РЕШЕНИЕ
№ 2268
град Пловдив, 01.12.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ,
Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1238 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на В.И.Г., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Л.П., срещу Решение
№ 2153-15-117/29.03.2022 г., с което е потвърдено разпореждане №
151-00-19486-6 от 10.12.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив /л.9/.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.
Твърденията са, че административния орган е приложил материалния закон при неправилно обсъждане на релевантните факти. Излагат се съображения, че Решение № 2153-15-117/29.03.2022 г. е
недопустимо издадено, като ведно с това се иска отмяна и на Разпореждане №
151-00-19486-6 от 10.12.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пловдив с твърдения, че двата акта са незаконосъобразни,
постановени при съществени нарушение на администратовно-производствените
правила.
В съдебно заседание – адв. Л.П. поддържа жалбата, претендира
разноски.
Ответникът по жалбата
– Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт П. намира
същата за неоснователна, представят се писмени бележки, претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени данните по административната
преписка и представените от делото доказателства,
намира жалбата за
допустима, а по същество за неоснователна, поради следното:
В развилото се административното
производство В.Г. е подал заявление с вх. № 9033-15-98/13.10.2020 г., с рег. №
151-00-19486/13.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица,
поради прекратено правоотношение от 05.10.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1,
т.4 от Кодекса на труда (КТ) с "Велкони"
ЕООД, с ЕИК *********, като към заявлението си е приложил и копие на Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № 128/05.10.2020 г./л.108/
С разпореждане №
151-00-19486-1/28.10.2020 г. /л.101/ на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Пловдив, издадено на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка
с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54 в, ал. 1 от КСО, е отпуснато парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 05.10.2020 г. до 04.04.2021 г. в размер на 12 лв. дневно. Няма спор, че паричното
обезщетение за безработица е изплащано на В.Г. по декларирана от него в горепосоченото
заявление банкова сметка ***, съгласно чл. 12 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица.
По отношение на "Груп Инишатив" ЕООД-
един от осигурителите, който е подавал данни за осигуряване на Г. от 15.05.2020
г. до 08.09.2020 г. в 18-месечния период, от който се определя правото на
получаване на обезщетение, е извършена проверка, възоснова
на която с Разпореждане № 151-00-19486-2/13.04.2021 г./л.94/ на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив е спряно
производството по изплащане на ПОБ на основание чл.54г, ал.4 от КСО до
извършване на проверка от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив относно верността на подадените данни
от в Регистъра на осигурените лица от „Груп Инишатив"
ЕООД, като проверката е обхващала подадените данни по трудов договор в
дружеството за периода от май до декември 2020 г.
В хода на
проверката по отношение на осигурителя „Груп
Инишатив" ЕООД, от ТД на НАП-Пловдив е получено
писмо с изх.№ 97-46-34#3/01. 09.2021 г. /л.44 и сл/.,
от което е видно, че за 2020 г. „Груп Инишатив"
ЕООД не е отчело разходи за работни заплати и осигурителни вноски, не е подавало
за 2020 г. декларация по чл.92 от ЗКПО и не е отчело приходи и разходи съгласно
счетоводното законодателство. При извършените насрещни проверки на лицата, за които има подадено уведомление
за сключен трудов договор и подадени декларации образец 1 за периода от
01.05.2020 г. до 31.12.2020г. същите не потвърждават действително да са
полагали труд по сключените трудови договори с „Груп Инишатив"
ЕООД
С констативен
протокол № КВ-5-15-01006146/23.09.2021 г. /л.84/ е установено от контролен
орган на НОИ-Пловдив , че за В.Г., за който са подавани данни с декларация
образец 1 в НАП от осигурителя „Груп Инишатив"ЕООД
не е съществувало основание за възникване на осигуряване и подадените данни
следва да бъдат заличени. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-15-01006248/23.09.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив на
„Груп Инишатив" ЕООД, ЕИК *********, като не се спори, че същите са
влезли в сила на 12.11.2021г.
Данните, подадени
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 15.05.2020 г. до 08.09.2020
г. за В.И.Г. са заличени, видно от Справка от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителни периоди на лицето от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. Спряното производство по изплащане на ПОБ е възобновено с
разпореждане № 151-00-19486-3/17.11.2021 г. /л.74/ на Ръководителя на
осигуряването за безработица, тъй като е приключила проверката по разходите на
ДОО.
Издадено е разпореждане
№ 151-00-19486-4/17.11.2021г./л.73/ на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1
от КСО е отменено първоначално издаденото разпореждане №
151-00-19486-1/28.10.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ, влязло в сила на 30.12.2021 г.
С последващо разпореждане № 151-00-19486-5/17.11.2021г.
/л.68/ на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив
на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е постановен отказ за
отпускане на ПОБ по подаденото от В.Г. заявление вх. № 151-00-19486/13.10.2020
г., влязло в сила на 30.12.2021 г.
На основание чл.
54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане №
151-00-19486-6/10.12.2021 г./л.61/ на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване от В.Г. на неоснователно изплатени
суми, представляващи недобросъвестно получено ПОБ за периода от 05.10.2020 г.
до 28.02.2020 г., в размер на 1212 лв. главница и лихва 111,01 лв. по чл. 113
от КСО.
В.И.Г. е подал възражение с характер на жалба
с вх. № 1012-15-635/30.12.2021 г. срещу разпореждане №
151-00-19486-6/10.12.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив.
Директорът на ТП на
НОИ-Пловдив е издал Акт за прекратяване № 1040-15-6/11.01.2022 г., с което е
прекратено образуваното административно производство по възражение/жалба-вх. №
1012-15-635/30.12.2021 г. на основание чл. 88, ал. 1, т, 2 във вр. с чл. 88, ал. 2, пр. второ от АПК поради констатирано просрочие на подаденото възражение.
Г. е оспорил Акт за
прекратяване № 1040-15-6/11.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, като
в хода на делото оспорения акт е оттеглен и с Определение № 202/08.02.2022 г.
на Административен съд-Пловдив, е прекратено производството по адм.д. № 201/2022 г. поради липса на предмет.
След като се
„възстановява“ висящността на спора пред
административния орган, то правилно по същество с Решение №
2153-15-117/29.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е разгледал
възражението с характер на жалба с вх. № 1012-15-635/30.12.2021 г. от В.И.Г..
Решение №
2153-15-117/29.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив не е недопустимо.
По съществото на
спора, неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсват конкретни
факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е стигнал до
заключението, че В.Г. не е упражнявал трудова дейност в осигурител „Груп Инишатив" ЕООД.
С оглед на
постъпилия констативен протокол № КВ-5-15-01006146/23. 09.2021 г. и направените
изводи на контролния орган на НОИ е издадено разпореждане №
151-00-19486-4/17.11.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е
отменено първоначално издаденото разпореждане № 151-00-19486-1/28.10.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за
отпускане на ПОБ.
С последващо разпореждане № 151-00-19486-5/17.11.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е постановен отказ за
отпускане на ПОБ по подаденото от г-н Г. заявление вх. №
151-00-19486/13.10.2020 г. Посочените разпореждания са връчени на лицето, не са
оспорени от него и понастоящем представляват стабилни административни актове.
Съгласно чл. 113,
ал. 1 от КСО, вземанията за неоснователно извършени осигурителни разходи се
събират с лихва в размер на законната лихва. Дължимата лихва по чл. 113 от КСО,
е изчислена от датата на неоснователно полученото обезщетение до момента на
издаване на разпореждането по чл. 114, ал. 1 от КСО съобразно приложена справка
за въведени лихви.
Възоснова на събраните доказателства в хода на административното производство в констативен
протокол № КВ-5-15-01006146/23.09.2021 г. са обективирани
факти и обстоятелства, от които административният орган е приел, че за периода
на действие на трудовия договор, сключен между жалбоподателя Г. и осигурителя
"Груп Инишатив" ЕООД, той не е имал качеството на осигурено лице по
смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО,
тъй като не е съществувало основание за осигуряване, от което следва, че лицето губи качеството си на лице,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това, дали жалбоподателят е бил осигурено лице по
смисъла на чл. 10 от КСО
и § 1, ал. 1,
т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и отговаря на изискванията
на чл. 54а от КСО, доколкото дружеството работодател е осъществявало дейност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на КС "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и
през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл.
10 от КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1
от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж,
независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съответно
съгласно чл. 5, ал. 1
от КСО осигурител е всяко
физическо лице, юридическо лице
или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат
задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО предвижда, че осигурителите и работодателите периодично
представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като в т. 2 е регламентирано
и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията
за осигурителни вноски. Съдържанието,
сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4
се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с
управителя на НОИ, като данните по ал. 4 се използват за изчисляване и
отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Съгласно текста на чл. 54а, ал. 1 от КСО, за да бъде налице правото
на обезщетение на жалбоподателя е необходимо да бъдат налице кумулативно
следните предпоставки – лицето да има внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" наи-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването;
да има регистрация като безработно в Агенцията по заетостта; да не е придобило
право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава, да не получава
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО и да не упражнява трудова деиност, за
която подлежи на задължително осигуряване
по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата но чл. 114а, ал.
1 от КТ.
Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените
данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО и след
събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне
до извод, че през спорния
период Г. не е полагал труд в "Груп Инишатив" ЕООД, което изключва
качеството му на осигурено
лице, имащо право да
получи парични обезщетения за безработица. Съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на
които е необходимо да отговаря лицето,
за да се счита за осигурено, е да
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Следователно лицето трябва не само да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да
осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. По делото е
установено и неоспорено обстоятелството, че осигурителят
"Груп Инишатив"
ЕООД не е осъществявал реална търговска дейност.
Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО.
Доколкото се касае за извършен
последващ контрол от органи на
ТП на НОИ - Пловдив относно подадените от "Груп Инишатив"
ЕООД данни по реда на
чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен
стаж и осигурителен доход и назначената в тази
връзка проверка по разходите на ДОО на осигурителя резултатите,
от която са обективирани в констативен протокол №
КВ-5-15-01006146/23.09.2021 г. са установени нови данни и обстоятелства, имащи
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Въз основа на
установените нови данни е извършена нова преценка на правото на обезщетение за
безработица на жалбоподателя.
С оглед
на изложеното, с обжалваното решение правилно е потвърдено горепосоченото разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 3 от КСО и по чл. 114, ал. 1 от КСО. В хода на административното
производство правилно са издадени разпорежданията, съответно за отмяна на
разпореждане на отпускане на парично
обезщетение за безработица ПОБ, отказ за отпускане на
ПОБ и възстановяване на недобросъвестно получено ПОБ, поради служебно заличаване на данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от дружеството "Груп Инишатив" ЕООД за лицата, работили
по трудови правоотношения с дружеството, в частност за В.Г. за периода от 15.05.2020 г. до 08.09. 2020 г. включително.
С константната
практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания
следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и
субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е
знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед
законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и
категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия
доказателствената тежест за това административен орган. Решаващия орган е
достигнал до правилния извод, като е анализирал събраните доказателства по
делото, които съдът напълно споделя. В случая жалбоподателят не е упражнявала
трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО.
Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни
права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е
достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето
реално да е осъществявало трудова дейност.
При този изход на
делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния
представител на директора на ТП на НОИ – Пловдив за присъждането на разноски,
произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Г., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-117/29.03.2022 г., с
което е потвърдено разпореждане № 151-00-19486-6 от 10.12.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА В.И.Г., с ЕГН **********, да заплати на ТП
на НОИ град Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: