за осъществен полов акт с
малолетната към онзи момент М.К.. Поради раздялата между подс.Л. Н. и свид.М.К.
още през м.май 2018г., и не поддържането на никакви контакти по между им от
тогава, Н. не бил информиран за раждането на детето от майката, и така и не се
стигнало до припознаване на новороденото от негова страна.
В хода
на проведеното досъдебно производство № 99/2019 г. на РУ-Белоградчик, е била
назначена и проведена Психологична експертиза на М. Н. К.. В заключението си по
нея, вещото лице е установило, че К. е в нормално за възрастта си психично
състояние, добре ориентирана е, има интелектуален потенциал, сравнително добро
социално функциониране и емоционална стабилност. Според вещото лице, към
момента на деянието и след него, К. е била в състояние адекватно да възприема,
оценява и реагира на основни събития, факти и явления, свързани с деянието и
които имат значение за делото, и е могла да дава достоверни показания за тези събития,
факти и явления.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК, приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 99/2019г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Л.Н. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.151
ал.1 НК.
От обективна страна – Подс. Н. ***, се съвкупил с М.Н.К. от с.гр.,
която нямала навършени 14 години – родена била на *** г. /ЕГН **********/. За
осъществения полов акт, К. не се противила, не е била принуждавана със сила или
заплашване, не е била в някакво безпомощно състояние, от което да се е
възползвал Н., или да я е привеждал в такова, напротив - тя е имала съгласие,
актът е извършен с желанието на пострадалата.
От субективна страна – подс. Л. Н. по отношение на деянието
си, предмет на настоящето дело, е действал при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че : действията му целят
да доведат до съвкупление от една страна, съзнавал е, че обекта на половия акт
е малолетно лице от женски пол – няма навършени 14 години, тъй като се
познавали от доста време преди това.
Предвид изложеното, съдът приема че подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия, желанието
му да задоволява свое полово желание, чрез съвкупление, без значение младата
възраст на момичето, участващо в това, както и традиционното разбиране за
ромския етнос – за установяване на съпружеско съжителство в по-ранна възраст,
каквото в случая е последвало и е било
цел на съвкуплението.
По вида и размера на наказанието:
1./ За
извършеното от подс. Н. престъпление е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок от две до шест години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че са налице
условията на чл.55 от НК. Съдът отчита в настоящият казус многобройни
обстоятелства, които са смекчаващи отговорността на дееца и тежестта на деянието
– Н. има чисто съдебно минало, съдействал е на органите на досъдебното
производство – като е направил пълни самопризнания още в хода на досъдебното
разследване, а не само пред съда / с оглед по-благоприятен на него изход при
съкратено съдебно следствие/, деецът и пострадалата са имали добри чувства един
към друг, самата пострадала е от ромски произход и осъзнато е приемала за
нормално да има подобни отношения с мъж в такава ранна възраст. При това
положение, съдът счита, че може и следва да оцени дейността на Н. в условията
на чл.55 от НК. При такива условия, санкцията, която би му се следвала според
съдебния състав е “лишаване от свобода” в размер на осем месеца. Ако следва да
определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в
рамките на предвиденото в чл.151 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3,
то дори и при определяне на минималния размер от две години, след редуцирането
му – Л. Н. би следвало да получи санкция една година и четири месеца “лишаване
от свобода”. При тези условия, съдът при преценката кое е по-благоприятното положение за дееца,
намери, че следва да наложи наказанието с прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК, и подсъдимия
следва да бъде осъден на "лишаване от свобода" в размер от осем месеца.
Съдът намери, че за подс. Н. са
налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание "лишаване от свобода". Същият не е осъждан към датата на
деянието за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е за срок от
осем месеца, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Предвид чистото му съдебно минало, съдът счете, че
изпитателния срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в
закона - три години.
След
като определи наказанието на Л. Н., съдът се занима с въпроса за приложението
на чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на
подсъдимия по настоящето н.о.х.д № 193/2019 г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д. №
176/2018 г. на РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела
са в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в
сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо,
най-тежко наказание на подсъдимия Н. - "лишаване от свобода" за срок
от осем месеца, като и това
наказание на основание чл.66 ал.1 от НК, подсъдимият не следва сега да търпи, а
съдът отлага изпълнението му за изпитателен срок отново за три години – считано
от 04.07.2018 г.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: