№ 20103
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110113590 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 59376/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 59376/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Анг. Т. Б., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за платен депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.10.2022 г., 10:00 ч., за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
1
препис от исковата молба и приложените към нея доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „*******************“ ЕАД, твърди, че по силата на договор за
цесия от 19.08.2019 г., сключен с „***************************“ е придобил
вземания на цедента срещу ответника С. ЕМ. АЛ. за сумите, както следва: 4367,47 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
************/31.07.2018 г., сключен между „***************************“ (в
качеството на кредитодател) и С. ЕМ. АЛ. (в качеството на кредитополучател); 2146,67
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 04.09.2021 г.;
854,99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 4500 лв., като кредитополучателят се е задължил да
върне посочената сума на 36 броя месечни погасителни вноски, включващи плащания
за главница и възнаградителна лихва. Крайният срока за връщане на предоставената по
договора сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, е 05.08.2021 г., като
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. За посочените по-горе
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда
заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК. Претендира разноските по
производството, в това число и разноските в заповедното производство.
Ответникът – С. ЕМ. АЛ., не оспорва факта, че е сключила договор за заем с
„***************************“ с посоченото в исковата молба съдържание, като е
получила от посоченото дружество сумата в размер на 4500 лв. Не оспорва и факта, че
е преустановила плащанията по договора. Твърди, че договорът съдържа
неравноправни клаузи, за което съдът следва да се произнесе служебно. Оспорва да
дължи претендираните суми в полза на ищеца, като твърди, че не е уведомена за
твърдяната цесия на вземанията. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Безспорни се явяват следните обстоятелства: че между ответника и
„***************************“ е сключен договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, като ответникът е получил в заем от
посоченото дружество сумата в размер на 4500 лв.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на: облигационно отношение между „***************************“ и
ответника по договор за потребителски кредит, като в изпълнение на посочения
договор ищецът е предоставил на кредитополучателя договорения заем, по силата на
което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми, а
именно – предаване от „***************************“ на ответника на паричната
сума, предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на договорна лихва
в претендирания размер; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
главница и договорна лихва – изтичане на срока за заплащане на вноските за главница
и договорна лихва; какъв е размерът на вземането; договор за цесия, по силата на
2
който „*******************“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на
„***************************“ срещу ответника; съобщаване на цесията на
длъжника от страна на цедента.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86
ЗЗД, има акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на
срока за изпълнение на задължението по договора за заем, сключен между
„***************************“ и ответника; договор за цесия, по силата на който
„*******************“ ЕАД е придобило посоченото вземане на
„***************************“ срещу ответника; съобщаване на цесията на
длъжника от страна на цедента.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3