ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
гр. Перник, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500364 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 75 / 03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5984/2022г. по описа на РС
Перник И. К. И. е осъдена да заплати на „Университетска агенция за франкофония“ /AUF/ -
международна организация, регистрирана в Регистъра на дружествата на Квебек, Канада,
регистрационен № **********, учредена на 31.10.1961 г., с адрес: ***, представлявано от
ректора С. К. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - уронване на доброто име и репутацията, в резултат на
разпространение на неверни и позорни обстоятелства чрез изпращане на 18.08.2017 г. до
множество адресати от служебната листа на ищеца, на електронно писмо от електронен
адрес: ***настъпили в периода от 18.08.2018 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.04.2022 г. до окончателното плащане. С Решението съдът е
отхвърлил иска за разликата над 800 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. и за периода
от 02.09.2019 г. до 18.04.2022 г., като неоснователен. С решението съдът се произнесъл и по
отношение сторените по делото разноски, съобразно чл.78 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба И. К. И.,
чрез адв. В. Ив. И., САК, с която се обжалва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд. Наведени са твърдения, че
същото е постановено в нарушение на материални и процесуални законови разпоредби, и че
същото е основано на неправилна оценка и превратен прочит на писмени доказателства,
както и безкритично възприемане на свидетелски показания, въпреки че са били налице
данни за необективност и пристрастност. На първо място в жалбата се отбелязва, че видно
от текста на процесното ел. писмо от 18.08.2017, същото е израз на негативно отношение на
И. И. единствено срещу факта, че подадената жалба за тормоз от прекия ръководител е била
счетена от ищеца за клевета, която клевета е едно от вменените й дисциплинарни
нарушения довели до наложената санкция „уволнение“. В продължение се сочи, че
процесното ел. писмо въззивния жалбоподател изрично заявява, че е дълбоко разочарована и
1
че тя „счита“ наложената й дисциплинарна санкция е неоправдана, незаконна и морално
осъдителна, от което ставало ясно, че това е нейно лично мнение и оценъчно съждение.
Твърди се, че в процесния случай ел. писмо не разгласява твърдение за определен факт на
незаконно уволнение, а излага лично негативно оценъчно съждение, тъй като единствено
съдебно решение може да установи дали едно уволнение е незаконно и само в този случай
незаконното уволнение става факт, който би могъл да бъде позорен за работодателя тъй като
евентуално може да предизвиква негативна оценка. По подробно изложени съображения са
наведени твърдения, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно не е взела
предвид приети по делото доказателства в подкрепа на И.. Допълва се, че районният съд
безкритично е кредитирал едни доказателства за сметка на други. Намира, че от всички
приложени по делото под формата на разпечатки на ел. кореспонденция изявления /които са
неподписани и за които отсъстват и доказателства за достоверност на текста/ се установява,
че лицата, посочени като техни автори, излагат абсолютно недоверие към оплакванията на
И. за упражнен от прекия й ръководител Мария Никулеску тормоз. Допълва, че от този
безспорен факт на така изразеното категорично недоверие касателно оплакването на И. от
наложен й тормоз се налага логичното заключение, че е несъстоятелно да се твърди и
приема настъпила вреда за ищеца чрез уронване на доброто име и на репутацията, след като
никой от посочените автори на тези изявления не е дал вяра на твърденията на г-жа И..
По подробно изложени в жалбата съображения се твърди, че не са налице основания и
условия за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на И. И. за
непозволено увреждане поради неоснователни нападки срещу ответната страна, въз основа
на което се моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор „Университетска агенция за
франкофония“, чрез адв. И. П., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно, постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и след изчерпателно обсъждане на всички
доводи на страните. Намира, че първата инстанция правилно е установил фактическата
обстановка, като установените факти са подведени под съответните приложими правни
разпоредби за да се установи основателността на исковите претенции. С жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност на изложените с въззивната жалба доводи. Твърди,
че съдът аргументирано е изложил подробни мотиви, като по отношение на това защо
приема да се позове на показанията на свидетеля, така и защо не споделя доводите на
ответницата за противното. Посочва се, че с отговора на исковата молба в
законоустановения срок, нито в последствие ответницата не е оспорила съдържанието на
нито един от предоставените с исковата молба отговори на нейното електронно писмо, нито
е посочила или ангажирала доказателства в тази връзка, като допълва, че едва пред втората
инстанция тя излага преклудирани възражения, че тези отговори отговори на нейния имейл
били неподписани и липсвала достоверност на текста. Въз основа на изложеното се моли за
постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение., а
пълвоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
2
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.09.2023 г. от
10.15 часа , за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в
мотивите на настоящето определение.
НАПЪТВА страните към постигане на спогодба.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като на жалбоподателя се изпрати и препис от
писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3