ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2234
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502528 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.423 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на възражение по реда на чл.423 от
ГПК от Н. Д. В. срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично
задължение № 2068/23.04.2020г., по ч.гр.д.№ 4281/20, ПРС. В подаденото възражение
се обосновава спазването на едномечесчия сок от узнаване на заповедта. Посочва се и
че възражението е с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно ненадлежно
връчване. Формулиран е петитум за приемане на възражението поради ненадлежно
уведомяване за издадената заповед и спиране на изпълнителното производство.
Постъпило е становище от ответната страна, заявител в производството,
„Електрохолд продажби“ АД, в което се поддържа че подаденото възражение не следва
да бъде приемано. Развива доводи, че е налице редовно връчване на заповедта за
изпълнение. Моли възражението да не бъде приемано.
Съдът , като разгледа постъпилото възражение, установи следното:
Досежно допустимостта на възражението, съдът намира, че доколкото се
твърди, че узнаването е станало на 08.08.2022г., момента на узнаване на наложения в
банката запор, то подаването на възражението е извършено в срок. Същото, обаче се
явява неоснователно по следните съображения:
Пред районния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК от „Електрохолд продажби” АД / старо наименование „ЧЕЗ
Електро България“ ЕАД/ против Н. В. за осъждането й да заплати посоченото в
1
заявлението задължение.
Съдът е извършил проверка за постоянния и настоящия й адрес на длъжника В.
и е установил, че същите съвпадат - гр. П., ул. Ч. №..., ет..., ап..... Издал е процесната
заповед и е постановил връчването й. Видно от изпратеното съобщение – л.7 от делото
на РС, същото е адресирано до В. и е изпратено по постоянния й адрес. Съобщението
е връчено на 11.05.2020г. на Б. Р., наемател , живущ на адреса. Съгл. чл.46 от ГПК
връчването на съобщението може да стане лично или чрез друго лице. Нормата на ал.2
на същата норма указва, че друго лице може да е всяко лице, което живее на адреса.
Именно това е удостоверил и връчителя. С оглед на това съдът намира, че правилно е
установено редовно връчване на осн. чл.46, ал.2 от ГПК. В молбата по чл.423 от ГПК
се поддържа, че в този период В. е живяла в жилището си и не познава лицето Б. Р..
Доказателства за тези твърдения, обаче не са ангажирани, поради което и не е налице
оборване на удостоверителната сила на записванията в съобщението.
Предвид изложеното съдът намира, че подаденото възражение е неоснователно ,
т.к. не са налице предпоставките на чл.423, т.1 от ГПК , поради което и не следва да
бъде приемано.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не приема възражението по реда на чл.423 от ГПК от Н. Д. В., ЕГН **********,
срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение №
2068/23.04.2020г., по ч.гр.д.№ 4281/20, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2