№ 269
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110171213 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба вх.№ вх.№ 106850/13.12.2021 г. на
Х. Д. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, настоящ
адрес: гр. София, ул. . № 25, ет. 6, ап. 21, чрез адвокат Х. Ц. Х., със съдебен адрес: гр.
София, ул. . № 8, ет. 5, кантора № 10, срещу Р. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. .,
бл.54, ет. 10, ап. 68, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 8, чрез адвокат К. М., с която е
предявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от право на
ползване на 5/8 идеални части от недвижим имот, представляващ недвижим имот с
идентификатор ., находящ се в гр.София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, в размер на 500 лв.
месечно за периода от 25.02.2019 г. до 25.11.2021 г., или в общ размер на 10500 лв. В
останалата част исковата претенция е върната, като недопустима и определението за това е
влязло в сила.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като с решение,
постановено по гр.д. № 67230 от 2018 г. на СРС, 86 състав, бракът е бил прекратен по реда
на чл. 50 от СК, одобрено е постигнатото между съпрузите споразумение, като семейното
жилище, което било тяхна съсобственост, било предоставено на жената за ползване до
навършване на пълнолетие от децата, родени от брака. Сочи, че съдът не се произнесъл по
въпроса за наемната цена на ползваното от ответницата жилище. Твърди, че притежава 5/8
идеални части от имота, които е придобил при замяна с друг недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 114а, ап. 162. В исковата молба се твърди, че в процесния
имот редовно пребивавали приятели на ответницата, които оставали с преспиване за дни и
притежавали ключ за апартамента. Сочи, че е поканил ответницата да му заплаща наемна
цена за собствените му идеални части от имота чрез нотариална покана, но тя не се явила на
поканата му в нотариалната кантора. Твърди, че плаща наем за жилище в кв. Овча купел,
1
поради което претендира сумата от 500 лв. месечно за процесния период. Моли съда да
осъди ответника да му заплати исковата сума и да му присъди разноските по делото.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
оспорва исковата молба изцяло, като сочи, че исковете са неоснователни по основание и
размер. Признава обстоятелството, че страните са бивши съпрузи и че с посоченото в
исковата молба съдебно решение бракът им е бил прекратен, като ползването на семейното
жилище е предоставено на жената и децата, родени от брака, докато последните навършат
пълнолетие. Признава също така, че ищецът притежава 5/8 идеални части от имота, а
ответницата – 3/8 идеални части от него. Признава, че е получила нотариална покана от
ищеца да заплаща наем за притежаваните от него идеални части от имота, считано от
25.02.2019 г. Оспорва останалите твърдения, наведени в исковата молба. Твърди, че,
съгласно споразумението, което са постигнали по реда на чл. 51 от СК, семейното жилище е
следвало да бъде предоставено на жената, която ще отглежда двете деца, безвъзмездно, тъй
като в противен случай биха договорили наемна цена. Сочи, че при обратната хипотеза на
възмездно предоставяне на семейното жилище, тя би се отказала да го ползва. Сочи, че
живее в жилището с малолетните деца, родени от брака, а ищецът също е ползвал жилището
и никога не е бил лишен от неговото ползване, независимо от бракоразводното решение.
Твърди, че от влизане в сила на решението за развод до момента на подаване на отговора на
исковата молба, в жилището живее бабата на ищеца Лиляна Боянова П.а, която ползва
самостоятелно кухнята с трапезарията, в която има легло за нея, както и всички общи части
на жилището – баня, тоалетна, коридори и тераса. Сочи, че на практика това лице ползва и
останалите стаи, защото те не се заключват по настояване на ищеца и бабата влиза свободно
в тях и рови изл личните вещи на ответницата. Твърди, че тя самата търпи това положение
на добра воля, въпреки че по силата на решението за прекратяване на брака има пълното
право и основание да отстрани бабата от жилището по пътя на изпълнителното
производство. Сочи, че в жилището от понеделник до петък идвала жена, която да обслужва
Лиляна П.а, тъй като тя се придвижвала с проходилка и била трудно подвижна. Твърди
също, че ключове от апартамента имат освен ищеца, неговата майка и сестра му и те също
влизали в него като у дома си, когато пожелаели. Сочи, че преди около година е поставила
ключ за стаята, която ползва, но ищецът е премахнал ключалката, като заявил, че това е
негово жилище и ще влиза където си иска. Оспорва твърдението, че в жилището редовно
имало приятелки на ответницата, които пребивавали и през нощта и преспивали с дни, както
и че притежавали ключ от апартамента. Сочи, че ползва едната стая, децата ползват другата
стая, а бабата ползва кухнята с трапезарията, като всички ползват общите части в
жилището. Твърди, че практически е невъзможно в жилището да остане да пренощува друг
човек, тъй като нямало къде. Когато са гостували приятелки на ответницата с децата си,
които си играели с децата на страните, това траело час-два и никога не са оставали с
преспиване. Понякога жилището посещавал приятелят на ответницата, който й помагал с
дребни ремонти и поправки, но никога не е оставал да преспива там.Оспорва твърдението
на ищеца, че той живее в нает от него имот и плаща наемна цена, като твърди, че ищецът
живее в апартамент на неговата приятелка и той живее там с нея безвъзмездно. Оспорва
2
иска като завишен. Сочи, че ползваните от нея идеални части в никакъв случай не
надвишават собствените й 3/8 идеални части от жилището, а ако ги надвишават, то е с
минимална част, като обезщетението за ползване за такава минимална част би било на
незначителна стойност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му изплати
направените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства: че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил
прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 67230 от 2018 г. на
СРС, 86 състав; че страните са съсобственици на недвижим имот с идентификатор .,
находящ се в гр.София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, при квоти 5/8 идеални части за ищеца и
3/8 идеални части за ответницата; че процесният имот се явява семейното жилище на
страните преди прекратяването на брака им, чието ползване е било предоставено на жената
след прекратяване на брака до навършване на пълнолетие от родените от брака деца; че с
решението за развод не е определена наемна цена за ползване на собствените идеални части
на ищеца; че ответницата и двете деца на страните, родени по време на брака им, живеят в
процесния недвижим имот, че ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за
заплащане на наемна цена за собствените му 5/8 идеални части от имота в размер на 500 лв.
месечно, която нотариална покана е била получена на 10.10.2019 г., както и че ответницата
не се е явила в нотариалната кантора на Нотариус Дарина Стойкова с рег. № 267 на
Нотариалната камара и район на действие СРС на посочените дата и час, на основание чл.
146 от ГПК.
По делото са разпитани трима души свидетели: Милети Д., воден от ищеца и К.а
Добринска и Анита Атанасова, водени от ответника. Свидетелят Д. познава страните по
делото, съсед е на имота, на същия етаж живее, срещу процесния апартамент. Ищецът
живеел в имота до преди две-три години, понастоящем в имота живеела ответницата с
децата на страните. Бабата на ищеца живеела в имота до смъртта си, настъпила през месец
октомври 2022 г. В жилището от време на време и други хора влизали и излизали от
жилището, но няма наблюдения някой да живее постоянно в имота.
Свидетелката Добринска живее в същия блок, където се намира имота. Познава
бабата на ищеца от 1976 г. и родителите му, както и него самия, а ответницата я познава от
2016 г., когато дошла да живее в блока. Децата на свидетелката и на страните били
връстници. През 2019 г. страните по делото се разделили, след което в апартамента останали
да живеят бабата на Х. Лиляна, ответницата с децата на страните. Ищецът и семейството му
не били съгласни ответницата да кани гости в апартамента, поради което след раздялата им,
свидетелката по-рядко се виждала с ответницата. Няколко пъти в месеца свидетелката
посещавала жилището, в това число отивала и при бабата на ищеца. Описва разположението
на помещенията в апартамента, обяснява, че децата спят в хола, ответницата ползва стаята, а
бабата на Х. живеела в кухнята. Преди да почине Лиляна била за кратко в болница, като от
есента на 2021 г. в жилището идвала жена да се грижи за нея, която стояла по цял ден през
цялата седмица. После тази жена била заменена с друга жена. Ищецът, сестра му и майка
му посещавали жилището, имали ключ и влизали редовно през деня. Веднъж бабата на
ищеца била паднала на балкона и нямало никой у тях, не можели да отворят вратата, поради
което потърсили ищеца и близките му да отключат, но те се намирали по-далече и се
обърнали към ответницата. Бабата на ищеца, Лиляна, ходела из всички помещения, влизала
и в стаята на ответницата и ровила във вещите й, а когато ответницата започнала да
3
заключва стаята си, ищецът й вдигнал скандал и й забранил да заключва. След раздялата
между бившите съпрузи, Лиляна се държала зле с ответницата. Когато децата били при баща
си, тогава ответницата посещавала приятеля си, но той не живеел в процесното жилище.
Идвал рядко да ремонтира нещо и да монтира пералня – два-три пъти. Идвал и когато
Лиляна паднала на балкона, вдигнал я оттам и я вкарал вътре в апартамента. Ответницата не
канела гости в жилището. Ищецът живеел след развода при приятелката си и имали общо
дете.
Свидетелката Атанасова познава страните от 2011 г., тъй като децата им били в една
ясла. Били съседи в ж.к. Хиподрума. През 2016 г. те се преместили в ж.к. ., а през 2019 г. се
разделили. Свидетелката ходила при ответницата в апартамента в ж.к. ., за да си играят
децата им, които били приятели. В жилището е влизала два-три пъти годишно след развода
на страните. Обикновено изчаквала ответницата и децата и излизали навън. В жилището
винаги била и бабата на ищеца. Не е оставала на гости за вечеря и обяд след развода на
страните, тъй като Лиляна живеела в кухнята, а в стаята, където живеела ответницата било
много тясно.
По делото е изслушана и приета като обективно изготвена и неоспорена от страните
техническа експертиза, която установява, че за притежаваните от ищеца идеални части
средния пазарен наем възлиза на 468 лв. на месец, или общо 15444 лв. за исковия период от
25.02.2019 г. до 25.11.2021 г. Процесното жилище се състои от антре (9.87 кв.м.), дневна-хол
(17.86 кв.м.), спалня (14.26 кв.м.), кухня с трапезария (14.56 кв.), баня с тоалетна (3.40 кв.м.),
мокро помещение (2.41 кв.м.), тераса (14.63 кв.м.), като е посочена светлата височина в
помещенията – 2.70 м. Вещото лице е установило, че общата чиста жилищна площ на
апартамента възлиза на 62.18 кв.м., в това число с мокрото помещение.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на
ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото
да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Съгласно Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове.
В тежест на ищеца е да установи в настоящото производство факта на ползването на
имота от страна на ответника и размера на ползата, от която той самият е лишен.
Основателността на иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, се обуславя от
установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично
ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се
дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да
ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за
ползването.
Безспорно е установено по делото, че страните са съсобственици на имота при квоти
от 5/8 идеални части за ищеца и 3/8 идеални части за ответницата, като тя ползва едно от
помещенията в процесното жилище, а именно спалнята, която е с чиста жилищна площ от
4
14.26 кв.м. Общите деца на страните ползват дневната, която е с чиста жилищна площ от
17.86 кв.м., а почти до смъртта си, настъпила през месец октомври 2022 г., кухнята с
трапезария с чиста площ от 14.56 кв.м. е била ползвана от бабата на ищеца – Лиляна. Също
така безспорно е установено, че поканата за заплащане на обезщетение е получена от
ответницата на 10.10.2019 г., поради което иска за периода до тази дата се явява
неоснователен, тъй като ответникът не е бил поканен да плаща обезщетение.
Установява се по делото също така, че ищецът и неговите близки (майка, сестра) са
имали достъп до имота, който са посещавали и са си отваряли със собствен ключ, тъй като
бабата на ищеца е живяла там и се е нуждаела от грижи, особено през последната година от
живота си. От друга страна, ползването на имота от страна на бабата на ищеца – Лиляна Х.а
– без същата да има права върху имота като собственик или вещен ползвател, или
ползвател на валидно облигационно основание, се явява начин на ползване на имота от
ищеца чрез трето лице, доколкото това лице се явява негов близък роднина. Неоснователни
са доводите на ищеца, че Лиляна Х.а е живяла в имота с изричното съгласие на ответницата
и че е помагала в домакинството – такива твърдения няма изложени нито в исковата молба,
нито е взето становище по отговора на исковата молба в този смисъл и няма събрани такива
доказателства. Тези твърдения се оспорват от ответната страна, поради което тежестта на
тяхното доказване пада върху страната, която ги навежда и ползва благоприятни последици
от тях. Не на последно място, такива сведения не са събрани от разпитаните свидетели по
делото. Напротив, установи се, че с оглед влошеното здравословно състояние на Лиляна Х.а,
баба на ищеца, същата е била посещавана от жена, наета да се грижи за нея, през период
около година преди смъртта й.
Съдът счита, че искът е неоснователен по следните съображения: По предявения иск,
който се оспорва от ответника, ищецът следваше да докаже чрез главно и пълно доказване,
освен правото си на собственост върху имота и същото качество на ответницата, но и
твърдението, че ответницата е ползвала самостоятелно имота, както и че е възпрепятствала
ищеца да упражнява своето право на собственост върху имота лично или чрез трети лица.
Такова доказване по делото не е проведено, поради което и искът се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, съдът счита за неоснователен главния иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Следва исковете да бъдат отхвърлени със съответните последици, като на ответника се
присъдят сторените от него разноски в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар, за чието
реално извършване са представени доказателства, приложени по делото на лист 32 от
делото, както и 150 лв. за депозит за съдебно-техническа експертиза. При този изход от
спора ищецът няма право на разноски.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София,
ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, настоящ адрес: гр. София, ул. . № 25, ет. 6, ап. 21, чрез адвокат Х.
Ц. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 8, ет. 5, кантора № 10, срещу Р. С. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, със съдебен адрес: гр. София, ул. . №
8, чрез адвокат К. М., осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за
лишаване от право на ползване на 5/8 идеални части от недвижим имот, представляващ
недвижим имот с идентификатор ., находящ се в гр.София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, в
5
размер на 500 лв. месечно за периода от 25.02.2019 г. до 25.11.2021 г., или в общ размер на
10500 лв. (хиляда и петстотин лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Д. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ., бл.54, ет. 10,
ап. 68, да заплати на Р. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл.54, ет. 10, ап. 68, сумата
от 950 (деветстотин и петдесет), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6