Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 04.05.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1031 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1553/13.11.2019г., постановено по гр.д. № 3346/2018г. по описа на Районен съд –
С.З., с което са отхвърлени предявените от „О.“ ЕАД – гр. С. против П.Д.М.,
искове, както следва: иск да се признае за установено по отношение на П.Д.М. съществуването на вземането на „О.“ ЕАД С. за
следните суми: 7 382,30 евро - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането; 1 355,72 евро
- договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 12.10.2016г.; 237,43 евро -
наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 12.10.2016г.; 60,00 евро -
заемни такси, за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза
на „Б.“ ЕАД против П.Д.М. Заповед за изпълнение на парично задължение №1177 от
14.10.2016г. и Изпълнителен лист от 14.10.2016г., издадени по ч.гр.д.
№2035/2016г. по описа на Районен съд К.; евентуални искове да се осъди П.Д.М.
да заплати на "О." ЕАД С. следните суми: 3899,03 евро - падежирала
към датата на подаване на исковата молба част от главницата по Договора за
кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., включена в анюитетните вноски,
дължими от 28.02.2013г. до 28.06.2018г. съгласно погасителен план, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане; 4800,97 евро - предсрочно изискуемата част от главницата по Договора
за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., включена в анюитетните вноски,
дължими от 28.07.2018г. до 28.12.2022г. съгласно погасителен план, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане; 1 534,43 евро - непогасената по давност част от възнаградителна лихва
по падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата,
включена в анюитетните вноски, дължими от 28.07.2015г. до 28.06.2018г.
Въззивникът
„О.“ ЕАД излага подробни съображения и моли да бъде отменено изцяло решението
като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил отговор от
въззиваемия П.Д.М., чрез особения представител, който счита, че жалбата е
неоснователна. Взема становище по направените в нея оплаквания. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанионния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „О.“ ЕАД моли съда, да постанови решение, с което
да установи по отношение на ответника П.Д.М., съществуването на вземания на
"О." ЕАД като частен правоприемник-цесионер на „Б." ЕАД -
цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №
1177 от 14.10.2016г. и Изпълнителен лист от 14.10.2016г., издадени по ч.гр.д.
№2035/2016г. по описа на Районен съд К., произтичащи от Договор за кредит за
текущо потребление от 27.02.2013г., включващи: 7 382,30 евро - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 355,72 евро - договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до
12.10.2016г.; 237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до
12.10.2016г.; 60,00 евро - заемни такси.
Предявени са при условията на евентуалност искове да се
осъди П.Д.М. да заплати на "О." ЕАД С. следните суми: 3899,03 евро -
падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по
Договора за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., включена в
анюитетните вноски, дължими от 28.02.2013г. до 28.06.2018г., съгласно
погасителен план, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане; 4800,97 евро - предсрочно изискуемата
част от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г.,
включена в анюитетните вноски, дължими от 28.07.2018г. до 28.12.2022г. съгласно
погасителен план, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане; 1 534,43 евро - непогасената по
давност част от възнаградителна лихва по падежирала към датата на подаване на
исковата молба част от главницата, включена в анюитетните вноски, дължими от
28.07.2015г. до 28.06.2018г.
Видно от приложеното ч.гр.дело №2035/2016г. по описа на
РС К., за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед
за изпълнение №1177/14.10.2016г., с която е разпоредил длъжникът П. Д. М. да
заплати на кредитора „Б." ЕАД С. следните суми:
7 382,30 евро - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането;
1 355,72 евро - договорна лихва за периода от
28.04.2015г. до 12.10.2016г.;
237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015
г. до 12.10.2016п;
60,00 евро - дължими такси и разноски (заемни такси),
както и 1125,24лв. разноски по делото, от които 353,44 лева държавна такса и
771,80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок е предявен иск относно
вземането си.
От представения по делото договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г. се установява, че на 27.02.2013. между „Б."
ЕАД С. /заемодател/ и ответника П. Д. М. /заемополучател/ е сключен договор, по
силата на който заемодателят е предоставил на ответника в заем сума в размер на 8700 евро, която сума
ответникът се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски от по 107,64
евро, с първа погасителна вноска 28.02.2013г. и последна погасителна вноска
27.02.2023г. В чл.8 страните договорили, че кредита се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е в размер на 8,45% годишно или 0,02 % на ден, при изпълнение
на Условията по програма Д. Престиж Плюс („Условията"), подробно описани в
„Приложение №2" към Договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент при нарушение на Условията, е променливият лихвен
процент, приложим при стандартни потребителски кредити, който към датата на
сключване на Договора е 14,95% годишно или 0,04% на ден.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от страните както и от
представеното по делото извлечение от разплащателна сметка с титуляр П.Д.М. се
установява, че предоставения на ответника кредит за текущо потребление в размер
на 8700 евро е усвоен от последния на 28.02.2013г.; заемът е бил погасяван до
27-ма погасителна вноска вкл.; плащането на суми по кредита е преустановено от
28.05.2015г. Вещото лице дава заключение и за размера на дължимите суми по
договора.
С Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БД.
№12-20-00591/22.04.2016г., с peг. №717, том 1, акт 41 от 25.04.2016г. на Нотариус
И.Г., - връчена на П.Д.М. при условията на чл.47 ал.5 ГПК на 05.07.2016г. с
Протокол на Нотариус И.Г., „Б.“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно
изискуем.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на
договор за покупко-продажба на вземания от 13.03.2017г. От същия е видно че „Б.“
ЕАД е прехвърлила възмездно на цесионера "О." ЕАД свои ликвидни и
изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол
от 28.03.2017г., между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. Ищецът
твърди, че е изпратил на ответника Уведомително писмо /непредставено по
делото/, но видно от представеното във връзка с това известие за доставяне,
същото не е достигнало до адресата. Към исковата също не е представено
Уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника,
ведно с книжата по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има
за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият
кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о. и др.
В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от
негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни уведомлението
да е връчено на П.Д.М. преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Въззивният съд не приема, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на
препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на
ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за
прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма
действие по отношение на П.Д.М., тъй като за
извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „Ф.“ ЕАД няма качеството на кредитор
на ответника П.Д.М..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1553/13.11.2019г., постановено по
гр.д. № 3346/2018г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.