Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 29.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Даниела Танева и прокурора Радост Нацева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 3299 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.04.2017 г. на СРС, НО, 103 състав по н.о.х.д. № 15856/2015 г., с която А.У.У. е бил признат за виновен в това, че в гр. София, ж. к. „Люлин“ бл. ****, ет. 2, ап. 103 след като е осъден да издържа свой низходящ с решение № 1872/19.03.2010 г. постановено по гр. д. № 4354/2011 г. по описа на СРС, ГО 1-ви брачен състав, по силата на което бащата А.У.У., ЕГН ********** е задължен да заплаща месечна издръжка на детето си А. А.У. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.В.З. в размер на 100 лв., считано от влизането на решението в законна сила – 06.04.2012 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 13 /тринадесет/ месечни вноски по 100 лв. всяка за периода от 06.03.2014 г. до 06.04.2015 г. на обща стойност 1300 лв., като деянието е извършено повторно – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда от 31.03.2014 г. по дело № 8422/2013 г. н.о.х.д. на СРС, в сила от 16.04.2014 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, както и с присъда от 15.07.2015 г. по дело № 7958/2015 г., н.о.х.д. на СРС, в сила от 31.07.2015 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: „задължителна регистрация по настоящ адрес“***/ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК подсъдимия следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца, както и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в кметството по настоящ адрес ***. С присъдата А.У.У. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати направените по делото разноски като по сметка на СДВР заплати сумата от 83.70 лв., а по сметка на СРС сумата от 190 лв., за която сума се издаде изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия У., в която са развити съображения за неправилност на обжалваната присъда. Жалбоподателят поддържа, че по делото не бил доказан прекият умисъл на подсъдимия за престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 28, ал. 1 от НК. Посочва се, че подсъдимият бил в критична житейска ситуация свързана със спасяването живота на баща му, който бил болен от диабет и ако не била намесата и грижата на подсъдимия за бащата щяло да настъпи фатален край. Посочва се, че съдът не бил отчел форсмажорните обстоятелства, които били налице към този период, като бащата на подсъдимия се възстановял през продължителен период свързан с медицински грижи и парични средства. Излагат се твърдения, че от субективна страна съзнанието и емоционалната затормозеност на подсъдимия не му позволявало въобще да формира пряк или евентуален умисъл да искал да увреди интересите на детето си и да е действал съзнателно, да не желаел да плаща неговата издръжка и просто да абдикирал от родителските си отговорности. Психическото състояние на подсъдимия, високата степен на стрес от критичността на ситуацията не предполагала да се формира умисъл, при който има воля и съзнателно да се увреди и да настъпят обществено опасните последици. Тъй като умисълът от субективна страна липсвал не следвало подсъдимия да понесе наказанието за това престъпление. По изложените съображения моли за отмяна на постановената присъда. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В закрито заседание на 16.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на частният обвинител И.В.З..
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адв. С.М. редовно уведомена не се явява и не взема становище.
Представителят
на СГП оспорва жалбата, като смята, че първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Посочва, че били обсъдени всички доказателства, в хода на
досъдебното и съдебното производство били събрани всички доказателства, била
приета и съдебно-оценителска експертиза и допълнителна такава, поради което
признаването на подсъдимия за виновен било правилно.
Частният обвинител И.В.З. оспорва жалбата, като обстоятелствата изложени във жалбата не отговаряли на истината, като
моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият А.У.У. редовно уведомен, не се яви пред въззивния съд и не взема становище.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият А.У.У., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, неосъждан, безработен, живущ ***, с адрес по лична карта гр. София, ж. к. „****, ЕГН **********.
Подсъдимият
А.У. и свидетелката И.З. живеели заедно на съпружески начала за период от 11
години, като на 23.09.2010 г. се родило общото им дете – А. А.У.. Впоследствие
подсъдимият А.У. и свидетелката И.З. се разделят, като с решение № 1872 от 19.03.2012 г. по гр. д.
№ 4354/2012 по описа на СГС, влязло в сила на 06.04.2012 г. е признато за установено, че
детето А. И.В., ЕГН **********, роден на ***г., акт за раждане №
0964/07.10.2010г. на СО-район „Люлин” е заченато и произхожда от А.У.У.
и е определено детето да носи името А. А.У., като упражняването на родителските
права спрямо детето са предоставени на майката И.В.З.. Със същото решение е осъден А.У.У. да заплаща на малолетното си дете А. А.У.,
чрез неговата майка и законна представителка И.В.З. месечна издръжка в размер
на 100 лв., считано от 23.09.2010г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката. Във връзка с периоди на неизпълнение на това
негово задължение срещу подсъдимия са
водени две наказателни производства. Първото от тях е приключило с присъда от 31.03.2014 г. по н.о.х.д. № 8422/2013
г. по описа на СРС, влязла в сила на 16.04.2014 г., съгласно която подсъдимият
е признат за виновен в това, че след като е бил осъден да издържа свой низходящ с решение № 1872/19.03.2010 г. постановено по
гр. д. № 4354/2011 г. по описа на СРС, ГО 1-ви брачен състав, да изплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., чрез
неговия законен представител и майка И.В.З.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 9 месечни вноски по 100 лв. всяка за периода от 06.04.2012 г. до 06.01.2013 г. на обща стойност 900 лв., като до постановяване на присъдата пред първата
инстанция бил изпълнил задължението си, поради което на основание чл. 183, ал.
3 вр. с ал. 1 от НК не е наказан. Второто производство е приключило с присъда
от 15.07.2015 г. по н.о.х.д. № 7958/2015 г. по описа на СРС, влязла в сила на
31.07.2015 г., съгласно която подсъдимият е признат за виновен в това след като
е бил осъден да издържа свой низходящ с решение №
1872/19.03.2010 г. постановено по гр. д. № 4354/2011 г. по описа на СРС, ГО 1-ви брачен състав, да изплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., чрез
неговия законен представител и майка И.В.З.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 14 месечни вноски по 100 лв. всяка за периода от 06.01.2013 г. до 06.03.2014 г. на обща стойност 1400 лв., като на подсъдимия му е наложено наказание
пробация.
В периода от 06.03.2014 г. до 06.04.2015 г. подсъдимият не заплащал задължението си за издръжка, за който период изцяло
не били платени 13 месечни вноски месечни вноски по
100 лв. на обща стойност 1300 лв. От
10.10.2015 г. подсъдимият У. е подновил заплащането на задължението си за
издръжка на своя низходящ.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на
свидетеля И.В.З.
дадени в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция, обясненията на подсъдимия А. У.У., писмените доказателства – решение № 1872 от 19.03.2012 г. по гр.
д. № 4354/2012 по описа на СГС, 10
бр. разписки и 4 бр. операционни бележки, медицинска документация относно У.И.У.
/баща на подсъдимия/, справка за съдимост, както и от заключенията
на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна
експертиза, както и от допълнителна
съдебно-оценителна експертиза изготвена пред първоинстанционния съд, както и от другите доказателства по делото.
Според въззивния съд СРС е интерпретирал правилно доказателствената
съвкупност и е извел обосновани съждения относно фактите, които е приел за
установени. Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от
първоинстанционния съд и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се
солидаризира с него.
Събраните по делото доказателства еднопосочно сочат на неизпълнение на
задължението на подсъдимия за изплащане на месечна издръжка в инкриминирания
период. Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е
поставил показанията на свидетелката З., в съвкупност с приобщените в хода на делото
писмени доказателства и приети експертни заключения. Видно от решение № 1872 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 4354/2012 по описа на
СГС, влязло в сила на 06.04.2012 г.,
подсъдимият бил осъден да предоставя месечна издръжка на своя син А. А.У. в размер на 100 лв.
От приложеното справка за съдимост се установява, че подсъдимият е бил осъждан
на два пъти за предходни периоди за неплащането на издръжка.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че представените разписки за извършен паричен превод и платежни нареждания, удостоверяват изпълнението на задълженията на подсъдимия за плащане на издръжката за съответните отразени в тях месеци и не касаят процесния период. Като видно от същите от 10.10.2015 г. подсъдимият е започнал сравнително регулярно да погасява задълженията си за издръжка. Така посочените писмени доказателства кореспондират с обясненията на подсъдимия У., в частта в която посочва, че за 2015 г. бил превеждал пари два или три пъти, а от следващата година е започнал да се стреми да превежда суми всеки месец.
Съдът
преценява заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-оценителна
експертиза изготвени в досъдебното
производство за професионално и обективно изготвени, в
съответствие със специалните знания на вещото лице, и ги кредитира, доколкото
от тях се установява индивидуалната и общата стойност на дължимата се издръжка
от подсъдимия за инкриминирания период.
По отношение на допълнителната съдебно-оценителна
експертиза изготвена в хода на
съдебното следствие следва да бъде посочено, че в така представеното заключение са взети предвид
плащани от представените по делото 10 бр. разписки и 4 бр. операционни бележки,
като в същото време не е съобразено обстоятелството, че същите не касаят
инкриминирания период.. Четирите броя операционни бележки се отнасят за
задължения през 2010 г., а с десетте броя операционни бележки се установяват
плащания на задължения за издръжка обхващащи периода октомври 2015 г. –ноември
2016 г., поради което така извършените плащания не е следвало да бъдат вземани
предвид при изготвяне на заключението.
На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз
основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.183, ал. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото задължения лице. Престъплението по чл. 183
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението е след изтичане на срока, от който нататък осъденият
да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено
в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
От обективна страна за периода от 06.03.2014 г. до 06.04.2015 г., в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, ет. 2, ап. 103, след като подсъдимият У. е
осъден със съдебно решение № 1872/19.03.2010 г. постановено по гр. д. №
4354/2011 г. по описа на СРС, ГО 1-ви брачен състав, влязло в сила на 06.04.2012
г., да издържа, като заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на свой
низходящ – А. А.У., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.В.З., той съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно тринадесет пълни месечни вноски по 100
лева всяка, в общ размер на 1300 лева.
Деянието е било извършено повторно след като вече подсъдимият А.У. е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда от 31.03.2014 г. по дело № 8422/2013 г. н.о.х.д. на СРС, в сила от 16.04.2014 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, както и с присъда от 15.07.2015 г. по дело № 7958/2015 г., н.о.х.д. на СРС, в сила от 31.07.2015 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с ал. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „пробация“.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия са били формирани представи, че е осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнавал е, че не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски и е целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си. По делото безспорно е установено, че за инкриминирания период от време подсъдимият е притежавал имущество, реализирал е доходи и обективно е бил в състояние да заплаща дължимите като месечна издръжка суми.
Неоснователни
са доводите на защитата, че не е налице умисъл у подсъдимия за извършване на
деянието, тъй като баща му бил болен от диабет и ако не била намесата и грижата на подсъдимия
за баща си
щяло да настъпи фатален край, като емоционалната затормозеност на подсъдимия не му позволявало въобще
да формира пряк или евентуален умисъл да е искал да увреди интересите на детето си и да е
действал съзнателно и психическото състояние на подсъдимия не предполагало да се формира умисъл. Аргумент за наличието
на субективна съставомерност на процесното деяние, е фактът, че се касае за
престъпление на просто извършване и поради това, за да се осъществи този състав
на престъпление, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на
дееца, че неговото бездействие неизбежно ще доведе до неплащане на издръжка в размер на
повече от две месечни вноски. Законодателят не е поставил изисквания да се
изследва наличието на обективна невъзможност за това. И това е така, тъй като
задължението за издръжка, съгласно чл. 183, ал. 1 НК не е
обвързано от настъпването на промени в имуществената сфера на дееца (за разлика
от субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 2 НК,
което е резултатно, и при което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в
обективна невъзможност да дава дължимата издръжка). Наличието на умисъл в
бездействието на подсъдимия се извежда по несъмнен начин и от обстоятелството,
че въпреки знанието, че след влизане в сила на решение № 1872/19.03.2010 г.
постановено по гр. д. № 4354/2011 г. по описа на СРС, ГО 1-ви брачен състав в,
съгласно което подсъдимият е следвало да издържа свой низходящ - сина А. А.У., като заплаща месечна издръжка в размер от 100 /сто/
лева, чрез майката на детето - И.В.З., той съзнателно не е сторил това и
дължимите вноски са значително повече от две на брой.
На следващо място съгласно разпоредбите на СК
родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в изброените случаи, дори
тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях. Липсата на възможност
за своевременно изплащане на издръжката по никакъв начин не освобождава лицето
от неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка на детето си, още
по-малко е оправдание за неизпълнението му. От приетите по делото писмени
доказателства, а именно медицинска
документация относно У.И.У. – баща на подсъдимия се
установява, че на същия вследствие
на заболяване от захарен диабет му била направена ампутация на два пръста на
левия крак. Действително с оглед за състоянието на бащата на подсъдимия за него
са полагани грижи и са правени медицински разходи, обстоятелства, които
евентуално могат да се възприемат като пречка за цялостното погасяване на
задължението за издръжка, но по никакъв начин не освобождават подсъдимият от
задължението му за заплащане на същата. Въпреки, че във въззивната жалба се
излагат твърдения, че подсъдимият изпаднал в морална дилема дали да се грижел
за баща си или да заплаща издръжка по делото няма
данни подсъдимият да е направил опит да инициира процедура по намаляване на
размера на присъдената издръжка по съдебен ред с оглед затруднения, свързани с възникналата ситуация,
нито пък в
конкретния случай е доказана такава невъзможност.
В настоящият случай дори да приемем, че подсъдимият е следвало да плаща
издръжка както на своя син, така и на своя баща, следва да бъде посочено, че
съгласно разпоредбата на чл. 141 от СК задълженият към няколко лица с право на
издръжка е длъжен да я дава в следния ред: на първо място деца и съпруг, на
второ място родители, т. е. вземането на низходящите за издръжка се явява с превилигировано
пред това на възходящите. Също така родителят има
правото, но и задължението да се грижи за физическото, умственото, нравственото
и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси, още повече, че за да се
освободи родителят от задължението за издръжка, следва да е налице съответният
акт признаващ прекратително основание. Не е налице титул, нито обстоятелство,
по силата на които, съгласно чл. 150 СК издръжката
може да бъде намалена или прекратена.
При
определяне на наказанието, за което в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК се
предвиждат алтернативни санкции - лишаване от свобода до две години или
пробация, както и кумулативна такава- обществено порицание, съдът е изходил от
обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия У.. Въззивният съд се
солидаризира с изводите за неговия вид и размер, а именно – „пробация” с
продължителност на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и 42б, ал. 1от НК- десет месеца. Отчетени са
наличното смекчаващо отговорността обстоятелство- влошеното здравословно
състояние на бащата на подсъдимия, което е довело до значителни затруднения, трудността от трайно трудово ангажиране предвид
населеното, където подсъдимият живеел.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия като е приел, че следва да определи същото при условията на чл. 54 НК, но при по -лекото предвидено като алтернатива наказание, като е съобразил и налагането на кумулативно предвиденото такова- обществено порицание. С тези изводи въззивният съд изцяло се съгласява, намирайки ги за аргументирани, законосъобразни и постигащи справедливост.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Изводите на съда са съобразени с
доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване
на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на
доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен
закон и е определено наказание, съобразено с обстоятелството по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.04.2017 г. на СРС, НО, 103 състав по н.о.х.д. № 15856/2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.