№ 49045
гр. С., 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110116314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма" ООД, с ЕИК (номер) за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. В. Ц. с ЕГН ********** за вземания в размер на 900
лева - главница по договор за паричен заем Кредирект № (номер) от 10.06.2022г., ведно със
законна лихва от 29.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 198,12 лева
възнаградителна лихва за периода 10.06.2022г. до 10.03.2023г.; 881,88 лв. - договорна
неустойка – дължима за периода от 10.06.2022г. до 10.03.2023г.; 70,49 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.09.2022г. до 01.03.2023г.; 198 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 09.10.2022г.; разходи за събиране на вземането поради забава в плащането –
135 лв., дължими за периода от 18.07.2022г. до 01.03.2023г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, както и за сторените
разходи като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза съгласно чл. 6.1. и чл.6.2. от договора, във вр. с чл. 33, ал.1 от общите
условия предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение /неустойка/ в
размер на 881, 88 лв. за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на
задълженията му по договора или банкова гаранция. Така уговорената неустойка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
1
размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Освен това, към клаузата за неустойка в размер на 881, 88 лева в
случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се
претендира и неустойка за забава в размер на 198 лв., която ведно със задължението за
заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 198 лв. се обуславя и от
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има
право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се
претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка,
представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита,
поради което същата има характер на допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 86712/29.03.2023г. по описа на СРС,
подадено от „фирма" ООД, ЕИК (номер) за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В.
Ц. с ЕГН ********** за вземания в размер на 881,88 лв. - договорна неустойка – дължима за
периода от 10.06.2022г. до 10.03.2023г. и 198 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 09.10.2022г. по договор за паричен заем Кредирект № (номер) от 10.06.2022г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2