№ 34
гр. Сливен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212200600128 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е въззивна жалба на частния тъжител СТ. Г. Г., чрез неговия
пълномощник, против присъда № 260022 / 11.02.2021г. по НЧХД № 553 / 2020г. на Районен
съд Сливен, с която подсъдимата М. СТ. Д. е призната за невиновна в това, че в периода
02.05.2020г. – 03.05.2020г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти - на 02.05.2020г. и 03.05.2020г., като родител на малолетното дете С.С. Г. не изпълнила
съдебно решение № 45 / 16.01.2019г. по гр.д. № 6265 / 2018г. на РС – Сливен, в частта му
относно определения с решението режим на лични контакти на бащата СТ. Г. Г. с детето
С.С. Г. и е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал.
2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда частният тъжител СТ. Г. Г. е осъден да
заплати на подсъдимата М. СТ. Д. сумата от 600 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с постановения от първоинстанционния
съд съдебен акт. Последният се определя като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата
се твърди, че присъдата е постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства. Оспорва се преценката на първата инстанция, че подсъдимата е невиновна по
съображения, че не е извършила състава на престъплението, за което й било повдигнато
обвинение, а тя имала умисъл за извършване на престъпление и направила всичко зависещо
1
от нея, за да не бъде изпълнено решението на съда. В хода на съдебното следствие било
установено, че на 02.05.2020г. и на 03.05.2020г. подсъдимата не осигурила възможност на
бащата да реализира режима на контакти с детето, възползвайки се от епидемиологичното
положение към него момент въпреки, че в съботния ден имала рожден ден и нейни
приятелки с децата си я посетили в дома й и се черпили по този повод. Подсъдимата
заявявала, че „не оспорва правото на тъжителя да бъде с детето си“, но било установено, че
това не бил единствения случай, в който тя ограничавала контактите му с бащата. Като
родител, подсъдимата следвало да осъзнава нуждите на своето дете от присъствието на
бащата. От показанията на разпитаните полицейски служители се установило, че
подсъдимата отказала предаването на детето на другия родител и на двата посочени в
жалбата дни. Счита за доказано, че тя въобще не е имала нагласа да изпълни решението на
съда и да осигури детето в точния ден и час и оправданието й било епидемиологичната
обстановка от Ковид 19, въпреки, че не било установено бащата да не е спазвал
епидемиологичните условия. Щом детето посещавано детска градина и щом на майката й
идвали гости – приятелки с децата си, това не било причина тя да ограничи контактите на
детето с бащата, който през това време не полагал труд и спазвал наложените
епидемиологични ограничения, още повече че една седмица по – късно определеният режим
бил осъществен, въпреки че нямало промяна в епидемиологичната обстановка.
Подсъдимата целяла в разрез с интереса на детето да не го предаде на бащата и лишила
тъжителя от възможността да поддържа лични отношения с детето по реда, определен в
съдебното решение, като това не било единствен случай. Навеждат се доводи, че деянието
на подсъдимата не е маловажно, тъй като в конкретния случай извършеното от нея засягало
съществени обществени отношения, пряко касаещи интереса на малолетното дете (което
към момента на инкриминираното деяние било на две години и половина) и възможността
за изграждането на пълноценна връзка на детето с бащата. След раздялата личните
отношения между подсъдимата и тъжителя били доста влошени, но те не трябвало да
пречат на осъществяване на определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични
отношения и на изграждането на пълноценен контакт на детето с двамата родители.
Настоява се за отмяна на атакуваната присъда като незаконосъобразна и неправилна и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение. Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С.Г., редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си повереник. Твърди, че и към момента
подсъдимата не му дава детето в определеното от съда време. Счита, подсъдимата за
виновна. Иска отмяната на обжалваната присъда и постановяване на нова, осъдителна
такава. Повереникът му заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и
настоява за уважаването й. Счита разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за неприложима в
конкретния случай. Претендира и направените в двете инстанции разноски.
Подсъдимата М.Д., редовно призована, се явява лично и със защитник в съдебно
заседание. Защитникът твърди, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде
2
оставена без уважение. Счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна.
Правилно въпреки, че районният съд приел, че е осъществен съставът на чл. 182 от НК,
приложил чл. 9, ал. 2 от НК. От доказателствата по делото било установено по безспорен и
категоричен начин, че деянието е извършено в период, в който в страната е било въведено
извънредно положение във връзка с Ковид 19 и майката изпълнявала своите задължения до
момента, в който установила, че бащата не спазва мерките и в желанието си да опази живота
и здравето на своето дете, прибегнала до действия, осъществяващи състава на чл. 182 от НК.
От доказателствата се установявало и че в този период детето имало сериозни здравословни
проблеми, поради което посещавало лекари и му били правени съответни изследвания.
Нямало житейска и правна логика, която да принуди майката да постави здравето на своето
дете в опасност, за да изпълни едно съдебно решение. Затова първоинстанционният съд
приел, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК който не казвал, че няма осъществен
престъпен състав, а че поради неговата малозначителност лицето не следва да бъде
наказвано. Моли за потвърждаването на обжалваната присъда. Претендира направените
разноски.
Подсъдимата също моли за потвърждаването на присъдата. Не счита, че е виновна
тъй като защитила сина си, а също така предоставяла на бащата връзка с детето по Вайбър,
за да не губят контакт.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства и техния анализ се установява, следната
фактическа обстановка:
Подс. Д. и жалбоподателят С.Г. са бивши съпрузи, като от брака си (сключен на
12.04.2017г.) имат едно дете – малолетният С.С. Г., роден на 21.09.2017г. Отношенията
между съпрузите се влошили и през 2018г. подс. Д. подала молба по ЗЗДН по повод на
която било образувано гр.д. № 6133/ 2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за
защита № 25 / 28.12.2018г.. Според последната жалбоподателят се задължавал за срок от 12
месеца да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подсъдимата и
малолетния им син, както и да ги приближава на разстояние по – малко от 50 метра, както и
жилището й и останалите места за социални контакти. С влязло в сила на 04.06.2019г.
Решение № 45/16.01.2019г. по гр.д. № 6265/2018г. на РС – Сливен, гражданският брак
между подсъдимата и жалбоподателя бил прекратен с развод. Съгласно това решение,
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, било
3
предоставено на майката, като бил определен и режим на лични контакти между бащата и
детето. Жалбоподателят Г. имал право да вижда и взема детето при себе си два пъти месечно
в почивните дни - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00ч. до
12:00ч. без преспиване при бащата, а след навършване на три годишна възраст на детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00ч. до 17:00ч. с преспиване при бащата,
както и два пъти по 15 дни в два месеца през лятото, които да не съвпадат с годишния
отпуск на майката.
След прекратяването на брака отношенията между бившите съпрузи продължили да
не бъдат добри. На 02.05.2020г. (първа събота от месеца) жалбоподателят Г. отишъл до дома
на подс. Д. за да вземе детето, съгласно определения му режим на лични отношения. Подс.
Д. отказала да предаде детето, поради което бащата подал сигнал на тел. 112. На отзовалите
се полицейските служители – свидетелите Я.З. и Ж.А., подс. Д. заявила, че принципно не
отказва да изпълни съдебното решение, но във връзка с обявеното извънредното положение
в страната, се притеснявала за здравето на детето. Основният мотив на подсъдимата бил
епидемиологичните условия в страната и заразата от Ковид 19. По време на извършване на
полицейската проверка, домът на подсъдимата бил посетен от свид. Н.Б., която поднесла
балони на подсъдимата по случай рождения й ден, след което си тръгнала. Полицейските
служители изготвили докладна записка за случая и си тръгнали.
На следващия ден - 03.05.2020г. жалбоподателят отново отишъл пред дома на подс.
Д., но тя отказала да предаде детето. За случая бил подаден сигнал, на който отново се
отзовали свидетелите Я.З. и Ж.А. и била изготвена докладна записка.
В периода 27.04.2020г. – 12.05.2020г. на детето били направени микробиологични
изследвания, с оглед влошено здравословно състояние, за което на 29.04.2020г. му е изписан
от д-р И. прием на антибиотик, с приложение в рамките на 10 дни.
Така възприетите от въззивната инстанция фактически положения съответстват на
направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е
извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна
интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Районният съд е положил процесуални усилия
за попълване на делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и е аргументирал кои от тях кредитира и защо.
Въззивният съд принципно възприема както тяхната преценка, така и обоснованите в
резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите. Тази преценка е добре
обоснована и мотивирана от съда по отношение на обстоятелствата, които следва да се
приемат като достоверни и реално настъпили на инкриминираните дати и настоящата
инстанция изцяло споделя така материализираните в мотивите на първата инстанция
доказателствени преценки и изводи. Преценените и обсъдени доказателствени материали са
достатъчни с оглед изясняването на релевантните в това наказателно производство
обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена и
4
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Представените
пред настоящата инстанция писмени доказателства от повереника на жалбоподателя – копие
от искова молба от М.Д. против С.Г. от 17.05.2021г., копие от съобщение и разпореждане от
19.05.2021г. по гр.д. № 831 / 2021г. на СлРС са неотносими към предмета на доказване по
настоящото дело. Те по никакъв начин не променят установената по–горе фактическа
обстановка.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд правилно е преценил
всички гласни и писмени доказателствени материали. Правилна е преценката на първата
инстанция по отношение показанията на свидетелите Я.З. и Ж.А., че същите са логични,
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на делото.
Действително свидетелите Я.З. и Ж.А. са полицейски служители, изпълнявали са
служебните си задължения и по никакъв начин не са заинтересувани от изхода на делото.
От техните показания се установява, че на двете инкриминирани дати са били изпратени на
адреса на подсъдимата по подаден сигнал и тя не предала детето на баща му, като обяснила,
че се притеснява за здравето му предвид епидемиологичната обстановка в страната и
заразата от Ковид 19. Обосновано районният съд се доверил и на показанията на свид. Н.Б.,
от които също се установява, че на 02.05.2020г. подсъдимата не е предала детето на баща
му. Установява се още, че свид. Б. посетила подсъдимата в дома й по повод рождения й ден;
че детето по това време имало здравословен проблем. В тази им част показанията на свид.
Б. кореспондират с писмените доказателства относно здравословното състояние на детето
(заверени копия от Искане за микробиологично изследване, издадено на 27.04.2020г. и
резултатите от него; заверено копие от рецепта, издадена на 29.04.2020г. от д-р И., с която
на детето е изписано лекарство, което да приема 10 дни; заверени копия от Искане за
микробиологично изследване, издадено на 08.05.2020г. и резултатите от него от
12.05.2020г. ).
Правилна е преценката на първата инстанция и по отношение показанията на свид. Г.
Г. – баща на жалбоподателя. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията му в
частта относно твърденията за спазване на противоепидемиологичните мерки от страна на
жалбоподателя - че последният не ходел на работа и дори не ги е посещавал в дома им, за да
се пази. В тази им част те противоречат на показанията на свид. Н.Б. и на обясненията на
подсъдимата, че жалбоподателят работел по санирането на блока, в който живеела бабата на
подсъдимата. Първоинстанционният съд правилно се е доверил на множеството документи,
събрани в хода на съдебното следствие, приобщени като писмени доказателства по
надлежния процесуален ред и неоспорени от страните. Така от приложените по делото
служебни справки от РУ - Сливен се установява, че служителите на РУ - Сливен – Я.З. и
Ж.А. са посетили сигнал на адреса, на който живее подсъдимата на 02.05.2020г. и на
03.05.2020г. и във връзка с посетените сигнали са изготвени два броя докладни, както и че
по случаите не били съставени протоколи за предупреждение. От приложената по делото
служебна справка от ОД на МВР - Сливен се установява, че подс. Д. е подала на 09.06.2020г.
заявление срещу жалбоподателя Г. за отправени обидни думи към нея, както и че
5
жалбоподателят Г. е подал на 06.07.2020г. заявление против подс. Д. за отказ да види детето
си. От приложената служебна справка от РП - Сливен се установява, че в РП - Сливен били
заведени два броя жалби от подс. Д. и един брой жалба от жалбоподателя Г., като и по трите
били извършени проверки и били постановени постановления за отказ да се образува
досъдебно производство. Към справката от РП - Сливен са приложени заверени копия от
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.07.2020г. по
преписка вх. № 3233/2020г. по описа на РП - Сливен (образувана по заявление от С.Г.
против подс. Д., относно отказ на последната да даде детето на 04.07.2020г., като е прието от
наблюдаващия прокурор, че може да се направи основателно предположение за извършено
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, но с оглед здравословното състояние на детето е била
налице обективна пречка същото да бъде с баща си); от Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 01.07.2020г. по преписка вх. № 2797/2020г. по описа на
РП - Сливен (образувана по жалба от подс. Д. против жалбоподателя, касаеща деяние на
07.06.2020г., като е прието от наблюдаващия прокурор, че се съдържат данни за извършено
деяние от С.Г. по чл. 146 от НК – обида, за което наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия до компетентния за това съд) и от Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 03.01.2019г. по преписка вх. № 3965/2018г. по описа на
РП - Сливен (образувана по сигнал от подс. Д. против жалбоподателя, с твърдения за
упражняван от последния физически и психически тормоз над нея).
Правилно районният съд е кредитирал приложените по делото заверени копия от
влязлото в сила на 04.06.2019г. Решение № 45/16.01.2019г. по гр.д. № 6265/2018г. по описа
на СлРС, с което е прекратен с развод гражданския брак между жалбоподателя и
подсъдимата, родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на
подс. Д., а на жалбоподателя бил определен режим на лични отношения с детето; от
влязлото в сила на 15.02.2019г. Решение № 1516/28.12.2018г. по гр.д. № 6133/2018г. по
описа на СлРС, въз основа на което е издадена Заповед за незабавна защита от 06.11.2018г. и
Заповед за защита № 25/28.12.2018г.; от медицинските документи, касаещи здравословното
състояние на детето в периода 27.04.2020г. – 12.05.2020г. Гласните и писмените
доказателства в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите
констатации, приети за установени от районния съд.
При така възприетата фактическа обстановка и изложения доказателствен анализ
настоящият въззивен състав намира за правилен и законосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че подс. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че в периода
02.05.2020г. – 03.05.2020г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти - на 02.05.2020г. и 03.05.2020г., като родител на малолетното дете С.С. Г. не изпълнила
съдебно решение № 45 / 16.01.2019г. по гр.д. № 6265 / 2018г. на РС – Сливен, в частта му
относно определения с решението режим на лични контакти на бащата СТ. Г. Г. с детето
С.С. Г..
6
Несъмнено е, че на двете инкриминирани дати подсъдимата не е предоставила детето
на бащата за реализиране от негова страна на режима на лични контакти и по този начин е
възпрепятствала осъществяването на правата по съдебното решение, като извършила това
при условията на продължавано престъпление – налице са две отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК,
извършени са от подсъдимата през непродължителен период от време, в два последователни
дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Независимо от горните констатации относно формалната съставомерност на деянието
на подсъдимата, правилно районният съд е направил и обосновал извод, че в конкретния
случай се касае за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, поради което не
представлява престъпление, т. е. приложил е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Настоящата инстанция напълно споделя тази преценка, че действително деянието на
подсъдимата е с толкова ниска степен на обществена опасност, поради което наказателната
отговорност не следва да бъде реализирана.
Подс. Д. действително е отказала да предаде сина си на неговия баща, на двете
инкриминирани дати, но се установи че е направила това, аргументирайки се със
създадената в страната епидемична обстановка, както и здравословното състояние на детето
към него момент. Безспорно е, че съдебното решение относно определения режим на лични
отношения на детето с жалбоподателя трябва да бъде спазвано, но не и когато поставя в
риск здравето на детето. Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е
извършено от подсъдимата в периода 02.05.2020г. - 03.05.2020г., когато в страната беше
обявено извънредно положение /от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./ във връзка с пандемията от
Ковид 19 и действаха противоепидемични мерки, които на подсъдимата било известно, че
жалбоподателят не спазва. Основателно районният съд е приел и че в периода от
27.04.2020г. до 12.05.2020г. детето е имало здравословни проблеми, за които са му
извършвани медицински изследвания и му е предписано лечение. Всичко това сочи, че в
конкретния случай подс. Д. не е изпълнила съдебното решение, тъй като е била загрижена за
здравословното състояние на детето. Поведението й е оправдано и е израз на проявено
отговорно отношение към детето. Липсват каквито и да било доказателства, преди този
момент подс. Д. да не е изпълнява съдебното решение относно определения режим на лични
отношения на бащата с детето. Преди датата 02.05.2020г. няма подавани сигнали от
жалбоподателя за неизпълнение на съдебното решение в тази му част. Срещите с бащата са
възстановени веднага след процесното деяние, продиктувано именно от здравословното
състояние на детето. Не се доказа по делото детето да се е срещало с други деца (детските
ясли и градини не работеха), нито това, подсъдимата да е празнувала с приятелки с деца на
02.05.2020г. рожденият си ден. Разпечатаните и представени по делото 2 бр. снимки от
Фейсбук с дата 02.05. по никакъв начин не доказват последното обстоятелство. Освен, че в
отразената на снимките дата липсва годината, датата в случая показва кога снимките са
7
качени в съответния профил във Фейсбук, но не е задължително тя да съвпада с датата,
когато са направени. Липсват доказателства, че снимките са направени точно на рождения
ден на подсъдимата на 02.05.2020г., както и че освен свид. Н.Б., другото лице на снимките
посочено като „Р.С..“ същия ден е била в дома на подсъдимата.
Неоснователни са възраженията наведени във въззивната жалба и възпроизведени в
съдебно заседание пред настоящата инстанция срещу преценката за явно незначителната
степен на обществената опасност на деянието, респ. срещу приложението на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Основните съображения в подкрепа на тези възражения са свързани с
тезата, че макар предмет на обвинението да е еднократно неизпълнение на съдебното
решение в частта му относно режима на лични отношения между бащата и малолетното
дете, следвало да се отчете, че засегнатите обществени отношения били много съществени,
доколкото пряко касаели интереса на малолетното дете и изграждането на пълноценна
връзка между него и бащата. Изложеното е вярно, но разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК
намира приложение за всички видове престъпления и преценката за приложението на
нормата зависи не от вида на престъплението, а се изхожда от конкретното деяние и дали
неговата обществена опасност е явно незначителна в съответствие с престъпленията от
същия вид. Действително целта на закона е в пълна степен да се защитят именно интересите
на малолетното дете, но в случая не е установено за него да са настъпили каквито и да било
вредни последици.
По делото има събрани доказателства, че подсъдимата и друг път, след
инкриминираните дати, е възпрепятствала спазването на съдебното решение относно на
установения с него режим на лични контакти на бащата с детето, което обаче не е предмет
на обвинението по настоящото дело. По образувана преписка вх. № 3233/2020г. по описа на
РП-Сливен относно отказ на подс. Д. да предаде детето на тъжителя на 04.07.2020г., са
събрани доказателства относно обстоятелствата, при които това се е случило и причината за
това отново е здравословното състояние на детето.
Въз основа на всички обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт обстоятелства,
характеризиращи както подсъдимата, така и извършеното от нея, районният съд е направил
обоснован и законосъобразен извод, споделен и от настоящата инстанция, че предвид
обстоятелството, че неизпълнението на съдебното решение относно определения режим на
лични контакти на детето с жалбоподателя от страна на подс. Д. до момента е било само в
случаите, когато е имало риск за здравословното състояние на детето, деянието макар и
формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 182 ал. 2, вр. чл.
26, ал. 2 от НК, с оглед явната незначителност на обществената опасност, която разкрива, на
основание чл. 9 ал. 2 от НК не съставлява престъпление.
По реда на служебната проверка относно процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, не се установи в хода на наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или
нарушаване на процесуалните права на страните.
8
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
С оглед на резултата от въззивното обжалване на присъдата на РС –Сливен, следва в
тежест на тъжителя да се възложат направените от подсъдимата разноски за адвокатски
хонорар пред тази инстанция, т. е. тъжителят следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимата сумата от 600 лв., представляваща направените от нея разноски за адвокатски
хонорар.
По изложените съображения, след като въззивният съд прецени, че не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде
потвърдена, на основание чл. 334, т. 6 и чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260022/11.02.2021г. по НЧХД № 553/2020г. на Районен
съд – гр. Сливен.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г., с ЕГН **********, да заплати на подсъдимата М. СТ. Д., с ЕГН
**********, сумата от 600 лв. /шестстотин лв./, представляваща направените от нея
разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9